Д-р Петър Чипев, специалист по медицина на съня, в интервю за "Фокус".

Хората се стремят да водят здравословен начин на живот, внимават за своето хранене и движение, но не обръщат достатъчно внимание на съня си. Как влияе той на нашето здраве и знаем ли всъщност как да спим правилно? Има ли такова понятие като "правилен сън“? Днес при нас е д-р Чипев – специалист по медицина на съня. Здравейте.  

 

Здравейте.  

 

Бих искала да ви попитам относно позата, в която спим, знаем, тя е изключително важна, ако искаме да се радваме на нормален и здравословен сън. Бихте ли могли да ни разкажете между различните пози на съня, спането по гръб, по корем, настрани, и защо всъщност позата, която се нарича "зародиш“, се оказва най-удобна за огромна част от населението? Има ли влияние позата на съня върху нашия организъм?  

 

Естествено, всичко общо взето има значение за съня, не само позата, в която спим, но и какво правим през деня. Но относно позата като цяло по отношение проблемите със съня един от най-честите такива са дихателните, свързани с хъркане, с прекъсване на дишането, сънна апнея, там по-уязвимата и така да кажем по-неблагоприятна поза за сън е спането по гръб, което е свързано с по-лесно пролабиране на дихателните пътища и хъркане /…/ в тези случаи по-удобно настрана. Има хора с хронични ставни, ставно-мускулни заболявания, при тях също така определени пози, и не само по гръб, на страна, в зависимост от коя страна имат проблем може да им създава някакъв дискомфорт, болка и да им се налага да спят в друга поза. При едни здрави хора общо взето няма конкретно поза, която да е благоприятна за съня. Там вече има индивидуални предпочитания. Но най-общо трябва да се съблюдават това да не е твърде изкривен вратът, например с много висока или много ниска възглавница, да се подбира съответно и матракът, той пак е до голяма степен според индивидуални предпочитания, но може би със средна твърдост е най-добре, защото много твърдите матраците пък натоварват костите, много меките могат да изкривяват гръбначния стълб. Общо взето се подбират и тези неща, като се преценява и позата съответно. Така че много неща са и твърде индивидуална, за да дадем някаква препоръка на вашите слушатели.  

 

А относно съня по корем, казват, че той е най-вреден, ако мога така да го нарека. Защо?  

 

Не съм съгласен. Не знам откъде е вашият източник по принцип. Може би вашите слушатели са чули или видели по време на КОВИД пандемията пациенти в Интензивни клиники биват оставяни да спят по корем. Всъщност това е една по-благоприятна поза за сън по отношение на дишането. И доколкото коремът не е твърде голям за да пречи, всъщност това е една благоприятна поза за сън по корем. Но пак е много индивидуално – на някои хора така им е много удобно, на други – не.  

 

Разбира се. А индивидуалното ли е всъщност освен позата за сън и часовете, които трябва да спим? Защото знаете, има норми, които казват, че трябва да спазваме за възрастен човек около 8 часа сън. Това така ли е или всъщност всичко е индивидуално?  

 

Относно количеството сън, действително е и индивидуално, но имаме едни общоприети граници за норма и те са в диапазона часове – 8 часа не е нормата, нормата е между 6 и 10 часа, т.е. някои хора може да имат нужда от малко повече, други от малко по-малко. Приемаме, че по-малко от 6 часа в някаква степен вреди, но там също може да има индивидуални особености, но над 10 часа вече, това също е интересно, че също вреди. Т.е. не само много малкото сън, но и многото сън понякога може да бъде вреден. Това пак се преценява според индивидуално ниво така да се каже.  

 

Това е доста интересно, защото доста хора обичат да си поспиват повече.  

 

Да, зависи какво имате предвид под "повече“ – ако е до 10 часа за денонощие това не е вредно, но се оказва, има такива проучвания, че над тази граница общо взето също се повишават рисковете за /…/.  

 

А относно рисковете за здравето, вие все пак се занимавате с медицина на съня и при вас идват множество пациенти, търсещи помощ, какви са най-честите проблеми на съня, от които се оплакват хората? За какво търсят помощ?  

 

Много е разнообразна патологията на съня. Тя може да се каже, че е най-често свързана с действително недостатъчно сън. Т.е. въпреки че човек иска да спи повече, на практика не успява – това е т.нар. инсомния. Другият много често срещан проблем е, както споменах в началото, свързан с хъркане и с проблеми с дишането по време на сън, което води до един некачествен сън и сънливост през деня. Оттам нататък има много разнообразни неврологични отклонения, които са свързани с поведение по време на сън, ходене, говорене, с моторни нарушения по време на сън, движение на крака, ръце, на цялото тяло, скърцане със зъби и т.н. Общо взето е разнообразна патологията, но най-честите симптоми са свързани с безсъние, хъркане и проблеми с дишането по време на сън.  

 

Именно следващият ми въпрос е свързан точно с безсънието. Има ли доказани причини, свързани с него и как бихме могли да си помогнем в такива ситуации когато не можем да заспим? Ако може да дадете няколко съвета на нашите слушатели.  

 

Проблемът с безсънието е много комплексен. Това е едното нещо, което трябва вашите слушатели да знаят, за тях то се свежда просто до факта, че не могат да спят, но всъщност много обстоятелства и състояния могат да имат отношения към това. Едно по-общо нещо, което трябва да имат предвид, че безсънието може да е болест само по себе си, което да изисква лечение, може да е симптом на друга болест, който във всеки случай трябва да установим болестта и да я лекуваме нея, за да има траен ефект лечението върху безсънието. Най-общо препоръките по отношение на хроничното безсъние са свързани с т.нар. "хигиена на съня“. В смисъл хората трябва да се стараят да спазват редовен режим на /…/, да се стараят да не вечерят твърде късно, т.е. хранене и лягане не е много адекватно поведение, също така да имат място, където спят. Т.е. спалнята да е отделена само за сън и там да не се гледа телевизия, да не се работи. Също така часовникът в спалния не му е мястото, тъй като нощно време не бързаме за никъде и няма смисъл да следим часовника, там трябва да сме спокойни и да можем да спим, а следенето на часа понякога създава едно напрежение, което катализира проблема с безсънието. Също така следобедният сън е нещо, което не е препоръчително от гледна точка, че намалява сънливостта и на практика пречи на заспиването. Злоупотребата с кофеинови напитки, тук искам да обърна внимание и енергийни напитки, които доста често младите хора приемат, могат да създадат такива проблеми. Алкохолът вечер вреди много на качеството на съня, тютюнът, никотиновите изделия вечер също и бездимните цигари например, които имат по-голяма концентрация на никотин, могат да се окажат проблем. Общо взето много неща са, но това е горе-долу. 

 

Да, факторите са доста. За финал на нашия разговор искам да ви задам вечния въпрос, вие го споменахте преди малко: толкова ли е важно да си лягаме рано?  

 

Да, по отношение на съня въпросите са много. Но най-важно е да си лягаме в определен час, определен според нашите нужди, като действително много ранно лягане /…/ адекватно нещо между 22.00 и 24.00 часа или айде да кажем 22.00 и 01.00 часа е сравнително приемливо, и много зависи всъщност колко часа сутринта трябва да ставаме за работа, за училище в зависимост от ангажираността, така че по възможност да си набавяме достатъчно сън. Няма точен час, който е подходящ, определя си го всеки, но е важно да го спазва всяка нощ.  

 

Много ви благодаря за този разговор, д-р Чипев. Научихме изключително интересни неща.