Д-р Веселин Герев, психиатър разказва в интервю за Агенция "Фокус“ за проявленията на "аутизма“ и вероятността именно болестта да е причината за оцеляването на Сашко от Перник, след 9-дневно бягство от реалния свят, както и дали има шанс детето да проговори след време и да разкаже какво му се е случило.  

Д-р Герев, какво мислите за този случай? Как си го обяснявате от медицинска гледна точка?

Сашко е един голям късметлия, защото проблемът, който има, го е тласнал към импулсивния акт да тръгне да скита из гората и същият този проблем го е запазил жив. Вижте каква ирония на съдбата! Това не му се случва за първи път.

И все пак, загадка е! Възможно ли е едно дете на 12-сет да оцелее в планината цели 9 дена?

Явно ще трябва да ви разкажа повече за "аутизма“. Аутизъм значи капсулация, липса на всякакви възприятия и отговор. Обикновено страдащите са деца, отключва се в детската възраст. Това са едни вглъбени в себе си хора, някои от тях даже са гении в някаква област. При тях са засегнати и трите най-важни сили на психичната дейност. Има едно тотално разстройство, срив и липса на връзки между емоции, воля и мислене. В началната фаза, при децата най-засегнати са волята и емоциите.  Мисловният процес се засяга много по-късно. Остава си на едно ниво – компактно образно мислене.

Но, ето какво се случва при това дете. Хващането на пътя е честа проява на импулсивност. То често е ходило само да си прави разходки и съответно после се е връщало. Днес един от спасителите ми каза, че той е бил намиран и друг път на 20 км по-далече от мястото, където е бил сега. Той решава да хване пътя и тръгва и ходи. В началото, самото заболяване е такова, че всичко му е и като на сън, и като в реалност. И чак, когато вече всичко му се е прояснило, той вече се е загубил. И започва да бърка, да се припознава - тук съм минавал, там не съм минавал, това ми е познато, това не му е познато. Това е всъщност проблемът, който е тласнал детето към тази проява.

Тези хора, при които са засегнати емоциите, са емоционално нивелирани. Емоцията няма амплитуда, тя е постоянна. Имат единствено страх от визуален и телесен контакт с непознати хора. Но въпреки това, в паника няма да изпаднат. Това е фактът, който е задържал детето толкова дни живо. Защото, на практика, в едно такова състояние, човек се паникьосва и не го убива толкова студа и липсата на храна и вода, а страхът. Днес разбрах от спасителите, че те са оставяли на много места храна и вода в гората през тези дни. С това се обяснява фактът, че той няма никаква кръвна захар. Тоест, той е намирал храната и се е хранил.

И въпреки, че бащата най-много се притесняваше, че детето няма да яде и пие вода, напротив, инстинктът за самосъхранение при такъв тип психично разстройство работи. Тоест, Сашко е пил вода, хранил се е, и най-накрая са го намерили.

Аз не изключвам възможността Сашко, на много пъти, да се е срещал с тези, които го издирват, но най-вероятно се е крил от тях заради страха, че това са непознати хора. И обикновено хората с такъв проблем не контактуват с непознати хора.

Но накрая той е бил дружелюбен със спасителите си?

Да, има и проблясъци при това състояние. Така, че нормално е да е бил дружелюбен накрая. Намира едно спасение, защото 9 дена не са малко време. Времето беше хубаво, листопадът отделя много топлина, това също са благоприятни фактори за него. Човешката душа е океан.

Д-р Герев, кажете ни, случаят със Сашко медицинско чудо ли е?

Не, този случай не е медицинско чудо. Аз съм имал подобен случай, при който млад мъж от Пловдив, страдащ от такива проблеми, изчезна и го намерихме след 15 дни във Варна. Пеша е отишъл до Варна, като после ми обясняваше с подробности как е ходил по полето, как е ял плодове и зеленчуци, защото то пак беше такова есенно време, и как се е крил от хората за да не го хванат, че им краде плодовете.

А има ли някаква вероятност Сашко някога да започне да разказва какво му се е случило?

Това е въпрос на някакъв проблясък, импулс. Както е тръгнал да ходи, така в един момент може да започне да разказва и да говори за това, и да не може да се спре. Но е възможно и нищо да не се случи. Аз не познавам детайлно състоянието му, коментирам на база опита, който имам с хора с такъв тип проблеми. Бащата казва, че той не може добре да говори и обяснява, но в годините един такъв човек изгражда с близките си специфични комуникативни умения. Той затова не иска да комуникира с чужди хора, защото те не могат да го разберат. За мен това е един най-обикновен случай, колкото и невероятно да ви звучи. В практиката си съм виждам десетки такива случаи и за мен не е нещо особено.

Грозно впечатление, обаче ми направиха психолозите на МВР, които още преди да са намерили човека, обвиниха бащата в убийство, едва ли не. Върху този човек тегне такъв голям стрес, от това, че не може да си намери детето. Той просто накрая, в пристъп на отчаяние, решава, че ще даде тази награда, та ако детето е някъде и някой го държи, да го даде. Няма нужда от такава мнителност, подозрителност и изцепки. Защото това са пълни изцепки и това говори много лошо за тези органи на държавния ред. Тоест, в тях специалисти няма. Това говори, че те, влизайки в тази система и набивайки им в главата, че всеки е потенциален престъпник, имат изкривено мислене, изкривени възприятия и представи, и просто са арогантно и цинични на моменти.

Такива случаи ще има. Аз от 10 години говоря, че такива хора трябва да имат в себе си или един мобилен телефон, или такъв часовник, който да е тип мобилен телефон. Ако имаше детето едно такова устройство, то можеше да бъде локализирано в рамките на два часа и нямаше толкова ресурс да се разпилява на държавата, толкова хора да не спят и да търчат от работа да го търсят.