Д-р Николай Даков, Клиника по очни болести в Александровска болница, в интервю за предаването "Здравето на фокус“ на Радио "Фокус“ 

Д-р Даков, защо глаукомата е социално значимо заболяване, често срещано заболяване ли е? 

 За съжаление, да. Основните причини за социалната значимост на глаукомата са няколко.  

Преди всичко глаукомата води до необратима загуба на зрението. Това е първият важен фактор. След това глаукомата е хронично прогресиращо заболяване, което уврежда трайно зрителния нерв и нервните клетки в ретината.  

Т.е. това е заболяване за цял живот, което означава, че то трябва продължително да бъде проследявано, както повечето хронични заболявания, както диабетът или артериалната хипертония, които изискват редовно проследяване. Това изисква  много голям ресурс, дори  и финансов,  както от страна на пациентите, така и на здравноосигурителните системи. Това са основните фактори, които правят глаукомата социално значимо заболяване. 

Може би тук е мястото да кажем какви са симптомите на глаукомата?  

Преди всичко искам да кажа, че според съвременните тенденции е по-правилно да се говори за глаукоми, защото има много различни форми на самото заболяване. Това, което ги обединява, е трайното увреждане на зрителния нерв и на нервните клетки в ретината. Тъй като, за съжаление, повечето форми на глаукомата, особено в началните, дори средноразвитите стадии на заболяването, нямат видима, ясна симптоматика, нямат субективна симптоматика пациентите не чувстват нещо определено, което да ги накара да дойдат при нас, те много късно се обръщат към очен лекар за помощ.  

Много често глаукомата може да бъде открита, диагностицирана при случаен преглед, при преглед за смяна на диоптрите, а не защото пациентите имат конкретни оплаквания. Разбира се, при някои форми на глаукома, когато има рязко покачване на вътреочното налягане, там нещата са малко по-различни. Заради рязкото покачване на вътреочното налягане може да има болкова симптоматика, рязко намаление на зрението, сълзене, нещо, което все пак може да накара пациентите да дойдат при нас навреме. 

Има ли медицината отговор на въпроса какви са причините за появата на този вид заболяване? 

Има много, наистина много теории. Основното е повишаването на стойностите на вътреочното налягане. Механизмите са много и различни, по които тази стойност на вътреочното налягане може да увреди зрителния нерв. Счита се обаче, и тук е моментът да го кажа, че не трябва да се остава с впечатлението, че стойностите на вътреочното налягане са единственият важен фактор. Напротив, има също така съдови фактори, има и генетична компонента. Да не забравяме, че заболяването има включително вродени форми. Глаукома може да наблюдаваме в първите месеци от раждането до 90-годишна възраст. Така че теориите са наистина много.   

Тук също е моментът да отбележа, че има т.нар. глаукома и с ниско или нормално вътреочно налягане. Това показва, че само измерването на стойностите на вътреочното налягане само по себе си не е показателно дали имаме или нямаме глаукома. За съжаление типичните за глаукома структурни и функционални изменения могат да се развият дори при стойности на вътреочното налягане, които са в рамките на референтните, които са между 10 и 21 мм живачен стълб. 

Ако сме генетично обременени, какъв е процентът риск да развием това заболяване? 



Ако имаме кръвен роднина, който е с доказана глаукома, това е една от основните таргетни за скрининг групи, рискът да се развие едно такова заболяване е 6 до 8 пъти по-висок.  

В сравнение с човек, който няма генетична обремененост? 

Точно така. Затова са толкова важни тези непрекъснати прегледи, които правим. Това, което обясняваме на нашите пациенти, е да кажат на техните роднини, на техните деца също да бъдат прегледани, за да може навреме да диагностицираме това заболяване. 

Понеже говорите и за деца, коя е възрастовата категория, която най-често е засегната от този вид заболяване? Възрастовата категория – имате преди при децата или по принцип?   

По принцип. 

По принцип най-рискова група са обикновено пациентите след 60-годишна възраст, а след 70-годишна много рязко се покачва честотата на заболяването. Разбира се, при различните форми на глаукома е различно. По нашите географски ширини, така да се каже, най-честата форма на заболяването е първичната откритоъгълна глаукома. Тя е една от най-коварните форми, защото както вече споменах, няма изразена симптоматика. Обикновено в началните стадии може да има съвсем дискретно намаляване на периферното зрение, което пациентите не осъзнават, а вече в по-късните, напреднали стадии започва да намалява и централното зрение, което вече прави впечатление на самите пациенти. 

Ваши колеги алармират, че честото застояване пред електронните устройства води до намаляване на зрението. Това може ли да се счита също като един от факторите за развитие на глуакома? 

Този въпрос ми го задават много често, включително основно млади пациенти, т.нар. IT специалисти, дори родители на деца. По-дългото престояване пред компютър, зрителното натоварване няма пряка връзка с глаукомата.  

Разбира се, продължителната работа пред електронни устройства, екрани, особено с мобилни телефони, има рискове за други очни заболявания и състояния. При децата, например, в момента, особено по време на COVID и след COVID пандемията, когато беше дългото онлайн обучение от вкъщи, драстично се увеличи процентът на децата с късогледство. Така че в световен мащаб вече говорим буквално за пандемия от деца с късогледство. Но от гледна точка на самата глаукома, това не е от рисковите фактори. 

Много често, когато говорим за други видове заболявания, се споменава като рисков фактор некачествената храна. Може би звучи абсурден въпросът, когато говорим за здравето на очите, да намесваме и качеството на храната, но все пак  тя има ли отношение? 

От гледна точка на глаукомата, правени са много проучвания – няма някакъв вид конкретна храна или да кажем хранителни добавки, или начин на хранене, който трябва да следвате, така, че да се профилактирате от глаукома. От гледна точка на очното здраве са валидни правилата и нещата, които знаем за цялостното здраве, във връзка с храненето, т.е. приемането на по-богата на витамини, минерали и фибри храна. Много е важно витамина А, витамин B – това са все витамини, които са важни за нормалното функциониране като цяло на организма, в това число и на ретината, и въобще на очите. Но нещо конкретно, примерно да посъветваме нашите пациенти яжте определена храна, за да се профилактирате за глаукомата, по-скоро няма. 

Боровинките имат славата, че влияят добре на очното зрение. 

Абсолютно, абсолютно. Особено червените боровинки, съгласен съм. Така също морковите, богатите на каротини храни. Техните съставки се използват за база в хранителни добавки, особено за профилактика на някои заболявания на ретината, примерно, както е при макулната дегенерация. В този случай могат да бъдат изключително важни. Счита са, че в някаква степен подобряват метаболизма на ретината и имат някакъв протективен ефект спрямо макулната дегенерация. 

Чувала съм, че ако всяка сутрин поне 20 пъти измиваме очите със студена вода, това помага да поддържаме добре зрение. Това фолклор ли е?   

По-скоро бих казал, че е фолклор. Наистина има много такива митове и легенди. Може би при някои пациенти има, както ние го наричаме, плацебо ефект. т.е. считат, че правейки това, помагат на очите си и така си чувстват по-добре, но лично аз не съветвам моите пациенти, независимо какво заболяване имат или чисто профилактично, да правят такова нещо. 

Слънцето как влияе на зрението ни, ако сме без очила със специална защита?  

Моят съвет към вашите слушатели е преди всичко да се закупуват очила от специализираните магазини, защото там в най-голяма степен е гарантирано качеството на самата изработка на очилата. Независимо дали говорим за слънчеви, за диоптрични, за комбинирани очила, това е моят съвет. Другото нещо, което бих искал да кажа от гледна точка на слънцето – разбира се, има хора, които са по-чувствителни към слънцето. Много често това са хората с по-светла кожа, по-светли очи. Те са по-чувствителни към слънцето и дори зимата, когато е студено времето, но има слънце, дори тогава светлината може да ги дразни и трябва да ходят със слънчеви очила. Аз бих посъветвал хората през лятото – ще видят, че ще чувстват по-комфортно, ако използват наистина качествени слънчеви очила с адекватна UV протекция. 

Как се лекуват глаукомите, когато така или иначе те вече са факт? Какви са основните методи? Има ли универсален стандарт, който следват медиците? 

Има много разработени т.нар. ръководства или наръчници, но основно лечението може да бъде консервативно, посредством прилагането на очни капки, може да бъде лазерно и може да бъде хирургично.  

Изключително важно е при диагностицирането или в момента, в който за първи път виждаме този пациент, адекватно и със сигурност да определим, че става дума за глаукома, след това да определим стадия, на което е заболяването, и в зависимост от това да преценим кое е най-правилното лечение. Обикновено към хирургично лечение се прибягва при по-напреднали глаукоми, когато вече другите методи на лечение не дават ефект. Но ако имаме пациенти с напреднала, дори с по-ранен стадий на глаукома, който обаче не може да контролираме посредством капки или с лазерно лечение, естествено хирургично лечение може да приложим и по-рано, в самия терапевтичен алгоритъм при пациентите с глаукома. 

Колко дълго е възстановяването след хирургична намеса? 

Зависи от вида на хирургичната намеса. Изключително много се разви хирургията на глаукомата, защото бяха въведени в последните 10-15 години много импланти, които са за лечение на глаукома, чиято основна роля е да намалят постоперативните рискове от усложнения във връзка с класическата антиглаукомна хирургия, т.нар. трабеколектомия.  

Но въпреки този огромен напредък, най-основната интервенция за намаляване на вътрешното налягане все още си остава класическата глаукомна хирургия.  

Естествено, при нея е малко по-дълъг възстановителният период. Разбира се, това е строго индивидуално при всеки пациент, но обикновено около месец, месец и половина, докато се стабилизира състоянието. След това пациентите прилагат специални капки постоперативно, които е много важно в този период, редовно да се слагат. Т.е. може да приемем, че около месец, месец и половина е един нормален възстановителен период, след една нормално протекла антиглаукомна хирургия. 

Казахте, че е много важно да се постави правилно диагноза. Това означава ли, че всъщност не е толкова лесно за диагностициране?

  

Действително не е лесно, въпреки че с развитието на съвременните методики това много допринесе за по-адекватното диагностициране.  

Има една много притеснителна статистика, и това е в световен мащаб, 50% от пациентите, които имат глаукома, остават недиагностицирани.  

Около 50% от пациентите, които прилагат капки за глаукома, всъщност нямат такова заболяване – забележете. И още по-тревожно, което е според мен – че един немалък процент от пациентите, които имат глаукома, не се придържат към изписаната терапевтична схема и не се проследяват редовно.  

Това е една от причините, поради която ние толкова много настояваме за скринингови кампании, за да може да популяризираме този проблем, свързан с глаукомите, и да разберат хората колко съществен е той. 

Ако сме преминали през хирургична интервенция за лечение на глаукома, забравяме ли за този проблем? 

Не, не, не забравяме за този проблем. Както и преди казах, това е едно хронично заболяване. За съжаление хирургията също не решава проблема финално. Това е заболяване за цял живот.  Т.е. дори след една отлично протекла успешна хирургична интервенция, когато успеем да намалим вътреочното налягане, в последствие пациентът трябва да бъде много стриктно проследяван, защото на някакъв етап след това може отново да се забележи повишаване на вътреочното налягане.  

Също така може самата оперативна интервенция, тези нови пътища за отток, които са създадени, да спрат да функционират както трябва. Тогава може да се направи нова оперативна интервенция, да се погледне за друг хирургичен подход. Понякога дори при пациенти, които вече са оперирани успешно, спрели сме капките, но на някакъв етап, ако отново се качва налягането, връщаме отново медикаментозното лечение, защото основната ни цел е да спрем прогресията или поне да намалим нейния темп. Това е нашата всекидневна борба с глаукомата. 

 При една перфектно протекла интервенция и добър отговор от страна на организма какво трябва да прави пациентът? Колко често да ходи на преглед? 

Зависи от това колко е напреднало самото заболяване. По принцип е хубаво в рамките на всеки три месеца редовно да се проследява пациентът. Естествено, ние го предупреждаваме, че ако забележи някакъв проблем с оперираното око, ако нещо го разтревожи, винаги може отново да се обърне към нас. 

Какъв е финалният ви съвет към пациентите?  

Финално – да бъдат отговорни към собственото си здраве, да не подценяват проблемите с очите, да не подценяват глаукомата. Особено пациентите от рисковите групи, които вече споменах, както и пациентите след 55-60-годишна възраст. Поне веднъж в годината да минават на очен лекар, независимо дали имат или не някакви оплаквания от своите очи. 

Росица АНГЕЛОВА