Д-р Петър Янков от Българско дружество за защита на птиците в интервю за Агенция "Фокус".

Кои са най-често срещаните птици в градовете?

В градовете птичата фауна е твърде обеднена в сравнение с природните места. Птиците, които най-често виждаме, са полудивите гълъби, в морските и някои от по-големите градове доста често градски жител е гларусът или жълтокраката чайка. За съжаление, все по-малко стават домашните врабчета, намаляват лястовиците. Тук няма да споменавам птиците, които са свързани със зелените участъци в селищата, защото те са същите, които са в дивата природа. В градовете са ги привлекли тези наподобяващи на дива природа паркове, такива примери са славеят, косът, синигерите.

През последните десетилетия в нашите градове навлизат бързолетите. До преди 20-30-40 години много от тях, главно алпийският бързолет, но имаше колони и черен бързолет, които се срещаха в дивата природа. За тези 40 години почти целите им популации вече започнаха да се размножават в селищата, за добро или лошо за тях, защото при санирането на сградите бяха унищожени нещата, където тези птици се размножават.

Какви са най-честите опасности за тях?

Отговорът е много прост. Човекът е причината. Той е и причината те да се срещат покрай нас, но за съжаление, с много от действията си ги ограничаваме или правим невъзможен техния живот в селищата. Различни са начините, по които става това. Врабчето, например, изчезва заради намаляването на насекомите в селищата. Знаем, че все повече се използват различни химикали и дрги химически вещества и по тази причина намаляват насекомите. Лястовиците ни напускат заради това, че хигиената, особено в градовете, се повишава и няма толкова мухи, а в селата, където до преди 30 години се отглеждаха масово домашни животни и имаше много мухи и лястовици, това вече не може да се каже. При бързолетите проблем са, както казах, активните човешки дейности, свързани с подобряване на условията за живот, като санирането, но ако те бяха направени с малко повече мисъл за природата и по-добрата градска среда, можеше да бъдат спестени унищожаването на някои от колониите на бързолетите. Най-сериозните заплахи за дивите птици в селищата са използването на химически препарати и някои дейности на човека, свързани с намаляване на местата, където те гнездят.

Как можем да им помогнем да оцелеят през зимата?

Д-р Петър Янков: Най-важното, което може да направи човек и което може да направи всеки от нас, е да не ги безпокоим, когато намерим гнездо или място, където те се опитват да отгледат потомство. Тоест да признаем тяхното право на живот с нас. Специално през зимата за някои видове птици, особено ако зимата е многоснежна и много студена, можем да направим изкуствено подхранване. БДЗП има на сайта си много ценни указания как всеки от нас може да направи това. Трябва да се прави с мисъл - не бива да прекаляваме, тоест не бива да слагаме храна, когато зимата е мека и птиците могат да си намерят храна в парковете или около сградите. Ако не безпокоим птиците и не създаваме проблеми за тях в дивата природа, тях ще ги има и в селищата. В дивата природа проблемите са много повече, отколкото в селищата и много по-тежки за дивите птици.

Разкажете повече за мисията "Земя под закрила"?

БДЗП от много години работи по ясно определени приоритети, тъй като в България има около 430 вида птици. Ние определихме ясно кои са най-важните видове птици. Това са преди всичко тези, които са най-силно застрашени да изчезнат от лицето на Земята. Сред тези видове са именно тези птици, които са във фокуса на дарителската кампания за набиране средства за тяхното спасяване. Това са царският орел, една птица, която е напът да изчезне от лицето на Земята, ловният сокол, който е в сериозна заплаха от изчезване, защото намалява навсякъде. Целта е закупуване на най-ценните за тези птици земи, например там, където има колонии на лалугери, който също е застрашен вид да изчезне от лицето на Земята. Включен е в "Червената книга". Така че покрай птиците опазваме и други живи същества, като в случая лалугерът. Закупуването на по принцип тези нетолкова ценни за земеделието земи, но изключително ценни за застрашените видове и така ние им даваме шанс да оцелеят и в бъдеще. Хубаво е, че това се прави като надграждане на успешната дейност на БДЗП през последните десетилетия. Когато създадохме Дружеството, в България гнездеха около 6 двойки царски орли, в момента те са почти 50. За тези години с огромни усилия с помощта на много големи проекти, финансирани по линия на ЕС, ние успяхме да закрепим положението на тази птица, но все още има много какво да се направи. С тази кампания ние искаме да направим следващата стъпка за тяхната сигурност.

Теодора ПАТРОНОВА