Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с директора на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив Димитър Минев, за дигитализирането на фондовете и какво е голямото предимство за читателите, както и за уникалните архиви и колекции на библиотеката. 

Г-н Минев, разкажете повече за вашия проект за дигитализация на библиотеката. Какво представлява той? 

Бих желал да започна с това, че всъщност Пловдивската народна библиотека от много години е насочила вниманието си към дигитализиране на фондовете и те продължават с няколко проекта. Този, който има най-голям успех и който в момента се опитваме да развиваме и да разширяваме, е проектът, реализиран с помощта на Института по математика и информатика към Българския академия на науките по един европейски проект с участието на повече от 13 партньори, наречен CLaDA-BG, който е пряка връзка към огромните европейски инфраструктури в областта на хуманитарните и природоматематически науки CLARIN и DARIAH, на които организации вече България е член благодарение на този проект CLaDA-BG. Благодарение и на тази много последователна работа с Института по математика и информатика, сега, вече повече от година, представяме на читателите, приятелите, потребителите на библиотеката една много огромна база от данни, свързана с дигитализирани ресурси в 9 направления. Разбира се, че това не изчерпва цялата наличност и цялото многообразие на фондовете на библиотеката, но бих казал, че там са основните фондове, които са представени. Това са периодичните издания, това са книгите, архивите, графични издания, фотографии, картографски издания, ръкописи, разбира се, и аудио-визуални материали. Всички те имат представителство в дигиталната библиотека. Разбира се, то не е равно поставено. Най-голям дял се пада на периодичните издания – това е периодиката от временно на източнорумелийския период до 1944 г., в който Пловдив, като един наистина огромен икономически и политически център, издава повече от 350 заглавия на периодични издания, някои от които са ежедневници, някои от които са продължавали повече от 30 години, като вестник "Юг“, вестник "Народен глас“ и т.н., и т.н. Палитрата е много, много, много богата, тя непрекъснато се обогатява и излизат съобщения непрекъснато за това какво се добавя и колко вече е броят на вестниците. Интересното е, че между тях се представи и "Държавен вестник“ от времето на неговото създаване, веднага след Освобождението през 1878 г. И пак идеята ни е до 1944 г. всички броеве на "Държавния вестник“ да бъдат видими, абсолютно свободни. Това е задължително да се каже за потребителите – 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата това е в интернет и може да се ползва. 

Чудесно.  

Другото предимство на тази дигитална библиотека е, че всичко това, което е дигитализирано, е достъпно по съдържание. Т.е. не се гледа само като картинки, а може да се претърсва и като съдържание. Всички текстове, които са вкарани в дигиталната ни библиотека, са OCR-вани, т.е. имат оптично разпознаване на текста. И точно както всички потребители са свикнали да търсят в "Гугъл“ по ключова дума, по същия начин в цялото съдържание, което е дигитализирано, или в целия вестник, или в целия брой, или в цялото течение, или в целия месец, или както си избере потребителят, може да търси конкретната дума, конкретния термин, това, което му трябва. Това мисля, че е голямо предимство за читателите и за тези, които ползват библиотеките, и не се предлага никъде, в нито една от другите библиотеки в България. Така че в това отношение мисля, че потребителите на дигиталните ресурси на Пловдивската библиотека са късметлии и облагодетелствани. 

А за книгите – само като заглавия ли са достъпни те? 

Книгите да, като заглавия. В раздела "Книги“ са дигитализирани всички професионални устави, пак от източнорумелийския период и след Освобождението на България, които са притежание на библиотеката. Проблемът с книгите е малко по-различен и той е свързан с авторските права. Всички книги, които ние можем да предоставим тук, трябва да имаме споразумение с авторите, че те нямат претенции по отношение на това техните книги и авторски произведения да бъдат дигитализирани и предоставени безплатно на широк достъп. Това е много болезнен въпрос и той не би могъл да се реши от нито една библиотека, включително и от библиотека като Народна библиотека "Иван Вазов“, която е една от водещите в България. Това се решава на по-високо ниво, на министерско ниво. Би трябвало да има споразумение с различните творчески съюзи на писатели и на други творци, за да може точно библиотеките, там, където се извършват най-сериозните процеси на дигитализация. Аз имам информация за това и знам много добре как се развиват и в останалите регионални, и в националните, и в градските библиотеки всички тези процеси, особено след пандемията от КОВИД през 2019 г. Това е наболял въпрос, който би трябвало да намери своето решение, защото там по този начин ще се появят по-млади и по-съвременни, по-нови автори, които разбира се, ще имат и много по-голямо търсене сред потребителите. 

Това е така, наистина. 

Това е по отношение на книгите. Ние дигитализираме всичко това, което безспорно е наше. По същия начин стои и въпросът с периодичните издания, макар те да са свободно разпространяеми. Имаме споразумение и със съвременни издания, които продължават да излизат и които също сме дигитализирали, целите им течения, какъвто пример е вестник "Стършел“. Първият му брой е от 1946 г. Цялото течение на този вестник, всички броеве могат да се видят в тази дигитална библиотека и да се проследят, в тях да се търси също по съдържание. Ние имаме споразумение и с редакцията на "Стършели и можем да дигитализираме всичко до текущата година. След като приключи текущата година, цялото дигитално съдържание също се качва в дигиталната библиотека. Това е принцип, който заедно с още други списания, свързани с литература, като "Страница“ на Пловдивски университет, като "Септември“ на издателство "Гео Милев“ – списание пак за литература. Всички съвременни издания, с които имаме споразумение за дигитализацията им, са свързани по тоя начин. Но това бих казал, че е една изключителна тежка задача за всяка една институция, не само за Пловдивската библиотека – да търси поотделно авторите и да се споразумява с тях, че може да предлага техните издания в дигитален вариант. Би трябвало да се намери централно решение на този проблем. 

И какво друго, какви са другите колекции при вас?

Изключително интересна колекция е колекцията "Графични издания“, където са представени близо 3000 плакати на филми, огромна част от които български филми, но и съветски, и полски, и чешки, и американски, и френски, и испански, всички тези, които са вървели по кината до след промените 1992, 1993, 1994 г. Всички тези плакати всъщност са произведения на изкуството, защото както може би си спомнят голяма част от съвременниците, в тоя период и преди 1989 г. киното беше основно място за културни събития. Филмите, които идваха там, идваха с придружаващите ги материали – плакати, афиши и т.н. Та, това е една изключително интересна колекция също, в която може да се види цялото разнообразие на плакати за съответните филми, които притежава библиотеката. Също интересна колекция е картографската колекция. Много интересни карти има дигитализирани, представени в дигиталната библиотека. Там е и най-старата карта на България, Македония и Одринска Тракия като една цяла държава, отпечатана в Страсбург през 1843 г. от Александър Хаджи Руссет. И много други карти от Османската империя, от германските картоиздатели. Всичко това също е много интересна колекция, която иначе няма как читателите да стигнат до нея, защото те са на специален режим на съхранение и само на специалисти се предоставят. Интересна колекция също е и фотографската колекция, в която има страшно много фотографии от Пловдив, от пловдивски общественици, пловдивски лица, пловдивски известни хора. Така че това също е интересна колекции, която може да предизвика вниманието на читателите. Другата колекция, която също е много важна и специална, но тя отново е за специалисти, е ръкописите. Пловдивската библиотека притежава близо 300 ръкописа от много старо до по-ново време, като най-старият ръкопис е от ХІІ век. Той е паметник и на ЮНЕСКО. Това са такива откъси от ръкописи от много старо време, които се съхраняват в Пловдивската библиотека, и по този начин, дигитализирани и предоставени, могат да получат достъп до широко отразяване и до широк кръг от хора. 

Чудесна работа сте свършили. За колко време успяхте да направите всичко това? 

Това аз пак казвам, че това е един процес, който е започнал много отдавна. Първите опити на библиотеката по отношение на дигитализация, разбира се, съвсем в начална фаза, много смешно дори, ако се погледне от днешно време, започват през 2008, 2009, 2010 г., там някъде, без да притежаваме каквато и да било техника, без да имаме ресурса и подготвените хора да го правим. Разбира се, че през последните години, с помощта и на различни европейски проекти – един от прекрасните проекти беше и по Норвежкия механизъм, който преди години инициира Община Пловдив. За съжаление, той сега вече не е толкова функционален. Но така или иначе, това всичко е насочено по отношение на дигитални ресурси и може би е много важно да кажа, че този целият ресурс се намира на адрес https://digital.libplovdiv.com и може да бъде видян от всеки един компютър, от всяко едно място, стига да има интернет, по всяко едно време. 

Много хубаво, наистина. Кажете, нещо ново предстои ли ви в момента, като изяви при вас? 

Има, да. Пак казвам, КОВИД пандемията ни научи на много неща и ние започнахме активно да използваме възможностите на аудиовизуалната среда и на социалните мрежи, разбира се, така че в YouTube имаме канал, в който снимаме видео ревюта, видео представяния на нови книги от колеги библиотекари. Шест-седем човека библиотекари представят книгите, които са прочели, които си им харесали, по един много интересен начин. Там има повече от 150 видео представяния. Благодарение на тях има хора, които виждат ги, идват, търсят определени заглавия, поръчват ги предварително по интернет – това, разбира се, пак е възможно. Могат да си проверяват възможности за вземане на книги, да се поръчват, да се запазват, да се гледат. Всичко това пак е в услуга на читателите. Доста активно се работи в това отношение, за да ни бъдат информационните технологии в нужда.  

И в крак с модерното време, дето се казва.  

Точно така. 

Благодаря ви за това интервю!