Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с председателя на Дружеството на пловдивските писатели д-р Ахавни Кеворкян за пишещите хора, изкушени от литературата и изкуствата.

Д-р Кеворкян, кажете ни колко членове наброява дружеството? Първо това питам, макар че не е най-същественото.

Дружеството на писателите наброява около 70-75 члена към настоящия момент, от минало годишното събиране на членски внос, тези, които са платили. Но значително повече са приятелите на дружеството, които са пишещи хора или хора, които са изкушени от литературата и изкуството, непрекъснато около нас, при наши събития и при организирането на тези събития. Имам предвид и множество млади хора, известни и не толкова известни автори в града, които не са реални членове на дружеството, но са сподвижници на дружеството от години и за нас е особено удоволствие да са сред нас. Ина Иванова, Петър Краевски примерно – имена и хора, които са радост.

Т.е. не сте затворена организация, както някога беше Дружеството на писатели, на композиторите и т.н., беше едно затворено общество, където младите хора не могат да пробият. При вас явно не са така нещата.

Със сигурност сме много далеч от това разбиране и този стереотип. Първо, защото динамиката и развитието, свежестта в което и да е поприще идва от младите хора. Ако искаме по някакъв начин ние да сме адекватни на времето, творчеството, което създаваме и представяме в общностите си, да бъде чуваемо и разбираемо, ние трябва да се съобразим с вижданията и усещанията, светоусещанията на младите хора, разбира се.

В последно време много хора като че ли прописаха. Греша ли?

И аз ви се засмях. Да, така е. Аз също виждам, много от нас виждаме тази тенденция. От една страна, знаете, всяко нещо, което се случва в живота ни, може да бъде представено от всички възможни гледни точки. Има няколко гледни точки по това обстоятелство. Първо, свободата да пишеш каквото и както си искаш и да издаваш самостоятелно, без да си ангажиран със съответно издателство, одобрението на това издателство, с редактора му, със стилистите му – можеш сам да влезеш в една печатница със своя труд и да го издадеш. Това дава възможност за свръхписане.

И онлайн възможности има много в момента.

И онлайн възможностите, в които имаш определен кръг хора, които бивайки твои приятели, нонстоп, така казано, по фейсбукарски, те лайкват, лайкват, лайкват и ти кажеш "Боже, аз съм велик творец!“. Но на фона на това пък, тази свобода и това много писане дава възможност на много млади хора да намерят своя път в изкуството, без някой да ги спре. Но тук въпросът вече и отговорността е на можещите, знаещите, разбиращите много спокойно, плавно, адекватно да образоват тези хора в това поприще, защото не всички са литератори. Има хора, които се занимават с 1 милион неща, но имат в себе си емоцията и енергията, която могат да въплътят в красиви думи. Тези хора имат нужда от подкрепа, за да могат да направят това, което носят в себе си, добро и все повече да израстват. Така че – да, и е хубаво, и е хубаво това, че сме свободни да пишем.

Точно това исках да чуя, защото битува едно мнение като "Ти какво разбираш от литература, от изкуство? Защо изобщо правиш бегли опити?“. Но е важно да се подаде ръка – това, което вие казахте.

Точно, пази боже наистина да са повече тези хора, които не разрешават някой да излезе на повърхността.

Да, да. Защото това е творчество все пак.

В нашето дружество не сме такива, опитваме се.

Добре, затова насочих натам разговора, защото, за да има такива велики – те се оценяват винаги след време и след смъртта, което е жалко, като Добромир Тонев, трябва да има някой, който да подаде ръка, и някой, който да въведе човек в това тайнство. Защото това си едно тайнство, това не всеки го може, разбира се. Това трябва да го носиш в себе си. Така е, нали?

Абсолютно съм съгласна с вас. Аз не съм била в тези среди във времето, аз съм стоматолог и 10-12 години от живота ми съм се занимавала изключително и само с една доста по-скучна наука, в смисъл не литературна, достатъчно много интересна и творчески насочена. Но като се върнем към литературата, има много имена, които за съжаление днес са вече във селенията Божи, като Владо Янев, като проф. Игов, които са били много силна морална подкрепа на младите творци от своето си време. Не само Добромир Тонев. Аз ще кажа Вазкен Налбантян, ще кажа Юлиян Папазян – на Киркор Папазян синът. Това са мои съученици, които реално познавам и знам колко много тези именити творци им дадоха. Петър Краевски, една Ина Иванова – тези хора винаги казват, че голяма част от което са, са заради подкрепата, която са получавали от големите ни литератури. А в Пловдив наистина има такива. Добри Тонев много рано си е отишъл от този свят, но остави едно много искрящо наследство. Едно ни остави теми за размисъл и второ, наистина чудесни стихове остави. Остави и име в Пловдив. Пловдив заслужава Добромир Тонев и ние просто би трябвало да сме щастливи, че сме го имали в съзвездието литературни таланти в нашия град.

Какво мислите по въпроса защо всичко става толкова трудно у нас, а може би не е само тук, не знам – та хората на изкуството получават своето признание късно, по-често след смъртта им?

Да, виждаме такава тенденция, виждаме такива примери. Но това също бихме могли да го погледнем от няколко гледни точки. Човек израства в своето физическо присъствие тук, на земята, творейки. Този път на израстване много често е много самотен, много труден и трънлив. Ако имаш приятели, те са малко, тези, които ти помагат по пътя – говорим в попрището, тези, които те подкрепят, тези, с които работиш. Но израстването е един самотен път. Когато вече физически човекът го няма, има само резултата от това израстване и ние много по-ясно виждаме висината на създадения продукт. И може би това е причината. Не че тях ги няма и че не блестят на небосклона. Личното ми становище и голямото ми желание, говорейки за литература, за поезия и проза, за пловдивска литература – много, много ми се иска да има събития, повече събития, в които да говорим за онези, които са висини в нашето литературно общество, пловдивското говоря, и хора, които не би трябвало да бъдат забравени. Ако и да са си отишли от този свят твърде млади, те оставиха огромен литературен багаж, и то много ценен – нещо, което ние сме длъжни от време на време да изтупваме от прахта и да го показваме в целия му блясък.

И може би да кажем на тези, които сега пишат – нека да продължават, защото трябва да остане нещо след тях, което да бъде оценено, евентуално.

Да пишат и много да четат. Няма добър писател – дали прозаик, дали писач на писма, дали писач във "Фейсбук“, няма добър, няма качествен продукт, ако ти не се учиш, ако не четеш. Това е абсурдно! Не можеш да си толкова талантлив, че да надбягаш всички в това огромно състезание на съзвездие от звезди.

Така че колкото повече четеш, колкото повече научиш, толкова по-добър ще бъдеш. Въпросът е, за да си добър тук и да се чувстваш удовлетворен тук ти самият, съизмервайки се с големите, и то не за да ги застигнеш и надминеш, а просто да вървиш към тях.

Много, много ценен съвет. Остана малко време да кажете какво предстои от вашите изяви на дружеството в скоро време.

О, разбира се! Месецът ни е запълнен изцяло. Това, което аз бих споделила с вашите читатели, слушатели, с хората на изкуството, които биха се заинтересували от нашата програма – има я в нашия сайт, в страницата ни във "Фейсбук“ – на 16 октомври от 18.00 часа в залата на дружеството акад. Марин Кадиев ще говори за своя приятел и огромен писателски талант Хайтов. За Хайтов винаги има какво ново да научим и какво да ни кажат. А акад. Кадиев има какво да каже, така че ще бъде една чудесна вечер, много интересна и много значима. На 28 октомври в малката конферентна Зала на Борис Христов ще честваме двамата огромни пловдивски поети Петър Анастасов и Николай Заяков, които са астрални близнаци, родени на един и същи ден, много близки приятели. Те са родени на 27 октомври, но няма да пречим на изборите – нашият избор ще бъде направен на 28 октомври, вечерта от 18.00 часа. И още едно огромно събитие – наистина октомври за нас е доста звезден, за мен поне е така. На 30 октомври в 17.30 часа в киносалона на Римски стадион ще очакваме Елка Няголова със Славянска академия, с международен екип от гости, които със съдействието на Фондация "Яворов“ от Чирпан ще бъдат наши гости, за да си говорим за Яворов и да рецитираме за Яворов. Всички са поканени, тези, които са изкушени от поезията и би ги зарадвало. Това би им дало едно различно усещане за деня.