Цветанка Андреева, политолог, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Ако слушаме Бойко Борисов, ГЕРБ повече в сглобки няма да участва, това са порочни практики, а ПП са фалшификатори. Ако слушаме Кирил Петков, Борисов има голям врат на който е увиснал Пеевски и Пеевски изглежда, че управлява ГЕРБ. Ако слушаме Асен Василев, коалират ли се с ГЕРБ, на следващите избори ще спечели “Възраждане". На какво ви прилича това? Познахте. На анекдота за оптимиста и песимиста, според първия чашата е до половината пълна, според втория - до половината празна. Какъв е реалният прочит на политическата ситуация и какъв изход след изборите предопределя тя. Наш гост е политологът Цветанка Андреева. Добре дошла в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-жо Андреева.

Здравейте, благодаря за поканата.

Какъв е прочитът на политическата ситуация? Оставаме с впечатление, че всички страни говорят убедително, дори с доказателства, само че различно. И събрани заедно, съвсем не дават обща картина. Може ли да се преподреди хаосът?

Най-вероятно, защото това е целта за отиването на предсрочни избори. Трябва да отчетем съвсем реалистично, че се намираме в предизборна кампания и говоренето е най-вече с цел да се мобилизират емоциите на електоратите. Така да се нажежат страстите, за да могат хората да отидат до урните. Мисля обаче, че така е изчислено говоренето, че предизвиква твърдите ядра и всъщност се губи по-широката, гражданската периферия за този вот. Очевидно стратегиите на партиите са за това да се играе на сигурното по отношение на електоралната база, без особени рискове да се прихване и друг електорат. Някак си нещата изглеждат в този смисъл предопределени, но като резултатност мисля, че все пак тези избори ще донесат нещо качествено по-различно. Колкото и да говорим, че ще се възпроизведе съществуващото, мисля, че балансите, конфигурацията ще бъдат доста по-различни от сега съществуващото мнозинство, което се беше оформило в парламента и успя да роди единствено сглобката като форма на управление. В този смисъл  дори и тези, които участваха в сглобката, я критикуват, но вижте,  критикуват механизма, по който се бяха коалирали, но остава сякаш все още възможност да седнат и да преговарят след избори.

За нова сглобка?

По-скоро вече се говори и от едната, и от другата страна за категорични споразумения, за разписване, за ясна ангажираност с властта. Някак си явно и двата стратегически партньора осъзнаха, че устойчива власт няма как да се състои през такъв тип сглобяване, в което отговорността оставаше неясна, фигурите, които бяха посочени в кабинета, бяха политически безлични – да ги наречем, и не се знаеше кой кого е излъчил. В този смисъл в политиката това са слаби фигури, слаби министри, когато зад тях не се знае, каква сила седи.

След като големите парламентарно представени партии са готови да играят на твърдо с твърдите си ядра, къде отива периферията?

Във вкъщи. Ще си остане вкъщи, най-вероятно така, както сочат и социолозите. Има един голям процент от обществото, които не гласуват, които са обаче изключително важни от гледна точка на анализа: какво се случва в обществото и каква е легитимността на властта в държавата. Защото високият процент на не гласуващи не се състои от хора, които просто не се интересуват от политиката. В това пространство има хора с много ясно изразени политически ориентири, има хора, които по някакъв начин не припознават никой от играчите на терена като хора, които могат да представляват техните интереси във властта. И това е изключително опасното – не толкова политическата апатия, а по-скоро това, че гражданите не разпознават партии, на които да делегират правата си да бъдат управлявани. И това води до разрив между общество и политическо, не толкова протестния вот или наказателния вот – това е също политическа позиция. Протестният и наказателният вот най-вероятно ще се концентрират в слаби граници в “Има такъв народ", донякъде “Възраждане" от гледна точка на европейската тематика, антиевропейските настроения ще бъдат концентрирани там. Трябва да отчетем тук и липсата на единство в лявото. Много голяма част от левия електорат най-вероятно няма да гласува, защото виждаме едно разцепление на три, на три се разцепи лявото пространство. Така че левият електорат ще бъде доста неудовлетворен или разпокъсан в избора си, недостатъчно мобилизиран.

До кога може да продължава разрива, разстоянието, пропастта между политическото и отвратените негласуващи?

Предполагам, че няма да е много дълго, защото така или иначе вече се говори от поредица от избори насам за появата на нов проект, който ще грабне вота и вълната от негласуващи, които са настроени критично към съществуващото партийно разпределение на властта. Но това, което искам да кажа, е, че има нещо изключително опасно за хората, което те не разбират и стават жертви. Това са така наречените инженерингови проекти в политиката, които се възползват винаги от назрелите обществени очаквания, от недоволствата, там на тъмно някъде биват изграждани. Намират се фигури, които са обществено силно интересни, те биват поставени на челото на някакви формации. Но това е политическо инженерство и подобен тип проекти не оцеляват във времето. Някак си станахме свидетели на много-много подобни проекти от началото на прехода та до сега.

“Продължаваме промяната" не е ли такъв проект?

“Продължаваме промяната" – това е огромното предизвикателство пред тях, не толкова даже дали ще се наредят на второ-трето място или  на                  четвърто, понеже вторите, третите и четвъртите са доста изравнени според социологията. Това дали изобщо могат трайно да се впишат в партийната система, да останат като субект партиен в пространството или просто ще са поредните играчи за няколко кратки политически сезона, това те трябва да го решат и е въпрос на изключително стратегическо поведение от тяхна страна.

Задаващите се алтернативи имат ли този потенциал, поне една от тях да се превърне във флагмана на негласуващите? И доколко тази, която би могла да бъде такава, също не е плод на инженеринг?

Точно това е, че всеки проект, който ще бъде от популистки тип, той е инженерингов проект. Това не са класическите политически партии, класически разбира се в нашия български смисъл, в който имаме само 30-годишна демократична традиция след дълъг тоталитарен период. Но пък виждаме някои партии, които успяха да се впишат трайно в политическото пространство, докато други избухват на политическия терен, носейки се на гребена на някакво социално недоволство, но са абсолютно неспособни да упражняват властта в държавата. Видяхме го и с “Има такъв народ", когато спечелиха цялата власт, видяхме го няколко пъти как се мултиплицира този ефект с “Продължаваме промяната". Всъщност “Продължаваме промяната" колкото и силно в тази кампания да привиждат ГЕРБ като основния си враг, някак си за тях единствено удобно и възможно е да бъдат в коалиция с ГЕРБ. Те не можаха да бъдат в дългосрочна стратегическа коалиция с БСП и с “Има такъв народ", не ги виждам с “Възраждане" по никакъв начин. И от тук насетне за тях единственият приемлив партньор ще бъде ГЕРБ.

Искам да погледнем към негласуващите от друг ъгъл. Кому е изгодна ниската избирателна активност, която неизбежно произтича от поведението на водещите политически играчи? Те се карат постоянно: в ляво, в дясно, с Радев, Радев им  се кара, хаос и скандали. Кого устройва това?

Аз наистина не мисля, че някой, който реално участва в политическия процес,  го устройва това нещо, напротив, то е нож с няколко остриета, насочен към легитимността на властта от една страна в държавата. От друга страна подрива устоите на доверието в институциите. От там съответно и идеята за демокрацията като процес, който е способен да прехвърля властта от суверена към трите власти в държавата. Ако някой бива устройван, това сочи политическата история, в подобни моменти печелят винаги авторитарни, тоталитарни режими, нагласи и популистки формации. Общо взето след дълги периоди на криза в демокрацията следват подобен тип управления, които са свързани повече с авторитаризъм, да не отиваме чак така в идеята за тоталитаризъм. Но си мисля, че в крайна сметка политиците ни рано или късно ще се усетят и няма да допуснат да скъсат тази връзка със суверена, защото наблюдавам желание в тях, примерно да обновяват елитите си. Колкото и да изглежда на пръв поглед, че не е така, че едни и същи хора се въртят. Но вижте, динамиката на тези три години криза всъщност много бързо износи едни хора. Но в крайна сметка видяхме как елитът започна да се променя чисто персонално, и за мен това е пътят: промяната в самите партии, дори не толкова персонално, колкото правото на една партия да промени политиката. Така, както е в историята на онези развити западни общества, в които управляват едни и същи партии, но според предизвикателствата на икономиката, на световния ред и политика те променят собствените си не толкова принципи, принципите са едни и същи, но стратегиите си за управление. Така че партиите са живи субекти, те трябва да се обновяват като стратегии, като хора, и тогава ще се възроди връзката между общество и политически елит.

А защо оставаме с впечатлението, че повечето ни партии, да не кажа почти всички, са от лидерски тип, и в крайна сметка лидерът е този, който променя хората около себе си, дали ще ги наречем елит или обкръжение, но той е този, който мести фигурките?

Това е тенденция, която се наблюдава в цял свят общо взето, на Изток и на Запад, ако погледнем има такава идея за силата на политическия образ, на лидерите, които се сблъскват, като започнем от Съединените американски щати, където два силни образа се сблъскват: Тръмп срещу Байдън. Това е повече сблъсък на персонални фигури отколкото на партиен вот, както виждаме. Опитът беше, ако щете в Англия, там нещата показаха и Борис Джонсън и Найджъл Фараж, минаването през атрактивния образ на политиците успява да създаде повече популистки модели, но те не остават трайно в управлението. Лидерски партии в България аз чак пък толкова не виждам.

А, ГЕРБ, БСП?

ГЕРБ има силен лидер, но вижте, това, което прави ГЕРБ реална партия не е толкова наличието на Бойко Борисов, който безспорно мобилизира и електорат и партия, а това, че вече изградиха база кадри. Те във всеки един момент могат да посочат по 2-3 имена, да речем за министри, за участници в органите на власт. Всъщност, като се замислим, малко са партиите, които разполагат с кадрови потенциал. Да, в ДПС има, в ГЕРБ има, в БСП вече не чак толкова и в другите партии това са изключително ограничени ресурси откъм експертиза за управление. Не бих нарекла БСП лидерска партия, защото там наблюдаваме процес, в който лидерът използва властта единствено, за да запази собственото си оцеляване в партията, която обаче се топи. Тя се топи, тя се разцепва и виждаме един процес в ляво, който е изключително тревожен: липса по-скоро на лидерство. Там няма силна фигура, която може да обедини и да започне изобщо процес на обединение. Там по-скоро фигурите спъват това обединение. И тук, между другото може би е истинската, същинска и смислена роля на президента Радев. Той произхожда от лявото, неговият вот е основно в ляво и вместо да го играе хибриден атлантик, по-добре да вложи ресурса си в бъдеще да обедини лявото пространство. Защото той има подкрепа и в трите в момента оформили се лагери като електорална подкрепа, включително и в БСП, на ниво ръководство не, но на ниво членство хората гласуват за него. Така че ако Радев изобщо иска да се занимава с политика като партийно строителство, вместо да слуша лошите съвети на експертите си да прави нов проект, то по-добре е да концентрира мисията си в ляво.

В предишното интервю прогнозирахте, ако ПП-ДБ превърне ДПС в противник, то този кабинет няма бъдеще. И познахте. Сега кампанията на ПП-ДБ започна отново с водещ акцент срещу Пеевски, освен разбира се срещу Борисов и ГЕРБ. До къде ще доведе тази обсесия при тях?

Има нещо, което трябва да кажем: някак си реформаторските сили по един и същи грешен подход използват ДПС по отношение на реформите, които те привиждат. И това нещо е повече от 10 години. Някак си подхода им към ДПС е изключително сгрешен. Опитът да притиснат реформаторите ДПС никога не е успешен и свършва с крах, ако щете и чисто изборен крах за тях. Винаги се разпадат правителства, винаги отиват на избори и те губят. Така се получи след Реформаторския блок, така се получи и сега. ДПС е партия, която не може да бъде притисната със сила, която с желание да я унижиш може да я накара да направи реформи. Няма как да се случи това. Някак си от гледна точка на властта на държавата, съдебната реформа и всички други реформи са възможни само като еволюция. Само баланс, мекота в преговорите и политически прогрес може да осигури реформите, всичко друго са неуспешни революции. И се надявам, че тези реформаторски сили, сили на промяната най-накрая ще си научат злочестия урок, че така с ДПС не могат да се държат. Защото не можеш да ги използваш или като съюзници, или като врагове - в кампаниите да са ти врагове, а във властта да ги търсиш за съюзници. Трябва да обяснят на собствените си електорати, че ще седнат на масата и ще търсят най-доброто решение за България. И това е въпрос на много компромиси, на много верни политически ходове, в които не обиждаш партньорите си, а търсиш да извлечеш най-доброто от тях. Това е умението на големите политици да намерят силата в партньорите си и да я използват за собствените си цели.

Ако слушаме Христо Иванов, ДПС и в частност Пеевски е най-голямото зло. И тук вече се завъртат едни конспиративни теории. Кога те ще могат да излязат от тях?

Ами ще излязат тогава, когато някак си излязат от собствения си кръг, който се заформи капсулиран.

Пашкул?

Изключително капсулиран е кръгът на реформатоските сили, който винаги им е подсигурявал един вот, една градска подкрепа, която през повечето пъти, трябва да признаем, успява да ги вкара в парламента, но никога не успяват да излязат, да надхвърлят собствената си граница на електорална подкрепа. Никога не успяха да разкажат идеите си за реформи извън София и на цялата нация, да я направят съпричастна към идеите си. Не просто на тези там 1000 човека или няколко хиляди  на площада, а на национално ниво да направиш разказа си достъпен и от там да черпиш легитимност, да преговаряш с партньори, да си силен във властта и да наложиш в крайна сметка реформите, за които толкова много, нека да кажа думата: мечтаеш.

Е, те даже нямат и желание да се обърнат към България било поради  високомерие, било поради някакво вътрешно притеснение, което им слага маска?

Криворазбрана елитарност, една елитарност, която при тях от години някак си се възпитава, но тази елитарност в политиката не върви. Тя е присъща може би за бизнеса, до някъде, но в политиката тя те капсулира.

Кой създаде атмосферата на позволена безобразност в политиката? За авторство взаимно се набеждават ПП, Борисов, Пеевски, че дори и Радев. Но кой? От къде дойде?

Знаете ли, на фона на последните компроматни войни, които се вихрят, на фона на обвиненията – между другото трябва да правим разлика между компромат и фактология, защото има много верни факти във всичко, което сега се изнася. Но аз си мисля, по повод на фалшификацията на документи, в които са обвинени лидерите на ПП, нека да кажем, че 2-3 от тях са замесени в тези фалшификации, които сякаш не изглеждат на пръв поглед голяма злоупотреба с властта.

Е, как? Това е игра с Търговския регистър, как ще е малко?

Когато влезеш във властта по този начин, за гражданството се сетих на Кирил Петков, за фалшифицирането на тези протоколи от една неправителствена организация, за ареста, който тогава си позволиха да направят от стълбите на Министерския съвет, а не от съдебната власт. Когато нарушаваш правилата с идеята, че ти си много морален и имаш легитимността на този висок морал да счупиш най-простите правила, то тогава наистина безобразието влиза в политиката.

Как изглеждат политическите партии сега, в началото на кампанията?

Изглеждат доста мобилизирани. Аз така не ги намирам да изглеждат уморени, между другото. Може би вотът 2 в 1 ги мотивира много повече да влагат в кампанията. Градусът е държан много високо на напрежение, на скандал, ако щете, ежедневно се изказват основните лидери или почти ежедневно, макар и на фона на престрелките помежду си, но говорят по темите.

Те говорят основно за скандалите.

Вижте, скандалът стана формата на кампанията, няма какво да се лъжем. Никой няма да седне да чете предизборни платформи, предизборни програми. Тази кампания, ама не е само тази, поредица от кампании, като се започне с кюлчетата, къщите там, Барселона, всички тези недоказани твърдения и компроматни войни всъщност затвърдиха фона на всяка кампания от там насетне да бъде чрез скандал. Да, сменят се субектите върху които се развиват основните компроматни критики, но технологията си остава една и съща - черен пиар и скандал.

Има ли невинни в кавгите и скандалите от ротацията насам? От ПП, например, обясняват, че са били без опит и наивни и мафията иска да ги смачка, и продължава да иска да ги смачка – това най-вече носи като послание Кирил Петков.

Изключително инфантилно е да говориш по този начин на електората си, нали че си бил наивен, че не си ..., когато той ти е дал цялата власт, когато те е направил втори на последните парламентарни избори, а ти да му обясняваш непрекъснато, първо как ще откраднат изборите, как не си се справил във властта, това не води хората до урните. Те просто говорят срещу собствените си интереси, запазвайки този начин на политическа реторика. Това, че мафията ще те смачка, не е разказ. Разказът е, как ти ще смачкаш мафията в политиката. Лидерите говорят така. А не: страх ме е, помогнете, гласувайте за нас, за да не ни смачкат. Има една неопитност, която може да бъде простена. Но липсата на политически инстинкт хората не прощават. Хората могат да простят грешки в политиката, но способността да се провалиш във властта, да не  знаеш какво да правиш с властта, това е безсмислено да бъде прощавано.

Очакват ли ни изненади на изборите? Загатнахте в началото на разговора, че може и да има такива?

По-скоро очаквам изменения в конфигурацията и в балансите между първия и втория, категорично това явно ще бъде така. Някак си вече няма да наблюдаваме разговора между ГЕРБ-ПП-ДБ като между равностойни партньори. По-скоро ГЕРБ ще бъде центъра, който ще търси около себе си да обедини коалиционното управление. Другото, което е интересно, но ми се струва твърде невъзможно, е да бъдат изкарани достатъчно гласове от ГЕРБ, от една страна ГЕРБ с ПП-ДБ, за да направят правителство с парламентарно мнозинство или пък това, в което сякаш ПП непрекъснато обвиняват ГЕРБ и ДПС да изкарат достатъчно гласове. Но вижте, не е въпрос и само на математика.  Някак си идеята да сведем всичко до математика, дали ще бъде ГЕРБ с ДПС или ГЕРБ с ПП е толкова инфантилно, колкото и предишните изказвания. Защото властта почива на много здрава концепция за постигане на обществените интереси. Не случайно ГЕРБ непрекъснато обясняват, че няма да правят правителство само с ДПС. Въпросът е дали обаче ДПС няма да бъде единственият възможен партньор, като трети партньор, този път официално да влезе в изпълнителната власт, за да можем да имаме, да продължи това евроатлантическо управление.

Коалиционно управление с правителство или избори до дупка?

Надявам се да има коалиционно управление, надявам се, урокът от лошата сглобка да е научен. И в крайна сметка политиците да влязат този път в преговорите с много повече мисъл, с много повече стратегии и подготовка.

Как се проявява служебното правителство на Димитър Главчев след първоначалният фал старт?

Мисля че засега успяха да влязат в релси, властта в държавата е налице, Господ е на небето, както се казва, всичко е спокойно. Проблемът, знаете ли, когато мислих специално за промените в Конституцията, които доведоха до тези сътресения, не е толкова в орязаните права на президента, някак си това е един добър ефект, който се получи. Защото поне не ставаме свидетели на тази концентрация на лична власт, с която Радев си позволи да прекрачи правомощията си на президент. Проблемът е, че тези промени са родили една изключително слаба институционална фигура на служебния премиер, зад него реално никой не застава официално - нито президент, нито партии.  

Да, той е като сираче.

И той е институционално слаб. Политически слаб от една страна, но и не е въпрос на човешки качества, които Главчев има или всеки един друг би могъл да има. Слаба фигура е служебният премиер, според новите промени в Конституцията.

Да, и позволяват различни трактовки, в повечето случаи ...

В полза на политическата реторика, а не толкова на функционирането на властта.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

И аз.

Наш гост бе политологът Цветанка Андреева.