Д-р Полина Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

След инцидента с взривената язовирна стена на "Нова Каховка“ в Украйна и страховете от замърсяване на Черно море, дойде разпространеното в социалните мрежи от клиент видео, в което се вижда, че плаща 490 лева за три пържоли в ресторант във Варна, и предизвика бурни коментари. Към това се прибавиха и тапите по магистралите заради ремонтите на пътищата, и движението на ТИР-овете в края на седмицата. Комбинацията очевидно пренасочи летовниците към Гърция, напълни самолетите за Турция и резервира ваканциите за Западна Европа до края на септември. Като капак дойде и изявлението на финансовия министър Асен Василев, че данъчните ставки за ресторантьорите ще бъдат върнати на старите им нива отпреди пандемията. И от туристическия бранш призоваха премиера Николай Денков да преосмисли политиката си в сектор "Туризъм“ и поискаха оставката на ресорния министър Зарица Динкова. Очевиден ли е провалът на летния сезон и има ли решение за спасяването му? Наш гост е изпълнителният директор на Националния борд по туризъм д-р Полина Карастоянова. Добре дошла в аудиокаста на "Фокус“, д-р Карастоянова.

Благодаря ви за поканата. Добър ден на вас и на вашите слушатели.

Защо туристическият бранш не прие за министър Зарица Динкова, и то от самото й начало?

В експозето си вие очертахте точна картина на различните по характер проблеми, които са актуални за българския туризъм. Причините да коментираме тези теми са много, разбира се, но главната бих откроила, е липсата на държавна политика за развитието на туристическата индустрия в България. Това е очевидно от решенията, които се взимат на политическо ниво, две от които са ключови. Едното е свързано с избора, разбира се, на фигурата на министъра и другото се отнасят до бюджета за сектор "Туризъм“. Ще бъда съвсем коректна и ще отделя, без да има нужда да персонифицираме личността на министъра, ще се спрем на неговите възможности и квалификации от гледна точка на функциите и правомощията на министъра на туризма. В началото, когато се формираше правителството, настоящото редовно правителство, заявката и декларацията на подкрепящите го формации и конкретно на министър-председателя бяха, че то ще бъде ярко експертно правителство, и бихме могли да очакваме във всеки сектор, във всеки ресор министърът да има сериозна професионална биография и експертиза. Това за сектор "Туризъм“ очевидно не е вярно. Избраният министър няма нито един ден, свързан с туризма професионално в предишното си битие, както и нито едно изказване, нито една позиция, нито една визия, която да е свързана с тази много сложна индустрия, която е и сред най-конкурентните на международните пазари. Т.е. очевидна е невъзможността да се провежда сериозна политика, реформи, енергичен мащаб на представяне на България от човек, който просто не познава тази специфична сфера на дейност. И второто, разбира се, обстоятелство е свързано с бюджета за туризъм. Той в момента е в процес на второ четене в Народното събрание. Ние виждаме не просто промяна в отношението, в политическата оценка на мястото и ролята на туризма за националната икономика, а даже бих казала, че наблюдаваме един регрес, едно намаляване на общия размер от средства за национална туристическа реклама. Това означава само едно – за това правителство туризмът и развитието на туристическата индустрия не просто са маловажни, те са незначителни. Ще направя и едно сравнение, за да бъде ясно и за нашите слушатели. Бюджетът, с който разполагаме за национална реклама и маркетинг, е съизмерим например с бюджета на Френската гимназия или на всяка треторазрядна агенция или административна структура в страната. В нашите преки конкуренти можем да видим бюджети и осигуряване, което надхвърля стотици милиони долари или евро. Нещо повече – Плановете за възстановяване и устойчивост, които защитиха съседна Румъния, Гърция, Хърватска, да не говорим за Испания, Португалия, включват огромни ресурси отново в размер на стотици милиони евро, които ще бъдат допълнително финансирани в туристическа инфраструктура и в конкурентоспособност до края на 2024 г. На този фон България е оставена абсолютно в дъното, в най-ниската точка на възможностите да се възстанови от КОВИД и да придобие инструменти за сериозно развитие.

Вие, като експерт, как оценявате нивото на българския туристически продукт?

Има различни предложения и по различен начин организирани туристически комплекси, част от които са първокласни, на най-високо ниво, сравнено с международните стандарти, било то в петзвездния, четиризвездния или тризвездния сегмент. Разбира се, има и отделни предприемачи и управляващи туристически хотели, къщи за гости или атракции, които, разбира се, срещат трудности било то за модела на управление, с работната ръка, или въобще като цяло с културата на обслужване. Моето виждане, което е формирано в години на професионално развитие, е, че има, подобно на – ако вземем една аналогия от професионалната терминология на пазара за недвижими имоти, там се казва, че за един недвижим имот и неговата привлекателност има три най-важни предпоставки и те са локация, локация, локация, т.е. мястото, на което се намира. Така шеговито използвам този пример. В туризма тези три най-важни предпоставки са свързани с фактора качество – качество на туристическия продукт. И ако ние не фокусираме цялото си внимание върху този фактор, като тук имам предвид не просто качество, свързано с категорията… Качеството в петзвездния комплекс трябва да бъде адекватно на изискванията и на очакванията, но качеството на обслужване и в къща за гости с две стаи трябва да бъде отново аналогично и сравнимо с очакванията. Качеството на туристическия продукт, качеството на управлението на туризма и качеството на комуникацията – в тези три фактора е сърцевината на развитие на туристическия бизнес у нас занапред. Имаме огромни дефицити, които могат да бъдат преодолени първо и предимно с държавна политика, със сериозен финансов ресурс и със сериозен експертен капацитет.

А в какви посоки трябва да се работи, за да се повиши качеството на българския продукт така, че да бъде страната ни по-конкурентна, поне със съседните нам  държави?

Ще започна с първата стъпка и тя е свързана с две реформи, които са необходими и незаобиколими. Едната е свързана с необходимостта от създаване на Бранд-стратегия за България, за да може тя да получи автентично, разпознаваемо представяне, модерно, такова, което говори еднозначно за страната, за мястото и за предлагането, което имаме. Отсъствието, липсата на Бранд-стратегия поставя България в незавидното положение да предлага от всичко и да не бъде разпознаваема с нищо. И говоря не за онова, с което ние се гордеем, защото то е безусловно и е факт – и природа, и култура, но тези дадености трябва да бъдат трансформирани в туристическа атракция. Затова ние с кампанията "Чудесата на България“ дълги години вече партнираме и сега във формата като партньори на "Европа ностра“ с вашите колеги от "Стандарт медия“ правим възможно българските институции в лицето на Министерството на туризма, но не само – правителството, да идентифицира необходимостта от създаване на стратегия, която брандира България, и в резултат на тази концепция е един период от време от три до пет години, даже осем години напред, изгражда и развива като бизнес планове и като модели за маркетинг и реклама тази концепция. И втората реформа – тя е отново законодателна, е свързана с необходимостта от изграждане на Destination Marketing организация. Единствената туристическа страна сме, в която към Министерството на туризма не съществува специализирана високопрофесионална структура, която да се занимава с маркетинг и реклама. Поради това и резултатите, които ние виждаме, са повече от посредствени, когато говорим за представянето на България по света.

От Сдружението на заведенията в България и Българската асоциация на заведенията скочиха срещу министъра и заплашиха със съд клиента, разпространил видеото с пържолите. Но не трябва ли и в бранша да преосмислят ценовата си политика?

Вижте, преди всичко ще кажа, че ние партнираме много коректно с Асоциацията на заведението и Сдружението на заведенията, и тяхната реакция беше напълно оправдана. В случая не мога да повярвам, откровено споделям с вас, че две седмици вече ние се занимаваме с толкова безумен казус, в който клиент влиза в заведение, чете меню, дали може да чете е друг въпрос, не мога да кажа, но меню, в което напълно коректно е представено даденото предложение, което е повод за тази полемика, както и начина, по който се ценообразува. За всеки, който познава туристическия бизнес, е наясно, че скъпи храни, продукти от най-висок клас, чиято цена на килограм е в стотици, понякога в хиляди долари или евро, говорим за скъпи риби, говорим за редки меса и т.н., се предлагат в модел в ястията на 100 грама. Така че това е напълно коректно представено и е изцяло в съответствие с международната практика. В това отношение вече се изказаха всички наши водещи Топ шеф готвачи, които познават практиката на заведенията "Мишлен“, на най-високия клас ресторанти по света. И тук трябва да кажем, че сме абсолютно изумени от факта, че за първи път министър се произнася с декларация срещу ключови браншови организации в сектора, който е призван да представлява. А министърът очевидно бърка своята позиция с някакъв тип неправителствена  организация за защита на потребителите или друг тип функции и правомощия. Но трябва да кажем, че за инвеститорите в сектор "Туризъм“, било то в хотели или в ресторанти, колкото по-висок клас е мястото, което предлага дадена услуга, толкова по-високи са критериите, които са наложени и по които се работи. Така че в случая трябва да бъдем абсолютно честни и да кажем, че такъв тип популистко, бих казала, поведение не отива на позицията на министър, който и да я взема.

Д-р Карастоянова, но все повече и повече куриозни касови бонове се появяват в социалните мрежи. Все пак дали не трябва да се преразгледат цените в заведенията, по плажовете у нас? Защото иначе така ще продължава да се профинизира темата за туризма със заключенията "скъпо и нелюбезно е“.

Да, права сте. Има обаче два различни прочита за това, за което ме питате "скъпо и нелюбезно“. По отношение на нелюбезността аз тук ще кажа, че туризмът не може да съществува без възпитано, елегантно, мило отношение към клиента. И е въпрос първо на лично възпитание, и второ, на професионална култура това да бъде факт. Отсъствието на вежливо отношение не може да бъде извинено с нищо. Така че изобщо пред България като инвестиционна дестинация, като туристическа дестинация, за нас като общество, ако щете в отношенията ни с колеги, със съседи, в мястото, където живеем, възпитаното отношение между нас е № 1 необходимо обстоятелство изобщо за да имаме възможност за развитие и за прогрес като общество, а оттам и за развитието на всеки бизнес, и най-вече за туристическия бизнес.  Защото в света това се нарича hospitality industry. Това е индустрията в сферата на гостоприемството, а то е свързано с усмивката и с възпитанието. Така че тук аз не мога да вляза в ролята нито на родител, нито на настойник на който и да било, защото това е основополагащо за нашия бизнес. Но когато говорим за цените, има и друг прочит: България е сравнително малка туристическа дестинация, тя е измерима с Австрия, с Хърватия. И в този смисъл може да бъде високо качество на туристическия продукт само при високи цени. Това трябва да бъде съвършено ясно. Времето, в което България беше евтина за българските туристи, приключи през 1989 година. Оттогава не е налице механизъм, който да субсидира под някаква форма туристическия бизнес, за да предлага ниски цени. Това е невъзможно. По-ниски цени на туристическия продукт могат да предлагат големи дестинации, които имат форма на държавна политика за подкрепа:  дори и Турция, Египет, можем да продължим да изброяваме, но това не е валидно за България. Така че ние трябва да приемем, че ако ние искаме евтин all inclusive пакет, е възможно да намерим по-евтин такъв извън България, и в това няма нищо озадачаващо. Но ако искаме високо качество на туристическия продукт, и знаем, че в България хубавите, вкусните, качествените домати са скъпи, хубавото, вкусното и качествено сирене е скъпо, най-качествените български вина са със сравнително по-висока цена, тогава не би трябвало да очакваме, ако това е, което ни се предлага, крайната цена да бъде ниска. Така че големият въпрос за това какъв туристически продукт ние искаме да развиваме, стои пред нас. Но ако ме питате има ли форма, под която отново като държавна политика да бъдат насърчени или подкрепени българските граждани, аз ще ви отговоря: да, има. Това не може да стане на принципа на национална принадлежност, защото е дискриминационно, защото не можем да предлагаме по-ниски цени за български граждани отколкото за френски граждани. Но ако едно българско правителство би искало да насърчи туристическия бизнес и най-вече българските туристи, има форма, която ние отдавна като Национален борд по туризъм сме предложили, и това са ваучерите за почивка. Ако Българското министерство на финансите, един премиер, който разбира, какво е мястото и каква е ролята на туризма за националната икономика, и съответно един финансов министър вземат решение и емитират ваучери за туризъм на каквато и да е стойност – 500 млн. лева, 1 млрд. лева, няма значение, и бъдат разпределени, и бъдат дадени като форма на допълване към пакета, който българските граждани биха платили където и да почиват, няма значение на мястото като избор, биха могли да поемат да кажем 10% от бюджета за почивка, тогава могат да ви уверя, че изчисленията на нашите аналитичния екипи, финансови и икономически сочат, че тези средства ще се върнат обратно два до три пъти. Т.е.  каквото и да бъде емитирано през ваучерите, ще се върне обратно два до три пъти в икономиката. Ето това е държавна политика дългосрочна, която подкрепя не просто бизнеса, не ресторантьорите и хотелиерите, а показва отношение към българските граждани. Но това е въпрос наистина на визионерство, на устойчивост, на един поглед напред, който не е мандатен, не е за 9 месеца, извинете. Ние всички попаднахме в един страхотен капан на политика и на управление ден за ден, и на това по един или друг начин трябва да бъде сложен край.

Предлагате като решение създаването на бранд "България“.  Какво трябва да включва?

Бранд "България“ е очевидно концепция, която да предложи един най-сбит, най-концентриран образ от автентичното, неповторимото и най-конвертируемото, което България може да предложи. Възможностите са различни. Бранд се създава и се формулира като стратегия и като бизнес план за развитие на базата на сериозен анализ, и отново ще подчертая -  експертиза, която се осланя на международен опит. Ще ви дам пример със съседна Румъния, за която до преди десетина години дори не подозирахме, че е наш конкурент и сериозен участник на европейския туристически пазар. Те обявиха международен конкурс, на който се отзоваха шест от най-големите консултантски компании в сферата на туризма и формулираха за Румъния концепцията Carpathian guardians. Те оцениха биоразнообразието и спецификата на Карпатите като най-разпознаваемо и като най-уникално послание, което Румъния може да изпрати към света. И в този смисъл не се фокусираха върху студеното Черноморско крайбрежие или към условията за планински или ски туризъм, каквито конкуренти много мощни има в Европа. В този смисъл те заложиха на Карпатите. И ето как надграждат: след като близо 10 години инвестираха в този бранд, сега в Плана за възстановяване и устойчивост на Румъния има милиони евро за над 2000 км велоалеи за планински и природосъобразен начин на живот, разходки и туризъм. Ето виждате ли, какво означава развитие на една концепция и нейното мощно финансиране. България може да заложи в най-голяма степен на своя културен бекграунд, на природното наследство, на условията за четири сезона туризъм, 365 дни в годината, на археологическо наследство. И всичко това трябва да намери своята амалгама, своята рецепта за превръщането му в кратка и ясна туристическа визия.

Като ви слушам, се питам: дали не трябва съвместно с правителството заедно да прегледате политиките в туризма, за да отстраните взаимните недостатъци в работата, както тези на държавните институции, така и на всички браншове?

Разбира се. Ние изразихме нашата готовност, включително със специално писмо, което беше адресирано до министър-председателя и до  министъра на финансите. Предложихме 13 страници политики, проекти и реформи, които считаме, че в рамките на мандата трябва да бъдат реализирани. Но може да ви звучи озадачаващо, до този момент министърът на туризма не е намерил за разумно или за необходимо да покани на среща най-голямата организация в сектора, която представлява големите инвеститори, и единствената българска организация член на Световната организация по туризъм към ООН, каквато е Националния борд по туризъм.

А има ли все още възможност да се спаси летния туристически сезон?

Всичко, което може да се направи, се прави със съвместните усилия на инвеститори, предприемачи, собственици, управители, и разбира се в техните конкретни търговски отношения с международните и европейски туроператори.

Много ви благодаря.



Цоня Събчева