Доц. Георги Лозанов,  преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация от Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и бивш председател на СЕМ, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Известни са вече кандидатите за кметове и водачите за листи. Разбираме ли от техните изявления, до колко са наясно с проблемите на общините, за чието ръководство кандидатстват? Наш гост е доц. Георги Лозанов, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация от Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и бивш председател на Съвета за електронни медии (СЕМ). Добре дошъл в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, доц. Лозанов.

Благодаря за поканата.

Кандидатите за кметове са известни, но какви лица те показват?

Показват в някакъв смисъл изненадващи лица. Изненадващи, защото така подбрани този път сякаш да бъдат извън традиционните очаквания към фигурите, които се предлагат на този политически пазар на местните избори. Ето например ПП и ДБ кандидатът, който беше изпитание в някакъв смисъл за част от аудиторията заради ДС утежненията на биография и на минало. От другата страна пък ГЕРБ-СДС с Антон Хекимян също направиха нетрадиционен избор, защото те имат твърде много кадри, които са свързани с управлението на София. Дълго време София беше под управлението на ГЕРБ, и очакването беше, че ще бъде някаква такава фигура, която се е доказала на този терен, а вкараха човек от съвсем друг  професионален репертоар, какъвто е Антон Хекимян със своята новинарска биография. Даже БСП с Ваня Григорова също използва една синдикалистка, за да я премести в политиката, което също в някакъв смисъл са разминаващи се роли да й възложи кандидатурата за кмет на София. Въобще като че ли картината е леко изместена – никой не е на точното място, на което се очаква да бъде, което може да направи по-интересна предизборната компания.

Какво се е цели с подобна екстравагантност? Кампанията ще мине, вероятно ще бъде любопитно шоу, но след това София трябва да бъде и ръководена.

Разбира се. Вижте, аз не знам, какво се цели, но имам някаква хипотеза какво предизвика това. Има едно предварително объркване. Това объркване дойде заради години наред налаганата драматологична ос на българската политика, която беше фактически между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, които бяха основните опоненти. Откакто те се събраха, за да подкрепят общо правителство, някак си този конфликт, около който се състоеше въобще политическият сблъсък, изведнъж затихна. И почнаха да се търсят някакви фигури, които хем да проявяват взаимни претенции и възможности за критическо отношение помежду им, хем в някакъв смисъл да отстъпват от него. И така се получи тази като че ли несигурност, кого точно трябва да издигнеш да те представлява в такава ситуация. Политическата картина е много объркана. От една страна стои евроатлантическото, а от другата страна стоят едни, така да ги наречем по-скептици евроатлантически, които повече или по-малко се доближават до Кремъл като защита на интересите във войната. София си мисля, че това работи по-слабо, тъй като София общо взето е евроатлантически настроен град. Тези сили, които като "Възраждането“, в някакъв смисъл като президента, като БСП, които застават на една доста обтекаема позиция по отношение на агресията в Украйна, въобще на войната, а оттам и на режима на Путин, те в София точно и то в политическото ядро на София е много трудно да намерят подкрепа. Така че и тази ос не работи. И затова то всичкото е така някак си опипом, не е ясно точно какъв ще бъде конфликтът, около който ще се генерират вот. А не трябва да забравяме, че политиката се води от партиите, а партиите изразяват част от интересите на обществото. И затова непременно политическата драматургия изисква сблъсък на интереси, а оттам и конфликт. И затова понеже тук конфликтът е укротен, това е все едно като пиеса без конфликт, и тя почва да ви прилича от драматургия на проза.

Малко на театъра на абсурда?

Ами може и така да се каже.

"В очакване на Годо“?

Мисля, че това ще е първата такава кампания. Освен това, да не говорим, че се получи нещо доста интересно според мен – ще се тества сега за пръв път сглобката в избори. Защото тази сглобка беше решение на политическите елити вътре в парламента, но все още не е имало избори, на които да се е чуло мнението на електората какво мисли за тази сглобка, колко реално я подкрепя и т.н. И тука може да има отдръпване на базата на наказателен вот заради това поведение и от двете страни на тази некоалиция.

Да, защото отсъствието на конфликт не означава и отсъствие на компетентност,  нали?

Вижте сега, с местните избори има една такава наложена предварителна нагласа, че изведнъж трябва да дойдат едни експерти, които да застанат пред аудиторията и там за един месец или колко трае кампанията да почнат да описват по компетентен начин проблемите и да дават възможните решения. Това никога не става, а според мен няма и много голям реален интерес от аудиторията към това, защото този дебат е доста специализиран. Примерно: пътищата, ремонтите. Тези ремонти са свързани с проверки, свързани са с много голяма работа, която да може да покаже в крайна сметка къде се причините, къде са грешките, къде са парите и т.н., и много трудно е през лозунги, а в една политическа кампания повече или по-малко го докарват до лозунги, до някакви такива послания, и е много трудно да се влезе в дълбочина по конкретните проблеми на града: чистотата, детските градини и т.н., а и общо взето всички кандидати обещават сходни неща. Така че там експертният дебат се води от щабовете повече, от експертите около лансираната фигура. И в това отношение "Спаси София“ е голяма подкрепа за Васил Терзиев, за кандидата на ПП-ДБ, защото там са хора, живели вътре в тези проблеми дълго време и са доста неясно с тях, и ги представят аргументирано пред аудиторията. Но според мен 10-15% максимум от избирателите ще се мотивират на базата на такъв тип диалог с кандидата и неговите сподвижници в кампанията.

Какво се вижда на повърхността за тези избори и какво крият задните планове?

Според мен вижда се следното нещо, с което започнах: значи, в тези избори основните политически субекти трябва едновременно да минат през тях, все пак сблъсквайки се и едновременно този сблъсък да не разруши и без това крехките им договорки на национално ниво. Доста сложен пилотаж политически изискват тези избори. И изборът на кандидатите вече подсказва, как те ще търсят това решение. Никак не е лесно. И освен това никак не е лесно да бъде убеден пък избирателят да следва тия меки стъпки в кампанията. А в това отношение ПП-ДБ са по-заплашени от известна електорална санкция, защото по отношение на тях имаше по-твърдото предварително очакване, че няма да търсят взаимодействия с ГЕРБ, нещо повече, това беше централна теза в техните предишни кампании. Като прибавим това, че водят кандидат, който създаде проблем за част от аудиторията със своето минало, нищо чудно за съжаление електорално те да претърпят някакви щети, което да постави под съмнение иначе предварително спечеления общо взето от тях избор на кмет на София.

Според вас, доц. Лозанов, как би изглеждала изненадата в София, например?

Не ми се мисли, защото изненадата в София би дошла оттам, откъдето на мен сега ми се струва, че в София са евроатлантически основните настроения в града, и би била изненада, ако се окаже, че те изведнъж, особено в определени квартали, в определени среди се окажат податливи на проруския национализъм и на неговите политически субекти главно в лицето на "Възраждане“, и те получат висок резултат, те кмет силно се надявам, че не могат да спечелят, но могат да получат доста места в Общинския съвет. По тази линия би била неприятната изненада.

А как ще изглежда Общинския съвет? Ние досега сме свикнали на по-хомогенна структура, сега ще бъде доста шарен.

Ами да, ще бъде шарен.И знаете ли, това не е лошо. Защото тогава изведнъж това, за което вие казвате, експертните доводи – тогава експертните доводи ще станат по-важни от политическите, защото трудно се прокарват политически интереси, когато е доста разпръснато, доста е шарено партийното присъствие. И тогава онова, което в крайна сметка обединява, са разумните експертни гласове. Така че нищо чудно в този Общински съвет, който идва, да няма толкова политическа воля, колкото да има експертен разум. Това е една може би прекалено оптимистична хипотеза, но напълно възможна според мен.

Изборът за кандидати за кметове на основните политически сили извади на преден план всякакви спекулации за спазарено решение за София, всякакви конспиративни теории за кръгове зад кандидата на "Продължаваме промяната“-"Демократична България“. Въпрос на спазарено решение за София ли е номинацията на Антон Хекимян?

Е, не мога да кажа такова нещо. Освен това аз ви казах, това според мен са поведения, които се определят в крачка – не е някой предварително да е седнал, да е договорил, да е разчертал политическата дъска на София и вече да са строени фигурите и да се играе играта според предварителния чертеж. Не е, според мен става цялата работа, както казах. Но усеща се едно желание да се внимава. И до голяма степен те първи извадиха кандидата си ПП-ДБ, и в някакъв смисъл заложиха модела на тези избори, на националната селекция на кандидатите, а именно вкараха новото политическо поколение в играта. И тези избори, както се вижда, са от едно следващо политическо поколение, едно следващо поколение, което влиза в политиката. Влиза трудно, със собствените си проблеми и т.н., с различни типове конфликтни интереси може да се намери, биографични и всякакви неща, но тъй или иначе едно поколение, което не е свързано и не иска да е свързано с комунистическото минало, както се заяви този кандидат на ПП-ДБ – не като продължение на този непрестанно провалящ се дебат за оценката на близкото минало и на Държавна сигурност, който до голяма степен беше в крайна сметка овладян от Държавна сигурност, което оневини повече или по-малко бившия режим. И затова сега като че ли се тръгва в друга посока: една фигура, чрез която да се каже, че не е въпросът в дебата за миналото, въпросът е сега в настоящето ти да не искаш ценностно да обслужваш миналото и да си свързан с него, и да демонстрираш една възможност да се реализираш в  съвременния глобален свят, и това да е твоята сила. Решаването на този дебат, излизайки извън него може да има такава посока. За съжаление тя обаче само беше заявена чрез този кандидат, а не беше достатъчното до този момент развита, може би сега ще почне, достатъчно подкрепена от политическите сили, които са го издигнали.

Не за първи път журналист сменя амплоато си с това на политик. Защо в ситуацията на Антон Хекимян бяха предизвикани множество негативни коментари?

Вярно е, че не е за първи път и не е кой знае какъв грях, но в тези две роли – на политик и на журналист винаги има един предварително заложен конфликт на интереси. Просто се очаква, че журналистът трябва да поставя в ситуация на медиен дискомфорт политиците, особено управляващите. А този избор по-скоро, не толкова самият избор, не толкова, че Антон Хекимян няма право да смени ролите, колкото че пада като тежест върху ГЕРБ за това, че явно има влияние върху ключови фигури в може би най-тиражната българска медия все още, в публицистиката, в новините. А това влияние вече със стара дата започва да потвърждава подозрения, че ГЕРБ е имал и преди това влияние върху медията. Около това става напрежението. Така че в този смисъл както ПП-ДБ поеха риск с издигането на кандидат с ДС семейна предистория, така и ГЕРБ-СДС поеха риск с издигането на кандидат с медийна биография.  Защото по този начин това хвърля сянка на съмнение.

Вие сте преподавател в Факултета по журналистика и масова комуникация от Софийския университет "Св.Климент Охридски“. Как бихте обяснили на студентите си тази ситуация, този казус?

Аз, ако имате предвид връзката между този комшулук между политическата и медийната роля, аз много пъти съм говорил за това, че този комшулук оставя под съмнение, обезпокоителен е от една от основните, ако не и основната функция на журналистиката, а тя е критическата по отношение на властта. Защото ние знаем, че няма добра власт, но пък за сметка на това има власт, която е непрестанно подложена на критически натиск, което да ограничава лошите й практики. И аз много пъти съм имал повод да го  обясня това нещо на студентите с различни казуси в българската и световната медийна история, сега просто се прибавя и още един, за да може да илюстрираме по-актуално този проблем.

Да, защото ако журналистът е кучето пазач на обществото срещу властта, се оказва, че властта само като му протегне длан с някаква храница и кучето пазач приключва да пази.

Това е така. И така може да разкажем тази история, може да се разкаже по обратен начин: че всеки има право да си смени професията. Което значи само много ясното нещо: оттук нататък Антон Хекимян поема следния професионален и биографичен обрат– той вече не е журналист и той се отказва от журналистическата си кариера. Връщането след това ще е трудна работа, ако реши да се връща, и по някой път има такива случаи, но като цяло вече ти си минал на друга писта. Така че сега вече може той да каже: "Аз не съм журналист вече, всеки е имал в миналото си нещо, което не продължава в настоящето, и аз оттук нататък съм политик и ще работя като политик.“ А пък ГЕРБ предполагам, че не го изненадват много подозренията към тях за влияние върху медиите. Бойко Борисов много пъти в много лични ситуации, с много реакции, помним "мисирките“, помни какво ли не, е в сложни отношения с медиите, включително е и бил голям обект на тяхното внимание.

Сега въпрос към бившия председател на СЕМ Георги Лозанов: при положение, че бТВ изпадна в ситуация на накърнена репутация за безпристрастност и независимост, какви ще са последиците за телевизията най-малко по време на предизборната кампания, ако не и след това?

Ами не виждам по закон, какви последствия може да има, защото това е по-скоро един професионално етичен, етически разговор отколкото някакъв разговор по закон и във връзка с регулацията. бТВ ще трябва да пази доверието оттук нататък на своите зрители, което няма да е лесно, или хайде така да кажа – ще стане по-трудно. Така че в някакъв смисъл решението на Хекимян нанася известен удар върху бТВ, върху доверието в нейната публицистика, именно с аспекта до колко медията е критична по отношение на властта, което е задължителен професионален стандарт. Как ще успее да излекува това, ще видим. И дали ще успее.

Не е ли време отново да възобновим дебата в колегията за взаимоотношенията власт-медии, дебат, от който старателно се бяга?

Ами да. Този дебат не трябваше да слиза въобще от дневния ред на обществото. Този дебат обикновено го свързваме по-рамково с дебата за свободата на словото, и трябва да ви кажа, че последните 15 години, и то парадоксално откакто влязохме в Европейския съюз, този дебат изведнъж отпадна от медийния дневен ред.

А се оказва много актуален.

Почти стана  неудобно да говориш за свободата на словото, това може да излезе като някакво клише, анахронично такова, от началото на Прехода, и така. Може би ще се промени тази нагласа. А това, че медиите престанаха да се самонаблюдават от гледна точка на спазването именно на стандартите на свобода на словото и на независимост, е в техен ущърб. И ние фактически оттогава, колкото и да е парадоксално, влизайки в Европейския съюз, почнахме да падаме все по-ниско в класацията за свобода на словото -  международната класация на "Репортери без граници“.

С какво си го обяснявате?

Обяснявам си го с това, че голямата битка за реформа на медиите, въобще на публичността, на публично говорене вървеше, докато най-после затворим преговорните глави, свързани с медиите и със свободата на словото и т.н., за да влезем в Европейския съюз. И като че ли това от само себе си трябваше да ни гарантира свободата на словото, и въобще свободата. А се оказа, че няма нищо такова, че това много лесно се превръща в алиби за още по-големи посегателства върху нея.

Оказа се, че не сме на равнище за тази свобода.

Ами да, това никак не е лесно. Вижте, медиите се раждат несвободни. Те най-напред когато се появяват пресата, вестниците, те са под много силна държавна цензура. И освобождаването на медиите, отстояването на тяхната независимост е работа на самите медии, които те през последния век и половина непрестанно вършат. И ако спрат да вършат тази работа, това е най-лесният начин да ги превърнеш в зависими. А в последните десетина години и повече медиите престанаха да се занимават самите те със собствената си независимост. И който каже, че имат те проблем, изглежда, като че ли ги напада, а всъщност това им е основният инструмент за тяхната работа – те трябва да си го пазят и да го лъскат всеки ден.

"Де го чукаш, де се пука.“ Местните избори отвориха един голям проблем пред обществото, проблем, който смятахме, че сме за гърбили. Така ли се получи?

Ами нещо такова стана. А и съвсем не са само  местните избори. Аз мисля, че присъствието на Хекимян е някакъв знак, разбира се, в това отношение, но имаше много по-драматични знаци – във връзка със собствеността, във връзка с концентрация на собственост, с персонални лица на тая концентрация и т.н. през годините, които ни дадоха много по-ясни знаци, че независимостта на медиите е престанала да бъде техен основен проблем.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

И аз благодаря.

Цоня Събчева