Д-р Делян Георгиев, кмет на столични район "Изгрев", в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Г-н Георгиев, поощрен ли сте откъм Столична община или стрелите, които получавате, ви стимулират да противодействате? Как се управлява един от най-елитните столични райони, как се поддържа тази класа?

Взаимоотношенията между районите на София и Столична община са сложни. За тези вече три години, откакто съм избран за кмет на район "Изгрев“, не мога да се оплача от взаимоотношенията си със Столична община. Да, факт е, че винаги може по-добре, да, факт е, че за съжаление някой път политиката се намесва прекалено много в работата на районните кметове, но така или иначе, на този етап успяваме в район "Изгрев“ да изпълним рамката, в която сме поставени от гледна точка на бюджет и правомощия от страна на Столична община, на 100%. Това, което зависи от нас, ние го правим и мисля, че го правим добре.

Свикнал сте да реагирате бързо в извънредни ситуации, практикувайки преди това лекарската професия. Как тя ви помогна да се справяте като кмет?

Моята работа в гражданския живот винаги е била доста стресова и доста динамична. Медицината, и то медицината в Спешна помощ страшно много помага за организираността на един човек, неговата подреденост и дисциплина. Вярвам, че това оказва влияние и върху работата ми като кмет.

Проблемът с липсата на места в детските градини и ясли в София е известен на всички. По какъв начин обаче той може да бъде решен?

Единственият начин да бъде разрешен проблемът с липсата на места в детските градини е много активната работа и намеса от страна на Столична община и на държавата в този процес. Давам един пример. В "Изгрев“, когато бях избран за кмет през 2019 г., населението беше 39 000 жители по данни на служба ГРАО. Сега, към днешна дата, населението на "Изгрев“ е 70 000 жители. Район "Изгрев“ е един от най-тежко застроените райони на София и най-гъсто населеният такъв на базата жители на квадратен километър. Нашият район е 4,2 кв. км, от които половината заемат парковете, но останалата част е жилищна, т.е. върху 2 кв. км живеят 70 000 жители. Това е повече от повечето областни градове на България и от цели области дори ако щете. Място за строителство на нови детски градини и училища няма. На базата на това, че предстои заселване на новопостроените жилища в "Изгрев“, които само за последните години са над 11 000, аз очаквам да имаме сериозен проблем с липсата на места в детските градини и в училищата.

Нямаме подходящи общински терени и общински имоти за строителство на такива сгради като детски градини и затова вече тук ролята на Столична община е да изкупи частни такива и да мисли какво трябва да се предприеме като действия, за да може хората, децата да намерят място в детските градини. За тази година 762 са децата от "Изгрев“, които останаха извън обхвата на детските заведения. Това е сериозен проблем. Осъзнавайки го ясно, предприех действия по включване в програмата на Столична община на нашия район за разкриване на нови места и съм изключително щастлив, че нашият район "Изгрев“ е с най-мащабното разширение на детски градини от цяла София. Защитихме, нашата районна администрация защити успешно своите проекти и в "Изгрев“ трябва да започне строителството на пет обекта – три разширения на съществуващи детски градини и две нови детски градини, една самостоятелна детска ясла, на която вчера направихме първата копка, и една голяма детска градина за 15 групи, чисто нови говорим.

Можем ли да кажем къде ще се намират те?

Разбира се. Детската ясла се намира на ул. "Вълко Радински“ 5 в квартал "Изток“.  Между другото, с тази детска ясла страшно много се гордея, защото това беше един имот на Министерството на външните работи, който е даден на виетнамската държава за построяване на посолство на Виетнам през 1987 г., но така или иначе, този имот отпада от предназначение на Външно министерство, виетнамците се отказват по някакви си техни причини и имотът стоеше така повече от 30 години, заграден, вътре беше една джунгла - дървета, храсти и т.н. Аз поисках този имот от министъра на външните работи и много се радвам, че срещнах разбиране и имотът беше прехвърлен в Столична община. Към днешна дата, вчера направихме първа копка, започваме работа и до пролетта ще имаме голяма самостоятелна детска ясла за шест групи в "Изток“. Другият имот за чисто нова самостоятелна детска градина пък поисках от министъра на транспорта такъв имот, по бившето трасе на НКЖИ в квартал "Изгрев“ и там ще построим чисто нова детска градина, живот и здраве.

А другите обекти?

Другите са съществуващи детски градини. Става въпрос за 23-а градина, 34-а и 49-а детски градини в район "Изгрев“, които ще бъдат разширени. По този начин, изпълнявайки нашата си програма в "Изгрев“, ние ще разкрием над 500 нови места за децата в "Изгрев“. Това е постижение, което за съжаление не се е случвало в нито един софийски район – говоря като мащаби.

Защо?

Ами трудно ми е да отговоря. В централните софийски райони имаме проблем с липсата на места като имоти. В останалите райони защо това не се е случвало, при положение че има достатъчно имоти, и частни, и държавни, и общински, не мога да отговоря. Може би липса на инициативност от страна на администрацията, нямам представа.

А на какъв етап е изграждането на първата църква в района?

Това е мой личен ангажимент към жителите на "Изгрев“, който поех още в предизборната кампания през 2019 г. Не знам дали знаете, но нашият район е единственият от 24-те софийски района, който няма църква на своя територия.

Да.

И това е една идея на жителите на "Изгрев“, която е с много голяма давност. Много отдавна хората искат да имат храм в "Изгрев“. Няколко пъти се определяше имот, терен, който в последствие беше променян. Когато станах кмет, вече имахме отреден терен, но нито бяха събрани необходимите средства за строителството на храма, нито беше задвижен нещо кой знае какво. Да, имахме един дарен проект за строителство, но църква, знаете, се строи с дарения, с много усилия. Това е труден обект и като изпълнение по отношение на строителите, и като събиране на средства. Но се захванахме сериозно с църковното настоятелство.

Дарители се намират?

Да, да, да, с активна работа се намират дарители. Към днешна дата църквата е построена на груб строеж и се надявам до края на месец октомври тази година да я затворим отвън, да бъде облицована. Тя ще бъде облицована с врачански варовик, врачански камък. Между другото, нашата църква ще бъде много интересна по няколко причини. Това ще стане една от най-красивите църкви в кварталите на София. Иконостасът например ще бъде от мрамор, каменен ще бъде иконостасът. В София има само две такива църкви, едната от които е "Александър Невски“. Работата върви добре. Да, трудно върви, но върви добре. И се надявам до края на следващата година вече храмът да бъде осветен, защото самата зография, изографисването на църквата ще отнеме около година.

И хората да намират мир и спокойствие там.

Точно така.

Г-н Георгиев, с какви средства разполага район "Изгрев“ за тази година и над какви проекти вече сте се фокусирали, освен строежа на детските градини?

Средствата са сериозен проблем. Районните кметове не разполагаме със собствени бюджети. Т.е. на нас пари ни се дават от Столична община в една ограничена рамка и ние не можем да разгърнем мащабно някои идеи, които имаме. Това, между другото, е една доста голяма несправедливост по отношение на градовете с районно деление, защото се оказва, че едни районен кмет, който отговаря грубо казано за много повече хора от един кмет на областен град, има по-малко правомощия и няма пари за това. А хората са свикнали, и то с право, да се интересуват от местните кметове какво се случва, да обвиняват тях за несвършената работа и т.н. Но много малко хора си дават сметка, че реално ние не разполагаме с пари. Бюджетът, който получаваме на годишна база в "Изгрев“, е около 1% от това, което жителите на "Изгрев“ внасят в хазната на София като местни данъци и такси. Ако примерно разполагахме с 10 или 15% от това, което самите ние заработваме – говоря жителите на "Изгрев“, защото аз съм местен, аз съм един от тях, моето семейство е 60 години в този район – ако оставаха за нас тези пари, тогава нямаше да водим дори този разговор, който в момента водим. Това е сериозен проблем. Трябва проблеми в законодателството, за да може да разполагат районните кметове с бюджети. Тогава ситуацията ще бъде друга. Аз се учудвам, между другото, на управлението на Столична община, че има такъв централизиран подход. В централизацията не всичко е лошо, но в този случай според мен това е неработещ модел. Неработещ модел, защото недавайки достатъчно средства по места, районните кметове сме с вързани ръце и разликата между успешния и успешен районен кмет е в това къде успешният районен кмет е решил да даде, грубо казано, 5-те лева, с които разполага, т.е. да приоритизираш проблемите. А това не е работа.

Къде ще ги дадете вие тези 5 лева?

Ами, след много консултации – аз обичам да си говоря с хората и след много такива разговори с моите съкварталци стигнах до заключението, че е по-добре да дадем всички пари, с които разполагаме за инфраструктура, да кажем на едно място, но то да бъде направено като хората, отколкото да го разбиваме по кварталите. И в случая за тази година бюджетът на нашия район по отношение на инженерна инфраструктура ще бъде вложен в цялостна реконструкция и ремонт на най-посещавания вътрешноквартален парк – парк "Тинтява“, това е т.нар. градинка на КАТ, където ще подменим всички алеи, осветление ще бъде изградено, парковата мебел ще бъде подменена, ще сложим маси за игра. Има и едно игрище, което също ще бъде изцяло реконструирано. Но с това нашият бюджет приключва в "Изгрев“. А това е тъжно. Това е гъсто населен район, кварталите ни са пълни с деца и с млади хора, тъй като за последните години район "Изгрев“ страшно много се подмлади и към днешна дата 71% от населението на "Изгрев“ е до 40-годишна възраст. Това е много хубаво, но създава много проблеми и много отговорности има районната администрация. Тук говорим за деца, говорим за хора в активна възраст, които имат определен тип интереси, и невинаги съумяват районните кметове да отговарят на изискванията на жителите, които управляват.

В тази връзка какви сигнали получавате от граждани? За какво най-често ви с оплакват хората във вашия район?

Аз съм много щастлив и се шегувам с това, че както обичам да казвам, в лицето на гражданите имам поне 1000 души в Столичния инспекторат. Постоянно получавам сигнали, в това число и на личния си телефон, в социалните мрежи за най-различни неща, които се случват в района. Жителите на "Изгрев“ са много активни, много активни. Като преминем през сигнали за разни нарушения в самата инженерна инфраструктура, за аварии и т.н. и стигаме дори до някои странни сигнали, но все пак, това помага да си вършим работата. Дори да няма официално подаден сигнал, въпреки че жалби и сигнали са ежедневие и са страшно много, аз получавам информация за всяко едно кътче на нашия район, на трите ни квартала във всеки момент, във всеки един ден, което много помага. И така успяхме да изградим с администрацията такъв подход, в дори не се интересувам от официално подадените жалби. Има ли сигнал – хората сега, знаете, живеем в ХХІ век, изпращат снимки, изпращат локации и т.н., реагираме максимално бързо. И това помага. Така че аз някой път се учудвам на мои колеги и изобщо на хора, които се занимават с административна работа, които се дразнят на това нещо. Напротив, това е полезно. Гражданите не са врагове на администрацията. Ние сме едно цяло и заедно можем много повече. Така че благодаря на жителите на "Изгрев“ за това и наистина ще се радвам да продължи този тип комуникация и за в бъдеще, тя е полезна за всички нас.

Така е. И за финал на нашия разговор бих искала да чуя вашия коментар за изборите, които ни предстоят наесен. Какво смятате вие, че ще се случи? Имаме ли избор реално в България?

Труден, много, много труден въпрос. Наблюдавайки какво се случва, наблюдавайки тази липса на консолидираност, дори бих казал до голяма степен липса на отговорност в повечето политически субекти, мога само да се надявам, че след изборите на 2 октомври нещата ще стоят по различен начин, че ще се подходи национално отговорно и ще се вземат решения, дори на базата на компромиси, в интерес на обществото. Надявам се това да стане. Всички ние, българите, заслужаваме да имаме стабилно управление и трябва да го постигнем. Друг е въпросът, че действително това разединение, което има в обществото, отдавна не ни се е случвало. Има наслагване на много омраза и много негатив. Трябва да го преодолеем. 

Наслагване на омраза и негатив откъм гражданите или откъм политиците?

Откъм политиците. А и самите граждани до такава степен сме разделени на базата на политически пристрастия, разбирания и изобщо за пътя, по който трябва да върви държавата, че това създава проблеми. Но ние, българите сме доказали, че в трудни ситуации можем да се мобилизираме и да се обединим. Надявам се сега пак да бъде така, защото и последното редовно правителство, и служебните кабинети, поредица от тях, доказаха, че това може да се случи. Може да има политически консенсус между различни политически формации, хора с различно политическо мислене и разбирания в името на общата цел. Сега би трябвало пак да стане така, надявам се, защото иначе не ни чакат добри времена.

А коя трябва да бъде общата цел?

Ами знаете ли, аз изключително много се дразня от поредица изказвания на различни политически лидери и формации, които казват "Ние ще се борим с корупцията“, "Ние ще спазваме закона“, "Ние ще правим това“ – ама това са ваши задължения! Това не може да бъде политическа цел – да се борим с корупцията. Това е задължение на управлението. Според мен не се намира правилната мотивация и правилните цели. Но така или иначе, общата цел, рамката, към която всички трябва да се стремят, това е добруването на българския народ, както и да звучат тези думи. Това е смисълът на управлението – да направим така, че хората да се чувстват добре, че България да просперира и да върви напред. Не може целта ни да бъде да се борим с корупцията. Това не е цел, това е задължение. Не може целта ни да бъде да подсигурим материалното благо на населението – това пак е задължение на управлението. Целта трябва да бъде друга, но трябва да бъдем единни като нация, за да постигнем това, към което се стремим.