Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Петър Влайков, директор на Държавен куклен театър - Пловдив, в търсене на диалог с властта за разрешаване на най-критичните проблеми в културата.        

От Асоциацията на куклените театри, заедно с работодателските организации и Съюза на артистите, отправяте апел към властта. Какво искате да кажете с него?

Да, писмото е входирано в съответните администрации. Апелът е към министър-председателя на републиката, към председателя на Народното събрание, председателя на Комисията по култура и медии и министъра на културата. Търсим среща, в която ние като работодателски организации и сдружения, заедно със Съюза на артистите, който пък е синдикална организация, да изложим проблемите, съществуващи пред сектора, защото има доста неуредици в него, а пък към днешна дата функционирането на институтите е застрашено, понеже по ред причини не минават плащанията, които са необходими, за да се осигури работата на институтите, като нафта за отопление, командировъчни, средства за аварийни ремонти, включително не са изплащани и авторски права на автори, дължими за миналата година.

Ами, музеите пък се оплакват, че уж техните средства били пренасочени към "Сценични изкуства“, а се оказва, че и при вас също го има този проблем. Още преди преди новата година сме говорили с Вас  за това.

Аз съвсем ясно и категорично искам да заявя, че ние сме абсолютно рамо до рамо с колегите си и от галериите.

Да, да. Значи проблемът е много голям.

Проблемът е генерален. Аз не се съмнявам в това, което те казват. Изобщо няма да се изненадам, ако са били взети средства, предназначени за тях, и пренасочени тук, за пълнене на някакви дупки в "Сценични изкуства“. Но искам да подчертая дебело, че ако се случва такова нещо, то в никакъв случай не се случва заради липсата на компетенции в управлението на театрите и оперите, които от година на година показват все по-добри резултати.

Да, сигуррно е така.

Ако е имало такова нещо, нека да се установи и да се задават малко въпроси към този, който разпределя средствата и който търси лимити от Министерство на финансите.

И всъщност сега какво точно, какво искате да стане след това писмо?

Искам да го разкажа така, че да могат хората, които ни слушат, да са наясно. Най-напред да кажа, е ние не искаме някакви допълнителни пари, не искаме нови пари, не искаме да бъркаме в държавния бюджет. Искаме това, което сме били поели като ангажименти, и по чужда вина не ни е било разплатено, по някакъв начин да бъде овъзмездено, понеже то фалшиво вкарва театрите в един минус, в едно завихряне на колелото в отрицателен финансов резултат. И този минус ще продължава да генерира още минуси, а пък той е изкуствено създаден. Най-грубо казано, така го казвам. Миналата година бяхме поели едни ангажименти, имахме пари да ги посрещнем. Те неправомерно не бяха разплатени. Финансовата година свършва и започваме от нула, т.е. тази нула в бюджета, за да посрещнем поетите ангажименти, става минус

Това е едното нещо. Започваме с едни огромни задължения. И понеже започваме със задължения, а пък няма приет държавен бюджет, миналата година януари месец сме похарчили съвсем малко пари и това ни е лимитът за месец януари, на всички институти. И той няма как да посрещне новите заплати, новите ангажименти, които са. Още веднъж казвам, привнесени от декември, и стигаме до там, че нашите контрагенти не искат да работят с нас. Изпращаме си хората на турне без командировъчни, понеже не са им платени от Министерството, и когато стигнат до хотела, от хотела им казват "Ами, ние няма да ви настаним, защото вече ни дължите от ноември месец“. Това завихряне е ужасно, защото след тежкия имидж, нанесен на сектора заради злоупотребите, които някакви хора направиха в него, продължаваме да изглеждаме като някакви просещи хора пред контрагентите си, вместо да заявим с тежестта на културен институт, че ние представляваме държавата и културата на тази държава. Не може хората да ни гледат като някакви лъжци и просяци. Ние не сме хората, които окрадоха парите. Ние сме хората, които се грижат за културата на децата ви. И това, че в момента в общественото съзнание има някакъв знак на равенство между двете, е отвратително.

Какво трябва да се случи, за да се поправи това?

Министерството на културата незабавно трябва да започне да работи през някакъв безкрайно закъснявал кризисен PR за овладяването на тези имиджови щети. И понеже съм многословен, да кажа – плащания продължават да не минават. Ние не можем да работим и ще затворим институтите си в един момент, защото не можем да си позволим децата, като влизат в кукления театър, да влизат в студена зала.

Ужасно е това наистина! Да не говорим, че за ремонти някакви, които са наложителни, пък сигурно е още по-абсурдно да се намемрят пари? Това сигурно е екстра.

Абсурдно е, абсурдно е. Ние в момента имаме ужасни проблеми. Примерно, имаме оплакване в Министерство на културата заради това, че ние не осигуряваме достъп на хора в неравностойно положение до култура. В кукления театър в Пловдив, например, ние имаме платформа, която да качва колички и т.н. Имаме и едно стъпало, което трябва да се преодолее, и това е огромна пречка. И понеже сме се опитали да изработим такава платформа и сигнална система, за да имат достъп хората в неравностойно положение, но плащанията не минават, фирмите не ни я изработват и така ние оставаме в ситуацията, в която някой идва да си купи билет за театър, за да има достъп до култура, и ние му казваме: не, съжаляваме, ама няма как.

Добре де, според Вас от колко време назад датира този проблем? Има ли връзка с тази далавера в театрите, която се разкри, според Вас?

Разбира се, разбира се, не може да няма връзка, защото са източени едни огромни средства от бюджета на Министерство на културата, и то оттам нататък този ефект на пеперудата тръгва отнякъде. Най-вероятно тръгва от още по-рано. Защото, няма какво да се лъжем, всичките проверки и разследвания, които вървят и които – само отварям скоба, до момента са изнесли данни за евентуални злоупотреби, те са ясни, че са се случили, но в 3 от 52 културни института. Искам да кажа, че това е прецедент, а не е правило. Та, тези проверки затормозяват административната дейност на Министерство на културата, която и без това е с ограничен капацитет, като човешки ресурс говоря.

Моят въпрос беше дали е почнало много, много отпреди всичко, или няма как да се знае това? И нещо да е кърпено, кърпено и източвано до сега?

Най-вероятно ние унаследяваме тоа. Не някаква рана просто се е спукала и се е отворила сега, а тя е набирала с години. Не искам да влизам в конкретика и не мога. Защото нямам нито информацията, нито желанието да дълбая там. Въпросът е, че ние сме свидетели на резултата от десетилетия неглижиране на тази набрала рана в културата.

Добре, вие сега, с това писмо, някакви ултиматуми ли слагате, някакви срокове ли давате, или не? Или просто искате диалог засега?

Разбира се, че с диалоа, който търсим, в подкрепа на настоящия министър и с надеждата, че заедно ще успеем да разрешим тази проблемна ситуация, можем да ангажираме Министерски съвет и Комисията по култура в Народното събрание заедно да намерим изход от ситуацията. Не става въпрос за ултиматуми, понеже нас ни заплашва нещо много по-страшно от това да излезем на улицата. Заплашени сме от това пхората ни да се демотивират, хората работещи в сектор "Култура“. Всичко да стигне до едно критично ниво и вместо да викаме под нечии прозорци, много тихичко и незабележимо да изчезнем. Това е страшното.

Ако вие затворите вратите, това е вид протест, това си е вид ултиматум. Не е нужно дори да викате под прозорците.

Разбира се, но аз лично, за себе си говоря, много трудно бих взел такова решение, защото това за мен е като да разлееш кофа блажна боя върху "Мона Лиза“. Не можеш, за да искаш да просъществува културата, да ограничиш достъпа до нея.

То не е нещо, което може просто така да се затвори. Но може да се случи по естествен път, ако хората се откажат – хората, които работят в тези институции. 

На практика ние не искаме нищо повече от това да се обърне внимание на сектора – генерално говоря, да се приоритизира сектора "Култура“. Това е необходимото, за да има бъдеще държавата.

Ами, да видим! Дано този министър съумее да хване нещата здраво, защото доста проблеми са се натрупали явно.

Натрупани са. Той не е в завидна ситуация, но се надявам да има енергията и лостовете да го направи.