Д-р Андрей Ковачев, евродепутат, ЕНП/ГЕРБ, в интервю за предаването "Това е България" на Радио "Фокус".

Преди да започнем темата за "Шенген“, за която ви поканихме, иска ми се вашият кратък коментар за баталните сцени, които се разиграха в Охрид, при откриването на българския клуб "Цар Борис III“. Сигурна съм, че следите това с голям интерес и имате свой коментар.

Изключително странно и недостойно поведение на тези политически формации в Република Северна Македония, особено "Левица“, особено аз не бих ги нарекъл ВМРО, по-точно ДПМНЕ на Мицкоски, които се опитват да извличат политически дивиденти от антибългарска истерия, основана на фалшифицирането на историята от последните 70 години след 1944 година от комунистическия титовски режим. Много жалко, че има и надпревара, сега управляващите и те се чувстват да отговорят  и те излизат с декларация от СДСМ как това било неприемливо участници от Третия Райх или едва ли не поддръжници от Третия Райх да имало имена на клубове в Македония. Има едно съревнование, което е много тъжно, странно и жалко, между политическите формации там да продължават инерцията и наследството на Тито в Република Северна Македония. Не това е европейският подход, не това е толерантността и уважението, не това са Копенхагенските критерии. И аз не знам наистина как те ще преодолеят инерцията от това много мрачно и тъмно време на титова Югославия, която базира своята идеология на антибългарската теза. Много е тъжно, че те смятат своята страна, само след няколко дни те ще "славят“, както казват, антифашистката борба или ерго антибългарската, борбата срещу българския фашистки окупатор, както те казват. И те смятат, че тяхната държава е основана на това. Разбирате ли колко тежък е проблемът? Проблемът е, че техният елит, като казвам, това става въпрос за елита, и от СДСМ и от ДПМНЕ смятат, че държавата им е антифашистка, и поради това почти излиза същото, което говори и Путин. Аз не виждам никаква разликата между идеологията, която Путин разпространява, че се бори срещу нацизма и фашизма в Украйна, и това, което им е завещал Тито в Скопие, че се борят срещу фашистите. И днес видяхме странните сцени в Охрид, как ни наричат отново "фашисти“ и "татари“. И паметта на Негово Величество цар Борис III се опитват да я опетнят, което е много недостойно.

Г-н Ковачев, обаче интересното е, че този път освен антибългарските скандирания, вече чуваме и антиевропейски. Какво трябва да ни говори това? Една държава, която се стремеше – нарочно го казвам в минало време – към Европейския съюз, сега да чуваме такива скандирания, такъв език. Защо според вас, се прави това? Кой има интерес да спре Северна Македония по пътя й към Европейския съюз? Удобното извинение беше, че България го прави. Сега вече няма такова извинение.

Кремълската политика, за тях правилна, е разбира се да всява още повече раздор и да пречи по всякакъв начин. В Черна гора, използвайки Православната църква, в Сърбия, използвайки историческите връзки и отново думите "славянски“ и "православие“. И сега намериха възможност в Македония да използват антибългарската тема, като я свързват с това колко е лош е Европейският съюз, защото ни кара да имаме обективен прочит на историята и да не мразим вече българите, ерго по-добре да бъдем заедно със сърбите, с Москва. Ръка за ръка вървят тези две посоки – антиевропейската срещу омразата срещу Европейския съюз, срещу европейските ценности, срещу толерантността, свободата, справедливостта, обективния прочит на историята, и антибългарската теза за това, че ние сме фашистите, които в цялата история, и преди това разбира се, още от 681 година се опитваме да ги асимилираме, да ги окупираме, и те трябва да се борят срещу нас като най-голямото зло за тях и тяхната държава им я е дал Тото. Вчера имах с вицепремиера по европейските въпроси на Македония този дебат с него. Просто аз съм учуден, че едно и също повтарят: нашата държава е антифашистка, ерго сме срещу българите. Това е абсолютна идентичност с Владимир Путин, неговата доктрина за всички, които са срещу него, са нацисти и фашисти. Много тежка тема. И ние трябва да ги подкрепяме от друга страна с всичко. Аз много бих искал да сме като Румъния и Молдова, като Гърция и Кипър, да се подкрепяме във всяко нещо, да си помагаме. Сега е нужно електричество, България трябва да им помогне с достатъчно електричество, за да могат да минат добре през зимния период. Ние не трябва да се мразим. Това е кощунство спрямо нашите общи предци в Кукуш, в Лерин, в Битоля, в Охрид. Нашите предци не са се разделяли, то не е имало българска и македонска махала, те са били едно и също. Ние говорим за едни и същи семейства. Но 70 години промяна, такава гнусна пропаганда с терор в началото разбира се, променя и много манталитета. Това се вижда във всички страни на Източна Европа. Между другото, и България има този неприятен феномен – все още има хора, които продължават да вярват на комунистическия прочит на история, в България разбира се в много по-малка степен, защото при нас не се слави 9 септември за някаква положителна дата, а там това е националният им празник. Първа пушка, как един съгражданин на друг съгражданин го е убил в гръб, и двамата местни хора, и това все още е символът на борбата срещу българския фашистки окупатор, даже едното момче, което е убитото, е и племенник на Дамян Груев. Няма как племенникът на Дамян Груев да е българският фашистки окупатор, с който те са започнали борбата срещу лошите българи.

Да, тази тема е необятна, и за съжаление, толкова години вече не се променят настроенията, въпреки това, че имахме уверение от властите в Северна Македония, че се започва един процес на диалог, на разбирателство. Нищо от това, за съжаление, не се случва.

Само едно изречение, да не забравяме кой го прави това – дълбоката държава. В момента, в който някой смел политик, между другото, ето, ще кажа, че Зоран Заев 2017 година прояви смелост и започна процеса, в този момент започват заплахите, започват техните служби, връзките с Москва и Белград, бившите структури на УТБА, историчарите от техните университети започват да ги заплашват, че "Не може да се предавате, не може да предаваме инерцията от титово време“. И те се уплашват и спират. Това е проблемът. Те просто се плашат да направят тази смела стъпка напред и да кажат: "Да, това беше комунистическа диктатура, и това, което се говореше тогава, просто не е вярно“. Разбира се, да не продължаваме, темата е безкрайна. Нека да започнем по другата.



Да, пред нас стои наистина един много сериозен въпрос, който беше отложен няколко години заради ситуацията около КОВИД-19 и затегнатите мерки около пътуванията в Европа като цяло. Сега, България, Румъния и Хърватия към днешна дата, според вас, отговарят ли на всички изисквания да получат пълноправно членство в Шенгенската зона за безвизово пътуване?

Категорично отговорят на всички изисквания. Това е многократно оценявано както от Европейската комисия, така и от Европейския парламент с много гласувания. За Хърватска все още процесът не е приключил, мисля, че ноември месец ще бъде окончателното гласуване в Парламента за Хърватска. Но България и Румъния, има многократни оценки, България и Румъния доброволно се съгласиха и поканиха експертите на Комисията и страните-членки, които искат да посетят България и Румъния, това ще се случи след няколко дни, за да се уверят наново в това как опазваме външните граници на Европейския съюз и как функционират нашите летища и нашите структури, участието ни в   информационна система. Няма никакъв проблем на техническо и експертно ниво, единственият проблем е политически. Той е в политиката, която коалиционното правителство на г-н Рюте в Нидерландия има може би от повече от 10 години, затова че не иска да има разширяване, или по-точно смятат, че нидерландското общество не иска да има такова разширяване. В момента с толкова много други проблеми, които има в Нидерландия, този въпрос минава по-назад, и ние работим с всички коалиционни партньори в нидерландското правителство, и с CDA, нашите партньори от Християндемократическата партия на Нидерландия, и с партията на г-н Рюте, за да може този път светлината в тунела наистина да не е идващия насреща влак, а да е приемането на България, Румъния и след гласуването в Европейския парламент ноември месец и за Хърватска пълноправно в Шенгенското пространство. Има такива сигнали, че и от партията на г-н Рюте, която е либерална партия и е част от Renew Europe – "Обнови Европа“, и от CDA, която е пък в Европейската народна партия, при нас, че този път това не е на живот и смърт тема в нидерландското общество, и може да бъде взето положителното решение след положителните сигнали и от Берлин и от Париж, които са също важен глас при взимането на това решение.

Някакви срокове можем ли да кажем, в които това да се случи, по предварителни прогнози, разбира се?

 Аз много се притеснявам със срокове, защото вече и аз се уморих. В последните 11 години много ваши колеги са ми задавали този въпрос, и аз съм казвал: ето, декември, догодина март, септември, декември. И сега, разбира се, всички гледаме към Съвета през декември, така че има тази възможност да е през декември месец. Но поради това, че изминаха 11 години, аз се притеснявам да кажа със сигурност, че ще случи през декември, но това са очакванията засега. Въпреки че имаше такива очаквания и преди. Но сега няма вече никакъв аргумент, което да може да бъде използвано, а и България и Румъния повишават, а и Хърватска разбира се, повишават сигурността на цялото Шенгенско пространство. Ние захранваме като пълноправни членове на Шенгенската информационна система с информация от наши служби за издирвани хора, за коли, които са откраднати, за всички елементи, с които е нужно да се захранва тази система за сигурност, членове сме на Евродак, на всички бази данни, които са свързани с трафика, с борбата срещу тероризма и с опазването на границите. Добре работим с турските служби, нашата граница, българо-турската граница е добре опазвана. Много други външни граници, без да казвам държави, но са доста по, не толкова добре се опазват, колкото нашата външна граница.

Обаче тук възниква един въпрос за сигурността по границата. Може ли проблемите, които имаме в последните няколко месеца, не само ние, но ние като външна граница на Европейския съюз, с миграционния поток от близкоизточните държави, визирам и Афганистан, и продължаващия поток от Сирия, от Ирак, може ли това да ни изиграе лоша шега и да се окаже някакъв препъни камък? Без да искам да бъда някакъв лош пророк в случая.

Аз не смятам. Това е постоянен проблем. Тези мигранти от тези страни не са от днес много или от вчера, това е постоянен проблем за целия Европейски съюз. По същата логика може да се каже: защо Испания или защо Гърция и Италия не бъдат изключени от Шенгенското пространство, ако има натиск от тези държави. А знаем много добре, че през тези три държави, които споменах, влизат много сериозно количество, сериозна бройка неправомерно преминаващи – трябва да се внимава и с формулировката – неправомерно преминаващи външните ни граници хора. И не смятам, че това може да бъде аргумент. Пак казвам, ние сътрудничим, знаете, правителството на Бойко Борисов имаха много добро сътрудничество със службите на Турция, независимо какво мислим за правителството или за президента Ердоган, ние сме съседи, комшии, като такива трябва да имаме много добри отношение точно по тази тема за сигурността, за превенцията на масово нерегламентирано пресичане на външните граници на Европейския съюз. И това сътрудничество трябва да продължи независимо какво е правителството в България или в Турция. Ние оставаме съседи с Република Турция. Затова още веднъж подчертавам колко е важно добрите отношения и сътрудничеството в сферата "Сигурност“ с Република Турция.

Евелина БРАНИМИРОВА