Доц. Иво Инджов, политолог и преподавател по журналистика във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“.

 

Преди началото на международния форум на инициативата "Един пояс, един път“ в Пекин руският президент Владимир Путин разговаря с унгарския премиер Виктор Орбан, докато по същото време Европейският парламент провеждаше дебат по оценката на санкциите срещу Русия заради инвазията в Украйна. Срещата бе посрещната остро в Европейския съюз: френският президент Еманюел Макрон и я осъди с предупреждението да не се подкопава единството на Съюза,я с минимална разлика същата лексика прозвуча и от Вашингтон – оттам обвиниха Орбан в подкопаване на единството на Запада, а представители на страните от НАТО проведоха извънредна среща в Будапеща, за да я обсъдят. Срещата Путин-Орбан идва на фона на започналите неформални разговори за френско-германския проект за реформи на Европейския съюз. Взимам реакциите по нея за начало на следващия анализ. Какви процеси вървят в Европейския съюз и вписва ли се адекватно България в тях? Защото докато тези процеси вървят в Европа, у нас вървят драми около изборите. Наш гост е доц. Иво Инджов – политолог и преподавател по журналистика във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий“. Той е и експерт по политически комуникации. Добре дошъл в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, доц. Инджов.

Добре заварили.

Започвам с единството: отслабва ли единството на Общността, след като Унгария, а вече и Словакия се противопоставят на решенията на Брюксел?

Единството на Европейския съюз е по-скоро желано състояние, към което той в много моменти се доближава плътно, но има и кризи, и ситуации, в които се отдалечава. И обичайните заподозрени са страни, като Унгария, Словакия, както казвате вие. И колкото по-дълго продължава една криза, каквато безспорно е войната на Русия срещу  Украйна, толкова на по-голямо изпитание ще бъде поставено единствено на Европейския съюз. Но не само външните кризи клатят това единство. Проблеми като върховенството на закона и неговото прилагане, принципите на правовата държава също подкопават отвътре единството на Европейския съюз, защото в Унгария, където имаме една мафиотска държава, една завладяна от политико-олигархични интереси държава, и в Полша до неотдавна, където подритваха върховенството на закона, а също така и в България, тоест  в страни като България, Словения, Словакия периодично, се създава впечатление, че единството на Европейския съюз е по-скоро пропагандна конструкция, която обслужва брюкселските елити. Но то е изключително необходимо в периоди на криза. И сега, ако се върна към вашия въпрос – да, действително, Унгария е слабият член на Европейския съюз, която може да се окаже и Троянски кон за разбиване на единството му. Ще видим, тепърва как ще се развива политиката на Словакия, все пак е рано да се каже, макар че новият стар премиер даде ясни заявки в тази посока.

Процесите, които текат в Европейския съюз, коректно ли се комуникират с неговите граждани?

Това е тема, която вече има биография: умеят ли европейските политици и медиите в страните членки на Европейския съюз да информират обективно, съдържателно и когато е необходимо критично за това, което се случва в Европейския съюз. При това голямо медийно разнообразие и при толкова различни интереси в Европейски съюз е трудно да се намери някакъв общ център, но все пак трябва да се спазват някакви основни принципи и да не се създава впечатление, че медиите в дадена страна заемат националистически позиции, които обслужват интересите на елитите в тази страна в противодействие на европейските, и също така разпалват популизма. Като цяло има много качествени медии, добри медии в страните членки, които дават правилна картина на това, което се случва, обективна картина. Има и такива, които във взаимодействие със социалните мрежи и с нишови медии създават картина на Европейския съюз, която отблъсква част от европейските граждани, които са и потенциални избиратели. Да не забравяме, че идват, задават се европейски избори, които ще са изключително показателни за съотношението либерално-консервативно, ляво-дясно, европейско-антиевропейско в Европейския съюз.

Нека да обърнем внимание специално за България – как се справят българските политици и как българските медии?

Сега общо взето справят се прилично, макар че от медии до медии, от политици до политици има разлика. Но като цяло те са длъжници на българските граждани, защото много на сложен език, на бюрократичен език обясняват това, което е важно за българина като гражданин на Европейския съюз. И ще дам един много прост пример: докато "Възраждане“ развива една силна анти-ЕС кампания с техния успех на референдума против еврото, държавните институции и отговорните политици се задействаха много късно да правят кампания, която да разяснява ползата от еврото с разбираеми примери, не с някакъв висок брюкселски наратив, а с примери, които достигат до съзнанието на хората чрез аналогии с всекидневието им, как ще засегне техните финанси, свободата на придвижване ако щете и т.н. В дълг са. Като цяло българската медийна среда е проевропейска, но не е достатъчно професионално съобразяването на европейските теми.

Липса на компетенции или липса на желание?

Ами в степен липсва компетенция, защото европейските теми са сложни и комплексни, те някой път са и въпрос на национална политика, а същевременно редакциите изтъняват откъм ресурси и откъм специалисти, които разбират тези теми. И в комбинация с всевъзможните теории на конспирацията и на антиевропейското говорене в социалните мрежи, задачата на журналистите и медиите никак не е лесна. Имаше един период, когато българските медии имаха според мен по-голям принос за едно по-убедено проевропейско обществено мнение в България. Сега има доста колебания и доста светлосенки в образа на Европейския съюз на терена на българската публичност.

Кое наложи тази нюансираност?

Ами първо, станаха много сложни процесите в самия Европейски съюз. Той се разшири, непрекъснато води преговори за разширяване с много нови кандидати. След това мина през различни изпитания, последното от тях беше КОВИД кризата, нахлуха социалните медии в живота на хората, традиционните медии пък са в криза на своите бизнес модели. Това означава: по-малко журналисти, по-малко специализация в дадена тема, по-малко кореспонденти – и то води до несъвсем професионалното отразяване на проблемите на Европейския съюз.

Какви процеси вървят в Европейския съюз и вписва ли се адекватно България в тях? Ето, аз вече ви споменах в началното експозе, че започват неформални разговори за френско-германския проект за реформи на Общността, за разделянето й на четири кръга. Това до колко ни засяга и защо се неглижира?

Сега, дали ще се случи такова нещо и могат ли Франция и Германия да наложат волята си, биха ли наложили волята си за едно такова прегрупиране вътре в рамките на Европейски съюз, е едната страна на въпроса. Тук не се чувствам достатъчно компетентен поради липсата на по-задълбочена информация по тази тема. Но това, което мога да кажа, е, че изоставайки с въвеждането на еврото, респективно членството в Еврозоната, пропускайки да влезе навреме в "Шенген“ по обективни и субективни причини, България сама се поставя в такава ситуация, че да бъде разглеждана като второстепенен член на Европейския съюз. Българските политици от различни цветове и разцветки, но най-вече тези от управлявала партия ГЕРБ – те управляваха повече от 11 години с малки прекъсни – дължат обяснение на българските избиратели: защо въпреки парадните речи, въпреки учтивото брюкселско говорене, на България се гледа не като на един от важните членове в Съюза.

Прави впечатление също, че след последния Европейски съвет нашите политици малко се хванаха като удавници за сламка на думите на нидерландския премиер Марк Рюте, че за декември, за следващото заседание, ако позицията на Европейската комисия отстоява категорично членството на България и Румъния в "Шенген“, Нидерландия няма да се противопостави. И тук вече е малката уловка: Марк Рюте е служебен министър-председател, не е ясно, каква би била позицията в Нидерландия при новото правителство след новите избори и как би реагирал нидерландският парламент. И въпреки това сме се хванали като удавници за сламка и повтаряме как Нидерландия е променила позицията си в наша полза. Това не е ли също  особеност на нашата вътрешна комуникация.

Да, да представяме желаното за действително. Но станалото е дипломатически език. Да не забравяме, че Марк Рюте беше и си остава един от сериозните критици на България и на готовността й за членство в "Шенген“. Така че при новото правителство и новото съотношение в парламента най-вероятно ще се запази негативното отношение на Нидерландия към членството на България. Още повече, че пък съвсем наскоро австрийският вътрешен министър каза, че сега е безумие да се разширява "Шенген“ при положение, че се въвежда граничен контрол между различни европейски страни: Германия въвежда такъв контрол, Австрия въвежда, Словения въвежда, Хърватия въвежда. Т.е.  самата геополитическа ситуация не работи в полза на България. Но той каза и нещо друго, което българските медии, някои го цитираха, но никак не го коментираха за съжаление, той каза: "Да, вждаме, че се полагат усилия. Бяхме на границата, на българо-турската граница. Има още какво много да се направи“. Следователно страхът, че България с нейната нереформирана тема за борба с корупцията, тук не говоря за формални критерии, как са оборудвани граничните пунктове и тъй нататък, при нереформирана система за борба с корупцията и липса на категорична политическа воля е трудно да си представим, че до края на годината Австрия, в която темата за мигрантите е приоритетна, ще промени позицията си и ще бъде благосклонна за членството на България в "Шенген“.

Сериозно ли е обаче да мислим, че това ще се случи догодина при положение, че идват европейски избори, Европейският парламент приключва работата си в този му състав през април, Европейската комисия ще се смени през есента, ще има промяна в европейските институции?

Това са усложняващи българските перспективи обстоятелства и единствено много голям напредък в правосъдната реформа и доказателства за стриктен граничен контрол, при търсене разбира се на солидарност от страна на другите страни за каузата ни за "Шенген“, могат да работят в българска полза. Т.е. няма гаранция, че и догодина ще влезем в "Шенген“, това искам да кажа.

Доц. Инджов, докато вървят тези процеси в Европейския съюз, в България вървяха политическите драми около местните избори. Дадоха ли си сметка нашите политици, дадоха ли си сметка и кандидатите в какъв контекст всъщност върви тази кампания?

Първо искам да кажа, че дълго време кампанията беше вяла, поне според мен, и до голяма степен това се обяснява както с умората от серията от парламентарни избори, така и със съществуващата "сглобка“ в управлението, която демотивира голяма част от избирателите да гласуват. Видя се, че избирателната активност е много по-ниска от предходните местни избори и за съжаление по-ниска от последните парламентарни избори, говоря за средната избирателна активност за цялата страна. Много разнопосочна беше тази кампания, нямаше ясен фронт на противопоставяне между определени противници. Имаше кръстосан огън, на места видяхме, че има по-остро противопоставяне между партиите в управляващата коалиция, на други то не се случи. И резултатите сега поради липсата на ясен политически сблъсък на ценности, на ясно изградени и противопоставящи се партии и коалиции, сега ще имаме много шарени местни парламенти, които ще затрудняват вземането на решенията и ще доведат до нови, по-малки "сглобки“, те ще станат норма в местната политика. Разбира се, във всеки местен парламент трябва да има взаимодействие и да се търси обществения, местен интерес, но когато казвам "сглобки“, имам в предвид, че ще се върви към безпринципни договорки поради насипното състояние, в което се намират тези парламенти в момента.

При положение, че това видяхме на местните избори, резултатите от тях каква картина за България рисуват? И отговаря ли тази България на член в Европейския съюз?

Какво да ви кажа? Европейските теми далеч не се водещи по време на местните избори. България се вписва в една общоевропейска тенденция да няма висока избирателна активност на местните избори, обикновено най-високи са на парламентарните избори. Така че България не прави изключение. Но с оглед на проблемите, които има тя, да вземем например съдбата на въгледобива и на ТЕЦ-овете, протестите на миньорите, които бяха в навечерието на изборите,  европейските теми можеха да бъдат комуникирани далеч по разбираемо и адекватно и в местните избори. Сега те си останаха едни местни, провинциални, затворени избори, които не се  различаваха съществено от предходни години, с изключение на това, че поради износването на ГЕРБ в управлението той вече няма такава хегемония в местната власт, има нови политически актьори в местните парламенти и много неяснота, какво ще се случва в тях оттук насетне.

Какви са сценариите след балотажите?

Ами първо да видим какво ще се случи на балотажите.

Какво ще се случи на тях.

Да, какво ще се случи на тях. Според мен може да се прогнозира за София, че ще победи Васил Терзиев, за в Пловдив – кандидатът на ГЕРБ, за Варна по-скоро кандидатът на "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ заради компрометирането на кандидата на ГЕРБ, сегашният кмет. Ще имаме, както казвах, една много пъстра карта на местното самоуправление и тенденции към договорки, много пъти безпринципни в Общинските съвети, които държат реално властта в една община, макар че кметът е представителното лице, и това ще затрудни до голяма степен реализацията и на национални политики. Защото когато една управляваща партия, независимо коя е тя, няма ясно изразена подкрепа в общините, по-трудно вървят нещата.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

И аз благодаря.

Цоня Събчева