Доц. Искрен Иванов, политолог, международен анализатор, експерт по международна сигурност и управление на конфликти, преподавател в СУ, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

По искане на Ватикана, президентът на Обединените арабски емирства Мохамед бин Зайед планира да организира среща между Владимир Путин и Володимир Зеленски по време на конференцията на ООН за изменението на климата, която ще се проведе през ноември в Дубай. По този повод говорителят на Държавния департамент на САЩ Матю Милър каза, че Украйна трябва да играе важна роля в определяне на бъдещето си, затова всякакви решения за преговори с руския президент Владимир Путин трябва да бъдат взети лично от украинския му колега Володимир Зеленски. В Украйна ли се решава новият световен ред? Или това е само дипломатическа куртоазия? Гост в студиото е доц. Искрен Иванов, политолог, международен анализатор, експерт по международна сигурност и управление на конфликти, преподавател в СУ. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус", доц. Иванов.

Добре заварили, за мен е удоволствие.

За нас също, но да продължим. След организираната от министър-председателя и престолонаследник на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман среща в Джеда, сега и президентът на Обединените арабски емирства влиза в потенциалните преговори между Русия и Украйна. На какво се дължи тази активност на страните от Персийския залив?

Тази активност се дължи на две причини. Първата причина е, че много отдавна арабският свят се опитва да играе една по-активна роля на сцената на международните отношения, но като се замислим, това не им се отдаваше. Едно, поради факта, че никоя от тези арабски държави няма ядрени оръжия, не е ядрена сила. И второ, много дълго време те бяха някак си в сянката на  Съединените щати. Все пак, нека да не забравяме, че точно този регион от друга страна пък е източник на нефт, на петрол, които са основните ресурси, с които Вашингтон захранва своята икономика.

И това са две от най-богатите държави в региона.

Точно така. Така че първата опция е да тълкуваме този акт на арабските държави като опит те да имат една по-активна роля на международната сцена.

И еманципация?

Еманципация, да, защото ние виждаме, че вече  една Саудитска Арабия, която дълги години си сътрудничеше с Вашингтон и преди всичко с  Вашингтон, сега започва да гледа и към Русия, започва да гледа и към Китай, и към БРИКС, както се казва, започва да показва доста по-различна политика от политиката, която спазваше до този момент. И втория начин, по който можем да тълкуваме точно това, че арабските държави са се захванали да посредничат в този конфликт, все пак е географското разположение. Знам, че може да звучи много буквално на нашите слушатели, но все пак, те се стараят тези преговори да се водят на колкото е възможно по-неутрална земя. Защото дълго време се смяташе, че Турция може да бъде посредник между Украйна и Русия. Аз никога не съм бил привърженик на тази теза, най-малкото защото Турция е натовска страна. Докато арабските страни вече са достатъчно дистанцирани от една страна от Съединените щати, от друга страна, те поддържат добри отношения с Русия и Китай. И всъщност, може би наистина този формат може да се окаже някакъв пробив в този конфликт. Сега, разбира се, не до там, че да го разреши, но по-скоро да постави началото на диалог, който в перспектива вече да премине в някакъв да кажем проект или пътна карта за мирни преговори.

Значи не можем да мислим, че зад тези демарши на най-влиятелните фигури в двете държави не стои Америка, т.е. те не се явяват своего рода пионки?

Не мисля, не мисля, че можем да го твърдим, най-малкото защото, пак казвам, държавите от арабския свят в последно време се еманципираха от американския лагер. Те няма как да се откъснат напълно тъй като тяхната икономика е силно зависима от американската. Но тази игра, която те правят между Америка и БРИКС, е заявка, че те искат да са пълноценен участник в този процес. Защото нека да си зададем въпроса: а какво би получил един актьор в системата на международните отношения, ако той по някакъв начин направи пробив в този конфликт?

Какво би получил?

Престиж, преди всичко. От там нататък той би станал много по-влиятелен, а това отдавна е мечта на арабските страни, които пак ще повторя, нямат ядрено оръжие и твърде дълго време, едно, че бяха колонии на Запада и друго, че бяха под сянката на Запада. Така че трудно е да говорим за начало на разрешаване на конфликта, но можем да говорим за такива опити. Сега, доколко Америка ще се опита да повлияе на тези преговори, аз съм скептик най-малкото, защото виждаме, че администрацията на Байдън все още няма конкретни идеи за това как да приключи тази война освен това, че рано или късно Украйна и Русия трябва да седнат на масата за преговори.

И папа Франциск покани патриарх Кирил да се срещнат на едно от летищата в Москва, когато самолетът му ще зарежда гориво по пътя за Монголия или обратно. Турция също отдавна е предложила услугите си за мирен посредник, дори Ердоган очаква този месец август на посещение в Истанбул Владимир Путин. В крайна сметка дали усилията имат шанс да се увенчаят с успех? Кой би спечелил, кой би успял от всички - папата, Ердоган, арабските шейхове?

Аз не мисля, че Ватикана би имала успех  в това посредничество. Едно, защото знаем, че политическата култура на Русия е силно повлияна от православието. Особено в Русия отношението към Римокатолическата църква и подкрепата за нея в момента е в своята долна мъртва точка, едно на ръка. Второ, малко се знае, че Ватикана е единствената европейска държава, така да го кажем, която официално признава правителството на Тайван, а не това в Пекин. Така че моите надежди за посредническата роля на Ватикана са по-скоро, да, те са морално оправдани в този смисъл, но практически едва ли ще доведат до някакъв пробив. Все пак, това не е Студената война, доктрината Бжежински, католицизма, православието и т.н. По отношение на  Република Турция аз винаги съм повтарял своята теза, че там няма как да се получат нещата, защото ако руския президент отиде в Турция, на каква територия ще стъпи той? На натовска територия. Турция има втората по големина армия в НАТО и буквално преди няколко месеца Мехмет Чавушоглу направи едно изявление, в което каза: “Ако Русия направи нещо в Черно море, ние ще действаме като натовска страна". Няма как Русия да приеме Турция за посредник. По-скоро ще приеме арабските държави за посредник, едни еманципирани арабски държави, отколкото една Турция, която е натовска страна.

А дали Путин ще отиде в Истанбул и няма да бъде арестуван там?

Ако реши да отиде, няма да го арестуват, защото НАТО добре разбира цената на това, най-малкото нека си дадем сметка, че турският президент Реджеп Таип Ердоган е един от малкото лидери, който може да вдигне телефона и да си говори с Путин или той да отиде в Москва. Чрез Ердоган НАТО държи каналите на комуникация отворени с Москва. Сега, разбира се, между Москва и Вашингтон има някакви секретни, неофициални преговори, които се водят, това е факт. Тях винаги ги е имало от времето на Студената война, но Турция е тази, която в случая свързва Изтока и Запада. Така че аз не мисля, че ще се стигне до там. По-скоро, би било интересно, дали Путин изобщо ще отиде в Турция. Защото, пак казвам, отиде ли в Турция, той стъпва на натовска земя.

Вражеска в неговите очи.

Турция е под ядрения чадър на САЩ, така  че имам първо съмнение, дали ще отиде и вече, ако наистина реши да отиде, едва ли ще се стигне до арест.

Реалистично ли е да се допуска, доц. Иванов, че бъдещето на демократичния свят ще се определи от това, дали Украинската армия ще успее да излезе от задънената улица с Русия?

Знаете ли, тук бих си позволил да отговоря на вашия въпрос в малко по-историческа ретроспекция. Ако видим как се заражда демокрацията, либералната демокрация, защото в различните държави, нали знаете, че има термини като суверенна демокрация, народна демокрация и т.н., но ако видим как се заражда демокрацията, ще видим, че либералната  демокрация е западен феномен. От тази гледна точка, борбата на либералната демокрация с останалите алтернативи на управление, тя не е от вчера, тя е от XIX-XX век, от момента в който Британската империя лека полека започва да отстъпва от колониите си и впоследствие предава щафетата на САЩ. Аз съм песимист и съм противник на тази теза за стремглавото и как да кажа, бързо залязване на Запада, това няма как да стане в рамките на едно десетилетие, това може да отнеме няколко десетилетия. Ние знаем, колко много време отнема това Британската империя да изгуби колониите си и в един момент да се отдръпне на Острова. Така че аз съм противник на това да се слага кръст на Запада толкова бързо. Най-малкото, защото ако помислим къде е съсредоточен световният, културен, финансов, хайде така ще го нарека глобален елит, това е Вашингтон, това е  Ню Йорк, това са търговските центрове, които могат да си позволят включително да  спонсорират политици и политически партии така, че те да провеждат определена политика. И докато този елит е съсредоточен в Съединените американски щати, аз не мисля, че Руската федерация и Китай могат да спечелят война с Америка, като под война разбирам геополитическо противопоставяне, не ядрена война от която няма да има победители. Така че нека да не избързваме с тази теза, пак казвам, противник съм на това да отписваме Запада толкова бързо, това е процес, който ще отнеме десетилетия, най-малкото, което е. Пак казвам, този елит е съсредоточен там, в Съединените американски щати, няма как Запада да слезе от пиедестала на глобален актьор.

При това положение какви са шансовете на Украйна? Дали тя реално може да победи, след като зад нея стоят Запада и Америка?

Украйна може да победи в тази война, при едно-единствено условие и това е, ако Запада продължи подкрепата си за нея. Само че нека да уточним какво точно разбираме под победа, защото за едни украинци победата е Украйна да се запази в територията, която е в момента, те са склонни да направят компромис и дори ако трябва, има такива украинци, дори, ако трябва да отстъпят част от територията от Украйна на Русия.

Тези 20%, които се контролират вече от руските войски?

Точно така. Други украинци смятат, че победата е опция тогава, когато Русия напълно се изтегли от Украйна.

Включително и Крим, планът “Зеленски"?

Включително и Крим, планът “Зеленски" и има украинци, които виждат победата, чрез развяването на украинския флаг в Москва, което мисля, че е някак си...

Това е силно преувеличено.

Изглежда силно преувеличено. Така че не можем да говорим за украинска победа преди самата Украйна да си изясни, какво точно разбира под победа - планът “Зеленски", планът на тези 20% или вече третия план, който е нереалистичен. Но според мен на този етап най-вероятният сценарий е нещата да останат такива, каквито са. Сега, разбира се, ако наистина Украйна напредне в контраофанзивата си, Крим може да падне и преди окупираните територии. Но това ще стане единствено и само, ако украинците получат американския  F-16, казвам американския F-16, защото американските оръжия са по-добри от европейските. Тогава Крим може да падне и по-рано от окупираните територии. Иначе, тази война ще остане в периметъра в който е в момента. Защото дори самата Америка, аз съм си говорил с много колеги, които имам там, на този етап доминиращата  доктрина и на администрацията Байдън, и на Пентагона е, че войната трябва да се задържа на територията на Украйна. Никой не говори за бързо приключване на войната, никой не говори за замразяване на конфликта. Дори американската администрация в момента има идея  за това, ако се наложи тя да помага на Украйна толкова, колкото е необходимо, дори ако се наложи този регион да стане един нов арабо-израелски конфликт. Те имат тази готовност. Така че при положение, че нито в Русия, нито в Америка се говори за край на войната, аз съм песимист, че толкова бързо ще се стигне до края на войната.

Украинците чакат F-16 в края на годината.

Да, чакат го в края на годината, но нека не забравяме все пак, че голяма част от тях ще бъдат обучавани в Румъния от европейски инструктори. За да могат украинците да отбележат траен напредък на бойното поле, те ще имат нужда от американски оръжия. И тук не говорим само за самолетите, самолетите много ще помогнат на Крим, тук говорим и за оръжие с по-далечен обхват на действие. Но тук, разбира се, зависи, какво ще реши и Байдън, защото той е много резервиран от гледна точка на това, че не се знае руснаците, как ще реагират, ако Украйна реши да атакува руска територия. В  момента виждаме дронове над Москва и т.н., но това са войни на дронове. Друго си е американска ракета, дадена на Украйна,  да падне на руска територия. Това много усложнява нещата. Единствено и само с помощта на самолети и далекообхватни оръжия Украйна може да си върне първо Крим, а след това окупираните територии. Ако Украйна си върне Крим, преди окупираните територии на изток, имам предвид Донецк, Луганск, това ще е победа за Украйна. Не съм сигурен, че дори и тогава руснаците ще седнат на масата, но без американски оръжия, това няма как да се случи.

Добре, но тези модерни американски оръжия, те не представляват ли риск за попадане на руска територия?

Точно това е другото, което исках да засегна, че тези ракетни установки Himars всъщност, които могат да стрелят на разстояние над 300 км, са риск, защото тогава Русия ще разглежда НАТО като директен участник в конфликта.

Абсолютно и с основание.

Точно така, едно на ръка. Друго, ние виждаме, че по границата с Полша вече има струпани 10 000 полски войски, които сами по себе си са натовски войски. Русия по всяко време може да реши по някакъв начин да инсценира или инцидент в АЕЦ “Запорожие", или по някакъв друг начин да провокира натовска страна да се намеси. А поляците, които само това чакат, нищо не им пречи да се обърнат към Вашингтон за задействане на чл. 5.  Защото, ако АЕЦ гръмне и облаците с радиация отидат над Полша, тогава те ще поискат задействане на чл. 5.

Неизбежно би било.

АЕЦ е миниран в момента, това е факт.  Но тук ми се иска да поясня и нещо друго, и то е, че с приемането на Швеция и Финландия в НАТО Русия загуби тази стратегическа точка на влияние, която е Калининградска област, където има още стари съветски ракетни установки. В момента ключовият възел е Черно море, дори не Полша, защото е ясно какво ще направят поляците. В Полша има американски войски и то много повече отколкото на Балканите.

Има и бази.

Говори се дори, че Америка ще разположи ядрено оръжие в отговор на руското ядрено оръжие в Беларус, за да може тази дилема на сигурността да стане ядрена, но ключовият възел на сигурността е Черно море.

Затова ли в Сената започват да разглеждат нова американска стратегия за Черно море?

Да, усилено се говори, че е необходимо построяването на бази, тук на Черно море, и то американски бази, не се говори изобщо за натовски бази със сборни групи и т.н. от всички натовски страни, а за американски бази. Което означава, че потенциално тези бази, съгласно конвенцията от Монтрьо и сътрудничеството с Република Турция  могат тук да бъдат разположени така, че американски кораби да влизат в Черно море. Защото отсреща е Крим, скоро Крим рано или късно ще стане обект на друга украинска атака. И се говори, че е необходимо изграждането на американски бази тук, по Черноморието. Лесно може да се досетим, че една от държавите, която  ще трябва да приюти такава база, ще бъде България. За това вече се говори.

Да, Турция вече има, така, че в България и  Румъния ще се разположат базите.

В България и Румъния, за това се говори много усилено. Разбира се, това е неофициална информация, няма нужда да спекулираме, но рано или късно това ще се случи, защото тогава НАТО може да задейства някое от споразуменията, които ние имаме с тях и да поиска присъствието на повече войски тук. Защото по Закона за присъствие на американски войски в България те имат право до 5000 души американски войници тук да ги поддържат на българска територия. Законът е подписан 2005 г.

Но, ако са натовски войници?

Ако са натовски войници, тогава могат да бъдат и повече. Зависи, разбира се, тази база под чий флаг ще бъде, смесен ли ще бъде този контингент, изцяло американски ли ще бъде този контингент.

Той може да бъде американски, но да бъде под флага на НАТО.

Да, това също е, но това вече ще се уточни по силата на сътрудничеството между Република България и различните съюзници вътре в рамките на НАТО. Факт е обаче, че сега тази точка на напрежение се измества от Прибалтика, който беше най-уязвим, дори от Полша, която все още е уязвима, но не чак толкова, колкото става уязвимо Черно море. Дефакто, основната точка на напрежение става Черно море, и за добро или за лошо България е ключовият актьор тук.

Какво означава това за нас? Какви ще са плюсовете, какви ще са минусите, къде са рисковете и ще имаме ли изобщо печалба?

Сега, аз искам първо да взема за отправна точка едно понятие, което циркулира в общественото пространство, включително и в политическата реторика, това е понятието неутралитет. И да изясним какво точно представлява неутралитетът, защото много се говори за неутралитет в нашата страна. Но често той се използва или за политически пиар в предизборни кампании или се използва в смисъл, в който изобщо не е заложен. Ако трябва да говорим за неутралитет, неутралитетът идва тогава, когато една война вече е започнала. Конфликтът в Украйна, войната в Украйна, да го наречем както си искаме, още не е излязъл извън Украйна. Той не е преминал границите на Украйна, икономически той може да го е преминал, но конвенционално той не го е преминал. Системата за колективна сигурност на НАТО гарантира и българската сигурност. От тази гледна точка онова, което може да се наложи да направи България, е да вземе по-категорична позиция. Това  трябва да го направи, дано наистина правителството вече да има стратегия по какъв начин тази позиция да бъде отстоявана, защото ако ние нямаме категорична позиция се случва следното нещо: ние изпадаме в положението на Унгария. Аз ще припомня март 2022 г., когато се обсъждаше дали да се дава оръжие на Украйна, тогава Франция, Германия, дори една Италия бяха против, големите европейски държави бяха против да се помага на Украйна. Тогава и ние бяхме от тази група. Но сега, 99% е консенсусът за това да се помогне на Украйна и да се разполагат бази в Европа и то бази, в които да има американски войници. Ако ние останем изолирани от този консенсус, попадаме в групата на Унгария. Виждаме Унгария сега бави членството на Швеция в НАТО и т.н. Наскоро на Унгария й беше наложено от американска страна запор на средствата за военни технологии. На езика на американската дипломация това означава, че Унгария вече е просто де юре страна-членка на НАТО, но де факто тя не се разглежда като такава.

Тя е отписана?

Много зависи от решението на правителството, дали и ние ще сме в тази позиция. За България би било много добре да остане балансирана в позицията си така,  както беше март 2022 г., но вече не е март 2022 г., вече сме август 2023 г. И от тази гледна точка събитията се менят, следователно и нашата позиция трябва да се промени. Защото иначе ние оставаме извън тази колективна система за сигурност и няма кой да гарантира сигурността ни.

Да оставим настрана, че ние икономически не сме силна държава, ние не сме и една Швейцария, която може да си позволи неутралитет във време на война, защото най-малкото в банките й са парите и на едните, и на другите. Ние това го нямаме.

Едно, че го нямаме, друго, че има и още нещо и то е, че нашата южна съседка, пак казвам, Република Турция е с втората по големина армия в НАТО. Република Турция има трайни интереси тук на Балканите. България е част от тези интереси – по разбираеми причини. Ние нямаме никакъв интерес да си разваляме отношенията с Република Турция, а това ще се случи, ако България не действа като натовска страна.

При положение обаче, че в България това правителство в момента не се задържи – то определено има една пронатовска политика…

Да, да.

Но не е ясно колко време ще успее да се задържи тоя кабинет. И при една промяна какво можем да очакваме? И както беше при служебните кабинети на президента Радев, те с президента държат линията за неутралитет.

Точно така.

Тогава какво ще се случи?

Ако трябва да си позволя да прибегна към Конституцията, защото все пак, като говорим за служебни правителства, трябва да направим уточнението, че съгласно сега действащата Конституция, служебните правителства не правят политика. Тяхната цел е единствено и само да подготвят страната за следващите избори. Това правителство, служебно, което две години управляваше България, то правеше политика. И направи много повече политика, отколкото предишните правителства, в смисъл, че взе решения, които едно служебно правителство не би следвало да взема по Конституция. Което ни отвежда до кой въпрос – че Конституцията има нужда от промяна.

Да, тя в момента подлежи на такива.

Точно така.

Въпросът е, кога ще стане, дали ще стане, как ще стане. В нашата действителност винаги стоят тези въпроси.

Аз мисля, че политиците ще изчакат местните избори, защото местните избори ще бъдат лакмусът, решаващият фактор за това дали наистина тази линия, която в момента поддържа правителството, ще има бъдеще. Знаете ли, това е важно, защото единият вариант да разберем дали е така,  беше да се проведе този прословут референдум за еврото, който съгласно вече съществуващото тълкувание на Конституционния съд, е противоконституционен, защото еврозоната, "Шенген“, това са приоритети на правителството, те не се решават чрез референдуми, съгласно сега действащите закони. Но понеже вероятно този референдум няма да се проведе лакмусът ще бъдат местните избори. След местните избори когато видим, как изглежда новата карта на България, дали тази серия от евроатлантически правителства – хайде така ще ги нарека, ще имат бъдеще и занапред. Това е първият решаващ фактор. И вторият решаващ фактор, това е ротацията. Дали политическите партии, които се декларират като евроатлантически, са готови да работят заедно? Ако те са готови да работят заедно, ако тази ротация се осъществи безпрепятствено така, както се осъществи в Румъния, тогава няма да има пречка този курс, който в момента следва правителството, да продължи. Иначе страната ще навлезе в латентна политическа криза. Винаги съм казвал, че съм противник на тези гръмки твърдения за това, че България ще излезе от НАТО, от Европейския съюз. Не. Просто политиците, които говорят за неутралитет и си правят политически PR, виждат в България една Унгария, където политиците си управляват сравнително независимо от Запада, искат консенсус и т.н., но за излизане от НАТО и Европейски съюз не може да се говори.

Но Унгария няма нито едно евро, нито един форинт заем. Те изплатиха заемите.

Това е едно на ръка. Друго – че там…

Докато ние дължим немалко пари.

Не, това е едно на ръка. Инфлацията галопира. Друг е фактът, че както вие казвате, българският лев загуби суверенитета си 1997 г., много отдавна. Така че тези въпроси спешно имат нужда от решения и трябва да бъдат решени до края на годината. Така че на местните избори ще стане ясно, доколко тази линия, която в момента следва правителството, има бъдеще. Защото съгласно последните социологически проучвания, действително правителството не се радва на цветуща подкрепа, но пък в същото време хората смятат, че няма какво друго да се измисли, освен да дойде друго служебно правителство. А каква ще бъде политиката на едно такова служебно правителство лесно може да се досетим.

Тези процеси, за които с вас разговаряме, те каква част са от новата подредба на световния ред?

Много ви благодаря за този въпрос, защото тук искам да започна малко по-отначало и да спомена за една среща, която е малко известна. Тя се провежда между последния генерален секретар на КПСС Михаил Горбачов и тогавашния новоизбран вече американски президент Джордж Буш-старши. Тя се провежда декември месец 1989 г. в Малта. Всъщност важните решения са взети в самолета, където обядват Горбачов и Буш и където се постигат три принципни договорки. Първата принципна договорка е консенсус за това, че Германия трябва да се обедини и да бъде интегрирана в НАТО. Втората принципна договорка е това, че страните от Централна Европа – Полша, Чехия и т.н., на тях ще им бъде дадена възможност геополитически да изберат своята ориентация и при желание да преминат 100% към американската зона на влияние. Негласен консенсус обаче има за България и Румъния и той е: тук сферите на влияние да са 50 на 50.

Затова беше и късното приемане на двете държави в НАТО?

Точно така. Затова вървим в комплект и за "Шенген“, и за еврозоната, и навсякъде. И ако погледнем българския политически живот, ние ще видим, че при нас външната политика винаги е била консенсус между тези две фракции – проруската и проатлантическата. Ще ви дам два примери. Помним правителство на Жан Виденов, когато България претърпя най-тежката икономическа криза след края на Втората световна война. Това беше така, но това беше правителство, което подаде молба за членство в Европейския съюз – исторически.

И което спря газопровода на "Булгаргаз“ "Топенерджи“ – "Топенерго“, както го наричаше Жан Виденов.

Точно така. Отиваме на правителството "Костов“, което подготви страната за членство в НАТО, но в същото време имаше ли лустрация по време на това правителство?

Не.

Нямаше лустрация. Ами какво да кажем за по-късните правителства, където хем купихме F-16, обзаведохме се, хем построихме "Южен поток“.

Е, никой не може или не иска да обясни тази двоякост. Аз ви благодаря за това, че правите този анализ в момента.

Да, да, да. Това е малтийският консенсус. Е да де, обаче 2014 г. Руската федерация влезе в Крим и тогава Румъния много бързо се ориентира в геополитическия – хайде ще го нарека липсата на геополитически консенсус. И по този начин всъщност тя се изплъзна от този консенсус, изтласка тези 50% и категорично се заяви като прозападна държава. От 2014 до 2022 г. – осем години Западът, американците по-конкретно предупреждаваха, че Русия ще опита още няколко операции. Не беше ясно тогава какво, но беше ясно, че ще иска да си разширява влиянието. Румънците се ориентираха много бързо. Ние в България заложихме пак на стария консенсус – 50 на 50 с надеждата, че на нас нищо няма да ни се случи. 2022 г. нас ни хвана абсолютно неподготвена, в едно разкрачено положение – извинявам се за израза, който използвам в ефир – 50 на 50 и затова България е изпаднала в такава криза, защото нямаше консенсус по отношение на бъдещето на страната. И най-страшното, което може да стане, е ако няма последователна линия, която да се отстоява от българските правителства, е да ни разкачат от Румъния за "Шенген“, за еврозоната, за европейското ценностно пространство, което започва да придобива някакви очертания вече в Европа, да се еманципира от Русия, Китай и т.н. Да ни разкачат. Светът става многополюсен и тогава България остава един самотен остров.

А дали все още е валиден този малтийски консенсус? Кой ще си го помни от толкова време насам?

Със сигурност не е валиден, защото вие виждате, че в момента САЩ и в България, и в Румъния инвестират и правят страшно много тези 50% руско влияние вече да ги няма.

А ние защо спазваме негласно този консенсус?

Може би на този въпрос трябва да отговарят политиците. Истината е, че този консенсус…

Те не говорят по този въпрос.

Не говорят по този въпрос…

И никой не ги пита, между другото.

Е, това е малко известен исторически детайл. Аз съм виждал оригиналните ръкописи в Центъра "Уилсън“ във Вашингтон, където съм специализирал, след това във Фондацията "Херитидж“ също има копие там. В Русия също би трябвало да има копие от тези споразумения. Сега не знам, къде точно се пазят, но те съществуват. Този малтийски консенсус си го има. По-скоро тук ключова ще бъде ролята на – хайде така ще го кажа, колкото и условно да звучи – по-старите политически партии, които са били част от този консенсус. Тяхната позиция ще е по-важна, просто защото ако те не подкрепят по-младите партии в категоричната им позиция, тогава този консенсус няма как да бъде разчупен. Защото ние виждаме в момента, че за пръв път в политическата система на България има разчупване. Имаме една фракция като "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“, която се самодефинира като изцяло прозападна и негласно против този консенсус. Имаме и политическа партия като "Възраждане“, която също е против този консенсус, но с обратен знак, с проруски знак. А той започва да се разчупва вътрешно този консенсус и много зависи от по-старите партии, особено от тези партии, които са в системата от 1989 г. насам, как ще играят. Защото ако те играят за по-активно обвързване със Запада, България ще гледа на Запад. Ако те играят за по-активно обвързване с Руската федерация, България ще гледа на Изток, просто защото те държат тези лостове на власт.

Ключово се оказва мястото на ГЕРБ?

Да, ключово се оказва мястото на ГЕРБ, защото политическа партия ГЕРБ управляваше 10 години и съвсем логично е от нея да тръгнат тези процеси на промяна. Аз затова казвам: точно тези политически актьори в лицето на ГЕРБ, дори и в лицето на ДПС – техните решения ще са ключови за бъдещето на България. Защото другите две фракции, които са по-млади, пак казвам, като "Продължаваме промяната“, "Демократична България“, "Възраждане“ – те имат идеи за категоричен консенсус, но без подкрепата на ГЕРБ и ДПС те не биха могли да ги реализират. Най-малкото, пак казвам, защото тези партии са били прекалено много дълго част от българската политика. И затова казвам, че местните избори ще са ключови, защото ако там наистина се постигне пробив в полза на едната или на другата фракция, тогава вече позицията на тези по-стари политически партии започва лека-полека да се разклаща. Това може да породи вече центробежни процеси в този малтийски консенсус.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

И аз ви благодаря.

 

Цоня Събчева