Д-р Александър Колчев от екипа на болница ВИТА в интервю за предаването "Здравето на фокус" на Радио "Фокус". 

Статистка за 2023 година сочи, че 40 на сто от първокласниците в София имат различна степен на късогледство. Какви са най-честите причини за това, има ли ранни признаци, които подсказват за развитието на късогледство при децата? 

Миопията е все по-чест проблем. През годините, в последните десетилетия, все по-често виждаме дечица с късогледство. Най-лесният начин да забележим, че детето има проблем, е, когато започне да се оплаква – обикновено това става в училище, защото има затруднения да вижда дъската, или пък телевизора вечер вкъщи. Най-добрият вариант е да се правят профилактики, на които проблемът да бъде открит максимално рано. 

Кога е добре да бъде направена тази профилактика, на каква възраст? 

Първият преглед на най-малките дечица се препоръчва между шестия месец и първата година на детето. Той е редно да бъде в специализиран очен кабинет, в който има съответната апаратура, за да се направи прегледа. Може би тук е мястото да кажем, че болница ВИТА също организира ден за безплатния очни прегледи на деца – това ще бъде на 18 септември в сградата на болницата, на улица "Драговица" № 9.  Записванията се правят предварително по телефона.

Повод, за да ви попитам,  късогледството ли е най-често срещаният проблем при децата? 

Най-честите проблеми в съвремието при малките деца са свързани с различни видове диоптри – това е късогледство, което вече обсъдихме; далекогледство, което е най-често от различните видове рефракционни аномалии и астигматизмът, който е една идея по-рядък. Далекогледството е много често при децата, то, ако не е много силно, най-често не им пречи и не налага да се носят очила. 

Има ли заболяване на очите, което може да се коригира от само себе си, със самото израстване на детето? 

Добър пример за това е точно далекогледството, за което  говорим. Повечето деца се раждат далекогледи. С израстването на главата и съответно на окото това далекогледство най-често намалява. Има различни външни фактори, както и генетични, които определят докъде ще стигнат диоптрите. Детето може да остане далекогледо, както казахме най-голяма част от популацията е далекогледа, но може да стигне и до нулата, т.е. да няма никаква аномалия, нито плюс, нито минус, може и да мине в късогледство, което както казах все по-често се случва в наши дни.

В ранна възраст много деца имат т.нар. от родителите "кривогледство“, поне така е познато сред майките. Лекарите обикновено казват, че става дума за мързелив очен мускул. Как се установява това? Какво лечение се прилага? Има ли индикации, които трябва да бъдат сигнал за майката, че трябва да се посети очен лекар в тази ситуация? 

Да започнем хронологично: първо трябва да кажем, че дечицата до 4-месечна възраст, т.е. новородените могат съвсем нормално, т.нар. "физиологично“ да кривят едното или двете оченца. Те още имат прекалено слабо зрение, за да могат хубаво да фокусират в една точка. До четвъртия месец се смята за нормално от време на време едно от двете оченца да криви. Оттам насетне е хубаво при всяко съмнение на родителите, че има кривене на едното или двете очи, то да бъде заведено на очен лекар, тъй като прегледът е специализиран, трябва да се установи дали това кривогледство е истинско или т.нар.  псевдокривогледство, което всъщност е привидно. Може при някои деца да изглежда, че очити кривят, но всъщност да се окаже, че няма никакъв проблем. Обикновено проблемите се дължат главно на дисбаланс в очните мускули, примерно единият е по-силен от съответния в другото око или пък на някакъв скрит диоптър, който още не е установен, особено при по-малките и също може да доведе до кривене на едното или двете очи. 

Как се коригира това? 

Спрямо причината на това кривогледство има различни методи. Ако се окаже, че причината е някакъв диоптър, корекцията на този диоптър най-често води до изправяне на очите. Има ситуации, в които мускулният дисбаланс на очите обаче е доста голям, и тогава може да се наложи да се направят упражнения или в по-сериозни случаи да се правят и оперативни намеси, за да се коригира функцията на тези мускули. 

Според данни на Световната здравна организация 25% от децата по света, за щастие този процент в България е по-малък, имат проблем свързан със зрението. Може ли самата нужда от очила да породи проблеми и да причини по-тежки и заболявания? Д-р Колчев, има ли ясни индикации кога детето има проблем с очите? 

За нас, като очни лекари, те често са доста видни. За родителите – част от тях могат да останат дълго незабелязани. Главоболието е един от симптомите, често детето се оплаква, особено следобеда или при работа на близко, примерно четене, писане на домашни, гледане на различни електронни устройства, защото настъпва преумора на фокуса. Това може да се дължи на далекогледство, което досега не е било открито и съответно не се изписани очила за него. 

Много се говори напоследък за негативното влияние на електронните устройства върху детското зрение. Споделяте ли това?

Това е един сложен разговор. Както всички знаем, модерният свят се дигитализира и ние колкото и да искаме, не може да забраним на малчуганите да използват каквато и да електронна техника, защото това от един момент става невъзможно. Има препоръки, които да ги ограничат до някаква степен, защото не може да им забраним напълно. Примерно от 3 до 7-годишна възраст се препоръчва извънучилищно да се използва до половин час електронни устройства, говорим за таблети и телефони, а от 7 до 10 -годишна възраст се препоръчва до час. И пак казвам – извънучилищно, защото вече и в училище се използват таблети и компютри, телефони за различни занимания, които няма как да избегнем.

Има ли правила, свързани с позата на главата и отдалеченост на екрана от очите, когато децата ползват електронни устройства?

Това е много хубав въпрос. Колкото по-наблизко работим, толкова по-голям е рискът в последствие да се развие късогледството. Хубаво е децата да държат електронните устройства – телефон, таблет – максимално далече, т.е.  с опънати ръчички, да не лягат върху тях, за да може да увеличат дистанцията. Колкото по-голяма е дистанцията, толкова по-ниско е натоварването. Таблетът е една идея по-добре от телефона, защото той е с по-малък екран и  без да искат го държат по-наблизо, за да виждат детайла. Компютърът е още по-добре, защото е по-далеч от очите. 

Липсата на достатъчно дневна светлина в стаята, където децата четат и пишат, може ли също да бъде причина за развитие на късогледство?

Това е един от другите рискови фактори, т.е. животът на закрито, на затворено. Хубаво е децата да прекарват максимално много време навън, да играят, да виждат слънце, за да произвеждат достатъчно витамин D, което намалява риска от развитие на късогледство. 

Вярно ли е, че когато има проблем с очите, почти винаги има и липса на витамин D в организма на детето?

Двата параметъра са свързани в немалко изследвания. Това не значи, че винаги едното води до другото. Гледането наблизо, както казахме, може да е таблет или други устройства, е рисков фактор. Животът на тъмно, вътре, пред екран също е рисков фактор, но не е задължително едното и другото да са свързани.

Доколкото знам при голяма част от децата, има т.нар. "рефракционни аномалии". Какво означава това?

Рефракционните аномалии на най-достъпен език са това, което ни е наричаме късогледство или миопия и далекогледство - хиперметропия, както и астигматизъм. Това всъщност значи, че светлината не се фокусира на правилната точка. В този случай трябва да сложим очила за далекогледство или минусови очила за късогледство, за да коригираме тази рефракционна аномалия.

Използвам повода, за да ви задам и въпрос, който дойде на електронната ни поща: допустимо ли е поставянето на лещи на малки деца, за да си избегнат рисковете при падане например, ако детето носи очила?

Лещите са много удобно нещо при възрастните хора, но трябва да се спазва много стриктна хигиена. Препоръките на офталмолозите, с които ще говорите, спрямо държавите са много различни. Аз лично преди 14 дори 16-годишна възраст не обичам да изписвам контактни лещи, защото има риск от неспазване на правилна хигиена на лещите, които могат да предизвикат инфекция, и това да има тежки последствия във времето. Очилата от друга гледна точка са по-неудобни, когато детето иска да спортува, да тича навън, да играе, но пък има по-нисък риск от такива инфекции, защото те не се допират до окото.

Напоследък стана много модерен т.нар. "здравен туризъм", хората търсят лечение на различни видове заболявания в съседни страни. Съпоставимо ли е българското здравеопазване в областта на очните болести с европейските практики и стандарти?

Конкретно за очните болести с чисто сърце казвам да. Смятам, че в България имаме страхотни специалисти за всяка една възраст и се занимаваме с почти всичко, да не кажа всичко, което може да се намери и на Запад. Има за жалост специалности, за които нямаме достатъчно медици, за да покрият тези нужди, но в очната сфера България в никакъв случай не е назад спрямо света. 

Всички медици, за каквото и заболяване да става дума казват, че превенцията е най-доброто лечение. От тази гледната точка, д-р Колчев, каква превенция препоръчвате за детското зрение? 

При новородени се препоръчва първи преглед между 6-и и 12-ти месец, така че да се хванат някакви много големи рефракционни аномалии или други проблеми, които могат да останат неоткрити.   Ако нищо не се открие на този първи преглед, който е малко преди година, се препоръчва да има преглед във вербална възраст, когато имаме комуникация с детето - около година и половина, и преглед преди да се влезе в първи кла. Естествено, ако се намери нещо, очният лекар ще ви препоръча по-редовни прегледи за съответно заболяването, което е открито. 

Всичко това се отнася до темата "Превенция". Още веднъж обаче да кажем като съвет към родителите и малките пациенти какво трябва да знаят, за да запазят зрението си максимално дълго?

Както говорихме по-рано, едно дете в нормалното си развитие в много голям процент от случаите просто трябва да прекарва достатъчно време навън, да играе, да бъде на слънце, да не се прекалява с електронните устройства, без да се забраняват напълно, защото това води до допълнително желание и трудности. Естествено и да се правят профилактични прегледи, за да се открият навреме проблеми, които родителите няма как да забележат вкъщи. 

Още веднъж в края на разговора да кажем, че болница ВИТА организира ден за безплатни очни прегледи, нали така? 

Да, 18-и септември е предвиден за дечицата и ще имаме безплатни профилактични прегледи за тях. 

Всички, които желаят да посетят тези прегледи, да се консултират с офталмолог, трябва предварително да се запишат на телефона в болницата, а адресът е улица "Дарговица" № 9. Благодаря Ви, д-р Колчев, за този разговор.

Благодаря много и на вас. 

Росица АНГЕЛОВА