Доц. Георги Лозанов – медиен експерт, преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации, бивш председател на СЕМ, в интервю пред Ива Дойчинова в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Тази седмица Европейският парламент гласува Закон за свободата на словото. Ще сработи ли този европейски закон, идеята му, както и съответният регулатор наистина в полза на изсветляване на медийната собственост, закрилата на журналистите и ще даде ли инструменти, така че цялата медийна среда в Европа да се изравни, както твърдят авторите на закона? С доц. Георги Лозанов – медиен експерт, преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации, бивш председател на СЕМ, ще коментираме философията и инструментариума на закона. Здравейте и благодаря, че приехте поканата.

Здравейте.

Имаше ли нужда от такъв закон?

Има нужда, защото досега се разчиташе главно на националните законодателства, а те независимо, че бяха хармонизирани и общо взето казват същото, което казва и сега приетият закон с една съществена разлика, за което ще стане дума, но просто се изпълняваха в различна степен в различните държави на Европейския съюз. Известно е, че държавите на север – Швеция, Норвегия, Дания и Финландия, се изпълняват в много по-голяма степен критериите са свобода на словото и затова и водят класациите. Държави, като нашата, са някъде на много по-ниски нива. Защото не е въпросът само в закона, както е известно, въпросът е в това да го прилагаш. Въпросът е в това да има воля да бъде прилаган, въпросът е в това да има политическа воля да се поставят в регулаторите, и не само в регулаторите, въобще в медийната среда, да се даде път на хора, които отстояват медийната независимост. Това е трудна задача и в крайна сметка този закон е политически, защото трябва да ограничи политическите намеси, а и създаването на политически предпоставки за намеса в медиите.

Възможно ли е това? Една от идеите, доколкото съм запозната, вие със сигурност сте повече от мен, е генералните директори на обществените медии, за да няма политическа намеса върху тях, да се избират с прозрачни и независими процедури, да имат достатъчно дълъг мандат. Като погледнем ситуацията в България, нещата са доста трудни и с мандата, и с някои нерешими конфликти около фигурата на Емил Кошлуков, защото знаете, той продължава да управлява доста време след мандата си, а СЕМ засега изглежда безсилен.

То ако беше работата в продължителността на мандатите, ето го примера. Кошлуков, на който му измислиха така да се каже продължение на мандата, би трябвало това да гарантира политическата независимост в по-голяма степен на Българска национална телевизията, а пък ние знаем, че не е така. Т.е. не е работата в мандатите, не е работата и в едни красиви думи, които се казват в закона: "прозрачност“, "независимост“. Но това, което ще помогне според мен е, че се създава така да се каже европейски СЕМ. Европейски регулатор. И тогава вече жалбите на българските медии, на онези журналисти и медии, които се чувстват под натиск, които се чувстват по някакъв начин заплашени, които тяхната свобода на словото и правото им на мнение е застрашено, ще могат да се обърнат…

Към Европейския съвет за медийни услуги.

Точно така. И там вече по-трудно могат да действат местните форми на зависимост, на контрол и диктат.

И сега да кажем ето тази история около генералния директор на Българската национална телевизия, на който му продължиха мандата по един начин, практически заобикаляйки закона, това щеше да бъде обект вече на обжалване пред този регулатор и той щеше да има позиция по този казус и т.н., и по други такива казуси. Така че аз виждам основната полза от този нов закон в това да се създаде европейска регулация, която включително да има санкциониращ характер по отношение на местните регулации.

Това е голямата полза според вас?

Да. Ами това е както да бяхме създали европейска армия на Европейския съюз, сега щяхме да се чувства със сигурност много по-защитени, независимо от това американският избирател кой ще предпочете да влезе в Белия дом. Т.е. ако Европейският съюз започне да укрепва институционално и да създава собствени институции и собствени механизми да се защитава от диктатурите отвън и отвътре, това във всички случаи ще в полза на гражданските права на народите от Европа.

Ще продължим точно в тази посока – има ли нужда медийната среда точно в години вече на пропаганда, на платени медии, на 4-хилядници, както станаха известни в България, на радикализация от инструменти, и то работещи инструменти за плурализъм и независима журналистика. Нов и първият по рода си закон беше гласуван от Европарламента тази седмица и е създаден нов медиен регулатор. За да коментираме този факт и какъв отзвук ще има, и каква ефективност ще има върху медийния живот да речем в България и в цяла Европа, тук е доц. Георги Лозанов. Преди малко вие казахте, че всъщност за вас най-добрата новина в цялата тази история е, че конкретни медии, журналисти, казуси ще стигат до този европейски регулатор, и ако тук да речем СЕМ се окаже в задънена улица или безсилен в някакъв контекст, и дадохме конкретния пример с продължения мандат на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, то вече ще може да решения или някакъв вид намеса от Европейския медиен регулатор. Ще може ли обаче да се действа по този начин и в държави като Унгария, където свободата на медиите е силно ограничена?

Ами не, това е трудна битка, защото не сме в началото на Прехода, дори в началото на след влизането ни в НАТО и в Европейския съюз, когато нашите евроатлантически партньори се считаше, че носят един доказан модел на демокрация и тяхното мнение общо взето се приемаше с благодарност, желанието им да съдействат за създаването на демокрация в България. Сега го докарахме дотам, че даже успяхме да обезсмислим Закона "Магнитски“. Така че никак не съм сигурен в ефекта в държави, като Унгария, пък и в България дори, от действието на този регулатор. Но все пак съдейки например какво става в съдебната система, това е просто още една инстанция.

Още една инстанция, но както видяхме, Европейската прокуратура някак си нямаше конкретен санкционираш безапелационен ефект върху това, което се случва тук.

То и няма как да се случи там. Общо взето вижте, свободата е изцяло привилегия и работа на тези, които се ползват от нея. Много трудно е със закон, с принуда да те направят свободен. С принуда мога да ти отнемат свободата, с принуда не мога да те направят свободен. Т.е. ние наистина ще постигнем свобода на словото достатъчно когато хората на словото, т.е. на медиите, на посланията искат да живеят и работят в свобода.

В крайна сметка обаче е трудно, когато имаш дела-шамари да речем, т.нар. "SLAPP дела“ срещу журналисти и медии, които не могат да платят тези пари, в този смисъл конкретни журналисти и медии имат от подкрепа.

Вижте, много е трудно. Какво да кажем за украинския народ, което направо става толкова трудно, че почваш да плащаш трудността с живота си. Диктатурата и агресията да ти отнемат свободата въобще ни най-малко не е отпаднала и трябва всекидневно да си я браниш с всякакви за съжаление все по-големи жертви.

С вас във времето много сме си говорили, и дори като бяхте председател на СЕМ, за медийната собственост и нейната абсолютна неяснота в България, така беше в продължение на години, което изключително много затруднява независимостта и съответно предопределя дали ще има или не свободно слово. Сега, този въпросен закон има точно такива очаквани резултати: "да се ограничи политическата намеса в редакционните решения и да се даде повече прозрачност на медийната собственост. Предложеният закон трябва да защити журналистите от необходимостта да разкриват своите източници и от използването на шпионски софтуер срещу тях. Той също така поставя изисквания за системи за измерване на аудиторията и прозрачно разпределение на държавната реклама“. Много хубаво, наистина много са добри тези идеи.

Не, освен това, те почти всичките са реализирани в нашия закон, само че от това какво следва?

Това е големият въпрос.

Да, този закон фактически, той не е измислил кой знае какво, освен че впрочем разширява обхвата на действието си със съвсем пълно основание и върху интернет базирани форми на комуникация, защото нашият закон е само за радиото и телевизията.

Тук много се говори за измерването на аудиторията, която е в определени дигиталните канали.

Ами да, защото измерването на аудиторията в крайна сметка се превръща в цена на рекламата. От това каква е рекламата, дела, който имаш на рекламния пазар зависи дали ще те има въобще в медийното пространство или няма. Т.е. зависи дали ще може да бъде поддържан медийния плурализъм. Така че от тези измервания зависи пряко меденият плурализъм. И те разбира се точно по тази причина, както и самите медии, са обект на тази всекидневна атака. Често пъти през тези системи пипълметрични и т.н. се прокрадват съвсем ясни частни интереси и числата започват да възпроизвеждат тези интереси, а не обективната картина.

Това за България ли се отнася? Да речем доколко е обективно оценяването на радио аудиторията според вас и доколко е научно основано на реалности?

Вижте, всичко лесно му се дава видимост и да се казва, че ето, имаме правила и т.н., както има много възможностите да бъдат невидимо нарушавани. Заради това аз казвам, че в крайна сметка проблемът опира до конкретните хора, които влизат в някакви отношения на медийния терен: едни правят журналистика, други са шефове, трети измерват, четвърти слушат и гледат. И това са отношения между хора, и колкото и да е работата на закона и той по някакъв начин да ги урежда тези отношения, последната дума има самото общество и способността му да си пази свободата.

Добре, още веднъж такъв хубав акцент за свободата като основна движеща сила и ограничаваща зависимата журналистика от независимата. В "България Европа и светят на фокус“ говорим за нов медиен закон, гласуван от Европейски парламент тази седмица и съответния медиен регулатор, призван да осигури плурализъм, свобода на словото и най-вероятно да се бори с пропагандата, която се усили рязко след началото на войната в Украйна. С доц. Георги или Гого, както обичаме да го наричаме, Лозанов коментираме възможно ли е това?

Ами не много специално по отношение на медиите и със закон, защото пропагандата не е забранена и аз не съм виждал досега текст, който забранява пропаганда, защото оттам нататък влизаме в една сложна дефиниция къде е пропагандата, от къде почва журналистиката. Още повече пропагандата когато се заражда понятието, то има позитивен смисъл – да вдигаш, може да покажеш добри каузи. Тук става дума за друго по-скоро, което би могло да се санкционира от закона, макар че аз не съм видял да се прави: оправдаването и в някакъв смисъл даже и подтикването към насилие, каквото представлява руската агресия в Украйна.

В Закона за радиото и телевизията, по който и това предаване трябва да се реализира, е казано, че не се допуска съдържание, което подтиква или оправдава насилие. Когато започнеш да търсиш начин и да оправдаеш Путин в неговата агресия и насилие, ти нарушаваш този закон. А иначе по отношение на пропагандата, независимо от това, че е трудно в законов текст да се напише ясно и да се създадат инструменти, и след това от тука до тука е пропаганда и дай да го санкционираме, тя трябва да е на съвсем на друго ниво, и аз съм говорил за това неведнъж, да бъде възпрепятствана. Говорим за руската пропаганда на Путиновия режим, не русофилската. Русофилията е широко понятие, обхваща цялата руска култура.

И аз съм имал много пъти повод да казвам, че аз съм културен русофил, а в момента съм политически русофоб.

Това са две различни плоскости.

Да точно така И както и да е. Та, ясно е коя е тая руска пропаганда, тя се вижда с просто око и се чува с просто ухо, и тя не възниква от само себе си. Аз съм абсолютно сигурен, че никой по вътрешно убеждение не може да започне да прави руска пропаганда.

Нали затова се въведе така условният термин 4-хилядници, не че някой ги назова и дефинира кои са и как точно се реализират като такива.

Тя е ясно, че това е организирано и финансирано отнякъде. Затова е работа не на медиите да я възпрепятстват, а на тайните служби. Тя оттам тръгва и затова с адекватно с такива средства да бъде спряна, и то да бъдат ограничени възможностите на организаторите и на тези, които финансират тази пропаганда, защото тя е пряка заплаха за националната сигурност, тъй като иска да промени консенсусно приетия и конституционно защитен модел на управление на България. И тя от една демократична държава да се превърне в една автократска, каквато е режимът на Путин, и какъвто той има за цел през хибридната война и през горещата война да завладее много по-големи територии, като съвсем не изключва това и територия на България.

Законът за радиото и телевизията забранява защита на насилието и оправдаване. И в този смисъл СЕМ трябва да следи за това и да санкционира формите.

И от тази гледна точка руската пропаганда попада под тази санкция.

От друга страна, тази пропаганда не възниква като естествена проява на добра журналистика и резултат на свободно мнение.

Тя е генерирана с определени средства, близки до тези на КГБ и на българските тайни служби. И затова българските тайни служби, защитавайки националната ни сигурност, трябва максимално да се опитват да я възпрепятстват. Както един шпионин е обект на интереса на тайните служби и той е, така да се каже - тяхна работа. Но целият въпрос е пък самите тайни служби на кого служат.

Интересен пасаж в закона е: “ще следи за произволното ограничаване или изтриване на независимо медийно съдържание от големи онлайн платформи" цитирани са Facebook, X или Instagram, “като платформите първо ще трябва да разграничават независимите медии от източници, които не са свързани с други интереси". Доколко е реалистично ти да диктуваш политиката на Илон Мъск, на X, на Зукърбърг и на Facebook?

Вижте, регулацията в Интернет, който възникна като Остров на неограничената свобода, каквато никога не е имало в комуникациите до тук. След това се видя, че това носи рискове и има опит там да се пренесе регулация. Само там е много трудно да се пренесе регулация. Аз обичам да давам един съвсем прост пример. Да кажем в България, еротично съдържание по телевизията е забранено да се разпространява след 22.00 часа, защото не са си легнали децата. Само че в Интернет никога не е ясно кога е 22.00 часа. Така е по един или друг начин с всеки регулаторен инструмент. Когато го закараш на този Остров на свободата, започва да се чупи. И затова те се чудеха какво да правят, възложиха на собствениците фактически на платформите, те да започнат да се грижат за определени норми на съдържанието. Това само по себе си беше много неблагодарна и неподходяща задача.

Мъск да, да се занимава с това кой какво е написал в собствената си мрежа?

А пък камо ли от там нататък той да ги ограничава и да се превърне в нещо като световна Соня Спасова. Да.

За финал, все пак вие сте оптимист за създаването на този европейски регулатор и закон за свободата и плурализма на медийното слово?

Във всички случаи е по-добре, отколкото да го няма. Даже да повторя пак, както е много добре да има и европейска армия. Въобще колкото Европейският съюз в момента се стабилизира институционално и се въоръжи със средства, с които да се брани (а положението малко е на война, включително и във вътрешните отношения), толкова по-голям е шансът да оцелее.

Благодаря, доц. Георги Лозанов. Аз си взимам от този разговор, че свободата – личната, човешката и журналистическа е най-важния аргумент да има независима журналистика. Благодаря за този разговор.

И аз благодаря.