Дипломат Бисерка Бенишева, пасланик ПанЕвропа България, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Г-жо Бенишева, вие следите европейските процеси години наред. На какъв етап според вас се намира Европейският съюз?

С приключването на изборите за Европейски парламент, както се случва на всеки 5 години, Европейският съюз влиза в нов институционален цикъл с избор на председатели на Европейската комисия, Европейския съвет, Европейския парламент. Така че резултатите от изборите за Европейски парламент, където са представени гражданите на Европа чрез своите партии, определя и посоката, която институциите след това ще трябва да следват.

Каква трансформация лично вие очаквате, предвид и разместванията след европейските избори и възхода, който отбелязаха крайнодесните партии?

Да, вярно е, че крайнодесните партии отбелязаха възход и въпреки уверенията на центристкия блок, който досега управляваше политиката в Европейския съюз, център-дясно – Европейската народна партия, център-ляво – Алиансът на социалистите и демократите, и либералите от "Обнови Европа, те запазват своето мнозинство в Европейския парламент. Сборът от подалите, гласувалите за тези политически информации е над 400 от общо 720 члена на Европейския парламент. Но въпреки това крайнодесните партии, представени във фракцията Консерватори и реформисти, и другата фракция – "Идентичност и демокрация“, те също отбелязаха подем, което води до едно преформатиране на европейското политическо пространство с превес на десните партии.

Преговорите за създаване на някакви коалиции най-вероятно вече са в ход. Възможен ли е според вас съюз на различни течения в това крайнодясно пространство, за което говорихме преди малко?

Партиите, членуващи в това крайнодясно пространство, имат различия помежду си, защото това дясно пространство на ниво Европейски парламент се състои от членовете на национални партии. Между тях има и противоречия, и съперничество. Така че за момента такова обединение на крайнодесните не бихме могли да очакваме. Нека само да отбележим, че в Консерваторите и реформистите е партията на Джорджа Мелони в Италия "Италиански братя“, която спечели изборите в Италия, а в "Идентичност и демокрация“ е партията на Марин Льо Пен, която спечели изборите във Франция. Т.е. имаме две големи държави членки, където печелят партии от крайнодесния спектър, но между тях има различия, защото това, което смятаме, че най-много ги обединява – реформирането на политиката на Европейския съюз, т.е. антифедерализма, да не се задълбочава повече европейската интеграция, в други аспекти има различия помежду им. Не бихме могли да очакваме такова обединение.

Имайте предвид, че от резултатите, които имаме от изборите от миналата неделя, има 100 представители в Европейския парламент – т.нар. "необвързани“, за които все още не знаем към коя от фракциите в парламента те ще се присъединят. Когато говорим за фракцията на Консерваторите и реформистите, там не знаем дали ще се присъедини партията в "Фидес“ на Орбан, към "Идентичност и демокрация“ не знаем дали ще приемат обратно "Алтернатива за Германия“, която изключиха от фракцията. Така че има още неясноти около формирането на подобен крайнодесен блок в Европейския парламент.

Посланик Бенишева, кои държави според вас ще понесат най-големи поражения след тези избори? Видяхме какво се случи в Франция, след като Макрон разпусна националната асамблея. Очакванията ви там за предсрочните парламентарни избори в страната какви са?

Несъмнено изборите за Европейски парламент можем да ги считаме като един тест на доверието на гражданите към управляващите партии – това, което се случи във Франция, но също и в Германия с възхода на "Алтернатива за Германия“. По обратната посока можем да посочим Полша, където партията на Доналд Туск получи доверие, също в Италия, където партията на Джорджа Мелони получи доверие. Франция и обявяването на предсрочни парламентарни избори – нека да си спомним малко назад в историята, че във Франция има един така да се каже санитарен кордон срещу крайнодесните. Ако се спомняте, преди години на президентски избори на втори тур дори опонентите на левите и десни партии във Франция се обединяваха срещу кандидата на крайната десница. Така че обявяването на предсрочни парламентарни избори от страна на президента Макрон – и той самият го каза, това е един призив към французите да се определят каква Франция искат. Очакванията за изхода на изборите е трудно да ги предположим, но ето, днес имаше съобщение за демонстрации в Франция. Французите излизат на улицата, казвайки на президента Макрон, че те не подкрепят крайнодясното възможно управление на Франция като правителство и парламент, защото в един момент президентът трябва да управлява така да се каже в хабитат с правителство, което е различно от неговата политическа партия, което е сложна ситуация.

Да. Споменахте и вие за Германия, "Алтернатива за Германия“ – там също имаше някакви сътресения в партията. Имаше информация, че "Алтернатива за Германия“ е изгонила бившия си лидер от групата за Европейския парламент. Какви вълнения очаквате в Германия?

В Германия управляващата коалиция на социалистите, зелените и либералите всъщност не се представи добре на изборите за Европейски парламент. Очакваме да видим как ще реагират национално. Не вярвам да последват примера на Франция, но нека да видим как ще се развие политическата обстановка в Германия. Що се касае до "Алтернатива за Германия“ – да, те изключиха своя председател, след като фракцията "Идентичност и демокрация“ изключи самата партия. Така че желанието на "Алтернатива за Германия“ да влезе отново в това политическо семейство в Европейския парламент, "Идентичност и демокрация“, е ясно. Дали ще ги приемат без техния председател вече е въпрос на преговори вътре в самата политическа група "Идентичност и демокрация“.

Ще ескалират ли според вас едни други отношения, които наблюдаваме и следим? Те са между Урсула Фон Дер Лайен и Шарл Мишел. По информация днес от "Политико“, председателят на Европейският съвет Шарл Мишел е предложил шефът на Европейската комисия да бъде изключен от срещата на 17 юни – среща, на която държавните и правителствените ръководители ще обсъдят висшите постове в Съюза.

Позволете ми първо да очертаем този политически цикъл, който започна, политически цикъл, който трябва да доведе до избор на председател на Комисията, председател на Европейския съвет, на Европейската служба, върховен представител на Европейската служба и председател на Европейския парламент или това, което наричаме четирите големи поста в Европа. Самата процедура, съгласно договора, който имаме, предвижда избор на председател на Европейския съвет и на Европейската служба за външна дейност от Европейския съвет, докато изборът на председател на Комисията е от една страна от Европейския съвет, след това трябва да бъде гласуван от Европейския парламент. Досега лидерите на държавите членки, повечето, заявиха – дори днес Олаф Шолц го обяви, че желаят тези постове да се обсъждат в пакет. Защо? Защото те трябва да отчитат баланса, политическия баланс в Европарламента, трябва да отчитат също географския баланс, да са представени малките и големи държави членки. Така че за тези преговори днес се съобщи, че Партията на европейските социалисти и демократи е излъчила като главни преговарящи от тяхна страна за тези постове Олаф Шолц - германския канцлер, и испанския премиер Педро Санчес, докато Европейската народна партия, която издига г-жа Урсула Фон Дер Лайен, е излъчила за свои преговарящи Доналд Туск от Полша и Мицотакис от Гърция. Т.е. започват преговорите.

Преговорите за тези четири най-високи постове в Европейския съюз.

Точно така.

Предизвикателство ще бъде да се намери партийно-политически баланс сред кандидатите за най-високи позиции в Европейския съюз. Значение ще има и съотношението, разбира се, мъже-жени. Най-високите постове в Европейския съюз трябва да бъдат разпределени между трите партии, които са спечелили най-много гласове на европейските избори, които са дясноцентристката ЕНП, социалистите и либералите. Но възходът на крайната десница може да усложни донякъде нещата. Г-жо Бенишева, според вас ще бъде ли труден този процес и как ще се намери баланса?

Както казах, това е политически процес, който действително трябва да осигури баланс на ниво Европейски съюз на трите институции, които трябва да взаимодействат помежду си, за да може Европа да върви напред. Към момента Алиансът на социалистите и демократите направиха заявка за поста председател на Европейския съвет. Европейската народна партия направи заявка за поста председател на Европейската комисия – г-жа Урсула Фон Дер Лайен, която беше водещ кандидат по време на кампанията. За поста върховен председател на Европейската служба за външна дейност засега се споменава министър-председателя на Естония – тя е жена, именно за да се намери и географски, и жени-мъже баланс. Докато Европейският парламент, както знаете, той разделя петгодишният мандат на две половини и по две години и половина се ротират председателите. Най-сложна е процедурата по избор на председател на Европейската комисия. Защо? Защото първо трябва да гласуват държавите членки в Европейския съвет. Номинацията става с квалифицирано мнозинство – това са поне 15 държави членки, представляващи 65% от населението на Съюза. След което следва гласуване в Европейския парламент, което е тайно и то трябва да даде 50 плюс 1 гласа или към момента 361 гласа. Тайното гласуване в Европейския парламент крие рискове, тъй като независимо от решението на политическата формация, която е излъчила кандидата, част от нейните съставни части, от националните партии, може да не гласуват съгласно решението на политическата партия. Така че е по-сложен изборът на председател на Европейската комисия. Председател на Европейския съвет се избира от членовете от 27-те държавни и правителствени ръководители в Европейския съвет, както и върховния представител по външна политика и политика на сигурност. Така че с тази сложна процедура – затова казвам, това е политически процес, именно заради това политическите семейства, както споменах вече, са излъчили свои главни преговарящи – на Европейската народна партия, на социалистите. Чакаме да видим "Обнови Европа“ кого ще излъчи като главен преговарящ от тяхна страна, за да може да се стигне до съгласие и избор на новото ръководство на институциите на Европейския съвет.

Неофициалната вечеря на 17 юни ще бъде първата официална възможност за лидерите да обсъдят както резултатите от изборите за Европейски парламент, така и какви последствия може би ще имат те за следващото ръководство, за което ние с вас сега говорим, г-жо Бенишева.

Точно така, точно така.

Каква оценка може да поставите на резултатите, които получихме на тези избори за Европейския парламент? Очаквахте ли повече?

Според мен резултатите от тези избори показаха, че в гражданите на Европейския съюз има усещане за несигурност. Именно заради това гласоподавателите тръгват към някаква алтернатива – дали това са крайнодесните или други формации, но усещането за несигурност беше движещото в гласоподавателите на изборите за Европейския парламент. И това усещане за несигурност идва от войната в нашето съседство, в Украйна и в Близкия изток, от енергийната криза, от инфлацията. Така че хората се опасяват за стойността на живота си, за цената на ежедневието си, за издръжката на живота и това ги прави несигурни.