Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета и директор на 119-то училище в столицата, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Г-н Стаматов, днес е много специален ден за България – 24 май. Честваме нашата писменост, просвета, култура. Като човек, отдал се на образованието, какви са изводите, които може да направим днес за духовната, просветителска дейност на светите братя Кирил и Методий и отражението им в сегашните поколения? 

Без съмнение, това е един от най-най-светлите и най-прекрасни празници в страната ни. Братята Кирил и Методий са – и е хубаво, че са – известни имена във всеки дом на всяко едно семейство и на всеки един подрастващ. Поне това успяхме да направим през годините и дано това да остане в традицията на всеки един българин, независимо къде се намира, дали в страната, или извън нея, и това да пребъде през годините напред. 

Казвате "поне това“ и усещам, че се подсмивате. Ценим ли писмеността си? Ценим ли словата си? Или напротив – все повече омаскаряваме езика си, използваме чуждици, заемки? 

В българския език в момента има изключително много чуждици. Дори и аз, който всеки ден съм в комуникация с най-различни социални кръгове и възрасти, понякога се затруднявам да различа определени нови думи или думи, чието място не точно там, където са изречени. Без съмнение, много от днешните ІТ терминологии навлязоха в общуването ни, а това започна да пречи на поколенията, които дълго време са учили традиционния български книжовен език, и без съмнение, няма как да знаят смисъла на много от тези думи. В действителност това не трябва да бъде така. В същото време със сигурност много от нас всеки ден се сблъскват с млади хора, които постоянно използват такива думи, дори нещо повече – те се гордеят с това, че отсреща събеседникът не ги разбира. Това им създава една фалшива гордост и самочувствие, което не ги прави по-значими от всеки един събеседник, с когото те общуват. Това, разбира се, е доста тъжно в тази ситуация, защото всякакви нови заемки в говора ни трябва да имат своята добра приемственост, в смисъл, освен практичност, за която постоянно говорим, но и да не се забравя, че едни съвсем кратковременни думи, които днес се използват, утре може да няма абсолютно никакво значение в употребата си. 

Днес питам моите гости, а сега и вас – коя е любимата ви българска дума? 

Приятелство. 

Защо? 

Причината е, че приятелството според мен винаги е било ценност и много съм държал на хората, които са около мен, да бъдат такива, каквито съм ги приел, с техните положителни и отрицателни черти, да разчитам на тях, както и те на мен. Всичко останало е доста преходно и за голямо съжаление, през последните няколко, може би две-три десетилетия, тази дума доста се промени. Все по-малко хора твърдят, че имат приятели около себе си. Времената, в които се намираме, особено през последните няколко години, карат да се чувстваме не особено сигурни в една такава среда, в която приятелствата си отиват, но не се появяват нови. 

Георги Господинов запали една светлина в тунела днес, проправи нови пътища за България. Всички говорим за това, българската литература достигна нечувани досега върхове. Какво според вас успя да ни напомни с това отличие г-н Господинов? 

Според мен, най-значимото нещо – да се чувстваме горди от това, че сме българи и че един съвсем, съвсем обикновен човек с много труд може да постигне изключително много, без той да е бил познат в световните литературни среди, постепенно в годините да се издигне до имена, които са много по-леснопродаваеми заради пазара примерно на една Великобритания и сравнително малкия пазар, каквато е българската литература. Това се отнася и за всяко едно друго нещо, което правим. Постоянно сме свикнали да твърдим, че образованието ни е слабо и че в него не учат много добри, мотивирани ученици. В същото време винаги се гордеем, когато те постигнат, една малка група от тях постижение в областта на биологията, математиката, химията, ІТ сектора. Ето това са малките радости, които се постигат, обаче с изключително много труд, и в тях няма стандарти, за които винаги сме свикнали да си говорим, когато става дума за едни обикновени, простички изпити. 

Г-н Стаматов, няма как да не ви попитам за образователната реформа, започнала, незапочнала. Не е ясно кога ще приключи, в какъв вид ще приключи. Какво трябва да наваксваме? Какво липсва за една по-голяма промяна в сферата на образованието днес? 

В ден като днешния някак си не е прието да се говори за проблеми. И аз мисля, че духът на един добър разговор не би трябвало да бъде насочен към проблеми и негативи. Нашето образование в момента се намира в един сериозен застой. За реформа може би можеше да се говори преди две-три години. През последните две-три години се намираме в един много ирационален покой, който със сигурност ще рефлектира както върху поколението, което сега се намира в образователната система, така и резултатите, които то ще дава след броени години. За голямо съжаление, средата, в която се намираме, чисто политическата среда, рефлектира изцяло върху образованието и в него не се случва абсолютно нищо. Това превръща образованието ни като един спрял влак, на който не се качва никой. И това е тъжната страна. Докато в Европа, докато в "белия“ свят, така да се каже, образованието върви с изключително голяма сила и скорост. Сигурно всеки е чувал за използването на съвсем новите изкуствени интелекти в образованието, докато ние сме на едно място и това аз самият не виждам кога скоро ще се промени в по-благоприятна за абсолютно всички посока. 

 

Оптимист ли сте с новата формула, която приеха нашите управляващи, за т.нар.  "ротация“, в тази връзка? 

 

Бих се въздържал от коментари в това отношение, защото със сигурност това е енигмата на последната седмица, която остава загадка за абсолютно голяма група българи. И управляващите хора, здравите, силни мъже на страната ни трябва да покажат правилния път на абсолютно всички, които са затаили дъх и чакат техните решения, за да излезем от тази ситуация, в която и социално, и икономически, и образователно сме в тази, една своеобразна житейска кома, която без съмнение, трябва да спре и да продължи с цялата си сила на живота. Защото ние, дори и да продължим да дълбаем в това дъно, в което се намираме, Европа е напред и животът продължава със своята невероятна сила и красота. 

 

Преди няколко дни, въпреки че преди малко отбелязахте в разговора ни, че не искате да коментирате проблемите, но вие самият също така направихте във "Фейсбук“ едно изказване, една публикация с напомняне, че скоро е 24 май, а там засягате възнагражденията на учителя в училище и каква трябва да бъде заплатата на учителя, и че всичко останало е един "компромис и бягство към интелектуална мизерия“. Бихте ли коментирал това? 

 

За голямо съжаление, младите хора, които са в средното образование, за да останат – не за дълго, а следващата година, тяхното възнаграждение трябва да бъде променено сега, и то изключително сериозно. Един млад човек, който трябва да плаща наем и допълнителните битови неща, които го заобикалят, а едновременно с това, да живее стремглаво живота на големия град, би могъл това да се реализира само единствено ако неговата заплата е чисто около 2000 лева. А тя е чувствително по-надолу в настоящия момент. Без съмнение, това ще доведе до отлив на младите специалисти от средното образование – нещо, което дълги години се опитвахме да променим, и на този етап е в точно тази посока. Но за съжаление, много колеги започнаха постепенно да се отказват от този ентусиазъм, който е характерен за младото поколение, за хората на 50 и нагоре години, и те със сигурност ще си тръгват с всеки изминат месеци все повече и повече от средното образование, а тяхното връщане обратно е изключително трудно, бавно и понякога дори в определени специалности почти невъзможно, имайки предвид физика, математика, информационни технологии, точно професии, които могат да бъдат предложени от другите сектори в пъти по-високи възнаграждения. Сигурно това звучи доста битово и доста прагматично, но днешният учител е от друго време. Днешният млад човек е от поколението, което не чака да се случи нещо след 15-20 години, а иска да види сега и в момента. Тъкмо тук управляващите хора трябва много ясно да си дадат сметка, че нямат време, за да ги чака някой за някакви промени. Този казус е изключително важен за абсолютно всички в системата ни, ако искаме да бъдат обучавани младите хора от добри учители, от качествени преподаватели, които да дават много на децата на България. 

 

Добър финал на нашия разговор. Г-н Стаматов, благодаря ви. 

 

Благодаря и аз.