Доц. Искрен Иванов – политолог, международен анализатор, експерт по международна сигурност и управление на конфликти, в дневния блок "Добър ден, България" на Радио "Фокус". 

В следващите минути поглеждаме към водещата политическа тема с международен привкус. Руският посланик Елеонора Митрофанова и посланика на Беларус няма да бъдат канени на първото заседание на Народното събрание. Около това се обединиха 4 от парламентарно представените партии, а ГЕРБ предлага на старта на 48-ия парламент да се покани украинския президент Володимир Зеленски да направи видеообръщение. Всичко това се случва на фона на продължаващата война в Украйна и на обвиненията от последните дни от страна на Русия за българско съучастие при взрива на Кримския мост. Федералната служба за сигурност преплете българска нишка във версията на Кремъл. За всичко това ще си говорим в следващите минути с доц. Искрен Иванов – политолог, международен анализатор, експерт по международна сигурност и управление на конфликти.  

Доц. Иванов, народните представители решиха г-жа Митрофанова и белоруския посланик да не присъстват на откриването на Народното събрание. Как ще коментирате това решение? 

Това не е някакъв уникален прецедент, който се случва само тук, в България. Всъщност, подобни санкции към руските посланици в Европа ще има и в други държави в рамките на Европейския съюз. Така че не можем да кажем, че ние сме уникални в това отношение. За мен това е един опит и на политическия елит в страната да се солидаризира, да намери вътрешнополитически консенсус по отношение на нашия национален интерес в рамките на евроатлантическото пространство. И с това да покаже, че дори да има много спорни въпроси поради това, че виждаме, че не може на този етап да състави коалиция, все пак партиите са единни по отношение на този. Всъщност съвсем не така. Имайте предвид, че има 2 политическа партии, които не се присъединиха към този консенсус, който в момента се наблюдава по отношение на отсъствие на руския и белоруския посланик от парламента. Тази монета има една друга страна, а тя е, че малко или много голяма част от политиците в България се опитват да следват и европейската позиция, която е съвсем ясна. Предвид факта, че знаем в момента предстоят опити за съставяне на правителство, не се знае дали изобщо ще бъде съставено такова и дали ще имаме редовно правителство. При всички положение за мен това е опит на политиците да изглеждат добре в очите на Европейския съюз, в очите на нашите съюзници от НАТО. Същевременно да не се отклоняват от общоевропейската позиция и общия атлантически консенсус, който има за това, че в крайна сметка едни такива действия от страна на Руската федерация стават все по-агресивни. Третата страна на монетата - и това искам да го кажа и като български гражданин, не точно като експерт, че аз не бих приел моята държава да бъде обвинявана в тероризъм, в българска следа в някакво взривяване на камион, на някакъв такъв акт, който нямаме обяснение, не се знае изобщо какво всъщност е станало. Така че аз не бих приел моята държава да бъде обвинявана за това, че е участвала в някакъв такъв терористичен атентат. От гледна точка на конфликтологията, от гледна точка на сигурността това е нонсенс.

Ще говорим малко по-късно и за взрива на Кримския мост, но само да довършим. Според вас, можем ли да разчитаме това решение за Митрофанова и предложението за Зеленски, което дойде от ГЕРБ, да бъде изслушан на откриването на Народното събрание като някакви сигнали за евентуална бъдеща евроатлантическа коалиция у нас? Дали се протяга такава ръка?

Мисля, че малко или много партиите си дават сметка, че ако има нови избори, това няма да доведе до нищо. Напротив, твърде е възможно след едни нови да станем свидетели на още по-голяма поляризация вътре в рамките на политическия дебат, на обществото. Истината е, че редовно правителство може да има само и единствено ако има вътрешнопартиен консенсус на по-голяма част от политическите партии. Аз съм далеч от мисълта, че всички политически партии могат да се обединят около евроатлантическия консенсус тук, в рамките на България. Това просто няма как да стане поради причини, за които сега не искам подробно да говоря предвид, че и времето няма да стигне. Но по-голямата част от партиите просто се опитват да намерят такъв консенсус и отправната точка за съставянето на редовно правителство, че трябва да бъде именно нашата позиция спрямо Украйна, това че ние няма как да защитаваме адекватно нашия национален интерес извън рамките на Европейския съюз и НАТО. А по отношение на това, което казахте за евентуалната покана за изслушване на украинския президент Володимир Зеленски, това е интересно предложение от страна на политическа партия ГЕРБ.

Според вас то ще пожъне ли успех, защото и преди имаше такова предложение?

Да, имаше такова предложение. Сега шансовете това да стане са доста по-големи, но аз лично не бих се ангажирал с прогноза, тъй като не виждам как ще реагират другите партии. Мисля, че тук до 2-3 дни ще стане ясно. И все пак шансовете са доста по-големи предвид факта, че нито руския, нито белоруския посланик ще присъства на откриването на парламента.

Казусите с Митрофанова и със Зеленски идват на фона на продължаващите атаки в Украйна, и след взрива на Кримския мост. За последното ФСБ откри дори българска нишка, както вече споменахме с вас. От българското правителство обаче опровергаха тази информация. Вие как я коментирате? 

България реагира светкавично на тези обвинения. Беше разпоредена проверка от страна на Министерски съвет, и нашите служби установиха, че българска следа в този акт няма. Сега, аз отново ще кажа, че не бих приел и като експерт, и като български гражданин името на България да се споменава едва ли не да се слага знак за равенство между България и държава терорист, защото това е просто недопустимо. Това е едната страна на монетата. Другата е, че аз мисля, че така, както винаги, нашите служби си свършиха доста добре работата, и установиха, че няма сведения за българска следа в случилото се, щом службите са го установили, щом има доклад, щом има заключение, а нашите служби работят в пряко сътрудничество с европейските. Аз мисля, че ние трябва да имаме доверие и по отношение на това да сме наясно, че за българска следа да се говори, това е най-малкото неадекватно. Друг е въпросът, че по този начин Руската федерация се опитва да направи НАТО страна в конфликта, вече имаше няколко такива опита, просто в момента се търси начин Русия пряко да се конфронтира с НАТО. И така, заместването на България в Кримския казус или Кримския въпрос, както се казва, е един такъв подходящ опит НАТО да бъде направен страна в конфликта.

И за да завършим с темата за пределите на България, според вас всички тези решения и неща, които коментирахме досега, ще повлияят ли по някакъв начин на България в дипломатическите й отношения както с Русия, така и с Беларус?

Аз мисля, че те вече са повлияли дотолкова, че няма връщане назад, поне на този етап, защото вие видяхте, от началото на войната до този момент колко пъти имаше проблеми около изказванията на руския посланик. Дори имаше една експозиция по отношение на това, че България я управляват или че има много "евроатлантически подлоги“ – не си спомням точно изказването какво беше. Така че това е един низ от дипломатически скандали, започна в началото на войната, задълбочи се в последните дни от управлението на кабинета "Петков“. За мен ще продължи да се задълбочава, просто защото такива проблеми има в цяла Европа, не само в България. Причината, поради която ние им отдаваме толкова голямо значение тук, в България, е просто заради специфичните връзки, които съществуваха между България и Русия преди войната. Така че пак казвам, това не е изолирано явление. В Европа в момента има такива дипломатически кризи. Въпросът е ние да намерим най-адекватния начин да защитим националния си интерес, а нашият национален интерес трябва да почива върху три стълба. Първият стълб, това е да сме сигурни, че ние можем да отговорим адекватно на потребителската и енергийната криза, която се задава зимата, защото все пак българските граждани са на първо място. След това да имаме ясна и последователна позиция в рамките на евроатлантическото пространство по отношение на войната в Украйна. Третият стълб на националния интерес е малко или много да се борим с дезинформацията, пропагандата и опитите на външни сили по някакъв начин да повлияят на нашата позиция и на вътрешния политически процес в България.

Да, несъмнено войната в Украйна обърка целия световен ред. Ако трябва в края на интервюто ни да погледнем още по-глобално на нещата, според вас още колко време ще продължи да го разбърква и какви са вашите прогнози?

За мен оттук нататък се очертават три сценария. Първият е напрежението да деескалира, който е доста оптимистичен, но на този етап най-нереалистичен сценарий. Това би могло да стане обаче единствено и само ако САЩ и Русия седнат на една маса и си поговорят за бъдещето на Украйна. На този етап такова желание няма нито от страна на Москва, нито от страна на Вашингтон. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган няколко пъти се опитва да посредничи, но неуспешно. Вторият сценарий за жалост е вероятен, но той е доста катастрофален, и това е да станем свидетели на ядрена ескалация. Тази ядрена ескалация може да протече по две оси: или ако наистина види, че губи войната, Русия може да инсценира авария в АЕЦ "Запорожие“, или пък да прибегне до употреба на тактически ядрени оръжия или мръсни бомби, което ще стане причина за НАТО под някаква форма Алиансът да влезе във войната. И третият сценарий, който на този етап не се знае дали наистина би се реализирал, това е, ако имаме промяна в  политическата конюнктура в Москва. Или казано на по-прост език, ако Путин бъде свален. Аз обаче съм песимист, поне на този етап, тъй като от една страна руският президент се е обградил с хора, на които вярва. От друга страна, протестите, които наблюдаваме, са протести на много малка част от руското население. Така че аз бих систематизирал, бих откроил тези три анализа. Мисля, че тук до края на годината ще стане ясно кой от тях би се реализирал. Но по никакъв начин не можем да се ангажираме с точна дата за това кога би приключил конфликтът, просто защото дори да има някакъв формален край на конфликта, много дълго време след това Украйна ще се възстановява поствоенно. А не се знае какво ще реши да прави Русия, след като приключи войната в Украйна, и какви биха били последиците от руската политика, ако евентуално в един момент Путин бъде свален. Все пак нека да не забравяме, че една война не може да бъде спечелена само с промяна на режима. Има много други начини, по които това може да стане.

Дано наистина до края на годината да започнем да разбираме какво се случва. Благодаря ви, доц. Иванов, за отделеното време.

Веселка ИВАНОВА