Д-р Иван-Александър Георгиев, част от екипа на отделението по "Урология" в болница "ВИТА", в интервю за предаването "Здравето на Фокус" на радио "Фокус".

Болница ВИТА е едно от двете болнични заведения в България, което има детска урология. Но най-добрата атестация за една болница не са рекламите на апаратурата, сградата и лекарите, а пациентите, които са намерили внимание, грижа и професионална помощ на проблемите си. Именно за това започваме с разказа на майката на млад пациент, който е намерил решение на здравословен проблем в болница ВИТА.

Колегата Ася Александрова, емблематичен глас в българския ефир и водещ на предаванията "Животът на фокус" и "Куфарът на фокус", ще ни заведе на адреса на здравето, но не като водещ, а като родител, който неотдавна, заради проблем със здравето на сина си, минава през лабиринтите на българското здравеопазване. Тя ще ни разкаже останалото. 

Синът ми беше диагностициран с хидроцеле. Това е случай, при който единият тестис започва да събира вода, което изисква оперативна намеса, разбира се, аз го обяснявам като лаик. Попаднахме в държавна болница, в която ни беше обяснено, че операцията ще бъде рутинна и че проблемът ще бъде решен. Направиха му операция, но още първия месец пак започна да събира вода. Тази операция се прави с пълна упойка и трябва да ви кажа, че излизането от нея на едно дете, нищо че е на 18 години, е изключително мъчително.

Разбрах, че един от най-добрите специалисти в тази област -  урологията, е д-р Емил Атанасов. Свързах се с него и той направи преглед. Обясни ни, че нищо не е свършено както трябва и че при втора операция проблемът ще бъде решен.   

Така попаднахме в болница "ВИТА". Персоналът беше изключителен. Операцията мина бързо, а вниманието към сина ми беше денонощно. Най-хубавото е, че проблемът му беше разрешен. Месец след операцията синът ми мина на контролен преглед , всичко беше наред. Този проблем вече е в миналото. Сега се чувства много добре.

Съжалявам, че не попаднах на д-р  Емил Атанасов още в самото начало, знаейки предварително, че д-р Савчев, който е собственик или управител на болница "ВИТА" от 20 години,  събира най-добрите специалисти. Много съм благодарна на д-р Емил Атанасов и на болница "ВИТА" за изключително професионалното отношение. Благодаря.

След разказа на колегата Ася Александрова за  здравословният проблем на нейния син, който е разрешен с изключителния професионализъм и внимание в болница "ВИТА", се срещаме и с един от специалистите там - д-р Иван-Александър Георгиев, част от екипа на отделението по "Урология" в болница "ВИТА".

Д-р Георгиев, обяснете ни от лекарска гледна точка какво представлява т.нар. хидроцеле?

За да могат да разберат нашите слушатели, какво представлява хидроцелето, ще споменем и едно друго състояние, което е т. нар. крипторхизъм или неслязъл тестис. Малко преди да се роди момченцето, още в утробата на майката, двата тестиса мигрират от коремната кухина през двата слабинни канала и се установяват долу в скроталната торбичка. Ако това не се случи, е вредно за тестисите на детето, тъй като скротумът съществува, за да може те да функционират на по-хладна температура. Понякога тестисите слизат в скротума, но се запазва една комуникация. Нека си го представят нашите слушатели като едно каналче, което свързва коремната кухина с обвивките на тестиса. И тъй като в корема има течност, тя натича през въпросния  канал и облива тестисите, което води до стопляне. Случва се същото, което би станало, ако тестисът е задържан в коремната кухина, тоест стои на топло. Ако не се вземат мерки, след време тестисът не може да произвежда адекватно хормони и полови клетки.

Сложна ли е тази операция? Разбрахме, че се прави под пълна упойка.

При децата анестезията трябва да е пълна, защото ние имаме определени срокове, които трябва да спазим, за да можем да предпазим органите от увреда. Трябва да знаят слушателите, че рискът при анестезия при децата след 6-месечна възраст, според проучванията, пада драстично. До 6-месечна възраст ние се въздържаме и извършваме интервенции само, ако са живото и органно застрашаващи състояния. Иначе, една контролирана анестезия при здраво дете, от гледна точка на общото състояние - да няма хрема, кашлица или вирусни заболявания, рискът е доста контролиран, колегите-анестезиолози имат богат опит. Децата се преглеждат предварително, ако нещо ги притеснява, съответно се отлага самата интервенция, която е планова. Чисто хирургично, за нас това е една рутинна операция. Разбира се, за родителите е огромен стрес, но за нас е рутинна, ежедневно се извършват и нямаме особени проблеми.

Трудно ли е да се постави тази диагноза, защото разбрахме от нашия колега, че при първото посещение в болнично заведение не е открит същината на проблема?

Специално хидроцелето при децата е една диагноза, която изисква човек да е нащрек. Защото както обяснихме въпросната течност натича от коремната кухина към тестиса. Но когато детето е било спокойно, в покой, например сутрин, когато се събуди детето, тази течност може да се върне към коремната кухина и тестисът да изглежда, че не е подут, това може да ни заблуди. Така че много е важно да се разпитат родителите добре и да се прегледа детето щателно. В случая органът, който обследваме не е някъде скрит от нас вътре в корема, той си се намира на достъпно място за палпация - за опипване, за ехографска диагностика, за т.нар. диафаноскопия, при която  осветяваме тестиса, и когато има излишна течност около него, тя се вижда.

Ако съществува такъв проблем, каква е възрастовата категория, до която той може да се прояви?

Хубаво е да се установи навреме, под навреме разбираме в рамките на първата годинка от живота на детето, вече да знаем за проблема. След това не се бърза да се коригира хирургически, защото тази комуникация с корема е възможно спонтанно да се затвори, без лекарска намеса. Така че не е необходимо да се изпада в паника,  да се бърза и да се изпреварват събитията, съответно да се провежда излишна хирургична намеса. Когато установим проблема, обикновено го проследяваме до 1,9-2-годишна възраст и ако няма обратно развитие, това вече води до извода, че такова е малко вероятно, а и също така тестисът започва да се уврежда. Така че до около 2-годишна възраст може да се проследява това състояние, ако няма спонтанно обратно развитие се коригира оперативно. Но както казах, това е еднодневна хирургия, която не е трудоемка. Другото, което трябва винаги да имаме предвид, е, че децата имат огромни възстановителни способности, много, много бързо се възстановяват и общо взето  нещата преминават доста спокойно.

Може ли то да се провокира спонтанно и да се появи по време на пубертета? 

Да, възможно е да се случи хидроцеле по време на пубертета, но това вече е друго хидроцеле, то не е вродено на база такава комуникация с коремната кухина, а може да бъде на база възпаление, на база травма, изобщо други причини. И съответно самият подход към оперативното лечение като достъп и техника са различни в двете форми на заболяването.

Д-р Георгиев, при какви проблеми  родителите на малките пациенти могат да се обръщат към вашето отделение?

При нас се извършват консултации и при нужда лечение на всички заболявания, които са вродени или придобити в детско-юношеската възраст и са във връзка с урологията. Това включва мъжката полова система, бъбреци, пикочопроводи, пикочен мехур.  Извършваме диагностика и лечение на заболявания, свързани, включително и със смущения в уринирането, както и всички други, които изискват хирургично лечение.

С изненада разбрах, че здравето на отделителната система на бебетата-момчета може да бъде проследено дори още, когато са  в майчината утроба. Разкажете ни повече за този вид наблюдения, изследвания?

В днешно време ние сме доста облагодетелствани, защото колегите, които се занимават с фетална морфология, могат да хванат нещата, както казвате вие, още преди да се роди детето. Така че, родителите са наясно, ако има някакъв проблем с детенцето, още преди раждането. Съответно те могат да предприемат рано стъпки по диагностика и лечение, което позволява да не се стига до непоправими вреди за детето в бъдеще. Другото, което трябва да отбележим, е, че на 6-ия месец всички дечица преминават през  ехографска профилактика на коремните органи. Благодарение на това, заболявания, които в миналото са били откривани късно, когато бъбреците са увредени и има трайни последствия за детето, сега успяваме да разберем за тях навреме.  Провеждайки адекватно лечение, израстват здрави деца, а в последствие и възрастни.

Когато се констатира проблем със специфичното изследване, това означава ли, че още преди раждането може да започне и лечението? Или просто майката и съответно педиатрите са много по-подготвени, когато детето се роди?

По отношение на нашата специалност интраутеринната - вътреутробната хирургия, няма много голямо поле за практика, но това подготвя родителите за това какво предстои. И както споменах по-рано, най-важното е, че се знае за проблема навреме. Той не остава скрит от родителите и от нас. Когато се реагира навреме, след като се роди детенцето, няма трайни последствия за здравето му.  

Една от особеностите при отглеждането на бебета-момчета е т.нар. забелване, което нерядко родителите правят и в домашни условия. Крие ли ова рискове и какви?

В България е залегнала традиция да се действа много агресивно в това отношение. Да се бърза и да се прави максимално рано с хигиенни цели. Проучванията по темата показват, че това крие рискове, тъй като кожата е много незряла при дечицата, особено в рамките на първата година от живота. Резки, груби манипулации, дали извършени вкъщи от родители, баби, дядовци или от лекар, могат да доведат до няколко негативни ефекта. Може да се травмира самата кожа, да се разкъса и след това да се образува т.нар. цикатрикс или белег, тоест да се промени трайно еластичността на кожата и реално да направим по-скоро беля, а не нещо добро на нашето дете. Освен това децата ги боли и чисто психологически понякога се развива съпротива и нежелание впоследствие детето да позволи да бъде пипано, да се отваря  тази кожа, да се поддържа хигиена. Така че, моят съвет е категорично да не се правят резки и груби манипулации. Не е важен моят съвет, но това са и препоръките, които се базират на наука.

Когато моят син беше бебе, тази манипулация ми беше препоръчана на 10-месечна възраст, това разбира се, беше доста отдавна. Сега какво казвате, каква е подходящата възраст?

Трябва да бъде прегледано детето. Има състояния, които изискват по-рано да се осигури членът да се заголва, даже в някои страни се препоръчва и да се обреже детето. При някои по-тежки вродени състояния на отделителната система, при които рискът от инфекция е голям, по този начин се подобрява хигиената и съответно се намалява рискът от инфекции.   

Но нека не бързат родителите, след годинка е хубаво детето да бъде прегледано, да се види какво е точно положението. Има възможност да се използват кремове, които да отпуснат кожата, да й позволят да стане по-широка и да ускорят естествените процеси на забелване.  Резки забелвания не се препоръчват на никоя възраст. Трябва да имаме предвид, че на дете на 10 месеца или на 1 годинка не му предстои да започне активно да има полов живот, така че, най-важна е хигиената, нея следим, а не нещо друго.

И във всички случаи консултации с лекар, а не предприемане на действия в домашни условия?

Не се препоръчват резки и непремерени движения, защото можем да навредим на детето.

По правило някои деца не пият достатъчно вода или поне според представите на родителите не е достатъчно. Може ли това да създаде проблем в процеса на израстване на детето?

Аз съм забелязал, когато комуникирам с пациентите, че понякога има една заблуда, че когато приемаме много течности, принуждаваме бъбреците да работят на по-високи обороти. Всъщност е точно обратното,  бъбрекът се затруднява и се тормози тогава, когато трябва да концентрира урината. Тоест, когато ние приемаме малко течности, тормозим бъбреците и целия организъм като цяло. Всички сме излезли от водата, някъде назад в еволюцията, така че хидратацията е ключова за нашия организъм и за нашето здраве. 

Добре, но има деца, на които не им се пие вода, и въпреки това родителите настояват  "Пий вода, пий вода". Трябва ли да бъдем толкова настойчиви, децата непременно да поглъщат определено количество вода?

Няма фиксирано количество вода. Естествено, че децата си усещат организма. Най-елементарният пример, който мога да дам, е че всеки от нас има различни нужди от прием на течности през лятото и през зимата. Организмът губи вода не само с урината, с дишането също, с потенето, с метаболизма и с други процеси. Така че няма как да има фиксирана стойност на течности, които трябва да приемаме, това нещо варира. 

Какви са вашите съвети към родителите по отношение на правилното функциониране на бъбречната  и отделителната система като цяло на децата?

Най-важното започва още по времето на бременността, споменахме за феталната морфология, изключително важно нещо, което не бива да се пропуска в никакъв случай. След това, както споменахме на 6-ия месец детето задължително трябва да бъде прегледано, да се огледат  ехографски коремните органи. Благодарение на това усилие от страна на родителите и на лекарите,  заболявания, които преди са се откривали късно - в пубертета или в зряла възраст, в момента се хващат още в бебешка и детска възраст.  Това позволява да се реагира адекватно, без да има последствия. Така че,  трябва да има профилактика. Разбира се, преглед на 1 годинка не е излишен, особено при момченцата, за да може да се установи, че всичко е наред с тестисите, както и да се види какъв е статусът на кожата - прословутото забелване. Преглед в началото на пубертета също би бил подходящ. Там вече има други състояния, които се случват - разширени вени на тестиса, варикоцеле, както и други, за които е редно да знаем, ако ги има.

Още веднъж да кажем, че всички, които имат някакви притеснения или просто искат да направят профилактика на своите деца, болница "ВИТА" е една от двете в България, която има детско отделение по "Урология".

Насреща сме за нашите слушатели и родители и искам да поздравя всички наши малки пациенти, както и техните родители.

Росица АНГЕЛОВА