Даниел Панов, кмет на Велико Търново и председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините на Република България (НСОРБ), в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Днес отбелязваме Деня на българската община. Сега се пренасяме в старопрестолната столица Велико Търново. Мой гост е Даниел Панов – кмет на Велико Търново и председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините на Република България (НСОРБ). Честит празник!

Използвам случая да честитя празника на всички колеги, на заместник-кметове, общински съветници, експерти в общините, защото 12 октомври още през 2021 г., миналата година, беше приет за официален празник на българската община, за професионален празник. А също така днес местната власт трябва да се чувства по-горда и по-ангажирана от всеки друг ден в годината, защото специално внимание днес е обърнато и на местната власт.

Г-н Панов, как оценявате взаимодействието на местната власт у нас?

Местната власт дава пример за диалог, комуникация и най-вече за загърбване на личните пристрастия и интереси, а това са политически или други. И всичко това е в името на гражданите. Местната власт има повече далновидност, мъдрост и грижа за хората, и тревога за настъпващите проблеми. Това го усещам, когато говоря с колегите си кметове, отколкото в интервютата на политиците. Това действително се усеща по този начин. Но може би именно това е разликата – кметовете са политици само за един месец на четири години. Имам предвид, когато те са в изборни кампании, а за останалите това е ежедневно занимание. И бих казал, че диалогът и далновидността липсва в държавата в последната година и половина и най-вече по време на последното правителство. Тъй като днес не исках да говоря и за политика, но в крайна сметка няма как да загърбя политиката, която в рамките на година и половина не обръщаше абсолютно никакво внимание на местната власт. И хора, които гръмко се хвалеха с управление и нови подходи в управлението на България, в крайна сметка за шест месеца те не намериха време да проведат нормален диалог с кметовете на общините.

Г-н Панов, получават ли необходима и равна подкрепа от държавата кметовете на малките и тези на големите населени места?

Пак ще кажа, че не знам за каква подкрепа говорим, като последното правителство за шест месеца отказваше среща с НСОРБ. Шест месеца…

А защо, казаха ли ви защо отказват?

Така и не разбрахме. Нито проблемите, които ние искахме да поставим – с безводието в общините, с проектите ни за пътищата, с ВиК проектите, които имахме. Само един пример ще ви дам, че подкрепа липсваше не само за големите и за малките общини, а и за градовете, и за селата. И едва сега, при служебното правителство диалогът се възстановява. Но примерът, който ще ви дам – че шест списъка, които се размятаха в продължение на няколко месеца и в крайна сметка не се стигна до консенсусно решение, това аз го наричам не само недиалогично, но най-вече и липса на отговорност към това, което изпълнителната власт трябва да прави. Нека да не забравяме, че местната власт, президентската институция са единствените, които са избрани мажоритарно, и в крайна сметка изпълнителната власт, която е назначена от българските граждани, тя трябва да обръща най-голямо внимание на местната власт и да не загърбва проблемите в местната власт, защото местната власт, това е гръбнакът на държавата.

Какво друго е необходимо за по-качественото функциониране на местната власт, що се отнася и до правомощията на общините?

Най-важното, което е необходимо, това е децентрализация. Години наред ние говорим за децентрализацията. Постигнали сме действително някои нормативни актове и законови промени, които са свързани с децентрализацията, но през тези две години държавата живее децентрализирано. В условията на политическа криза единствената стабилна власт е местната власт. Независимо от ограничените правомощия на общините и при блокирани от постоянни избори, както беше миналата година, държавни органи, ние не позволихме нито една обществена система да изпадне в колапс. Но има много трудности, защото общините нямат правомощия да вземат свободни решения за всички проблеми, които възникват. И затова казвам, че децентрализацията е първото нещо, за което трябва да се предприемат по-сериозни стъпки, за да функционира местната власт нормално.

Г-н Панов, а смятате ли, че локалните бизнес интереси нарастват за сметка на политическите процеси, които трябва да се осъществяват? Какво наблюдавате?

Наблюдава се, че работата на политиците е да подобряват бизнес средата, за да се увеличават инвестициите, да се разкриват нови работни места, а всичко да носи добавена стойност за обществото – или по-високи заплати, по-висок жизнен стандарт за даден град или община, а от там – задържане и привличане на млади хора и млади семейства. Всичко това върви ръка за ръка с усилията, които местната власт прави за качеството на живот. Това са инфраструктура, училища, детски градини, паркове, култура, спорт, туризъм и т.н. Но поне така бих казал, че работим във Велико Търново. Ако някой е решил да прокарва определен бизнес интерес за сметка на хората, това няма да свърши работа, нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план. И това съм го заявявал винаги, при всяка една комуникация както с бизнеса, така и с гражданите.

Според вас ще имаме ли функциониращ 48-ми парламент?

В крайна сметка за нас, местната власт, е важно да кажем, че влизането от избори в избори – в това действително няма никакъв смисъл. В момента сме в политическа криза, но най-важното, което е – че кризата, която скова както Европа, света, така също и нашата страна, тя първо в България се дължи на некачественото управление на държавата, на неправилно взетите решения и некомпетентните решения и ако действително и този път ние нямаме правителство, държавата ще рухне. В момента това, което прави местната власт, е да държи стабилността в общините, а от там респективно – и да поддържа стабилността в държавата. За нас, местната власт, тези противоречия, тези противоборсвания, противопоставяне на българин срещу българин, омразата, с която се говори, злобата, която върви в политическите среди от партия в партия, не трябва да я има. Именно този пример, който ние даваме, НСОРБ, трябва да се ползва като пример за управление в изпълнителната власт. Да загърбим политическите си пристрастия и интереси и да си подадем ръка, да имаме диалог в името на едно – на бъдещето на България.

Да, много добро послание, отправено към всички. Но, г-н Панов, идва зимният сезон. Очаквате ли той да бъде тежък, предвид потоянно нарастващите цени у нас и предвид политическата ситуация и кризите в страната ни?

Именно това, което в предния въпрос ме запитахте – трябва да има правителство и трябва да се върне доверието в държавата. Всеки пропуснат ден прави тази задача все по-трудна, но не и невъзможна. Всичко е възможно, но всеки го може. Аз съм реалист, че ще има правителство, защото всеки един политик, който е избран от българските граждани в момента, трябва да се замисли каква зима ни чака и какво трябва да се направи, и какви адекватни решения да бъдат взети както в държавната политика, така също и в компенсациите. Общините никога не са ползвали каквито и да било отстъпки или компенсации за използването на природния газ за отопление на общинските обекти. Тук мога да кажа, че разходите за газ в общините са нараснали средно над 260% спрямо миналата година. В 75 общини в страната се отопляват над 1300 обекта – това са училища, детски градини, здравни, социални заведения, културни институции, спортни съоръжения. Всичко това се отоплява на газ. В планинските общини отоплителният сезон започва през септември и продължава до края на май. Досега публичните структури остават извън обсега на коментираните мерки за евентуална подкрепа. Какво можем да кажем за обществения транспорт също? Една голяма част от новите автобуси на общински транспортни оператори са на метан. Реално публичните услуги, искам да подчертая – по места, че те са сред най-засегнатите от скока в цените на енергоносителите.

Само обектите на социалните услуги, които са 80% от тях, нямат никаква възможност да преминат на друг вид алтернативно отопление. Всеки, който съветва да се премине към алтернативно отопление, трябва да си дава сметка, че това е първо свързано с огромни инвестиции в друг тип, тип отоплителни тела и отоплителни системи. За средства за това общините няма откъде да бъдат предвидени. Без намиране на механизъм за компенсиране на тези публични разходи общините трудно биха гарантирали, че ще се справят с покриването на сметките през зимния сезон. Много можем да говорим за зимния сезон, който ни очаква в момента, и тревогите, които са в общините. Също така ще споделя и за разходите на общините за електроенергия, която е нараснала с над 225% спрямо същия период на миналата година. А компенсациите, които получаваме в момента, покриват едва 42% от увеличението.

От 2020 г. НСОРБ настоява за промяна на Закона за енергетиката и преразглеждане на дефинициите за битов и небитов клиент, включващи въвеждане на понятието "собствени битови нужди“, защото училищата, детските градини, общинските болници и държавните болници са приравнени с производствени предприятия по отношение на компенсации за електроенергията. Не може това нещо да бъде, при условие че общините дават услуга. Какво трябва да направим? Ако не се промени Законът за енергетиката, ще има много училища, детски градини, социални услуги, които ще трябва да затворят врати. Това е във връзка с бюджетите, които са ни на ръба в момента, за да изкараме 2022 г. Първата работа на парламента, българския парламент е важна – да обърне внимание не само на промяната на Закона за енергетиката, а също така и за компенсациите за газ и за ток на всеки един български гражданин, за да може да посрещнем нормално зимните месеци.

Г-н Панов, много напреднахме във времето, но бих искала да ви попитам и моля за по-кратичък отговор от вас – предстои едно голямо събитие, а именно годишна среща на местните власти. Какво предвиждате тази година? Кои проблеми на местната власт ще обсъдите с колегите си и ще търсите решение с общи усилия?

Най-големият годишен форум на НСОРБ тази година е посветен на 140-годишнината от приемането на Закона за общините и градското управление. Всъщност идеята за установяване на местното самоуправление е заложена още в първата демократична Конституция на самостоятелната българска държава, останала в историята като Търновската конституция. През 1882 г., тогава княз Батенберг издава указа за утвърждаване на Закона за общините и градското управление и много от сега действащите принципи са заложени в него. Важен фокус на тази среща е отбелязването също така на 15 години от членството ни в Европейския съюз. За този период общините станаха главни действащи лица най-вече в осмислянето на европейската солидарност. Общините промениха своята визия, като се стараеха и правят градовете по-добри за живеене основно с европейските средства, които започнаха тогава от Европейския съюз. В това събитие също ще вземе участие вицепремиерът по управление на еврофондовете. Също така ще се коментира Плана за възстановяване и устойчивост, който го чакаме вече от повече от година и половина. Ето още една централизация, която иска да се въведе в момента, от година и половина – с управлението на този План за възстановяване. Няма да влизам в детайли. И в рамките на годишната среща също така предстои да бъдат обсъждани и проблеми по обществения транспорт на общините, организацията на трафика в населените места. Най-вече тези дискусии ще бъдат полезни, но няма да влизам още в детайли. Предлагам подробно да отразите срещата, защото тя ще бъде полезна за всеки един служител, за всеки един експерт, а също така и за всички колеги.

Разбира се, да. И отново ще ви поканим, за да разкажете всичко това, което сте обсъдили, и се надяваме да вземете по-добри решения за местната власт и за страната ни. Благодаря ви, г-н Панов, за това интервю.

И аз благодаря.