Президентът на КТ "Подкрепа“ Димитър Манолов - специален гост в извънредното издание на "България, Европа и светът на фокус“ по Радио "Фокус“ на 1 май - Международен ден на труда.

Честит празник! Денят на труда е един празник, на който гледахме по малко особен начин във времето. Удобно ли е да се празнува, неудобно ли е да се празнува, сега се върнахме към него. За мен е чест да приветствам с добре дошъл и честит празник президента на КТ "Подкрепа“ г-н Димитър Манолов. 

Сърдечно благодаря! За мен удоволствие. Честит празник на вас и на всички, които ни слушат. Вярно е, че този празник, малко такова амбивалентно отношение има към него. Още повече че една партия беше направила сериозен опит да го обсеби и оттам нататък нещата се объркваха, особено за моя синдикат, който към тая партия има как да кажа, сдържано отношение. 

Казвам ти, дъще, сещай се снахо. Говорете и с имена. 

Но тук в последните няколко години ние започнахме да си го празнуваме по нашенски. Правим един голям рокфест в Южния парк до Музея "Земята и хората“. Каним музиканти, които всички познават и обичат, музиканти, които пеят само на български, само български песни и става страхотно. Сега тече страшен купон там. 

Милена, "Конкурент“, рокаджии все.

"Медикус“, "Атлас“, "Спринт“, не мога да ги изброя всичките, "Конкурент“ и т.н., да.  

Благодаря Ви, че оставихте за малко концерта, за да сте при нас. Трудовият, отруденият човек нека днес малко да си почине. Вие много пъти сте отбелязвали всички тези неща, които като че ли в момента приемаме за даденост. 

Да, като природно явление. 

Като осемчасовия работен ден, например. Всъщност всичко това е отвоювано. 

Да, да, години наред. Нека да припомним, че поводът 1 май е една демонстрация в Чикаго 1886 г., на която доста хора са пострадали, имало е и убити и т.н. И тази дата е избрана като символ на работническото движение и се празнува навсякъде по света, с изключение – парадоксално може би – на въпросните САЩ, където има някакъв друг Ден на труда, който е през септември и т.н., но това е друга тема. Важното е, че поне в тази част, към която ние принадлежим, всъщност в цяла Европа, с някакви дребни, незначителни изключения – не си спомням даже кои бяха, 1 май официален Празник на труда. И на него си спомняме тези неща, всичките работи, които споменахте, плюс поредица други – майчински, болнични, пенсии, забрана на детски труд – всичкото това е отвоювано с години упорит труд и със за съжаление, немалко жертви, особено в първите години, когато тия неща са били в реда на нещата, колкото и да е тъжно това. 

Това е важно да се каже, защото е повърхностното да се гледа на празника през призмата на разделениено и кой бил комунист, кой - демократ. 

Не, не, това са глупости страшни, това са страшни глупости. Комунисти, фашисти – тая работа искрено се надявам да я избутаме, макар че не съм голям оптимист, особено в този все по-еднополюсен свят, в който започваме да живеем. Но това като че ли за вас е най-голям проблем, журналистите. 

За медиите? 

Да, защото както се вижда, чудовищната цензура, която завладява света, се стоварва най-вече върху вашите глави. 

Сам подехте темата за цензурата, в която живеем, и че не ни е лесно и на нас, журналистите. Има цензура, има и автоцензура. Къде трябва да намираме баланса? 

О, автоцензурата, тя май е още по-страшна, защото съсипва човека като такъв. Аз си спомням онова време, когато въртяхме радиостанциите, за да чуем някъде от света нещо, което е дошло. Сега ми се налага да преживявам същото с обратен знак и това никак не ме прави щастлив. И това да ми обясняват кое е правилно и да ми забраняват да слушам всичко останало, и да гледам – не, не нещо, което ме радва. То, апропо, е обидно за личността само по себе си. Теб те считат за човек, който не е в състояние да прецени. 

Да, да види двете гледни точки и сам да си направи изводите. 

Което е абсурдно само по себе си. Но светът винаги е живял така, светът винаги живял така, винаги така се е случило. Ето тук сега, напоследък, не знам защо се избутва тая тъпашка тема кого били били по рок концерти в България. Нищо чудно някой да е отнесъл по един-два шамара, обратното би ме изненадало. Но шамари и бой е имало на концерти и в Америка, и в Англия, и където се сетите. Просто рокът е такъв, рокът отпушва страстите у хората. 

Шамари и бой, но към трудещите се гледаме в други държави, знаем каква е ситуацията и във Франция от месеци наред с прословутата пенсионна реформа. 

Да. 

Която така или иначе намериха своя инструмент да я прокарат някак. Днес в съседна Гърция има общонационална стачка. И снощи прочетох в новините – спират фериботи, спира градският транспорт, спират влаковете, затварят магазините. Естествено, по гръцки, ресторантите и кафенета ще работят, защото все пак трябва да изкарат някой лев тия хора. Българинът по-търпелив ли е или сме по-различни в начина си на изразяване и протест?

Ние не можахме да разберем дали сме по-различни. Ето, в Гърция това, за което говорите вие, е част от националната култура. Кой как се впечатлява от него аз не мога да преценя тук от България, защото ние гледаме нещата повърхностно, ние гледаме, че там има нещо, което тук го няма. Ние не можахме да разберем какъв е българинът, защото на българина много навреме му забраниха да прави такива неща. В България има закон, който се нарича Закон за увреждане на колективните трудови спорове, който по същество забранява законните стачки в България. Докато в Гърция това със сигурност не е проблем. Също така не е проблем и във Франция. Във Франция в Гърция кой когато си иска може да направи стачка. В България, за да направи стачка, която не е забранена от закона, ти трябват поне два месеца, а национална стачка въобще не може да направиш по съществото, тъй като законът не третира тази материя. Но законът категорично забранява политическите стачки, категорично е забранено в закона. Така че по тази причина – и по тази причина, за да не се измъкваме от нещата, и по тази причина ние не можем да разберем какво отношението на българина към тия теми. Ако на българина му беше разрешено да прави стачки като гърците, не мога да предскажа той как би се държал, защото в ранната демокрация нещата изглеждаха съвсем по-иначе, преди този закон. Преди този закон всеки ден се случваха и аз не знам колко на брой стачки по всякакви въпроси. И парадоксалното в този случай е, че този закон – той е по-стар от Конституцията, апропо, той се появи като законопроект в рамките на предишната Конституция, когато профсъюзите, които бяха по същество придатък на управляващата партия, имаха право на законодателни инициативи. Този закон беше внесен от тях и сме там, където сме.  

А вашият коментар? Нашите законотворци обичат да пипат често законите. Трябва ли и този? 

Аз неслучайно се впуснах в тази тема, а го направих, защото едно от решенията на нашия конгрес и една от посоките, в които ни е заръчано да работи в бъдеще, то е приемането на закон, който да уреди конституционното право на стачка, защото сегашният закон по същество го ограничава, забранява и каквото се сетите. Т.е. този закон трябва да отиде в небитието, с изключение на двете постановки от него, свързани с механизма за доброволното уреждане на спорове, където ги има. Това са посредничество, помирение и арбитраж. Всичко останало трябва да бъде преосмислено. 

И пак стигаме до там, че всичко е политика. Уважават ви, коткат си ви, както каза народът, всички политици. Няма един парламент – те напоследък са по 5-6 за две години, – в който да не сте поканени и Вие, и президентът на КНСБ.  

Да. 

На откриването на Народното събрание, виждаме се и там. 

Да, вярно, че и това, да. 

С тях коментирали ли сте го това? 

За хубаво или за лошо, нашата държава не е чак толкова голяма, а пък ние и КНСБ сме най-големите обществени организации в тая държава и би било безумно някой да не се съобразява с това, защото това със сигурност ще го докара до главоболие. От друга страна обаче, вероятно заради тези първи луди години, които преживяхме, ние успяхме по един съвсем нелош начин да подредим взаимоотношенията между нас, работодателите и политиците по един много, много приемлив начин, един от най-добрите в Европа, апропо, и може би най-добрият в страните от Централна и Източна Европа. Така че това е обяснението за това, за което си приказваме. Колко ни чуват е друга тема. Слушат ни, правят го, но колко ни чуват е друга тема. 

За прословутия Тристранен съвет и за несъгласията на последния, за цялата проза ще говорим след малко. И още отново за исканията на КТ "Подкрепа“ в днешния ден. Освен че големите рок музиканти нещо заобикалят България напоследък, инвеститорите защо заобикалят България напоследък? Когато говорят политиците, слушаме и едните казват "Бум на инвеститори“, а другите казват "Няма никакви“.

Аз за един инвеститорите съм доста раздвоен в отношението си. Да, без съмнение, от гледна точка на теорията, никак не е лошо някакви пари да идват тука да развиват дейности. Дотук – добре. Обаче от тук започваме да виждаме какви дейности развиват. Такива дейности, в които е важно, когато съединяваш жици, да е жълта с жълта и зелена със зелена, и да работят някакви хора за минимална работна заплата, или пък да шият дрехи за големи брандове за заплата, която не може да стигне и минималната. И за съжаление, най-често някакви такива герои идват тук да се подвизават. Работят две-три години, накрая оставят задължения за неизплатени заплати, които българската държава изплаща на работниците, и си бият камшика. Назад в годините сме имали случаи, където не можем да го намерим този човек, който да уволни работниците, не може да го намериш да им прекрати договорите, за да могат хората да се регистрират като безработни. Такива случаи има. И тук ще продължа още мъничко. Нали имаме драма в комплекса "Марица-изток“, която по някакъв начин трябва да се развива, и веднъж попитах вицепремиера, който отговаряше за тия неща. Казвам: добре, защо не насочвате потенциални инвеститори и някакви, които идват, които да ходят да работят там, да развиват дейност на тая територия. И той ми отговори следното, казва: "Инвеститорите не искат да ходят там, защото там е много висока – влюбен съм в тоя термин – издръжката на един работник“. Разбирате ли, работника го издържат, не той прави печалба и така, а той бива издържан. Та, това е следващата драма. Т.е. нас ни разглеждат тука като един – и то, между другото, е двустранно – резервоар за евтина работна сила. Дали български работници ще ходят там на място да им работят за без пари, дали онези ще дойда тук с някакви такива занимания и пак да им работят българите без пари – това е интересът към нас. И затова аз не съм много радостен и много не страдам от това, че няма чуждестранни инвеститори. Мен повече ме притеснява това, че няма български инвеститори. 

А пред чуждестранните инвеститори как стои въпросът със синдикалното мислене и синдикалните организация вътре? 

Различно, много различно стои. 

Доколко им е позволено така да мислят работниците, синдикално? 

Много различно стои този въпрос. Има някои такива, които идват от концерни, обикновено големи, с устойчива култура – положително от моя гледна точка, и с ориентация и мислене не просто социални, ами ориентирани към хората, които им работят. Защото те знаят, че за да им работи някой и да правят те печалба, трябва техните работници да са доволни. Това е условие Sine qua non. Идват и други авантюристи, каквито вече споменах, които вършат дивотии, безчинстват и така. И разбира се, има също така големи концерни, които слава богу, не са добре представени в България, в които синдикализмът по същество е забранен. Има също, сега се сетих за един концерн, чиято щаб квартира е тук, в средство до вас, които си направиха, както в тяхната страна е модерно и допустимо, направиха си ведомствен синдикат, в който всички членуват и който всъщност не е никакъв синдикат, а е нещо само на хартия. 

За свръхпечалбите, тъй като хвърляме натам… 

Между другото, тези, вашите комшии, когато дойдоха тук, първата им работа беше да закрият българските синдикати, след което си направиха… 

Давайте с имена.  

А, мога ли с имена, мога ли с имена? "Лукойл Нефтохим“. След като може с имена съм доволен.  

Специално тази компания се споменава и в новини, и политически, и всякак. След малко ще поговорим и за свръхпечалби и колко е важна данъчната политика, защото има го този рефрен, че все ни плащат да не пипаме данъците, че така непредвидимост. Има го и този момент – в непредвидимост, в това, че от две години нямаме редовен кабинет, пък как щели да дойдат въпросните инвеститори, за които ние вече с вас говорихме. И тук обаче искам аз да кажа, след като казахте едното е синдикат, другото е група вътре, че е много важно да отбележим, че реално Конфедерацията на труда "Подкрепа“, както и КНСБ, каквото и да си говорим, и по численост, и по-сила вие сте двете най-големи организации в България. 

Да, да. Да, така е.  

Така че трябва много да внимават с действията си и… 

Те по някой път учат уроците по трудния начин, но има някои, които ги научават. 

Прави впечатление, че като трябва да се направи един избелен PR, министри ходят много по българските заводи, по синдикатите. 

Да, да. 

И тогава вече им трябват вашите най-видни членове.  

Аз говоря за капиталистите. Има една такава максима, която със сигурност е вярна – че умният човек се учи от чуждите грешки, не толкова умният – от собствените, а глупавият не се учи от никакви грешки. Ние имаме тука представители на всички категории. Има такива, които са се научили от чуждите грешки, и с тях се работи добре. Някои се научават от собствените си грешки. И мога пак да дам пример и в тази посока, разбира се, и то достатъчно значими и видими примери. Ние имахме преди може би петнайсетина години един много тежък сблъсък в един завод за стъкло в Търговище.  И беше много тежък конфликт, до бой беше стигнала работата. Накрая обаче успяхме да се разберем и там сега нещата са по великолепен начин уредени между нашия синдикат, мениджмънта и това са отношения, които работят в полза и на двете страни категорично. Просто другата страна, ние поддържаме с тях вече – слава богу, редовни, нормални контакти и другата страна е изключително доволна от взаимодействието. Защото пък ние тук имаме една европейска култура на взаимоотношения, която невинаги може да бъде предсказана и очаквана от инвеститори, които идват от други краища на света. 

Да поговорим за тази тема, която така много изнервя много хора – данъчната политика на България, прословутото прогресивно подоходно облагане. Трябва ли да се въведе това, което бягат много през годините, плоският данък ли е по-добър? 

Данъчната политика в България от 2008 година е изключително сбъркана. Защо и как се стигна до там, ще говорим някой път като имаме повече време, ако е интересно. Но резултатът е такъв, какъвто е. И оттогава досега всички я критикуват и никога не смее да я промени, в това число и тези, които е въведоха. Апропо, макар че там при тях е най-лесно. Трудно си признават, но си признаха и те. 

За БСП говорите?  

Да, още повече, именно, тяхната политика в тоя смисъл беше абсурдна, да въведеш данък върху минималната работна заплата, и милионера, и тоя човек, дето едва свързва двата края, да плащат еднакви данъци е нещо, което абсурд. Стигаме до следващия абсурд: приходите в хазната от Данъка върху доходите на физическите лица, разбирайте пак масовия случай работника и служителя с техните смешни заплати, та тези приходи да са по-високи отколкото Данъка върху печалбата на корпорациите, и то като маса, не като процент. Те като процент са еднакви, но като маса приноса на данъците върху доходите на физическите лица е по-висок, което е следващите истински абсурд. А още един абсурд: когато говорим за данъчно-осигурително изземане от доходите, щото те обикновено вървят заедно, в България колкото са ти по-високи доходите, толкова процента на изземването е по-нисък. Можем да продължим в тая посока колкото си искаме. Очевидно е, че там се налага някаква ревизия, която никога не смее да направи. Не знам колко сте си говорили с такива хора без да им слагате микрофон пред очите и пред устата, но когато няма микрофон и камера, всичките са съгласни, че това нещо трябва да се промени. Когато почне публичното говорене, в най-добрия случай си траят или се правят на ударени, а иначе всички са съгласни. Т.е.  това е нещо, което най-накрая някой трябва да направи. А кризите по някой път дават възможност. 

Японците така казват, да. 

Така че сега ако приемем, не ако приемем, ние сме съгласни с това, че има криза, ако този момент бъде използван, могат да бъдат направени някои добри неща, но аз не съм кой знае колко голям оптимист. Все още ги е страх. 

Че няма да се осмелят на такива кардинални промени.   

Да, и има, и отвънка получаваме сигнали. Някъде съвсем между другото, нали, когато се говори за нашето присъединяване към Еврозоната и към Шенгенското пространство дори, което на пръв поглед няма нищо общо с тая работа, но само на пръв поглед, някъде между другото се споменава, че България трябва да оптимизира данъчната си система,  казано на онзи брюкселския език. 

Той звучи абстрактно. 

Да, и тука нашите се правят, че не чуват какво всъщност им се казва. 

Чуват каквото им е удобно. Към Плана за възстановяване устойчивост, неведнъж сте казвали и Вие, че именно той и бюджетът сега са най-важните приоритети – любимата дума – и на 49-ия парламент. Не се разбрахте на последния Тристранен съвет. И за минимална заплата, и за доходите, и за всичко.  

По тема няма нито един случай когато да сме се разбрали, просто защото вижданията ни, стремежите ни с работодателите в този случай са диаметрално противоположни, просто теоретично не съществува пресечна точка. Така че това е така и допускам, че в бъдещите години пак няма да има нито един случай, в който да сме се разбрали. Но това, че минималната работна заплата непременно трябва да бъде повишена е факт, заради инфлацията, която ни се случва, и заради това, че това по същество е единственият инструмент на правителството да прави някаква политика по доходите. А от такава политика без съмнение има нужда. 

Веднага ли и с колко да бъде повишена?  

Как да кажа? Аз преди малко говорих с ваши колеги, аз понеже съм с математическо образование, имам уважение към числата, и избягвам да ги подхвърлям така във въздуха, защото числата са важно и отговорно нещо. Но казвам това, защото никой не знае в момента какво е състоянието на държавата. В тази материя винаги се работи с някакви относително остарели данни, то няма и как да бъде иначе. Така че ако аз кажа да речем, че минималната работна заплата трябва да бъде 850 лева, защото така беше в началото на годината, днеска това число е наистина безнадеждно остаряло. Още повече, че както ние хората с математическо образование знаем, всяко число, което завършва на нула, е невярно, то съдържа в себе си грешка, няма такова число.  

Т.е. няма да кажете конкретна сума актуална към момента и към инфлацията. 

Аз казах, 850 лева беше изчислението към началото на годината. 

И вече не е актуална.  

Да, очевидно е, че сега това число най-вероятно е поне с 50 лева нагоре, поне. 

Нещо много важно, вече мисля, че е официално, потвърдете ми все пак, ако е така, но Вие лично ще участвате в преговорите за преразглеждане на Плана за възстановяване и устойчивост в частта за намаляване на емисиите с прословутите 40%, за "Мариците“ говорим, за ТЕЦ-овете.  

С огромно неудоволствие ще участвам в този разговор. 

Но е добре да участвате. 

С огромно неудоволствие, но това пак намира обяснението си в ситуацията, в която сме в момента. Защото Европейската комисия, аз ги разбирам тях, казва: "Ние, ако разговаряме с правителството в България, ние не знаем с кого разговаряме. Ние не знаем това правителство кого представлява и докога ще бъде там“, защото то е техническо правителство. Те казват така: "Вие, правителство на България идвате при нас половин година след като имало някакво друго правителство, и твърдите неща, които доста сериозно се различават от това, за което ние сме се разбрали с предишното ви правителство. Ние откъде да знаем, че след три месеца няма да дойдат още някакви, които да…“ 

И има резон в това.  

Абсолютно, категорично има резон. И затова това, което най-вероятно ще се случи, българската делегация ще съдържа в себе си представители на политическите сили, плюс аз и Пламен Димитров, които ще представляваме тия 120 000 човека, които биха пострадали, ако стане някаква драма в комплекса "Марица Изток“, а и не само там. Защото те ще бъдат непосредствено засегнатите, но това, че в България няма да има ток, ще бъдат ужасно много засегнати ужасно много хора. И токът, който би се появил евентуално отнякъде, би бил в пъти по-скъп от този, който сега можем да плащаме. 

120 000, имате предвид работниците плюс семействата им?  

Работниците, които са по цялата верига на доставки в комплекса на "Марица Изток“, това не са само миньорите.

Значи да прибавим и членовете на семейства им? Това имам предвид.  

Да, тук участват и семействата, да, така е. Тук участват само работещи по веригата на доставките.  

Президентът Радев каза, че се работи по въпроса, очаква се резултат, беше анонсирал до края на април, днес сме 1 май. Имате ли вие повече информация какво се случва с нашия иск?  

Има някои не чак толкова плашиш податки, така да го наречем, от Брюксел, т.е. има елементи на разбиране на новата българска позиция. Възможно е тя в някакъв размер, в някакъв мащаб да се случи. Аз затова ви казах, че съм притеснен, защото категорично сигурно е, че всичко, което искаме, няма как да се случи, и то няма да се случи. И оттам нататък най-лесното е за тая работа да станем виновни аз и Пламен, нали така? 

Да не са ви извикали точно за това? Между шегата да си кажем и истината.  

Не изключвам и тая възможност, защото ние двамата няма да ходим на избори, нали?  

Вие няма да ходите на избори, макар че както споменахме и по-рано в нашия разговор, трябва да е съобразяват с вас, защото вие двамата представлявате, сте най-големите две организации.  

Със сигурност е много възможно мен да са ми избрали по цялата верига на избор, разбира се, повече хора отколкото си избрали някой от политическите партии в парламента, при това за мен гласуват само хора, които работят, първо, и само хора, които членуват в "Подкрепа“, второ. 

Точно. Ще ходят ли нашите как да ги нарека "политически магьосници“, понеже в момента очакват точно някаква магия да стане, за да се съберат за правителство тези, които грам не се харесваха? Ще ходим ли пак на избори? Ще успеят ли сега да се разберат за правителство?

Въпросът ви е страшно хубав и аз много бързо ще ви отговоря на него. Тука съвсем скоро се срещнахме с представители на една политическа партия и водим един свободен разговор. Аз водя разговор с един човек от тази партия, моят заместник с друг човек. Този човек, с който аз говоря, казва "Да, ще има правителство“, другият, с когото говори моят заместник, не се чуваме двете двойки, нали, каза на моя заместник: "Не, в никакъв случай няма да има“. Това е изключително показателен пример. 

Разбрах. В каква държава живеем, г-н Манолов? Няма как да не засегнем актуалната тема, която някак си измести празника. Преди броени часове излязоха и първите подробности за екшъна, цитирам някои медии, с главния прокурор. Имаше инцидент с кортежа на Иван Гешев. Малко преди обед пресконференция даде главният комисар Петър Тодоров. На пътя за Самоков е имало заложно взривно устройство, избухнало пред една от колите от кортеж на главния прокурор. Това за какво трябва да ни говори? Защото точно днес? Има ли изместване на центъра на вниманието? В момента само да уточня за нашите слушатели, естествено всички хора от службите отказват коментар и дежурните коментатори по темата… 

Е, имах си хас. 

Дори самият главен секретар е казал, че няма да отговаря на въпроси след изявлението си. 

Ами това вече е много по-плашещо. От политическата вендета срещу главният прокурор, която очевидно е поръчана от когото трябва, нали, но това вече прехвърля мерките, това вече прави войната гореща. Не ми се мисли докъде можем да стигнем. Но ако мога да отговоря на по-общия ви въпрос в каква държава живеем, аз няма да тръгна да говоря: ама тука е ужас, ама кочина и не знам си какво, защото това не е вярно. 

Не е вярно. Не е при нас най-голямата корупция, да си го кажем, напротив, в Брюксел, и в други градове, така да го кажем, има много по-голяма. 

Точно така. Благодаря Ви. Благодаря Ви, че ми помагате за това. Тук около Народното събрание няма 2000 лобистки фирми, нали, които да си поръчват закони и не знам си какво. Лобизмът, както всички знаем, е узаконена корупция. Така че в никакъв случай не сме най-корумпираната държава, още повече корупцията е процент от брутния вътрешен продукт на съответната държава. 

Пак математика. 

Пак математика, в която ние не сме шампион. Т.е.  ние живеем в една средна европейска държава. Това че доходите ни са най-ниските в Европейския съюз е факт, но има пък други неща, които са наши предимства, например ние не плащаме по 7 лева за билет за трамвая, който спира тука пред вас. И можем да продължим тази работа. 85% от българите имат собствени жилища и не плащат наем, нали, нещо, с което много малко държави в Европейския съюз… 

Това е голям трън в очите на други държави. 

Голям трън, но не могат да го променят. Опитаха преди години – не им се получи, българинът не клъвна на този бастун. И българинът си вика: аз си искам моето, искам си, както някой казват, "натуралният акт“ за апартамента. 

Едното от вашите искания и днес е война на безобразните условия на труд в България. 

Да.  

Кои са най-фрапантните? Исках да завършим по оптимистично, но… 

Ходих в железопътното депо, в локомотивното депо във Варна. Видях неща, каквито не ми се вярваше, че въобще могат да бъдат някъде видени. Оказа се, че такива безобразия са норма във всичките тези локомотивни депа, това е нещо, което видях с очите си. Същите неща има за съжаление в разни администрации, например в Агенцията за социално подпомагане, макар и да не е такъв ужас, какъвто беше, нещо да се понаправи, но още не е това, което трябва да има. И това са безобразия, с които непременно трябва да се борим, трябва да ги прекратим, защото те могат да бъдат прекратени и не е чак толкова скъпо. 

Как да завършим, г-н Манолов? Засега поне. Този разговор ще го продължим със сигурност. 

Ще кажа и още нещо за нашите слушатели, макар че не знам какви хора ме слушат. Както казваше моята баба, някъде никъде няма месено, пък примесено. И всяко нещо, което искаме да имаме, е нещо, за което трябва да се преборим сами, никой няма да ни го донесе, няма безплатен обяд. Т.е. когато тръгнем на улицата да се борим за себе си, трябва да бъдем всички заедно. Когато са го закъсали енергетиците, трябва заедно с тях да са и учителите, защото когато няма да има ток, няма да има и за учителите да си светнат, така най-систематично казано, то е съотносимо за всички. 

Добър край на нашия разговор, пак казвам, засега. Отново, честит празник на всички трудещи се! Имаме нужда от тази празник. И не забравяйте: концертът продължава, до кога? До късни доби. Къде?  

О, аз се връщам. Пред Музея "Земята и хората“. Които хора ни слушат по радиото, могат да изтичат бързичко натам. Да, щото имаше някакви хора, които питат: "Ама вие сега за пръв път ли го правите?“ Нали, очевидно сме имали проблем с разгласата, защото го правим за седми път, и ще продължим да го правим. Така че които искат, могат да бързат, има всичко там: бира, купон, кебапчета и адски много рок. 

Бира, купон, кебапчета в днешния ден на трудещите се, няколко часа отмора. Заслужават.