Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Николай Томов, директор на НГСЕИ в Пловдив.

Г-н Томов, ние сме говорили много пъти за вашата гимназия. Сега вече сте в годината на важен юбилей – 50-годишнина. Можем ли пак да разкажем за това училище, какво представлява то? Кое е специфичното, с кое се гордеете? 

Национала гимназия за сценични и екранни изкуства е наследник на Средно специално художествено училище за сценични кадри, което е създадено всъщност 1975 г.

В развитие на времето името е променяно. Бяхме Професионална гимназия за сценични кадри, а от 2005 вече сме  Национална гимназия за сценични и екранни изкуства. Във времето съответно се надграждат първоначалните специалности, които имаше, по-скоро се специализират, и в момента имаме три актьорски специалности, които са "Пантомима“, "Драматичен театър“ и "Куклен театър“, и шест художествени, които са "Театрален кино и телевизионен декор“, "Художествено осветление за театър, кино и телевизия“, "Театрален грим и перуки“, "Театрална кукла“, "Сценичен костюм“ и "Компютърна анимация“. И реално, особеното на училището е, че всички тези специалности в крайна сметка произвеждат един завършен продукт. Т.е. когато имаме едно представление, там участват всички специалности.

И това е хубаво, защото реално учениците не възприемат училището само като някаква образователна институция, а по-скоро като творческа работилница.

Аз винаги съм се чудила защо базата, която вие ползвате, не е характерна за базите на повечето училища и гимназии в града. Не знам как е станало, че ползвате такава сграда, но всъщност това е може би нещото, което създава тази по-специална атмосфера. Така ли е, или аз само си го мисля?

Ами това също оказва влияние, въпреки че училището преди се помещаваше в сградата на сегашната Духовна семинария, която също имаше съответната атмосфера. Но тук, в тази сграда, в която в момента се намираме, има обособена специална сцена за актьорите, която използваме и художествено осветление, и оборудване. Продължаваме да го дооборудваме. Естествено, тя е доста по-малка като помещение, но аз успях да издействам с помощта на общината, за което съм им много благодарен, една практическа база, която се намира в Градската градина, в бившия Общински инспекторат, където реално обособихме доста ателиета, които са по специалните предмети.

А тази къща каква е била преди, която вие ползвате сега?

Сегашната сграда на училището, доколкото съм запознат с историята, първоначално е била построена като училище за медицински сестри. Впоследствие се взима от университета. Преди да се нанесем ние е ползвана от Пловдивския университет. Но учениците я приемат като дом тази сграда. Като идват на училище, идват вкъщи, ако ме разбирате какво казвам.

Да, точно това исках да кажете. Може би и самата сграда създава тази по-задушевна атмосфера?

Ами да, сградата и отношението, тъй като самата специфика на работата при нас е такава. Да, има респект между ученици и учители, но този респект не е изкуствено създаден от това, че ние примерно ще пишем слаби оценки, а по-скоро е на моженето на преподавателите и възможността учениците да вземат от тези преподаватели. Т.е. те могат да повярват на нас, когато видят, че ние можем. И затова повечето от колегите, които са по специалните предмети, те са действащи артисти в различни направления, и то успешни.

Преподавателският състав всъщност са хора на духа - актьори, художници.

Актьори, художници, оператори, сценографи – във всички направления, в които работим. И това ги мотивира реално учениците. Както има и много бивши ученици, които в момента са преподаватели. Това е пример за приемственост. Самите ученици, когато завършат, в последствие даже казват "Ние ще се върнем като преподаватели в това училище“. Наистина го носят в сърцето си след това. И много се радваме на развитието им, защото има много деца, които отиват в Художествена академия в София, в НАТФИЗ, тук в АМТИИ – просто се реализират в това, което искат.

Има ли имена, които познаваме от сцената, от културните афиши, на ваши възпитаници, които можем да кажем. Освен тези, които са се върнали като преподаватели, и други, които вече са прославили някъде навън може би България?

Имаме, имаме. Да кажем, аз имам мой ученик, който е например Димитър Марински, който е concept artist – един от водещите в България. В момента обаче работи в Англия. Той е снимал филми и в Китай. Но той е малко зад кулисите и това не е толкова лошо. Но за мен това е много, много важно. Много има. И Сашо Секулов също е възпитаник на гимназията. Иван Карев, който е в операта сценограф – също. Владо Зомбори също е наш възпитаник. 

Вие каните тези хора сега? Идват може би, за да се срещат с децата?

Ами, да, идват, правят уъркшопи, да кажем. Един Атанас Темнилов, който беше водещ гримьор, и то филмов – малко се поумори напоследък, но той също идва тук и прави уъркшоп на децата. Има много такива, които каним. Дори и преподавателите – г-н Касабов, като сценограф, къйто спечели ИКАР. Как да ви кажа, много трудно е сега. Тео Ушев, с който сме съученици, също много често се споменава. Но това са хора, които впоследствие завършват академия, развиват се. Има и такива, които изобщо не са завършили академия, само с училище, и въпреки всичко са реализирани хора. И то успешно, не само навън да се чуват, но и в страната. Защото имам също пак съученик, който в Кърджали направи много голяма фирма за реклама, впоследствие стана един от дарителите, но в момента се строи там един манастирски комплекс. Изобщо, човек, който реално дава хляб на хората в един такъв регион. За мен това е успял човек.

И те са примерът за младите, които сега идват във вашата гимназия?

Абсолютно. Ние винаги каним на срещи такива хора. От първите випуски също има, които работят в "Бояна“. Много има.

Това е единствената такава гимназия в страната, нали така?

Ами да, то и на Балканите няма друга. Преди имаше доколкото знам, в Одеса има нещо подобно, не съм много убеден. Имаше в Дрезден, но сега вече стана висше училище. Тук говорим все пак за гимназиално образование.

А вие имате ли още някакви амбиции? Търсите ли още нещо, да се разширявате или евентуално, като специалности още?

Ами не, аз мисля, че ние сме постигнали това, което завършва целият процес, който ние имаме. По-скоро може да вкараме повече неща към специалностите, да ги обогатяваме, което е много по-лесно. Първо, нямаме база и е много трудно да се направи това. А и дали има нужда. Защото има едно характерно нещо, което е за момента – прекалено много навлязоха технологиите в обучението.

Навсякъде се предлагат, като чуят хората "компютри“, "дигитална“ еди-какво си, различни специалности. При нас това е хубавото, че децата се научават на сръчност на ръцете, което е много важно. Те стават сръчни. Защото после, дори да хванат мишката или таблета, ръката е важна.

Така че мисля, че това е най-ценното, което може би и в последствие започва да се осъзнава и от родители, които се интересуват, в училище, защото тук получават разнообразни умения, сръчност.

Добре. Сега за юбилея. Вие подготвяте и искате да направите голяма изложба. Да кажем нещо и за това.

 

Да. По случай юбилея искам да направим една изложба с произведения на бивши възпитаници на гимназията. И затова сега сме публикували, че имаме контакти с някои, но всеки си дава заявка, за момента работя по това. Изложбата ще бъде открита на 15 май в галерия "Капана“. Имаме потвърждение от Градска галерия – Пловдив, датата е запазена. И съответно, какво ще бъде, какви работи ще има и какво ще покажем, в момента и аз не мога да ви кажа. Няма ограничения засега.

Предполагам, че ще има разнообразни, както произведения на кавалетното изкуство, или да кажем това, което е картини, така и на приложното. Хора, които се занимават пак в сферата на сценичните изкуства, да предоставят произведения, които ще бъдат изложени и адаптирани. Ще използваме и възможностите на галерията за дигитално изкуство, които също имат една зала, както и филмът за гимназията, който мисля, че тогава ще бъде готов.

Правите и филм за гимназията? И какво още замисляте? Имате ли вече изграден план какво ще бъде, какви събития?

Има екип, който работи по тази тема. Но това, което за момента сме уточнили, е, че събитията, които ние ги правим, като Празника на театъра, 27 март, който го честваме с едно шествие по Главната и ще бъде посветен на 50 - годишната на училището. Националният конкурс за актьорско майсторство също ще бъде посветен. Предвиждаме там евентуално – в момента работим, още не мога да ви кажа дали ще се осъществи, един уъркшоп да направим за нашите ученици. Изложбата в галерия "Ромфея“ също ще бъде посветена на 50-годишната. Имаме една ученическа изложба, която ще се открие на 6 юни в галерията на Дружеството на пловдивските художници, която също е посветена на 50-годишната. И лятото правим един международен пленер, който тази година също ще бъде с доста участия от различни държави. Но нека да е сигурно, тъй като там винаги работим с хора. Основното, апогеят ще бъде реално на 26 септември в Драматичен театър – Пловдив, където ще бъде официалното честване на 50-годишнината на галерията.

Вие гоните ли успеваемост? Или по-скоро сте водени от принципа, че за хората на изкуството обикновено не успехът като оценка е важното?

Имате предвид общообразователните предмети ли?

Да, успеваемост като общообразователни предмети. Имате ли такива някакви амбиции? Да.

Ами разбира се, че трябва да се гони. Значи тук "гонене“ е малко дума, която не е точна. Но се опитваме по всякакъв начин да бъдат образовани, защото един човек на изкуството не може да бъде необразован.

Така е. Той трябва да има обща култура, всичко да знае.

Абсолютно. И тъй като скоро пак един приятел на гимназията – Димитър Маринов, направи един уъркшоп и това ми харесва, че той, без да сме говорили преди това, просто от собствен опит им го каза на нашите ученици – че един човек на изкуството не може да бъде необразован. По принцип трябва да има обща култура. Разбира се, не е много лесно, тъй като тях повече ги привличат практическите занимания, които имат по специалните предмети, но въпреки всичко, мисля, че успяваме да поддържаме едно не казвам отлично ниво – има гимназии, в които се гонят оценките, ние гледаме наистина децата да бъдат първо широкоскроени и образовани. Т.е. да могат да се реализират в различни направления. Опитваме се. Най-простичко ще ви го кажа. Тук не искам да се хвалим, но примерно ако едно училище отваря прозорец, ние се опитваме да отворим двукрил прозорец.