Д-р Иван Маджаров, председател на БЛС, в интервю за Радио "Фокус“

Д-р Маджаров, какви проблеми създаде въвеждането на електронните рецепти още през първия ден? 

Ние бяхме сигурни, че ще има проблеми, прохождащи проблеми, като във всяко ново нещо. За тези проблеми предупреждавахме – несъвършенства в информационната система, в софтуера на лекарите, липса на софтуер при някои лекари, каквито са болничните, които не работят на кабинети. Но бяхме изненадани от нещо съвсем друго. Всъщност още от първия ден стана ясно, че масово аптеките започнаха да връщат пациенти, не защото не се видели рецептата, а с указания и нареждане към лекаря: "Върнете се, лекарят да ви смени рецептата, да ви изпише друг антибиотик, защото този го нямаме“. Ако беше в един-два случая, би се приело – дадена аптека не е имала антибиотика, въпреки че по закон, когато го няма, тя трябва да го осигури до 24 часа или да посочи на пациента най-близката аптека, където би могло да го има. Явно законите не важат в тази част. Установихме, че големият натиск в България електронната рецепта да стане задължителна, единствената държава в Европейския съюз само с електронна рецепта, предлогът за това не са благовидни причини като- контрол, информация и пълнота на досието, а основание да се въведе заместване на терапията на пациента по търговски причини. Няма как иначе да се нарече това заместване, след като е само с един единствен мотив – "Нямаме това, което ви е изписал лекарят“. Дори не става въпрос дали е скъп медикаментът и предложение да му бъде даден по-евтин, което е логично. Ако пациентът не може да си купи препарата, би трябвало да може да си купи друг, по-евтин, който да го лекува. Тук просто става въпрос за желание да се продава според това какъв е интересът на аптеката, а не какъв е интересът на пациента. 

Разбрахме, че още в първия ден от въвеждането на електронните рецепти са издадени над 13 000. Имате ли информация за каква част от тези рецепти са върнати пациентите при личните им лекари, за да им замени антибиотика? 

Странно е, че няма информация, и това също е умишлено, каква част от тези рецепти е изпълнена от аптеките, какво количество медикаменти са отпуснати. Отново се фокусираме само върху лекарския кабинет и само какво е изписано. Нищо, никаква по-нататъшна информация за анализ на данни – какво е отпуснато, какво количество антибиотици, да направим някакво сравнение, например след месец да видим или един такъв ден какво количество антибиотици се продават в аптеките и сега, когато са били електронните вече въведени, какво се е продавало. Нали това беше целта – да видим колко от тези медикаменти са продавали. Ние знаехме, че поне едно около 40% от антибиотиците се отпускат без рецепта, но сега научихме, че останалите, които са с рецепта, практически не са отпуснати тези, които е изписал лекарят, а са отпуснати тези, които е решил фармацевтът. Няма друго обяснение, защото само преди един ден, в неделя, в събота, в петък тези аптеки отпускаха на хартиени рецепти антибиотици и никой не са го върнали. 

При хартиените рецепти имаше ли го този проблем и защо с тях е можело аптекарят да замени антибиотика, а сега не може? 

Защото аптекарят не е задължен – странно защо от години - да съхранява с цел проверка и контрол рецептата, когато става въпрос за медикамент, който е по лекарско предписание, и той не се притеснява дали ще даде нещо друго, или ще даде това, което е предписал лекарят. Просто рецептата си остава в пациента или се хвърля в коша и няма никакъв проблем той да даде каквото пожелае. Всъщност това лъсна във вчерашния ден като истина пред нас като лекари и пред цялото общество. 

Финансови интереси ли съзирате във всичко това? 

Няма какво друго да е. Там се продават медикаменти, не се подаряват. 

Как гледате на чуждия опит? Доколкото знам, има страни, в които лекарят изписва основната съставка на един антибиотик, а не конкретното търговско наименование. В аптеката можеш да си избереш между всички производители на продукта със същата основна съставка.

Стига да може да си избереш, ама не можеш да си избереш, защото в България аптеките не са задължени да заредят всички медикаменти, които са регистрирани на територията на страната. В България не е задължително да имаш всички медикаменти, т.е. да може да си избереш. На нас ни се предлага варианта, в който аптекарят ми казва какво има, т.е. какво е заредил той. Така че благовидният предлог пациентът да си избере – това се случва още в лекарския кабинет в България. Почти всички лекари, няма лекар, който да желае пациентът му да не може да си купи терапията. Те по собствена инициатива информират пациента, че има и по-евтини варианти на тази терапия. Но основният проблем е, че в аптеките не присъстват всички медикаменти, просто защото аптеките не зареждат всичко, което е налично в страната в складовете. 

Какво е вашето предложение? Така или иначе трябва да се премине към електронните рецепти. 

Защо трябва да се премине? Това кой го казва? Всъщност защо в цяла Европа има два варианта – и на хартия, и електронна? Вчерашният ден опорочи идеята за задължителна електронната рецепта. 

Защото се надяваме, че чрез електронните рецепти по-лесно, по-бързо ще става всичко. 

Пътят на пациента е същият – той трябва да посети лекаря, да му бъде направен преглед и да му бъде изписана терапия. Имаме три основни неща, които целим: първо, пациентът да бъде лекуван, второ, досието му да бъде пълно и да няма безконтролно отпускане на антибиотици и медикаменти, които са по лекарско предписание, без рецепта. Това може да се случи и с ангажимент от страна на кабинетите, и с ангажимент от страна на аптеките. Давам ви пример: ако лекарят изпише електронна рецепта и тя бъде изпълнена в аптеката, е изпълнено условието за пълнота на досие. Изпълнено е и условието за наличие на рецепта, с която се отпуска този медикамент и за нуждите на контрола, и за нуждите на системата. Когато лекарят обаче изпише хартиена рецепта, аптекарят би трябвало, както е в целия нормален свят, за нуждите на контрола да я съхрани, за да докаже, че е отпуснал антибиотика срещу рецепта, да качи данните на пациента в НЗИС и по този начин ще бъде изпълнено и условието - досието на пациента да е пълно. Не може всички задължения да бъдат върху гърба на лекаря. А знаете ли, че в аптеките в България контролът за това дали се отпускат медикаменти с рецепта, или без рецепта, е възможен само на осем човека, които единственият начин да се контролират, е като се явяват тайни агенти. Тайните агенти могат ли да бъдат тайни, ако са само осем и се познават от всички фармацевти в страната? 

Осем човека за всички аптеки в страната? 

Осем човека, да, осем човека. И всъщност контролът върху българските аптеки е тотално отменен отдавна. Те не са длъжни да събират рецепти, защото не искат да съхраняват, въпреки че нашите кабинети са пълни с папки и досиета. Те не са длъжни да изискват подпис от пациента, въпреки че му дават медикаменти за десетки хиляди лева понякога, когато са по Здравна каса, въпреки че ние сме задължени да изискваме подпис на пациента. Не може да продължава вечно така. И вчерашният ден, и днешният показват, че всъщност под благовидния предлог да имаме по-голяма пълнота на досието, се крие нещо съвсем друго – да създадем усещането след населението, че то е дискриминирано, защото не е разрешена замяна на терапията. Замяната на терапията на пациента е заплаха за всеки пациент, а не грешка на лекаря. Когато лекарят прецени, той би могъл, разбира се, да упомене, че е възможно и да се замени дадената терапия. Още повече, не пречи лекарят във всяка една рецепта да упоменава на пациента, че освен това, което е изписал, има и евтин вариант, което е друг медикамент. Ние не сме против това пациентите да знаят най-евтината терапия, която биха могли да си позволят, и те да вземат обективно решение дали искат да им бъде изписана най-евтината терапия. Но уверявам ви, в повечето случаи предпочитат да вземат поне средната категория. Никой не иска да се лекува с най-евтиното. 

Ако трябва да обобщим в едно изречение, какво е вашето предложение на този етап? 

Тъй като се компрометира изцяло идеята, че това е направено с благородни цели, ние предлагаме за изпълнение на целите, които си поставя управлението на държавата, да се въведе и да си останат и двата варианта, т.е. който желае да изписва електронно – електронно, който желае на хартия – на хартия, и аптеките да бъдат задължени да съхраняват хартиените рецепти с цел доказване, че са отпуснали антибиотика срещу рецепта. Защото това нещо не може да бъде обяснено – защо, след като по закон е написано, че трябва да бъде отпусната само срещу рецепта, начинът да бъде проверено това е премахнат. Този начин е премахнат – не се съхранява рецепта в аптеката. Е как да проверим тогава дали тя е продала 10 флакона антибиотик с рецепта, или без рецепта? Това е нашето предложени. А отговорността трябва да се носи от двете страни – и от аптеките, и от лекарите. От нас е предписването и отговорността за терапията и лечението на пациента, от тях е отговорността, че отпускат само това, което е предписано, и в същото време съхраняват рецептите и качват данните във НЗИС. Не може само лекарят да качва данни. 

Очевидно е, че това е тема с продължение.

Благодаря ви, д-р Маджаров