Д-р Станислав Пашов, хирург в Клиниката по ортопедия и травматология на Acibadem City Clinic УМБАЛ Токуда, в интервю за предаването "Здравето на Фокус" на радио "Фокус". 

Когато става дума за спортни травми, често чуваме за така наречения скъсан менискус. Интересът ни към темата е провокиран от новината, че се въвежда нов за страната ни оперативен метод за възстановяване на менискуса.  

Д-р Пашов, какво по същество се случва при увреждането на менискуса? 

По същество менискусът е хрущялно образование с няколко много важни функции. Една от тях - най-важната, е, че пренасят тежестта на тялото върху долната част на крака, стабилизират коляното. Когато се скъса менискусът, проблематиката в острия момент е свързана с болки, ограничени движения, ограничения в стила на живот, затруднения при клякане, при слизане по стълби, при физическа работа. Дългосрочна проблематиката настъпва с износване на колянната става. 

Ако имаме такова увреждане, може ли да го пренебрегнем, поносима ли е болката?  

Да, можем да го пренебрегнем. Говоря не от медицинска гледна точка, а от човешка гледна точка. Най-често хората не желаят да се оперират. Но освен острите или ранните неприятни симптоми, свързани с болка, блокаж и нарушения във възможността за движение, се наблюдават и късните усложнения, които са свързани със засилено или ускорено износване на колянната става. 

Само спортисти ли получават такава травма? 



Групите на увреждания на менискуса са два основни типа. Единият е наистина спортният травматизъм, който засяга пациенти до около 35 годишна възраст. След 35-40-годишна възраст вече се наслагват така наречените дегенеративни увреждания на менискусите, които са свързани с нормалната редукция на кръвоснабдяването на тъканите, които настъпват с възрастта. Това са много сериозни дегенеративни увреждания, тъй като обикновено са съчетани със износване на хрущяла. Съчетанието на дегенеративно увреждане на менискуса и износване на хрущяла е с лоша прогноза за колянната става. 

Вие казахте, че често пъти са засегнати  хора до 30-годишна възраст - защо? 

До 30-годишна възраст измененията настъпват при спортен травматизъм. Най-често спортовете, които водят до увреждане на коляното, са футбол, контактните бойни спортове, ските, а и също така транспортен травматизъм, планински травматизъм. 

Говорим за физическо натоварване? 

Сериозно физическо натоварване, контакт между крайника и друг крайник или друг предмет, земя, което е съчетано с усукване на ставата на коляното. 

Какъв е традиционният метод на лечение? След това ще говорим и за това, което вие възраждате в България. 

Традиционният метод на години наред е оперативен -  изрязване на скъсания менискус. Скъсаната част от менискуса или  целият менискус се премахва. Като в през ХХ век оперативните техники започват да се развиват от открита хирургия към ендоскопска. Но прогнозата за състоянието на колянната става при премахване на част или изцяло на менискуса се влошава изключително много след такава интервенция. При частично премахване на менискуса, стресът за хрущяла на коляното се увеличава 6 пъти, докато при цялостното премахване се увеличава 16 пъти.  Заради това от 80-те години насам изключително много се работи за възстановяване на менискусите, което става чрез зашиването им. 

Вида на травмата определящ ли и за това какъв метод на лечение ще бъде приложен? 

Да, до преди 10-15 години в световен мащаб фокусът  беше да се възстановява чрез зашиване около 30% до 50% увреждане на менискуса. Това зависи от  типа скъсване - форма, локализация, най-вече дали е в кръвоснабдената зона, която е периферната зона на менискуса. За съжаление след 20-25 годишна възраст около между 25-30% от менискуса е кръвоснабден, което е големият проблем за възстановяването. 

И ето тук идва този нов подход, който анонсирахме в началото на нашия разговор. Той не е нов в световен мащаб, доколкото разбирам. 

Този подход за първи път е описан научно в края на 80-те години, първото проучване е от 1989 година, но реално масовото му използване и първите проучвания за използването му започнат от началото на нашия век. Последните 10 - 15 години той е изключително застъпен в световен мащаб, за да  се увеличи шансът за възстановяване на менискусите от тези 30 до 50%, които са с досегашните оперативни техники за зашиване.  

Основният проблем, както казах, за възстановяване на менискуса е неговото частично кръвоснабдяване. Концепцията на този метод е да се създаде образно казано зона с кръв в увредената част на менискуса, за да се стимулира зарастването.  

Какво представлява метода?  

По време на операция се взима между 20-60 милилитра кръв от самия пациент, която се обработва се за около 5 - 10 минути и се изгражда съсирек, който се позиционира в зоната на скъсване на менискуса. Идеята на тази техника е, че този съсирек, представлява хематом в некръвоснабдяваната зона на менискуса. По този начин се стимулира изграждането на една матрица от хрущялни влакна, които с течение на времето образуват така наречен фиброхрущял, донякъде подобен на структурата на менискуса. 

Т.е. този съсирек играе ролята на кръвоснабдяване? 

Да, играе ролята на концепцията все едно като всеки от нас има една рана или една по-сериозна травма, дори фрактура, възстановяването на тъканите минава чрез кръвоизлива  и чрез кръвоснабдяването. 

Има ли рискове?  

Реално няма увеличен риск за пациента, защото използваме неговата кръв. 

Въпреки това, може ли да не се възстанови менискуса? 

Винаги има риск да не се възстановим менискуса, защото съчетаваме биологично и хирургично лечение. Но ако преди използването на този метод средната статистика при възстановяване на менискуса е около 25 до 30% – относително лоши резултати, т.е. незарастване на скъсания менискус или скъсването му отново в рамките на 2 години след оперативните интервенции, в момента водещите центрове в световен мащаб дават около 15-18% лоши резултати в рамките на 2 години. 

Ако операцията премине успешно и всичко е наред, колко дълготраен е ефектът? 

Цели са максимално възстановяване на менискуса и възстановяване на кинематиката и функцията на колянната става, поне до края на биологичния живот на самия менискус. 

Какви са предимствата на този вид възстановяване на менискуса вместо неговото отстраняване? 

Основното предимство е възстановяване на колянната става, възстановяване на качеството на живота. Това са ранните предимства. В дългосрочен аспект е забавяне по пътя към развитие на гонартроза – състояние, което трябва да се лекува с изкуствена става, с ендопротезиране. 

Остеоартритът на колянната става или гонартроза в момента е пандемия. В САЩ сменят по 4 милиона коленни стави на година, което отговаря на 1% от населението, спрямо 800 хиляди през 2008 година. 

Какви са основните причини за това износване на ставите? 

Една от основните причини е наднорменото тегло на хората. Другата причина е спортният травматизъм в по-млада възраст. 

Съвременният начин на живот, който е свързан с обездвижването, има ли роля? 

Има голямо значение върху килограмите. Определени зони на коляното, на хрущяла на колянната става поемат 6 пъти нашето тегло при слизане по стълби или клякане. Това е вътрешната част на колянната става, което е хрущяла на капачката. Вътрешният менискус се урежда в 90% от случаите, само в 10% от случаите се уврежда външния менискус, когато имаме скъсан менискус. Натоварванети върху хрущяла в тази зона се увеличава десетки пъти. 

В световен план какъв е съвременният подход за лечението на увреден менискус? 

В световен план има един слоган: Save the meniscus – Спасете менискуса, като дори във водещи университети и университетски клиники се правят така наречените Менискусно запазващи клиники. Такава има в университета в Сан Франциско, като целта е максимално възстановяване на менискусите, за да не се стига до остеоартрит.  

Голяма част от пациентите със скъсани менискуси в по-късната възраст са обречени да започнат да проявят симптоматика за износване на колянната става в рамките на 2 години след случай. Тези дегеративни увреди до момента не подлежат на възстановяване. Благодарение на този фибринозен съсирек се дава шанс за възстановяване и на такъв тип увреждания на менискуса. 

При една такава операция какъв е периодът на възстановяване? 

Стандартният период на възстановяване за артроскопската хирургия на колянната става е от порядъка на няколко седмици. Независимо дали се използва фибринов съсирек или не срокът на възстановяване е между 4 и 8 седмици, средно 6 седмици. 

Което е сравнително кратък период? 

Да, за ортопедичната хирургия това е кратък период. 

В кой период на това възстановяване се разбира дали операцията е успешна? 

Веднага след самата операция не може да се каже, тъй като веднага след операцията пациентите използват патерици, в резултат на което те не могат да преценят, че коляното не ги боли. Обикновено след 6 седмица, когато започнат да ходят, да извършат стандартни движения или  да правят опит на 8 седмица за спортни активности,  усещат, че нямат болки. Тогава вече се разбира положителният ефект от оперативното лечение. 

Росица АНГЕЛОВА