Говорителят на Районна прокуратура – Добрич Даниел Илиев в интервю за "Фокус". Прокурор Илиев е докторант по наказателно право при Варненски свободен университет "Черноризец Храбър“. Негова статия в последния брой на списание "Общество и право" поставя въпроса дали държавата може да реагира по-строго срещу транспортните престъпления чрез отнемане на моторните превозни средства, които са собственост на водачите, нарушили на закона.

Какво ви провокира да работите по темата: допустимо ли е отнемането на моторни превозни средства при извършено транспортно престъпление? 

Това, което провокира моята работа, отразена в статия, публикувана в брой 5 на списание "Общество и право", са все по-задълбочаващите се проблеми във връзка с управление на моторни превозни средства от водачи, употребили алкохол или наркотични вещества. Всеки ден сме свидетели, че такива случаи има постоянно и очевидно налаганите наказания на тези извършители не дават нужния резултат. Този вид престъпление станаха ежедневие в нашето общество.

Върху какво обаче поставяте акцент, проблемът съществува отдавна и се задълбочава, какво е необходимо?

Основният лайтмотив в моята статия е дали е възможно, когато дадено лице извърши такъв тип престъпление, моторното превозно средство (МПС) да бъде отнето в полза на държавата. Съдебната практика отдавна е посочила какво представлява предмета и средството на престъплението. Поставям акцент върху това, че МПС-то е средство на престъплението. В този смисъл Наказателният кодекс допуска и регламентира възможността средството на престъпление да бъде отнемано в полза на държавата. Затова съм разсъждавал върху въпроса дали когато има извършено такъв тип престъпление, е възможно това и как би могло да стане с цел по-сериозна реакция на държавата срещу този вид посегателства, Защото те касаят здравето на хората, човешки живот, значителни имуществени вреди и др.

В този контекст става дума за отнемане на частна собственост. Не съществува ли противоречие с Конституцията и разпоредбата, която касае неприкосновеност на частната собственост?

Конституцията регламентира неприкосновеност на частната собственост, но е важно да се каже, че Конституционният съд назад във времето е произнесъл редица принципни решения, в които е посочено че правото на собственост може да бъде ограничавано, но само при определени предпоставки, които са ограничението да бъде въведено със закон, да е необходимо за постигане на конституционно легитимна цел и да е пропорционално средство за защита на застрашени конституционни ценности. Всяка намеса в мирното ползване на собствеността трябва да постига справедлив баланс между обществен интерес и защита правата на собственика. В случая, според мен и направените от мен предложения за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, тези три предпоставки, които е задал Конституционният съд, биха били изпълними.

Предлагате и конкретни изменения в действащата правна уредба?

Предлагам в особената част на Наказателния кодекс да се предвиди, че при извършването на тези престъпления МПС-то следва да се отнеме в полза на държавата, когато е собственост на дееца, но искам специално да подчертая, че предвид решенията на Конституционния съд и практиката на Европейския съд по правата на човека и с оглед постигане на принципа на пропорционалност между интереса на собственика и обществения интерес, предложенията, които съм направил, касаят само престъпления, извършени в условия на повторност, т.е. когато веднъж вече е осъждан за такъв тип престъпление, след което отново извърши същото престъпление. Защо го казвам? Защото ако се предвиди отнемане на МПС-то за всяка инцидентна проява, не би бил спазен принципът на пропорционалност, за който споменах в разговора. Според мен много по-лесно защитима би била тезата, при която МПС-тата биха били отнемани, когато деецът демонстрира едно поведение, нарушаващо установения правов ред, има системност в престъпното деяние и очевидно наложените преди наказания спрямо него не дават необходимия резултат, за да се преустанови неговото престъпно поведение. Само когато се касае за повторност на деянието, е удачно според мен да се отнема МПС-то от собственика. Така под ударите на закона ще попаднат системните нарушители на пътя.

Към момента законът какви наказания предвижда при този род престъпления - шофиране под влияние на алкохол и наркотици?

Правната уредба към момента постановява лишаване от свобода до 3 години, глоба до 1000 лв. за шофиране под влияние на алкохол и мисля, че до 1500 лв. за управление на МПС след употреба на дрога, както и лишаване от правоуправление. Много често, да не кажа в 99% от случаите, когато се касае за извършено първо такова престъпление, се налага условно наказание, което според мен няма необходимия ефект за поправянето и превъзпитаването на тези нарушители на пътя. Защото в крайна сметка едно наказание винаги се налага според действащия наказателен кодекс, за да постигне определени цели в закона - да се поправи, да се превъзпита извършителя на престъплението. От една страна това е индивидуална превенция, от друга да се въздейства върху обществото и тези престъпления да се ограничат.

Този вид престъпления с каква история са, кога се появяват и как се развиват във времето?

Не бих могъл да се ангажирам с точна статистика, за първи път са криминализирани през далечната 1995 г. Трудно е да се каже от кога са зачестили, но е факт, че ежедневно сме свидетели на такъв тип престъпления. 

Можем ли да кажем, че се е разширил възрастовият диапазон на тези нарушители?

Моите наблюдения като практикуващ юрист са, че извършители на този вид престъпления са хора на всякаква възраст и от всякакъв пол.  В крайна сметка проучвайки този въпрос, написвайки статията, съм си поставил и за цел да предизвика полемика за това необходимо ли е всеки път, когато се случи нещо в нашето общество, в случая задълбочаващите се проблеми с този вид престъпления, да се реагира със средствата и способите на наказателното право. Всъщност възможно ли е в конкретния случай да сме изправени пред липсата на самосъзнание от страна на обществото като цяло и да реагираме срещу нея. Също и как това да става. Това е въпрос, който се надявам също да предизвика дебат не само в професионалната ни среда, но в обществото, защото ако идеята за промяна на законовата уредба не срещне разбиране, винаги би могло да се помисли и какви мерки могат да се вземат за повишаване на самосъзнанието на хората и тяхната отговорност към другите, когато управляват МПС. Не без значение са и уменията на водачите на МПС. 

Предполагам, направили сте проучване как в други европейски страни законът допринася за справянето с този ужасно голям проблем у нас?

Проучването ми, макар това да не е отразено в статията, защото зададеният обем не позволява, показва, че страни, като Франция, Дания, Австрия също са въвели подобен род санкции като е важно да се отбележи, че например във Франция такъв тип санкция е уредена като конфискация в техния пътен кодекс, който е еквивалент на нашия Закон за движение по пътищата. Това са страни с богата традиция в наказателното право и ние черпим опит от тях и те са въвели подобен тип наказания. Австрия и Дания наскоро регламентираха този вид санкциониране, докато Франция - по-назад във времето.

Ако трябва да обобщим какво изисква реални действия и какви?

Според мен прагът на търпимост към този вид престъпления вече е достигнал своя връх. Необходимо е държавата да предприеме по-крути мерки. Дали ще е тезата, която защитавам в моята статия или преработено в друг вид, трябва да има изменения в закона, които да доведат до  отнемане на МПС-та при транспортни престъпления, защото е налице повторяемост на тези нарушения и касае обществения интерес. Подобен тип законопроект беше внесен от Прокуратурата на Република България в предходни Народни събрания, но той не стигна до пленарна зала. Управлението под влияние на алкохол или дрога е общоопасно престъпление. Шофьор под влияние на наркотици или алкохол е опасен за всички участници в движението по пътищата, не само за себе си. И когато виждаме, за съжаление, че тези престъпления са ежедневни, не можем да стоим безучастно, трябва да се направи нещо в тази насока. Надеждата е за по-голямо разбиране и по-голяма подкрепа.

Благодаря за този разговор! 

Жулиета НИКОЛОВА