Доц. Йосиф Аврамов, преподавател в Нов български университет, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“.

Депутатите удължават срока за внасяне на бюджета за догодина до 15 ноември, заради предизборната кампания през която парламентът няма да заседава след този петък, освен заседания по вота за недоверие. По тази причина и депутатите отложиха приемането на данъчните закони. В пакета от данъчни закони, някои от промените предизвикаха подигравателни оценки, а идеята догодина ДДС за ресторантите да се върне на нормалната ставка от 20% вече успя да сблъска челно финансовия министър с ключови фигури от ГЕРБ и ДПС. Въпреки нормалната извинителна причина - местните избори, вече се появиха критики: че бюджетът за тази година е на червено, че на финансовия министър не му излиза сметката, поради което не е готов с бюджета за догодина. Какво е реалното финансово състояние на държавата? Наш гост е доц. Йосиф Аврамов, преподавател в Нов български университет. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус", г-н Аврамов.

Благодаря ви.

Отлагането на бюджета за след средата на ноември ще създаде ли проблеми?

Според мен, това беше излишно, тъй като в никоя друга страна от  ЕС парламента не излиза 1 месец ваканция преди местните избори. Това е някаква българска версия на водене на предизборна кампания, в която да се включат и депутатите. В крайна сметка, 15 дни отлагане на внасянето на бюджета, който трябва да стане до 31 октомври, не е много фатално. Друго бе неприятното тази година, че бюджетът за настоящата 2023 г. се прие през месец юли и влезе в сила от 1 август. Това направи доста труден живота на бюджетните структури, най-вече на  общините, на някои болници, на някои университети и т.н. А колкото до това, че данъчните закони се качиха за обществено обсъждане, е положително. Аз смятам, че  ставката от 20% на ресторантьорите трябваше да се върне още с бюджета за тази година. Ковид пандемията премина, независимо, че сега има известна ескалация. И това е излишно, тъй като цените в ресторантите не се намалиха, не останаха на същите нива, а се повишиха някъде между 50-70, че и 100%. И намаляването на ставката за тях беше излишно. Същото се отнася и за фитнесите и за другите обекти, където се намали ДДС. ДДС трябва да остане единствено, както беше до преди 2-3 години, единствено за туристическите пакети, за да може нашият туризъм да бъде конкурентен поне на този на Гърция и Турция, хлябът също. Не ми е приятно да твърдя да се вдига ставката на хляба от 0 на 20%  и на брашното от 0 на 20%, но с брашно се правят и пасти. Правят се торти, скъпи сладкарски изделия, които се увеличиха поне 3-4 пъти. Аз си позволявам от време на време да посещавам по-луксозни заведения, където една торта, която струваше в порядъка на 2-3 лева, сега е около 10. Така че има резон да се повиши и ставката на хляба. Друг е въпросът, че ние не направихме това, което трябваше, да намалим ставката на лекарствата. Ако намалим на хляба, да намалим и на няколко други основни храни като млякото, детски храни и т.н. Ние просто с ковид пандемията направихме няколко грешки във фискалната област и е резонно сегашният финансов министър да ги коригира.

Предвижда ли финансовият министър увеличаване на данъците? Изобщо необходимо ли е то?

Няма увеличаване на данъците, просто има връщане на старите нива. Не е необходимо увеличаване на данъците на този етап. Страната все още не е излязла от кризата след ковид пандемията, не е излязла от тази инфлационна спирала, която не е само у нас, но и в САЩ и в страните от ЕС. Друг е въпросът, че страните от ЕС, и то големите Франция, Испания, са с 2-3 пъти по-ниска инфлацията от България и ние трябва да се борим срещу нея. В България трябва да се има предвид, че една от причините за сравнително по-високата инфлация е това, че не сме член на Еврозоната. Страните, които са членове на Еврозоната нямат, с малки изключения имат известни по-високи нива на инфлация само в прибалтийските страни. В Хърватия имаше за около 2-3 месеца, но нещата се урегулираха. Трябва да направим всичко възможно и да спазим предложената от ЕК и комисаря Дамбровскис дата 1 януари 2025 г.

Освен злополучните 20% ДДС за ресторантьорите, какви са другите предложения в данъчните закони?

Има някои екзотични предложения, например да не се плаща, ако не ти връчат касова бележка. Ако не връчи касова бележка, просто ще настоява клиентът пред сервитьора или бармана да получи такава. Не е редно да си излезе, без да плати. Това влияе зле на психиката на останалите клиенти и най-вече на подрастващото поколение, което трябва да се научи, че касовият бон е задължителен и той трябва да се изисква от клиента. Останалите предложения засягат нещата около минималната работна заплата. Тя става 933 лв., аз приветствам това, ние не можем да влезем в Еврозоната от 1 януари 2025 г. с минимална работна заплата под 500 евро. А в България при 933 лв. е по-ниска с 200 лв. от  Румъния. С Румъния бяхме наравно по едно време, след това България дръпна, стана по-добре, даже искахме да се раздели влизането на  България в ЕС от това на Румъния. Сега е точно обратното,  там доходите са от 30 до 50, до 70% по-високи от нашите. Аз това лято бях на “Златни пясъци" и видях как румънските туристи консумират и как нашите туристи консумират. Горе-долу два пъти повече.

От нас?

По-скъпи неща поръчват, това е, имат повече доходи, имат пари. Да са живи и здрави, няма лошо, да идват по-често в България и да си оставят парите тук. Но положението с доходите у нас е все още критично. В Българя не трябва да има пенсия по-малка от 300-350 евро и заплата по-малка от 500-600 евро. Това нещо трябва да се коригира, но това вероятно ще стане от 2025 г.

А има ли още бюрокрация за бизнеса в предложенията за данъчното ни законодателство?

По отношение на бизнеса ние в последните 2 години в известна степен го разглезихме. Даваха се компенсации за ток, в т.ч. и на предприятия, на които не трябваше да се дават. Похарчиха се някъде около 8 млрд. за компенсации за електричество. Това беше оправдано за някои енергоемки производства, примерно за торовите заводи. Но едва ли беше оправдано за някои други, които си печелят и без тези компенсации, просто те си вдигнаха два пъти, два пъти и половина цените, а на всичкото отгоре получават и компенсация от държавата. Тази мярка 40 на 60 също не беше много справедлива за доста субекти. Не може адвокатска кантора с 9 адвокати да ползва тази мярка. Адвокатите, ако нямат работа от 9 ще останат 5, останалите ще си търсят сами клиенти. И без това са много адвокатите в София, нямам нищо против, моят баща беше върховен съдия, а като се пенсионира стана адвокат, познавам много добре тази професия. Но да ползват компенсации, които са прякото производство, някак си не е много честно.

А какво се променя, доц. Аврамов за физическите лица? Защо финансовият министър въвежда патентен данък за събиращите диворастящи билки, гъби, включително трюфели, плодове, лечебни ароматни растения? От тези ли хора, които едва свързват двата края ще напълни хазната? Ние знаем, какви са берачите на билки и гъби?

Берачите са предимно част от ромското малцинство. При това, те работят реално 3-4 месеца в годината, обаче са се сдружили и има на всяка група по един тартор, който ги обира. Той вероятно взима, без да съм сигурен, поне 50 на сто от дохода, останалите разпределя между работниците. Правилно трябва да плащат патент, абсолютно правилно е, защото този човек, който е тарторът на берачите, не внася лев данък. Сега поне някакъв данък ще внася, той не живее бедно, има съответните луксозни условия на живот и живее на гърба на обикновените берачи.

Дали на техен гръб няма да си избие платените данъци?

Едва ли, тази категория не е много голяма в България, напротив, по този начин по-справедливо ще бъде данъчното им облагане. Патентният данък едва ли ще бъде висок. Въобще патентните данъци у нас са сравнително ниски и в общи линии са справедливи, независимо, че има патентни данъци на някои екзотични професии, които се използват по друго предназначение. Има данъци за компаньони и компаньонки и масажисти и масажистки. Слушателят може да си направи извод, че тази професия се използва и за други цели.

Как се стигна до идеята за донос-бонус?

Този въпрос е абсурден. Аз доколкото разбрах, ще се оттегли тази невероятна данъчна иновация, бих казал, защото не може да насърчаваш доносничеството. Ние се борихме срещу Държавна сигурност и срещу доста големия брой доносници на ДС доста дълго време и сега се връща тази професия. Ще започнат и съседи, които живеят врата до врата да доносничат за своя съсед, нищо чудно да започнат и роднини да го правят, има такива случаи в литературата, от преди години, разбира се. Трябва да се отмени този въпрос и тези мизерни 10%, които се дават на доносника, няма смисъл от тях. Това го няма никъде по света и в България не трябва да правят подобни глупости.

Идеята касовите бележки да се събират, за да се представят в НАП няма ли да срине системата на НАП, няма ли да бъдат затрупани от чували от касови бележки?

Както предполагам, се досещат повечето слушатели, ще бъде инцидентно, т.е. може би не повече от 10-15-20% от хората ще си събират касовите бележки и ще ги предават в НАП. Няма нищо лошо, трябва да има касова бележка. Задължително трябва да има, както е станало нещо обичайно в останалите по-големи страни от ЕС, които са по-рано влезли в Съюза. Доколкото ми е известно в Гърция се борят да ги въведат по този начин, поголовно.  Имат известни успехи и трябва да се учим от нашите гръцки съседи, тъй като все пак Гърция е влязла 37 години преди България в ЕС. И от една доста по-изостанала страна от България през 1980 г., в момента брутният вътрешен продукт на глава от населението независимо от гръцката криза и от това, че Гърция фалира, е няколко пъти по-висок от този у нас.

Заради намалелите постъпления от ДДС от август насам от финансовото министерство идват тревожни сигнали. Бюджетният дефицит достига до 780 млн. лв.  към края на септември. Как толкова бързо се оформи тази дупка?

Вижте, при някъде около 75 млрд приходи в Бюджета, това е около 1%. Не е толкова страшен бюджетния дефицит, важното е да тръгне икономиката напред. Гледам, че има повишение на прогнозата на Европейската банка за възстановяване и развитие, най-напред беше под 1, после стана 1,5, сега е 1,9. Трябва да имаме предвид две важни неща, които малко се коментират у нас. Първото е, че ние платихме миналата и тази година 3 плюс 3, общо 6 млрд лева по облигационните заеми, които емитира правителството на Симеон Сакскобургготски, когато продаде брейди облигациите и емитира нови облигации с 8-9% лихва, което беше доста неизгодно за България. Говори се за комисионни около милиард, но това, разбира се, са приказки, тъй като никой не може да ги докаже, осъдени няма. А това е доста крупна сума, 3 млрд да се плаща външен дълг е доста. Втория момент - миналата година България спечели доста пари, няма да казвам цифри, от износ на електричество, бяхме третата страна в ЕС по обем на износа на електричество. Тогава работеха въглищните централи и нямаше стачкуващи, всички взимаха много добри заплати няколко месеца и бяха щастливи. 

Втория момент, износ на оръжие през комисионери. Оръжието бе ясно, че се изнася за Украйна, но когато мине през комисионери, то става малко по-скъпо и това напълни държавната хазна с някъде около 6 млрд евро, а това са доста пари. И на трето място, една фракция, която е подобна на газьол и в България не се употребява и се изнасяше от “Лукойл". Това добави във фиска над 10, дори близо 15 млрд. лв и повече. Това го няма тази година, така че както вие се изразихте, тази дупка в бюджета бе очаквана. Да се надяваме, че до края на годината нещата ще потръгнат и тя ще намалее. Да не забравяме, че ние имаме по силата на закона за държавния Бюджет за 2023 г. около 4% бюджетен дефицит и ще се вместим в него. 

А имате ли обяснение защо прогнозните данни за септември не бяха оповестени в края му от Министерството на финансите? Оттам обаче ни информираха миналия петък единствено за състоянието на хазната към края на август, където дефицитът приближава 52 милиона лева и е доста по-нисък от очакванията. Какво се прикрива? 

Ами идват местни избори и не е приятно преди месни избори, когато имаш най-напред протести на зърнопроизводители, сега на енергетици и миньори, да се съобщават такива неприятни данни. Те ще бъдат обявени данните всеки момент, това нещо не може да се скрие. Най-много да направят както навремето преди 12 години, 2010 година, при ексвицепремиера и тогавашен министър на финансите Симеон Дянков – една комбинация: правят отчет по начислена основа, не по касова основа, и пак ще преметнат част от населението и част и от специалистите. Това очаквам. Но нещата все още не са безвъзвратно загубени. В общи линии НАП си върши добре работата, Агенция "Митници“ – също, не бива да има сътресения и резки промени на данъчните закони. Аз затова казах, че също за някои екзотични мерки като донос-бонус и т.н. категорично трябва обществото да възрази. 

А ще повлияе ли в бюджета за догодина отложената дерогация за внос на руски петрол? 

Сега това ще помогне за изпълнението на бюджета за следващата година. Ние трябваше даже не до 30 септември, а до 1 януари както си беше приет закона преди две години да оставим дерогацията за руски петрол поради следните причини: Турция предвид огромния трафик през Босфора въведе правилото, което за мене е разумно, там да влизат кораби до 5 000 т. Това какво означава? Един танкер натоварен в Саудитска Арабия минава през Червено море, Суецкия канал, стига до Дарданелите, и трябва или в Бяло море или Мраморно море да се построи пристанище, и този танкер от 100 000 т да се разпредели на 20 малки танкера по 5 000 т. Е,  този петрол ще бъде доста по-скъп за българите. 

Той ще стане златен или диамантен?  

При всички случаи поне 20-30% ще се увеличи цената. Вярно е, че ние имаме шанс през Черно море да внасям петрол през Азербайджан и Грузия от Казахстан и да внасяме азербайджански петрол. Ама това може ли да го направим сега, веднага? Ние трябва да го договорим, да видим има ли капацитет грузинското пристанище, даже ако трябва да отпуснем заем на Грузия да си го направи като хората, за да може евентуално ако продължи войната, аз се надявам, че ще свърши ако не тази, поне догодина, да внасяме пак през Черно море, защото през Босфора е неизгодно за България. Няма смисъл. Независимо, че има някои – сорт "Бренд“ винаги е по-скъп от сорт "Урал“, но независимо от това, това претоварване от голям танкер на няколко малки е доста скъпо начинание. А ние трябва да се ръководим преди всичко от икономически причини. Вярно е, политиката е важна, хубаво е да уважаваме нашите съюзници в Европейския съюз и НАТО, но когато техните препоръки са против българските интереси, никой не ни жали и никой не ни отпуска безлихвени заеми и т.н. на България, така че и България да прави подобни реверанси няма смисъл. 

Министерският съвет прие новата целева дата за приемане на еврото в България да бъде не по-късно от 1 януари 2025 година. Тук бих искала да сменим малко темата. Правителството прие и постановление за създаване на Координационен съвет за подготовка на страната за членство в Еврозоната. Но как работи този съвет? 

Този съвет е един от многото помощни органи, които координират въпросите във връзка с бъдещото членство на България в Еврозоната. Ще наблегна на нещо, което може би е най-важно към днешна дата: ние не сме почнали официалната информационна или комуникационна кампания за приемане на еврото в България. 

И никой не говори за нея. 

Ами в момента говорят за бъдещите кметове, общински съветници. И така ще бъде до 29  октомври, даже не до 29-ти, а до 7 октомври, втория тур, и това е нормално. Хората се вълнуват повече, кой ще им бъде кмет, отколкото кой ще им бъде премиер или министър на финансите. А никой не говори по  този въпрос поради някои кадрови смени, които станаха през лятото в БНБ – двама от подуправителите бяха сменени, а и късното приемане на бюджета също даде известно отражение. Независимо от това обаче Българска национална телевизия направи няколко клипчета, те не са от най-успешните, но все пак напомнят, че приемане на еврото е предстоящо. Нещо повече, Представителството на Европейската комисия в София с много ограничен бюджет прави своя информационна кампания за въвеждане на еврото. И малко така е неудобно хората, които представляват Европейския съюз в София, правят кампания, националните органи в лицето на БНБ и Министерство на финансите не правят. Този въпрос вероятно ще се реши: веднага след изборите ще започна кампанията, аз поне имам такива неофициални сведения. Но ние трябва да почнем и подготовка. Аз тази сутрин правих проект на няколко доклада за една подобна конференция: в Министерство на финансите методологията на счетоводната отчетност се води от Дирекцията "Данъчна политика“. Тя трябва да съсредоточи своето внимание към изготвяне на методика за промяна от страна на фирмите на техните счетоводни отчети за приходи, разходи, баланси и прочие от лева към евро. Това не е известно, дали е станало. Аз предполагам, че се работи по въпроса, но няма публичност на този въпрос. У нас се създаде Министерство на електронното управление, което все още някак си не може да се наложи, а и няма кой знае каква прозрачност в неговата работа. То има да свърши много работа по отношение на тази обмяна на лева с евро. Банките: у нас има над 20 търговски банки, те са много важен инструмент в ръцете на правителството и на БНБ за обмяната на лева към евро. Ще излизат най-вероятно милиарди пари, които досега не се знае, къде са били, които не са облагани с данък. И въпросът е предстоящ: дали да се въведе някакъв неголям данък върху тези пари – това ще го решава правителството най-вероятно през следващата година. Но може да достигнат тези пари до над 10 милиарда лева.  

Които са били някъде скрити?  

Те са скрити и някои от тях може и да ги няма. Ако са в някой шкаф увити с хартия, мишките може да си ги изяли. Но това рядко се случва, обикновено са добре скрити и данъци не са платени, и би трябвало държавата все пак да вземе нещичко от тези незаконно придобити доходи от фирми и от граждани, защото има доста такива. Парите в обръщение са 20 милиарда лева. Една част са легални, една част – не. И имам чувството, че тези, за които казах "не“, са повече от тия, които са легални. Но това ще видим как ще е, макар че точната бройка никога няма да стане ясна. Има още един много важен въпрос, който трябва да стои на вниманието, а именно: какво изображение ще има на националната страна на осемте купюра от един евроцент, 2, 5, 10, 20, 50 евроцента, 1 евро и 2 евро. Някъде в края на май и началото юли, още при стария… 

На 24 юли.  

Да. При стария Управителен съвет се взе решение от тогавашния Управителен съвет подчертавам, вече има двама нови подуправители, да се повторят изображенията на сегашните стотинки, т.е. Мадарския конник на шестте купюра от 1 стотинка до 50 стотинки, и на св. Иван Рилски и Отец Паисий на 1 евро и на 2 евро. Това за мен не е добро решение. Във Франция са постъпили над 5 000 предложения за евромонетите през 2001 година, тъй като Франция стана от 2002-ра година член на Еврозоната, от самото й създаване. У нас същото трябваше да се направи. Много интересно е, че след като се смениха двамата подуправители, БНБ свали от сайта това свое решение на тогавашния  Управителен съвет, а то е закон, така се решили. Сега че са се сменили, сменили са се, защото им е изтекъл мандатът. Абсолютно законно е старото решение. Ако решат да го преразгледат, което е възможно все още, Управителният съвет на БНБ трябва да го обяви, но не го е обявило все още. Моето мнение е, че не бива да се допуска подобна тавтология: 6 купюра с един сюжет на съответната монета от 20, 50 евроцента и т.н. Ние имаме богата история на монетосеченето. Древна Тракия е била тясно свързана с Елада, с Древна Гърция, и започва да сече монети не повече от 60-70 години след Древна Гърция. Има много красиви тракийски монети, и трябва примерно Орфей да бъде на една подобна монета – а Орфей е доказано, че е тракиец, а не е грък. Не е много сигурно де, но по-голямата част от т.нар. "извори“ от преди 2 500 години натам отиват. Така, ние имаме много богато монетосечене по времето на Римската империя. Имало е 13 монетарници на територията на сегашна България, включително и в някои несъществуващи градове, като Никополис ад Нестум, който е бил до Гоце Делчев на река Места, и Никополис ад Иструм, който е някъде в околностите на Павликени, Великотърновска област - там е имало монетарници. Тези провинциални римски монети са били законно платежно средство в цялата Римска империя, и може някоя от тях също да ни послужи с образ. Първата българска монети, отсечена от българския владетел, а именно Цар Иван Асен II 1230 година след победата му над солунския император Теодор Комнин, т.нар. "златица“, е също добър сюжет за монета. Тя е много красива монета, единствен екземпляр, който се пази в Националния археологически музей, и един от видните български археолози я е заменил за едно Хърватско Евангелие, което за тях е голяма ценност, за нас монетата определено е такава. И най-вече братята св. св. Кирил и Методий. Те са съпокровители на Европа, признати са от папата, известни са в цял свят, и е добре да бъдат на най-употребяваните монети, примерно на 1 евро. Ние имаме великолепни и други сюжети: двамата най-известни писатели и поети са Иван Вазов и Христо Ботев. Защо не те да бъдат сюжет на монети? Или Васил Левски и Георги Раковски, зависи как се реши от бъдещия Управителен съвет. Трябва да има конкурс, и то международен, и да участват повече художници гравьори, а не 7 човека да се съберат и така което му хрумнало на някой, да бъде гласувано и прието. Така че аз съм за преразглеждане на този въпрос. Има време до Нова година да се направи някаква дискусия в обществеността, и януари да се обяви международен конкурс някъде със срок края на февруари и началото на март, и вече да почне съответно да се мисли за бъдещите евромонети, ако наистина си спазим срока, което за мен е почти сигурно. Няма условия България да се провали в пътя към приемане на еврото, няма условия за една дълбока рецесия или една хиперинфлация. Инфлацията изяде скоростта, която придоби лятото на миналата година, вярно, че и сега се вдигат цените на някои зеленчуци и т.н., но тя намалява. Така че вероятността да приемем еврото на 1 януари 2025 година е огромна. Още повече, че ни искат и от Франкфурт и от Брюксел, т.е. Европейската централна банка и Европейската комисия са решили тоя въпрос по принцип. 

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте. 

Цоня Събчева