Доц. Борислав Цеков, основател на Института за модерна политика, в интервю за Аудиокаста на Фокус "Това е България“.

 

Въпреки многократно изтъкваните ползи за Австрия от членството на България в Шенген, министър-председателят Николай Денков не успя да убеди австрийския канцлер Карл Нехамер в това. Премиерът не си правеше особени илюзии още преди посещението, но хладната и рязка реакция  във Виена превърна пътуването му до там във фиаско. За Нидерландия дори не смеем да мислим, по болезнената за нас тема те са още по-твърдо категорични. Реакциите на двете упорстващи държави можеха да се предвидят. Въпросът е: защо правителството си постави като аргумент за съществуването си задачи, които не зависят от него. Гост в студиото е доц. Борислав Цеков, основател на Института за модерна политика. Добре дошъл в аудиокаста на “Фокус" “Това е България" доц. Цеков.

Здравейте.

И какво се получава? Колкото повече българските власти натискат за Шенген, толкова повече членството ни в това пространство се отдалечава. Защо?

Сложна плетеница от политически, но зад тях, поне според мен стоят много сериозни икономически интереси, които мотивират част от позицията и на Австрия, и на Нидерландия. Като човек, който се занимава с експортно ориентиран бизнес, в който жп логистиката, кораби, камиони е решаваща, мога да ви кажа, че идеята, че когато пристигат доставки на пристанище Солун и от там те могат да влязат в една шенгенска зона, в която участва и България, тоест  няма ги всички тези бюрокрации, такси и т.н. и може да стигнат чак до пристанището в Амстердам, е икономически доста изгодна за редица бизнеси. В момента обаче, поради това, че България и Румъния не са в Шенген, това сериозно затруднява, забавя във времето с дни, понякога дори и седмици доставките. И за редица бизнеси е по-изгодно да използват морския път, да отидат директно в Амстердам. Така че има и икономически причини, но политическите, разбира се, които се изтъкват най-често, са с вътрешен характер и за Австрия и за Нидерландия. Казвам го  независимо, че имам критичен поглед обикновено към нашето управление, което и да е то. Не мога да приема, че българската държава, след всичко, което се направи през последните години, е толкова изостанала в осигуряването на границите и т.н., при това ние сме с много сложна територия, граница и т.н. Не мога да приема, че е така при положение, че виждаме, какво се случва в Западна Европа: Нидерландия да ни поучава на пазене на граници, която е основният хъб за контрабанда на наркотици и на амфетамини от третия свят за Европа, ми е трудно да го приема като българин, а и като човек, който се опитва да види, какво се случва под повърхността. Така че най-малко в България е проблемът, но разбира се, този сериозен минус ще се пише от чисто политическа гледна точка на правителството на г-н Денков.

Вярно е, че ако до декември не успеем да постигнем пробив по въпроса, в годината на евроизборите и смяната на Европейската комисия шансовете ни се свиват около нула. Възползва ли се страната ни от инструментариума за преговори на Европейския съюз? Съумяхме ли да ги проведем?

Според мен – не. По традиция българската държава, българските власти са много плахи в създаването на коалиции по интереси в рамките на Европейския съюз, с поставянето ребром на въпроси, понякога с опит за притискане или пък за дипломатическа търговия, да го кажем така, по различни теми. Неща, които далеч по-опитните от България държави - опит от гледище на членството и на механизмите на правене на политиката и на решенията на Европейския съюз – като Полша, Унгария, Чехия, т.е. Вишеградската четворка като цяло, правят от години особено в сферите,  в които са най-пряко заинтересовани - селското стопанство е типичен пример за Полша особено. България някак си е в ролята на послушния ученик, който се опитва да се хареса на всички, но не може да скръцне със зъби, когато се налага, няма кураж за това. И заедно с това няма далновидността да търси такъв тип баланс на интереси. Ето, дори една Румъния реагира гневно като крайна мярка, но Румъния е сериозна държава, голяма държава, голяма икономика в сравнение с България. Тропна по масата на Австрия и каза: “добре, продължавайте в същия дух и ние започваме в същия дух, ще спрем това, това, това". Някому може да звучи, особено на българските чиновници в Брюксел, това като: “ама как така, това е много грубо". Не, съвсем не е грубо, това е политика и то на най-висше държавно ниво. Тук няма място за прекомерна дипломация, когато срещу теб има една позиция, за която ти имаш разбирането, че тя е неоснователна, че тя е политически мотивирана, а както споменах има и икономическа мотивация за тези решения, която е в ущърб на твоята държава, невъзможно е и ти да се усмихваш. Коя западноевропейска държава би се спихвала и би стояла пасивно, ако така грубо се нарушава нейния интерес? Никоя. От 2007 г. сме пълноправни членове, през 2005 г. подписахме договорите за присъединяване. Минаха толкова години, трябва да имаме самочувствие вече на стари членове на Европейския съюз. Ще дойдат нови един ден, Македония, здраве и живот, Албания и т.н., нека те да бъдат в предучилищната възраст. Ние вече трябва да имаме друго самочувствие и малко това западноевропейско високомерие, което е типично в отношението към Източна Европа и си има своите исторически корени, трябва да бъде преодолявано и с дипломация, но и с твърдост.

Защо сме толкова свити – с комплекси, със страхове?

Очевидно, очевидно е това, у нас самата селекция от кадровата политика в администрация доста се промени през годините. И е по-важно да си много послушен, удобен, а това значи безгласен. Най-удобни са хората, които нямат позиция, които са съгласни, на които каквото им се каже, това правят. Когато човек с такъв типаж психологически, интелектуален попадне в конфликтна ситуация, в която той трябва да вземе решение, да отстои позиция, с цената включително на негативи, които се създават в една конфликтна ситуация, той не е способен, той не е възпитан в това нещо, няма куража да го направи, трябва да пита някой, онзи когото пита, пък и той не смее да вземе позиция. Това е системата на българската политика през годините, липсата на политическо лидерство. Имаше преди време някои наченки, когато г-н Борисов като премиер, дълги години беше премиер и това му даде самочувствие на опитен държавник, разбира се, че е и такъв. Но той започна, макар и понякога усмиван тук в България, започна да говори като равен с равен с редица европейски лидери и това си имаше своите позитиви. Само че сега ние виждаме, какво е основното лидерство и в правителството: акад. Денков е един прекрасен академичен човек, но той заварва една ситуация, в която кои са политическите лидери? Г-н Петков, аз не знам, мисля, че неговите прояви в Австрия само преди няколко седмици, значително олекотиха българската позиция. И сега г-н Денков дори да беше Чърчил български, а той не  е, пак нямаше да се справи с тази ситуация, след като му е постлано там така. Защото вижте, той е министър-председател, но всеки австрийски политик, от каквото и да е ниво знае, че той не е партийно политическия лидер, и че политическият лидер е бил няколко седмици по-рано и е направил държавата си за смях. И това рефлектира неизбежно, не само върху държавата, а и персонално върху министър-председателя. Така че това са нашите кривици. Ние не съумяваме да изглеждаме солидно като държава, поне моето впечатление и мнение е такова, на дипломатическия фронт. Между другото, сега като казвам дипломатическия фронт, това е стара българска приказка, всички войни на фронта печелим, на дипломатическия, на тихия фронт обикновено губим. Такава е максимата, тя не е, разбира се, 100% вярна, но имали сме епохи, в които се е създало това разбиране у нас и като че ли, в днешно време, слава Богу България не участва по военните фронтове. Но ето, там където е майсторството на дипломацията, на политиката на  Европейския съюз, и където трябва да сме умели, далновидни, хитри когато се налага, сдържани – когато трябва, ние играем ролята  често пъти на политиката на празния стол. Снишаваме се, по-добре да ни няма, големите да кажат, ние според тях. Има моменти и теми, по които националния интерес на търпи това да изчакаме, какво ще кажат големите. Тодор Живков даже се е противопоставял по определен начин на Съветския съюз, ние не успяваме да защитаваме интересите си добре. Защото тази тема за Шенген е дългогодишна, тя не е от вчера, и жалко, че страда Румъния покрай нас.

Защо оставаме с впечатлението, че за Шенген, а ето и за Еврозоната у нас се работи кампанийно?

Ами то цялата ни политика е такава, гасят се пожари непрекъснато, от пожар на пожар, няма стратегия, няма стратегическо мислене, и най-важното, за да има обща национална стратегия, трябва да има някаква минимална доза съгласие между основните политически фактори. А ние виждаме: президентът на една страна решил, че сам си е партия, воюва с останалите партии, сегашния президент, никой преди това не си го е позволявал от заемащите този пост на държавен глава. Партиите са фрагментирани. До вчера се обявяваха, че едните са универсалното зло, пък другите били добри сили, сега се прегърнаха, утре не се знае, какво ще направят. И наистина се работи на парче - ситуативно. Сега тук да се разберем да назначим този, да прокараме тези три алинеи. И това е мислене с хоризонт седмица до две.

Трябва ли да се промени стратегията по членството ни в Шенген, а и за Еврозоната, за да не водим същите разговори догодина по същото време?

Според мен трябва. И този въпрос трябва да стане дежурният въпрос, който поставя България, по всички формати релевантни на Европейския съюз, но да го поставя не примиренчески, не угоднически, а твърдо, включително да се въоръжи с набор от мерки, с които може да въздейства, така с определена доза болезненост да засегне интересите на Нидерландия и на Австрия. Така че да ги принуди да погледнат на ситуацията като ситуация, в която те са поставили в не равнопоставено положение пълноправни държави-членки на ЕС, които по нищо не отстъпват в темата сигурност от Нидерландия и Австрия. И аз пак казвам, Нидерландия ще има претенции към България, а защо никой няма претенции към Нидерландия, която е изключително пробита. Вижте докладите на ДЕА - американската агенция за борба с наркотиците, вижте доклади на ООН. На пристанището в Амстердам и въобще в  Нидерландия има десетки работилници от тунизийски мигранти, други, които произвеждат нелегално амфетамини и оттам захранват целия пазар в Европа. Контрабандата през морето през Нидерландия минава, обаче те били подготвени за Шенген и дават оценка на България. Не, това фактически не е вярно. Тоест, друго стои зад тяхната позиция. И аз пак казвам, да някои почват: ама тая партия, ама оная партия, ама избори. Това е повърхността, зад това е грубият икономически интерес на нидерландските корпорации, на австрийските корпорации, които нямат никаква сметка от това от тук да се отвори сериозен търговски маршрут, а искат всичко да обикаля тази част на Европа и да плаща такси, услуги и т.н. в техните държави, в пристанищата в Ротердам, Амстердам и т.н.

Дали заради готвената нова френско-германска концепция за бъдещето на Евросъюза страната ни няма трайно да бъде настанена в периферията и така да няма глас в предстоящите реформи, включително и на Шенген?

Напълно е възможно, напълно е възможно. За съжаление позицията, която Унгария заема по руската агресия срещу Украйна, също налива вода в мелницата на това, че консенсусните решения в европейските формати трябва да бъдат преосмислени. Да се върви към квалифицирани мнозинства, за да няма блокаж на институциите. И точно пък в такава среда, ако се стигне до такова решение, до такива промени, с още по-голяма острота ще се постави въпросът: как България формира своята европейска политика. Защото поне моето впечатление през всичките тези години, е, че още на етап преговори за присъединяване беше скъсана връзката между нашата изпълнителна власт и законодателната, не се формира в пълнота европейската политика като координирана политика на  България. Едно време главният преговарящ решаваше какво да знае българския парламент и българското правителство, сега ресорните министри си водят някаква своя политика. Няма държавна позиция, а пък президента е в пълна изолация на практика от години от големите европейски държави. Нали виждаме, как никой от големите европейски лидери не е поканил на официално държавно двустранно посещение в последно време българския президент. Да, президентът не е основният фактор в европейската политика, от гледище на механизмите на ЕС, но това са политически знаци, които България трябва да преодолее. Те не са въпрос на отношения към нас, ние създаваме отношението чрез начина по който изглеждаме навън, с този манталитет печално известен ние да използваме външни фактори, за да решаваме вътрешни проблеми. Отиваш, критикуваш там, пишеш, обясняваш колко всички са лоши, ти си прекрасен, а и ако мине това, което ти предлагаш, ама сам не можеш, натиснете и вие. Никоя друга държава не работи така. Венецианската комисия на Съвета на Европа е полезен, консултативен орган, с препоръки, но го превърнахме едва ли не тук заради комплексите и манталитета на тези, които се ангажират в парламентарната политика с промени в Конституция, превърнахме го едва ли не във втора камара, в някакъв сенат на българския парламент. Те идват хората: някакъв от Косово, друг от  Азербайджан, и нашите седят тук и си записват. Това не е сериозно отношение.

Как да си върнем загубеното доверие на европейските съюзници? Защото очевидно става дума за загубено доверие.

С последователна политика, и с достатъчно знаци, че България е способна да има единна държавна позиция. Защото всичко, което се случва в нашия политически живот, естествено чрез посолствата, чрез служби техни се анализира във всички европейски столици. И когато има една скарана държава, а те не си говорят и не се понасят, защото едно е да има политически спорове, то трябва да има политически спорове, политически конфликти дори. Но когато става дума за основни национални интереси всички трябва да са като юмрук. У нас не е така и от там насетне как да ни взимат на сериозно.

Изпреварихте въпроса ми, но ще ви го задам. Играе ли роля в отношението към нас вътрешно-политическата ни ситуация и фактът, че скачаме от скандал в скандал?

Със сигурност. Винаги, когато има нестабилност в управлението, непредсказуемост в управлението на една държава всички, които имат жизнен интерес нещо да се  случи или да не се случи с участието на тази нестабилна държава, започват да търсят начини да се възползват или да защитят своя интерес за сметка на тази държава. Затова не е просто клише, че политическата стабилност е ключова, когато искаш държавата ти да успява на международната арена, в т.ч. вече в рамките на ЕС.

Как властта ще подреди приоритетите си от тук нататък, след като най-важните й видимо няма да се случат? Всъщност, членството в Шенген беше основата на сглобката и причина за съставянето й?

Да и т.нар. Съдебна реформа, заради която тръгнаха да променят Конституцията. Едни промени, които на практика бяха отречени от всички, и от експертната общност, и от гилдиите и т.н. Това само показва, че въпросът за създаването на това правителство не е бил решаването непременно на тези изведени пред скоба теми, а е чисто властовия въпрос: да се разберем и да преустановим този период на пряко президентско управление. Да, това само по себе си е полезно за укрепването на парламентарната република, но в крайна сметка за едно управление се съди по резултатите му. А те са към момента ттвърде хилави. Ето, дори то звучи като анекдот, но голямата заявка на “Продължаваме промяната" и г-н Кирил Петков за завода за електрически автомобили с това, с което беше така щедро ограждан от обществено и медийно внимание преди две години, не само че не се построи у нас, ами ще открие фабриката си в съседна Македония. Понеже у нас очевидно бизнесклимата е толкова добър благодарение на “Продължаваме промяната" и всички свързани с тях, че дори тези, които те докарваха като инвеститори бягат и не искат.

Каква картина се очертава след местните избори?

Твърде съществено е, два-три знакови местни вота какво ще покажат: естествено София на първо място, но и Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, защото те имат, особено софийският избор има характер и на национален избор или поне трябва да има проекция вече в националната политика. И ако се окаже, че някоя от съставките на сглобката практически не е представена адекватно в местната власт, напълно е възможно това да доведе до вътрешно преконфигуриране. Примерно, ако ГЕРБ се представи относително добре, стигне и до балотаж в София, дали ще победи, вече ако победи съвсем, но дори и да не победи и си запази Бургас, запази Варна, успее в Пловдив, при положение, че “Продължаваме промяната" ги няма никъде в местната власт и само в София хипотетично успеят да спечелят изборите, това ще е един политически аргумент от ГЕРБ да поискат по-сериозно присъствие в изпълнителната власт след ротацията. Те вече започват да създават и предпоставки за това, фокусирайки критики към конкретни управленски ресори и министри. Това са предпоставки, които се създават, за да може при бъдещата промяна на правителството, застъпване, ако се случи така планираната ротация, застъпването на Мария Габриел като министър-председател, разбира се, това ще стане по реда на Конституцията, пак ще има възлагане на проучвателен мандат на първата парламентарна група. И тогава вече да се състави правителство от Мария Габриел с вече няколко ключови министри, излъчени от ГЕРБ. А не както сега на практика цялата власт беше предадена в ръцете на ПП-ДБ. И в това отношение интересна е позицията на “Демократична България", които като че ли стратегически стоят на заден план, заели са една изчаквателна позиция. Не се показват много в текущите политически конфликти. Те като че ли съзнават, че този, който в момента претендира и упражнява правителствената власт, прекалено много ще се изхаби. Още повече, че наистина резултатите не са впечатляващи от тези няколко месеца. И най-вероятно те ще търсят начин да се дистанцират в определена степен от точно този тип управленческа конфигурация. Но пак казвам, зависи, когато се направи аритметиката, кой къде е успял. Значи в местни избори всеки се обявява за победител от различен ракурс, но ако ГЕРБ запази присъствието си в местната власт, а ПП-ДБ останат със сегашното си, т.е. почти никакво извън София присъствие, мисля, че позицията им, че са водеща политическа сила, че вървят напред, че управляват успешно, ще стане съвсем неудържима.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте. Гостува ни доц. Борислав Цеков, основател на Института за модерна политика.

Цоня Събчева