*Интервюто е проведено на 06.03.2025 г.

След 18 часа заседание, депутатите приеха на първо четене и трите бюджета на държавата. Сега наш гост е председателят на Комисията по бюджет и финанси и депутат от ГЕРБ Делян Добрев, който ще ни каже повече. Добро утро.

Добро утро.

Г-н Добрев, как ви се отрази това 18-часово заседание? Докъдето аз лично проследих, до последно напрежението не стихна и като че ли имаше постоянно желаещи, които да се изкажат от парламентарната трибуна.

Всъщност вие сте с най-горещата новина, така да се каже, защото бюджетът го приехме едва преди часове и едва ни някой друг е успял да направи коментар по него. Наистина заседанието продължи до около 3.30 часа снощи. Прие се бюджетът на първо четене. Стандартни бяха тезите на опозицията в лицето на "Възраждане“ и на "Продължаваме промяната“. Всъщност "Продължаваме промяната“ имаха едно объркано напоително изказване на Асен Василев, докато "Възраждане“ се изказаха почти цялата група, за да бавят времето – това си им е стратегия в последно време.

Добре де, ама те си правят само минус на себе си – ето, стояхте до 3.30 часа през нощта в крайна сметка.

Да, и на първо четене бюджетът се приема във вида, в който е внесен от Министерски съвет. Там не могат да се правят промени, знаете. Ако се правят някакви промени в политиките и в числата, това се случва между първо и второ четене. Така че беше малко излишно това стоене до 3.30 часа, но са нормални парламентарни трикове, затова не се оплакваме, така да се каже.

Да. Вие казахте "правят се промени“. Очаквате ли нещо да пипнете по бюджета?

Предстои да видим. Обикновено не е добра практика Народното събрание да прекроява бюджета между първо и второ четене, защото какво е нивото на приходите и съответно какви са планираните разходи е предмет на анализ, на внимателен анализ на администрацията. И когато Народното събрание започне да разбърква числата, обикновено става проблем. Такива проблеми виждахме и в последните години. Нивото на разходите в момента в държавата е много по-високо. Приходната част е изключително амбициозна, с риск да не бъде изпълнена, но в крайна сметка това са разчетите на Министерство на финансите. Да се надяваме, че те ще се справят добре с тази значително завишена събираемост.

Според вас като експерт това добър бюджет ли е?

Ами, може би ще прозвучи като клише, но това е възможният бюджет, защото той на първо място отчита поетите ангажименти за увеличени заплати, пенсии, социални разходи и т.н., които в последните 4 години нараснаха драматично. Те нараснаха с много, много милиарди, с десетки милиарди бих казал. Последният бюджет на ГЕРБ през 2021 г. е за около 50 милиарда лева разходи, а този, който гласувахме снощи, е за почти 100 милиарда лева разходи. Т.е. разходите на държавата само за няколко години са се увеличили двойно. И проблемът в това увеличаване на разходите е, че първо, те са по-голям процент от БВП, който процент от БВП и ниво на приходи от БВП не може да бъде гарантирано от данъчната система, т.е. данъчната система събира по-малко, отколкото разходите в бюджета. Но по-големият проблем е в това, че допълнителните 50 милиарда разходи не са за инвестиции в държавата и за икономически растеж, а те са за пенсии, за социални разходи, за заплати на държавните служители. Всъщност това, което се случи 2021 г., е, че консервативният фискален модел, който ние имахме от времето на Костов, от последния фалит на държавата 1997 г., до 2021 г., стабилното ниво на разходи по отношение на социални разходи, пенсии – около 14% от БВП, и заплати на държавните служители – около 7% от БВП, изведнъж скочиха драматично 2021 г. с новата политика на "Промяната“, като само в тези две пера разходите нараснаха между 5 и 6% от брутния вътрешен продукт. И като имате предвид, че лимитът за дефицит е 3%, да увеличиш разходите с 6% от БВП, само в тези две пера поставя държавата в изключително тежка ситуация. Та ние харчим два пъти повече пари, но тези два пъти повече пари се харчат, не се инвестират, грубо казано. Те се харчат за потребление, а не се инвестират в растеж на държава, растеж на икономиката.

Чета мнения на икономисти, всъщност през последните няколко дни също така имахме гости, които коментираха бюджета – като пробойна смятат бонусите в администрацията и как ще се разпределят. Вие как ще коментирате?

 По принцип в администрацията разходите, както ви казах, нарастват от 7% от БВП до 10% през 2024 г. и близо 11% през 2025 г. Т.е. това е едно драматично увеличение на заплатите в държавния сектор и най-малкото, което може да се случи – засега това не е предложено в бюджета, не го считайте като идея или мое предложение между първо и второ четене, но в един момент трябва да се помисли върху това държавните служители също да си плащат осигуровките, защото техните осигуровки сега се поемат от държавата. Т.е. при положение че възнагражденията за държавните служители скачат така драстично – от 7% на 11%, а това са близо 50% ръст само за 3-4 години, и то забележете, не ръст в заплатата, а ръст като процент от БВП. Т.е. реално в изражение на заплати, на номинални суми ръстът е още по-голям. Но той от една страна е обоснован и от това, че по време на "Промяната“ за 3 години имахме 33% инфлация, т.е. тази инфлация трябваше да бъде наваксана в номинално изражение с по-високи заплати. Но освен номиналното изражение, имаме и ръст с близо 50% от БВП в реално изражение на заплатите в бюджетната сфера.

По-рано споменахте името на Асен Василев – имаше пряк сблъсък между бившия финансов министър и сегашния, г-жа Теменужка Петкова, вчера. Размениха си остри реплики. Василев каза, че бюджетът бил удар по българските граждани и българския бизнес.

Знаете, че аз съм най-големият критик на Асен Василев от първия му ден в политиката, от първия му ден като финансов министър на Радев – още тогава, 2021 г., в служебния кабинет, защото неговата политика е грешна. Ето тези раздути разходи като процент от БВП за социални разходи и за бюджет са неговият принос към финансовата нестабилност на държавата. Защото ако всички останали финансови министри преди него гарантираха финансовата стабилност на държавата, той направи точно обратното. Той разруши финансовата стабилност в държавата и затова се намираме в това положение. Но пък за разлика от предходните 4 години, когато сякаш аз в определени моменти бях единственият глас, който го критикуваше, вчера стана точно обратното. Нямаше човек в пленарна зала дори от опозицията, които да не разкритикуваха политиката на Асен Василев. Аз дори не се изказах, защото не само финансовата министърка, но и всички колеги буквално го сринаха със земята. Имаше изказване от сорта на това, че той е "най-проваленият финансов министър на държавата“, "финансово бедствие“ и т.н. Та, ясно е какво направи Асен Василев. Въпросът е оттук нататък как се оправяме, как стабилизираме публичните финанси, как гарантираме влизане в еврозоната, което е голямата цел на България, още от 1 януари следващата година.

Да. Преди да преминем към темата за еврозоната, задавам ви един последен въпрос. Кога да очакваме проектобюджета да влезе на второ четене в Комисия по бюджет и финанси, за да може да се засили към зала, да бъде приет? Защото знаем, че колкото повече отлагаме, толкова по-зле.

Да, това е хубав въпрос. Ние вчера при гласуването на трите бюджета, защото всъщност се гласуват три отделни закона за бюджета…

Да, така е.

Единият е Законът за държавното обществено осигуряване, другият за Законът за Здравната каса и след това държавния бюджет.

Големият бюджет.

Да. И за трите проекта на закони намалихме срока за предложения между първо и второ четене на 5 дни, което означава, че той ще изтече в понеделник, който идва. Ще имаме комисия на второ четене, живот и здраве, в четвъртък, на 13 март, и седмицата след това трябва да приемем окончателно трите закона в пленарна зала.

Г-н Добрев, влизането в еврозоната – да ни дадете малко повече подробности и светлина по случващото се. Икономисти предупреждават, че ще влезем в още по-голяма дългова криза, спирала посредством бюджета. На фона на очакването за влизането ни в еврозоната, това не ви ли притеснява и най-малкото, че ви заливат с такива черни прогнози, на фона на това, че хората слушат, гледат, четат?

Единственото, което ме притеснява или не ми харесва, е това, че не се обяснява на хората какво ще се случи, ако получим дата за еврозоната, след като ни приемат в еврозоната.

А какво всъщност ще се случи?

Единствено се говорят разни високопарни тези за това какви дългове ще се поемат или няма да се поемат и се плашат хората с това, че ще скочат цените. От чисто потребителска гледна точка, хората трябва да знаят, че ако на нас ни дадат дата за влизане в еврозоната в средата на тази година – очакваме Европейският парламент, ако всичко е наред, да вземе решение в средата на 2025 г., и да кажат: от 1 януари 2026 г. ставате член на еврозоната. Какво означава това – че от първия момент, в който на нас ни определят дата, във всички магазини започват задължително да пишат цените и в лева, и в евро, преди да сме влезли в еврозоната, 6 месеца преди това. Т.е. ако ние познаваме цените в магазините, ще виждаме цената в лева и като я разделим тази цена по фиксинга, ще се получава цената в евро. Нито стотинка повече, нито стотинка по-малко. Това всеки може да го провери за всяка една цена и тези цени ще стоят така до края на годината. Но ще се плаща само в левове до края на тази година. След края на тази година цените ще продължат да стоят в двете валути през цялата 2026 г., но първия месец, месец януари, ще може да се плаща в двете валути – и в лева, и в евро, а от месец февруари следващата година ще се плаща само в евро. В първия месец, в който се плаща и в лева, и в евро, рестото ще е задължително в евро, т.е. ти плащаш в лева, връщат ти в евро.

И ти връщат евро.

Това е за този първи един месец. И след това всичко се случва само с евро. Плашат хората с това, че ако имаш пари в брой и ти останат левове, един вид, едва ли не, в един момент няма какво да ги правиш тези левове, което е абсолютна лъжа. Защото – да, от февруари следващата година ще се пазарува само в евро, но банките в продължение на години ще обменят левовете в евро, без ограничения и без такси. В последствие БНБ ще продължи за неопределен период от време да обменя левовете в евро. Т.е. представете си, вие правите ремонт на избата и в нея намирате 1000 лева, скрити от някой дядо, който вече го няма на този свят, и това се случва след 10 години. След 10 години може да отидете с тези левове в БНБ и БНБ по същият този фиксинг да ви обмени въпросните левове в евро. А за това, че едва ли не сме губели суверенитет и няма да го има българският лев – ами, всъщност тези партии с определени геополитически интереси трябваше да се възпротивят срещу това още 1997 г., защото лев от 1997 г. няма. От тогава ние не провеждаме собствена парична политика, т.е. ние нямаме валута от 1997 г., не можем да печатаме левове. Ние печатаме левове само толкова, колкото германски марки или колкото евро се напечата, т.е. нямаме монетарна политика. Така че левът сме го загубили 1997 г. Това, че сега на хартийката пише "лев“, не означава, че това е национална валута. Тя не е български лев. Тя е фиксирана първоначално към марката, а в последствие към еврото. Т.е. единственото, което се случва сега по-различно, е, че тази хартийка, на която пише "лев“, я сменяме с оригиналната хартийка, на която си пише "евро“, защото нашата хартийка "лев“ не е нищо друго, освен заместител на еврото.

Добре, но защо по този начин някои политически партии го обръщат на геополитика, на фона на всичко, което в момента се случва в света – говорим и лайсната Тръмп-Зеленски, която нагнети и обостри напрежението през последната една седмица?

Защото в момента, в който ние влезем в еврозоната, интеграцията на България в Европейския съюз ще е окончателна. Ние много по-трудно след влизането в еврозоната ще се замислим дали пак да не отиваме в някакъв друг блок, като Източен блок с Русия, примерно. Това ще бъде много по-трудно. А пък си има партии, които откровено си прокарват тезите за това България да излиза от НАТО, България да излиза от Европейския съюз, България да сключва други споразумения с държави на изток. Това не бива да се допуска.

А може ли да се окаже еврото, на този фон на нестабилност, препирни между различните политически партии, котва за стабилност в България за бизнеса и за хората?

Да, замяната всъщност на тези хартийки, на които пише "левове“ с евро, означава по-малко разходи за фирмите за обмяна на валута при фирмите, които търгуват с чужбина. Означава повече туризъм, означава по-ниски лихви, означава по-висок икономически растеж. Т.е. замяната, формалната замяна на хартийките "български лев“ с хартийки, на които пише "евро“, носи много икономически ползи и за бизнеса, и за хората в страната.

Да. Искам да погледнем малко към случващото се между вас, политиците. Стабилно ли е управлението на този етап? Виждаме, че се отправят много критики, казват политолози, експерти, дори други политици в самите си изказвания един срещу друг, че нещата не са добре. Вие как определяте ситуацията?

Правителството засега изглежда стабилно, но разбира се, това много бързо може да се промени, защото чакаме да видим резултатите на ЦИК за разпределението на мандатите в Народното събрание.

На ЦИК за повторното броене на гласовете, да.

Да, точно така, за разпределението на мандатите в Народното събрание. И ако се окаже, че "Величие“ трябва да влязат в Народното събрание, тогава мнозинството от тези четири партии ще стане съвсем крехко, т.е. ще се държи на един-два гласа. Т.е. мнозинството ще е 121-122, което само по себе си ще направи тази управляваща коалиция или това управляващо мнозинство много по-крехко.

Чисто хипотетично може ли да ви докара много проблеми?

Може да докара, не на нас като партия, а по-скоро на държавата. Защото може да ни тласне отново в политическа нестабилност. Затова е важно в колкото се може по-съкратени срокове ние да приемем държавния бюджет, за да може държавата поне да има бюджет, ако стане така, че пак падне правителството и тръгнем към избори. Но да, факт е тази политическа нестабилност и тя не е само заради заплахата да има още една партия да изтънее управляващо мнозинство, а и заради това, че една от партиите – АПС или т.нар. ДПС-ДПС, постоянно имат претенции за постове в регулатори. Аз не съм сигурен дори, че и процедурите по избор на регулатори ще стигнат докрай, защото все пак изслушванията в комисията са едно, но след това трябва да има гласуване в пленарна зала. И ако не може да се осигури мнозинство от 121, т.е. ако една от четирите партии не е съгласна, тогава няма мнозинство и не могат да бъдат избрани регулатори.

И какво правите оттам нататък, ако се стигне до някакъв такъв сценарий?

Ами карат си същите регулатори, което ще е изключително…

Тежко?



То не толкова тежко, колкото излагация за цялата държава. Защото има регулатори – между другото, мисля, че рекордът се държи от Агенцията а публичните предприятия, които последният път, когато са избрани, е 2009 г.

Много.

Т.е. от 2009 г. досега са 16 години. Те са избрани за един мандат от 4 години, а в момента довършват четвъртият мандат и ще започнат пети. Но има и редица други органи, не е само този. Ако беше само това примерът, както и да е. Но всъщност всички органи са извън мандат. Аз, като председател на Бюджетна комисия, още в първите дни на това Народно събрание стартирах всички процедури и всъщност те са в напреднала фаза. Може би регулаторите, които първи ще бъдат избрани, са тези, за които отговаряме в Бюджетна комисия. Днес, например, изслушваме кандидатите за Фискалния съвет, за шеф на Комисията по финансов надзор и подуправител на БНБ.

Да. Какво се очаква на заседанието?

Очаква се те да представят своите концепции, ние да им зададем въпроси – заседание, което ще продължи вероятно 3-4 часа. След изслушването правим протокол – не гласуваме в бюджетна комисия, такива са правилата на Народното събрание. Изготвяме протокол от това изслушване и евентуално следващата или по-скоро по-следващата седмица тези кандидати се гласуват в пленарна зала. Но пак казвам, ако не са задоволени интересите на всяка една от четирите партии, то тогава няма да има мнозинство в пленарна зала, т.е. или няма да бъдат избрани тези регулатори, или изобщо няма да влязат в дневния ред. Та може да се окаже, че въпреки най-добрите ни намерения, не можем да сменим състава на регулаторите.

ГЕРБ издига Симеон Дянков за председател на Фискалния съвет. Какво ще кажете по този въпрос?

Аз познавам Дянков много добре. Мисля, че той е много подготвен за тази позиция и ще бъде от полза със съвети. Фискалният съвет единствено може да дава съвети на правителството, той не участва в писането на бюджета. Той по-скоро вижда бюджета и му дава оценка. Ролята на Фискалния съвет е да се уверява, че в държавата се спазва някаква финансова стабилност. Дянков е изключително подходящ за това, защото знаете, че по негово време, през 2009 г., Законът за държавния бюджет се консолидира, намалиха се разходите, за да се запази финансовата стабилност на държавата. Сега Дянков няма да има механизма да го направи пак това, защото той единствено ще дава акъл, грубо казано, на който и да е министър на финансите, но все пак ще има такава трезва преценка и становище от подготвени хора. Но не е само Дянков. И останалите кандидати за Фискалния съвет са много подготвени кандидати. Ние сме предложили, например, отново за член Любо Дацов, който е бил дългогодишен заместник-министър на финансите, дългогодишен член на същия този Фискален съвет, анализатор на бюджета и на икономическите процеси в страната от дълги години. Така че смея да кажа, че в тези регулатори, които ще се гласуват от Бюджетна комисия, сме предложили само компетентни хора. Предложеният за председател на Комисията по финансов надзор е Васил Големански, който е 15 години в този сектор, шеф на Централния депозитар, заместник-изпълнителен директор на Фондовата борса, експерт, не е член на никоя партия, а е човек, който познава процесите в небанковия финансов сектор от десетилетия.

Благодаря ви много за това участие, за горещите новини, които след бурните дебати снощи до 3.00 часа, ни дадохте – бяхме късметлии да сте тук, при нас, тази сутрин. И вече оттук нататък ще следим какво ще се случи в остатъка на деня.

И аз благодаря за поканата.