Даниела Петкова - производител на брашно и собственик на мелница, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Днес в ефира на "Фокус“ си говорим за предизвикателствата, пред които са изправени производителите на брашно. Темата коментираме с Даниела Петкова – производител и собственик на мелница. Г-жо Петкова, как повлия инфлацията върху вашата дейност, върху производителите на брашно? 

Инфлацията повлия, разбира се, негативно – така, както повлия на всеки един производител и на всеки един търговец в страната, както и на домакинства, както и на цялата страна като цяло, да не говорим за целия свят. При нас изключително много се покачиха суровините, опаковките, услугите, покачи се електроенергията, нейната доставка. Как повлия – с недоверие, клиентите започнаха с по-голямо недоверие да гледат на нас, тъй като съответно имаше и спекула в бранша – не само в нашия, разбира се. Имаме дори малки опасения, които са за междуфирмена задлъжнялост, която беше почти изчистена на фона на производството и търговията с брашна. Сега имаме опасения, че тя би се завърнала от времето на голямата инфлация, която помним. Така че много, много, много са аспектите, от които можем да гледаме, много голям е фокусът, от който гледаме към момента. Надяваме се, че малките и микро предприятия биха могли да оцелеят. Естествено, борим се, няма да се предаваме, но повлиява много сериозно. 

Понеже заговорихме точно за цените, за тяхното повишение върху основните продукти и за поведението на клиентите, как всъщност се отразява това повишаване на цените върху потреблението и усеща ли се пряко при вас? 

Разбира се, че се усеща пряко. Брашното е основен продукт, няма как да не се усеща пряко. Колкото и да не ни се иска, колкото и да се стараем да запазваме една цена, няма как. Нашите транспортни средства са метан – имаше период, в който метанът беше стигнал над 7 лева за килограм. Това няма как да не рефлектира върху нашите доставки, респективно на цената, която стига до крайния клиент в магазина. И респективно потреблението намалява, хората свиват своите разходи по една или друга причина, въпреки това, че брашното е наистина основен продукт за българина.  

Говорихме за потреблението. А как повлияват на производството множеството кризи, в които живеем – войната, пандемията, инфлацията? 

Неминуемо всичко се отразява на производството, тъй като към момента информираността на хората е доста голяма. Да не говорим за манипулираната информираност. Така че повлиява, повлиява. Ако трябва да започнем от пандемията, знаете, че имаше един период, в който – може би сега ще прозвучи леко смешно, но имаше едно презапасяване с брашно и тоалетна хартия. Това е едната страна, при която хората се презапасиха, хората останаха в домовете си. Специално за нас, микропредприятията, това изигра от една страна и положителна роля, защото хората, оставайки вкъщи, започнаха да си правят хляба вкъщи, започнаха да обръщат повече внимание на семействата и разполагаха с повече време – хоумофисите и всички хора, които останаха вкъщи, започнаха да правят хляб вкъщи и всъщност ние, малките мелници, от това мога да кажа пък, че спечелихме до известна степен, защото на нас една идея ни се вдигна потреблението. От друга страна, идвайки инфлацията, вече пък вдигна до такава степен цената, че нещата към момента са… Към момента всъщност нещата са леко в затишие, надявам се да няма повече ескалация на цени на суровини, на горива, изобщо на консумативи, тъй като само опаковките се вдигнаха може би около четири пъти от началото на инфлацията досега. 

Вчера Мариана Кукушева обяви, че се наблюдават трайно по-ниски цени на хляба в супермаркетите – между 14 и 26%. Само на приетата нулева ставка на ДДС ли се дължи поевтиняването, според вас? 

Смятам, че към момента има застой и на цените на зърното, което също е фактор, който повлиява, тъй като знаем, че основната съставка на брашното е зърното. Неминуемо изиграва роля нулевата ставка на ДДС-то за брашната, още повече че за фирми като нашата, за микропредприятия, тъй като ние работим основно с пекари, които не са по ДДС, за тях беше изключително трудно и високи цени бяха, когато се начисляваше ДДС-то. За тях беше изключително сложно това усвояване на ДДС. Сега са една идея по-конкурентни, което наистина е благодарение на г-жа Мариана Кукушева. И смятам, че това наистина се отразява, въпреки че пак казвам от позицията на микропредприятие, тъй като цените в супермаркетите, където се продават основно заводският хляб, те са една идея в по-друга насока от нашата. Ние работим основно с пекари, които са малки, бутикови производства, занаятчийски хляб, малки сладкарници, малки баничарници, ако щете. И наистина това е сериозно облекчение по-скоро за тях. 

Което наистина е много важно, предвид цените, на които ставахме свидетели и миналата година, и досега.  

Категорично. Цените – надявам се наистина да има някаква спирачка, защото се започна дори предплащане на електроенергията, което много отдавна не е било. Ние предплащаме месеца, а не знаем дали в края, като дойде втората фактура, ще бъдем на печалба, или няма да бъдем. Ние реално не знаем какъв ток плащаме, колко ще платим, каква себестойност да направим на продуктите си, как да преизчислим. И изобщо – смятам, че е сложно за всички. Да се надяваме, че все пак нещата в един момент ще спрат.  

И да наблюдаваме промяна в положителна посока.  

Надяваме се.  

Разкажете ни малко повече за вашата работа. Коя е най-трудната част от целия процес, така че до потребителя да достигне крайният продукт, който виждаме по магазините? 

Към момента, ако свързваме с темата за инфлацията, естествено изготвянето на трайни цени е нещо изключително трудно към момента, тъй като както вече споменах, през седмица могат да идват нови оферти с нови цени, с нови доставки – все пак да, основната суровина е пшеницата, но за да достигне едно брашно до рафта в магазина, то има опаковка, има документация, има всичко. Дори, ако щете, анализите, които правим, за да гарантираме безопасността на нашия продукт - дори там са покачени цените. Така че всъщност едно от най-трудните неща към момента е точно изготвянето на трайните цени. Респективно от там идва и конкуренцията, защото всеки иска да продава – нормално е, така трябва да бъде, това е пазарна икономика, но когато има дъмпинг от една фирма, тогава другите изостават назад. Това са неща, които преди 15-20 години бяха актуални – ето, че се завърнаха, за съжаление. Няма лесно и съм убедена, че няма лесно не само в нашия бранш, а във всеки един. 

Ето, Вие казахте, че изготвянето на трайните цени е най-трудната част от целия процес. В тази връзка – в това ли се състоят най-големите предизвикателства, пред които е изправен вашият бранш днес? 

Предизвикателствата са много, в интерес на истината. Да, да останем конкурентни на пазара е едно много голямо предизвикателство за нашия бранш, тъй като оставайки на пазара, ние обаче трябва да свием разходите, които досега сме правили, като разходите са освен за горива, за доставки, освен за работни заплати на нашите работници, са страшно много – от всеки един аспект от нашата дейност трябва една идея да свием разходите, за да можем да останем конкурентни на пазара и респективно да запазим качеството, което искаме да поддържаме, всъщност то е част от това да останем на пазара. 

И за финал Ви питам: каква беше 2022 г. за вас? 

2022 г. беше изключително динамична, изключително интересна и трудна година. Силно се надявам 2023 г. да дойде малко по-смело, малко по-позитивна, да дойде малко по-добра за всички, не само за производителите на брашно, не само за производителите като цяло, нека да е по-добра за всички, тъй като 2022 г. ни донесе – знаем всички, в световен аспект не най-добри неща. Но пък да си пожелаем 2023 г. да бъде по-добра за всички, за нас, за вас, за целия свят нека да е по-добра, за да може и ние да работим, и нашите клиенти да пазаруват и да са щастливи и доволни. И така, да завършим по-добре позитивно, отколкото да се оплакваме от 2022 г., за да можем да посрещнем 2023 г. в добро здраве и в работа. Да си пожелаем да имаме работа.  

Точно това исках да кажа – че наистина е много позитивен финалът и пожеланието за това каква да бъде следващата година, защото наблегнахме не на отрицателните черти на тази, ами на това, което очакваме като положително от следващата. 

Именно, именно. Нека 2023 г. да е по-добра за всички, да е по-силна, за всички зърнопроизводители да е добра година, за всички производители да е добра. Добра ли е за едните, ще е добра и за другите. Така че най-важен е крайният клиент, в интерес на истината. Ако ние сме добре, и крайният клиент ще е добре. Нещата са като скачени съдове, няма как да не е така. 

Много ви благодаря за отделеното време и ви пожелаваме успех! 

Благодаря ви. Успех и на вашето радио! 

Габриела ГАНЕВА