Д-р Румена Филипова, основател на Институт за глобални анализи, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Как се отнася българското общество към Европейския съюз?

Това е продължителна тенденция в нагласите на българите, а именно категоричната подкрепа за членството на страната в Европейския съюз. И всъщност виждаме, че и резултатите за началото на 2024 година също показват това, а именно 71% от запитаните българи биха искали да продължат членството на страната в Съюза при евентуален референдум за оставане или напускане. И всъщност ние забелязваме, че има и промяна в това, че има 3,5% по-малко от запитаните, които биха искали да напуснат Европейския съюз в сравнение с 2023 година.

Подкрепата за членство в НАТО и възприемането на САЩ като ключов стратегически партньор на София отбелязват постепенен ръст, посочвате го и в най-новото ви изследване. Кой има принос за това според вас и защо ако България все повече се приближава към своите съюзници, дистанцията остава?

Това са едни от най-важните промени в общественото мнение в сравнение с 2023 година, а именно, че нараства подкрепата на българите за членството на страната в НАТО. Т.е. към настоящия момент 62% от запитаните биха искали да продължат членството на България в Алианса при евентуален референдум, като това е покачване с 4,4% в сравнение с миналата година. Също по отношение на САЩ – все повече българи считат, че САЩ е един от и най- ключовият стратегически партньор за България, като трябва да отбележим, че за сравнение през 2023 година повече от анкетираните българи посочиха Русия за стратегически партньор, като през тази година степенуването на стратегическите предпочитания се променя и САЩ е предпочитан стратегически партньор от повече българи. Причините за това са няколко.

Първо, трябва да кажем, че имат все по-голяма видимост инициативите на гражданското общество за борба срещу дезинформацията, като тази дезинформация е прокремълска, но съща така антизападна, антинатовска и антиамериканска в специфичност. Така че трябва да отбележим усилията на гражданското общество. Но също така бих казала и ясната евроатлантическа насоченост на предходното правителство, тъй като имаше ясно зададена прозападна посока и предполагам, че това е убедило голяма част от българите, че е важно България да бъде достоен и пълноправен съюзник в рамките на Европейския съюз и НАТО.

Понеже правите съпоставка с предходни години, споменахте и Русия преди малко: Какво е отношението към проруските нагласи и каква част от българското общество затвърждава тези характеристики?

Наистина трябва да отбележим, че въпреки положителните промени по отношение на НАТО и възприемането на САЩ, трябва да кажем, че има и продължителни тенденции, това са традиционните проруски схващания в българското общество, които в голяма степен са резултати от исторически изкривявания, от историческа пропаганда за привидно вечно близките връзки между България и Русия. И всъщност виждаме, че и за 2024 година, българите продължават да не припознават Русия, но също така и Китай като стратегическа заплаха. Т.е. мнозинство от анкетираните българи, около 57%, смятат, че Кремъл не представлява заплаха за България, а също така още по-голям процент, 70% пък смятат, че Пекин не представлява опасност.

Защо в България различните региони са в основата на разделението, което са очертава по отношение на демографските данни? Какво установихте с най-новото изследване?

Всъщност това е изключително интересно и е тенденция, която не толкова често се споменава в социологическите проучвания, а именно, че има разделение между регионите, особено по отношение на стратегическата ориентация на България по оста Изток-Запад. И всъщност проучването показва, че Североизточния регион на България значително се отличава от всички останали по отношение на общественото мнение. Давам пример – подкрепата за членството на България в НАТО достига до 75% в Североизточния регион в сравнение средната стойност е 62% са цялата държава. Също така по отношение на Европейския съюз подкрепата достига 83%. Давам сравнение отново – средната стойност за България е около 71%. Също така голям процент, до 40% в Североизточния регион биха предпочели и осъзнават, че САЩ е важен и най-важният стратегически партньор за България. Давам сравнение за всички останали региони в България този процент е само около 13%. Т.е. виждам едни много съществени разлики.

Кои са обаче абстрактните понятия за хората – разглеждате и това в този доклад, свързани с политиката? Или като цяло кои теми срещат неразбиране от българското общество?

Пример за абстрактните понятия са либералната демокрация – какво представлява тя, какви са основните й характеристики, как се съвместява с така наречения български национален характер или традиции, но също така и глобални въпроси, свързани с международните отношения, глобалното противопоставяне в момента, особено между Западния свят и Китай, и също така Русия. Т.е. ние отчитаме тези факти в големия брой отговори "Не знам“ или "Не мога да отговоря“. Т.е. има най-ясно разбиране и най-голяма сигурност по отношение на оценката на политическата система в България - как тя е функционира. Тук имаме голямо неодобрение и неудовлетворение от реалното функциониране на демокрацията. Но когато например попитаме хората какво означава либералната демокрация и как се съвместява тя с ценностите на българите, виждаме по-голяма несигурност, особено сред младите хора. И мога да дам пример: 33%, което наистина е голям процент, отговарят, че не знаят дали либералната демокрация е съвместима с българските националности ценности и идентичност.

Също така голям процент от тях, 44% например казват, че не знаят дали представителите на неправителствения сектор са чуждестранни агенти. Могат да се търсят различни причини за това, особено в образованието за системата в България, която остава нереформирана, и всъщност тя не помага на младите българи особено да имат по информирани разбирания за това какво представлява демокрацията като абстрактно понятие, изобщо как да се ориентират в социалните и политическите тенденции.

Младите са един много важен сегмент, обръщате внимание и на него във вашия доклад. Споменахте и някои от тенденциите, които сте забелязали при тях. Но като цяло младите какъв принос имат днес към всичко, което се случва, и какви са вашите наблюдения?

Трябва да се каже, че се затвърждава тенденцията, която установихме в Института за глобалния анализи, и също като част от статиите, които публикуваме по темата, че вижданията на младите българи не се отличават толкова съществено и значимо от вижданията на техните по-големи сънародници в България. Т.е. противно на очакванията младите не са по-прогресивно, по-демократично или прозападно настроени. Нека да дам пример с усещането за заплаха от страна на Русия. Отново много голям процент, мнозинството от младите българи – 52%, не смятат Русия за заплаха, и като обща стойност в цялото общество виждаме, че това е около 57%. Т.е. стойностите са много сходни сами по себе си. Също другата тревожна тенденция е по отношение на крайнодесните националисти. Тук дори младите хора виждат по-малка заплаха от всички останали възрастови групи. Например 40% от запитаните млади българи между 18 и 34% виждат заплаха от крайнодесните националисти, но този процент е доста по-висок в другите възрастови групи – в 55 плюс възрастова група - 10% повече от това, т.е. вече 50% смятат крайнодесните групи за проблем в обществото.

В навечерието на изборите за Европейски парламент защо вие отчитате, че българите не са убедени "европеисти"?

Това е така, защото от една страна винаги българите категорично са подкрепяли членството на България в Европейския съюз, но трябва да отбележим две други важни тенденции, които може би отдалечават България от центъра или ядрото на Европейския съюз. Първо, че българите често пътя се чувстват като обект, а не като субект на европейските политики, и това виждаме и в проучването – огромен процент, 71% смятат, че Брюксел ни диктувал какво да правим и България едва ли не е безгласна и не може да повлияе на решенията, което със сигурност не е така, но това е въпрос на възприятие. И другата бих казала негативна тенденция е, че най-вече българите са ориентирани по отношение на ползите, благата, инструменталните блага, които могат да получат от Европейския съюз, като например възможност да пътуване, за работа, но те са по-малко ориентирани върху ценностните виждания и ценностните сходства и нормите, които правят Европейския съюз в крайна сметка едно общество на споделени норми и ценности, а не само на общи блага.

Предстои да бъде официално представено изследването. Разкажете ни малко повече за събитието.

Събитието ще се състои на 13 май в понеделник от 16.00 часа в сградата на ЦУМ, като това ще представлява обществено обсъждане на резултатите, които също ще публикуваме и на английски, и на български език на сайта на Института за глобалния анализи в понеделник. Също така се радвам да съобщя, че международно признат автор, който работи върху дезинформация по темите за медиите и историческата пропаганда Джейсън Стайнхауер ще ни гостува и ще обсъждаме заедно резултатите.

Вашите изследвания са забелязвани от големи световни медии, споменахте ни в музикалната пауза тук. Споделете за това.

Да, радвам се да кажа, че темата за възгледите на младите в България, но също така и в съпоставка с техните връстници в останалите държави от Централна и Източна Европа получиха внимание от най-различни европейски медии, включително в Дания, но също така и в Испания. Техният ежедневник El País публикува обширна статия по темата. Така че определено това е тема, на която трябва да се обръща повече внимание и да работим за подобряване на обществено-политическите настроения на младите. Тъй като трябва да спомена, че причините за тези тревожни тенденции първо са, както споменах, в образователната система, но също така и повишаващото се чувство на политическа и икономическа изолация от страна на младите.

Т.е. те не смятат че техните легитимни интереси и приоритети като група в обществото, като всяка друга са достатъчно добре представени от политическите партии в България, но бих казала и че в други страни в Европа. Също така са недоволни от икономическите възможности, които им се предоставят. Така че е важно да се работи, да се подобрява и политическата комуникация с младите, но също така и възможностите за социална мобилност.