Цветанка Андреева, политолог, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Изглежда, че до изборите в САЩ предсрочни избори у нас няма да има - нито 2 в 1, нито 1 плюс 1. Въпросът е,  как ще се случи ротацията: на 6 март или напред във времето? Гост в студиото е политологът Цветанка Андреева. Добре дошла в Аудиокаста на  “Фокус" “Това е България", г-жо Андреева.

Благодаря за поканата.

Преди месец заключихте, че този политически сезон ще бъде труден, но лесно прогнозируем. Тогава обаче все още не бяха изречени откровенията: “малката бъбрива Шехерезада" и “дребната квартална мутра", “мазното турско кафе, пито в скута на Пеевски", “попската му работа" по Борисов. Как в сглобката ще се измъкнат от кошмарите,  започващи с буквата “м" - министър на външните работи и меморандум?

Сякаш наистина преди месец мислихме, че всичко ще мине доста по-безпроблемно, че този тип коалиция няма алтернатива към днешна дата като политически управленска алтернатива. И затова нещата ще се случват много по-лесно. Но виждаме, че участниците в сглобката имат доста различни визии за механизма, по който ще се осъществява управлението на държавата. Не толкова, че са променили целите, които все още са общи, и които държат спойката на това обединение. Но по-скоро имат различни виждания за съотношенията вътре в коалицията и за механизмите. Мисля, че нещата доста се истеризираха, поне по отношение на тона, което дестабилизира цялата политическа среда. И точно в този, така станал вече скандален контекст, дойде и предупреждението вчера от икономистите, че политическата криза може да се яви много по-сериозен фактор, който да възпрепятства приемането ни в Еврозоната, отколкото дори самите икономически показатели. Надявам се, че към това предупреждение политическата класа ще се отнесе с цялата сериозност към него и наистина ще седнат да договорят отново отношенията си, за да продължи тази власт и това правителство поне до момента, в който държавата ще има стабилна управленска алтернатива.

Ако слушаме финансовия министър Асен Василев, явно са разбрали. Ако слушаме неговия съпредседател Кирил Петков - нищо не са разбрали. Как ще се развие по-нататък дилемата?

Моментът на ротацията се използва от политиците, най-вече от страна на ПП-ДБ да предоговорят отношения, пак казвам - баланси, проценти, съотношения вътре в самата власт. Да гарантират себе си, вътре политически да гарантират твърдото си представяне във властта, след като те ще отстъпят на ГЕРБ носенето на основната отговорност за изпълнителната власт. Направиха опит с този т.нар. от тях “меморандум", но по-скоро целта им не само не беше постигната, по-скоро те разшириха обсега на договаряне така, че да се стигне до там, че Борисов да казва “да, добре, но да предоговорим тогава 50 на 50 и в изпълнителната власт, в правителството". Мисля, че от страна на либералната коалиция ПП-ДБ имаше опит за изолиране на ДПС оттук насетне, като равностоен партньор казвам. Защото от тях не се чу нежелание ДПС да участва, да речем в избора на регулатори, но меморандумът им предвиждаше ДПС да влезе през  квотата на ГЕРБ, която е 50%, което между другото с право някак си ядоса и силния ГЕРБ. Безспорно в цялата тази игра ГЕРБ и поради опитността си, и поради това, че думата в момента е тяхна, са силния играч. А  ДПС сами по-себе си никак не бива да бъдат подценявани, защото те са силна и опитна организация, която знае как да воюва за позициите си. Така че не премериха силите си добре ПП с тези остри завои, които смятаха, че ще ги доведат до повече ресурсни победи за тяхната партия, договаряйки квоти. Стигна се до там, че да им се каже, че предлагат “делкане на държавата", което като политически жаргон определи ситуацията, описа ситуацията пред обществото: какво цели този меморандум. И от там насетне някак си ПП вече дават назад. Виждаме как отричат, че това е ултиматум, виждаме как все повече започват да объркват собственото си говорене. Кирил Петков говори за някаква “перманентна власт", която, между другото, само по себе си това понятие е доста стряскащо, на мен лично ми звучи като понятие, свързано с функциониране на дълбоката държава.

Перманентна революция?

Не мога да разбера, Кирил Петков как може да излезе и да каже, един политик, един политически лидер, че “държавата и обществото имат една власт, която не била избирана". Не, няма такава власт, г-н Петков, в държавата. Нали в другите сектори може и да има, но в държавата има суверен, който определя властта. И това, че суверенът пряко не избира някои органи, не означава, че ние не сме избрали наши представители, ние суверенът, които да гласуват и изпратят наши представители в тези органи – така, както електоратите си представят очакванията си към властта. Така че няма държава, която да не е легитимна от гледната точка на суверена. Това понятие “перманентна власт" мисля, че е поредната глупост от една страна и другото продължаващо невежество е в говоренето, политическото говорене специално на ПП е опитът да се разкаже управлението на България, което минавало като консултации през Брюксел. Кирил Петков говори за някакви обаждания, които той правел, за да консултирал реформите. Всъщност това е онова пагубно говорене, което видяхме в онзи прословут запис на Конференцията на ПП, в което те говориха, че с посолствата се консултират.

Че Урсула фон дер Лайен ще си затвори очите...

Да. Някак си не могат да излязат от този омагьосан кръг, в който да осъзнаят те като лидери, че са поели ресурсите на държавата, че имат цялата власт в държавата да сторят това, което привиждат като добро, като реформи. От тук насетне техните съюзници са вътре в държавата. Не бива да говорят за обаждания и консултанти навън. Навън ние имаме партньори, а не консултанти. Така че мисля, че идеята да консултираш властта си и идеята за “перманентната власт" са изключително уязвими тези на ПП.

С какво си обяснявате като политолог, че ПП продължават да се държат като опозиция, бидейки във властта? И това шизофренно поведение сериозно обърква и техните партньори в некоалицията и гражданите.

Първо, пак казвам, със зле премерени ходове. С липсата на много ясна стратегия и неспособност да премериш собствените си сили. Да, в политиката  можеш да си и от силова позиция, да налагаш решения, но се предполага, че държиш някакъв много силен електорален ресурс. Но когато ти си равностоен или дори по-малък партньор, няма как да извиваш ръцете на останалите партньори. Още повече когато го правиш публично, това по-скоро прилича на шантаж, отколкото на принципни изисквания към партньорите. Всичко се говори за регулаторите, някак си това говорене трябва да бъде вече смекчено до толкова, доколкото да се обяснява, че изборът на регулатори и на органи в съдебната система е нещо  свързано с доброто функциониране на държавата. А не с партийното разпределение на квоти, които щели да припознават експерти, които нямало да бъдат политици. Всичко това започва много да обърква хората. Ето, от ДПС имаше реакция след обвинение на ПП, че те участват в тази “перманентна власт" в регулаторите. Оказа се, че ДПС знаят поименно хората, които са излъчени от тях в регулаторите, нали това не ни учудва, и отговарят за тях. ГЕРБ имат кадри, които да излъчат в регулаторите и не партийни.  Големият въпрос обаче възниква, откъде ПП ще излъчат тези кадри, за които толкова говорят? Кога успяха те да ги култивират? Кога успяха независими експерти да припознаят техните политики? ПП са все още млада и неструктурирана организация. И в този смисъл трябва имат предвид, че излъчваните от тях експерти ще бъдат гледани най-много под лупа. Защото пак казвам, това е големият въпрос - откъде и как ще припознаят кадрите ПП, които ще излъчат в регулаторите и в съдебната система? Защото те вече започват да лобират. От либералната коалиция разбираме, че са започнали да лобират, включително за главен прокурор. Разпознаваемостта на кадрите и връзката им с конкретните политически сили тепърва ще се поднася пред обществото. И не трябва да е тайно и задкулисно, а трябва да е извадено на показ, така, както те искат.

Знаете ли, обикновено, когато се заговори за независими експерти, близо стоящи или споделящи идеите на дадена партия, хората моментално си помислят, че това е част от партийната клиентела, която дори не е и официална. Поправете ме, ако греша?

Разбира се, че има и много независими експерти, в смисъл такъв, че са равно отдалечени от партиите, хора с принципни позиции, които разбират от материята, в която работят. Това е идеята, според мен, широкото определение на обществото за експерти. Но от там насетне, пак казвам, да докажеш връзката на един независим експерт и защо е излъчен точно от тази партия, това интересува нас наблюдаващите политическия процес, и това интересува гражданското общество. Защото ако ще търсят независими експерти само в инкубаторите на определени неправителствени организации, свързани с определени кръгове, то тогава не можем да припознаваме в чистия смисъл на думата независима експертиза от там. Защото  това са кръгове, които отдавна функционират, те са ясно разпознаваеми в българската политика, пък и в обществения живот.

А как ще излязат партиите от този политически пазарлък, дялкан по каноните на ориенталските традиции?

Ами ще излязат с политически стратегии: първо, за говорене помежду си, за водене на преговори. И от друга страна, с ясното съзнание и обществена отговорност, че са длъжници пред собствените електорати, но и пред държавата, пред обществото и да престанат с това говорене. И ако ще управляват - да управляват, да очертаят следващият управленски период. Отново да препотвърдят целите си и смисъла от това да ги виждаме заедно.

В тясната и широката сглобка - тясната сглобка е от двете големи коалиции, широката сглобка е плюс ДПС - та те дадоха всичко от себе си да се покажат в светлината, в която инак не искаха да бъдат видени. БСП, която досега  стоеше някак си щастливо отстрани, и да не кажа голяма дума злорадстваше, внезапно и тя реши да даде своя принос на търкаляните фигури по шахматната дъска и се зае със Софийската организация. Тук изобщо не включвам дребните сепарации във “Възраждане". С какво си обяснявате това лудо време разделно?

Факт е, че опозицията в парламента е доста политически анемична. Тя е многолика, в известен смисъл няма нещо, което да обединява “Има такъв народ", БСП и “Възраждане". Отделно имаме един силно опозиционно настроен президент към изпълнителната власт и към евроатлантическата коалиция, който е пряка конкуренция на парламентарната опозиция и е много по-силно удрящ център, отколкото парламента. Но в този контекст ми се ще да кажа, че за управляващите би било груба стратегическа грешка, ако превърнат ДПС в опозиция. В своя опозиция, вместо в партньор, както беше до тук. Защото когато ДПС ти е в опозиция, вече нещата изглеждат доста по-опасни и няма смисъл да си навличаш някой, който може да ти е приятел, и да го превръщаш във враг. Така че това управление ще бъде стратегически силно до тогава, докогато опозицията в парламента му е слаба и не ражда управленска алтернатива.

Колкото и да им се иска на ПП-ДБ да изолират, но не могат нито Пеевски, нито ДПС, защото самият Пеевски услужливо им напомни, че с гласа си крепят  9 месеца правителството. Освен това без ДПС те не могат да изберат поне половината регулатори, които се нуждаят от вота на 2/3 от депутатите. Те няма откъде другаде да ги вземат, освен от ДПС. Тоест ДПС се превърна в незаобиколим фактор. Това не го ли видяха в ПП-ДБ та тръгнаха на този щурм?

Вижте, те от самото начало направиха този и за тях тежък компромис, с това да говорят с ДПС, да влязат в разговори с ДПС, да демонстрират разбирателство с ДПС и конкретно с Делян Пеевски. Нали те си говориха като политически приятели през тези последните месеци, особено около промените в Конституцията и съдебната реформа, демонстрираха добри отношения. И пак казвам, че в един момент ПП-ДБ решиха да свият достъпът на ДПС до властта, само и само да не вземат от техните позиции. А не толкова, че са срещу кадрите или пък политиката, която води ДПС, ако щете подкрепата им за Украйна, която е колективна и от трите формации. Защото Зеленски правеше срещи виртуални и с Делян Пеевски, и Кирил Петков, и Бойко Борисов, и то мисля, че бяха няколко. Чисто външно-политически,  геостратегически ДПС им беше партньор. И за най-важната реформа, за която те осмисляха своето политическо съществуване, именно съдебната реформа, ДПС беше, пак казвам, техен приятел. И в един момент искаш просто да отсечеш достъпа им до регулаторни органи, още повече, че те заявиха подобна претенция. Казаха, че “не желаят да участват в правителство, но в регулаторите - да". И от тук насетне пак да се върнем на идеята, че според мен не премериха силите си и използваха грешна стратегия. Защото ако успеят да изолират ДПС и го превърнат в противник, то тогава твърдя, че този кабинет няма бъдеще.

А как ще продължат партиите след всички тези героични позиции и изречени глупости, извинявам се за израза. От цялата тази каша коя партия как ще излезе?

Вижте, каква е сега ситуацията: сега от ПП казват – вече 24 часа ги слушам, казват “Ами на ход е Борисов". Очаква се Борисов като по-опитният и преживял повече политически кризи и драматични ситуации политик да даде решението.

А не е ли да отстъпи, защото те когато казват "на ход е“ май това очакват?

Не, няма да отстъпи. Очевидно е, че вече не очакват толкова да отстъпи, но да подобри тона и да даде така политическото, публичното решение за този политически колапс. Борисов стратегически помълча, придавайки тежест на собствената си формация-партия. Демонстрира готовност за това, че може да тръгне на избори безспорно, ако някой има изобщо някакъв интерес от предсрочни избори, това е Борисов. Който ще докаже, че съотношенията, макар и в малка степен са променени между  двете коалиции, които управляват. Но така или иначе се очаква Борисов да даде формулата за изход от настоящата криза.

Два форума се проведоха, единият по-голям, това е XI конференция на ДПС и многострадалният Национален съвет на БСП, който излезе с някакви решения, които май тепърва ще се оспорват. Как те се вписаха в общата картина? Влияят ли й или картината повлия на тях?

По-скоро това е двупосочен процес. Разбира се, политиката не може да бъде изолирана. Всяка партия от посочените и ДПС и БСП са част от парламента, пък и от държавата като управление, като опозиция. При ДПС видяхме препотвърждение и избор на Делян Пеевски, това е качествено нова ситуация за ДПС. На Делян Пеевски е даден голям шанс, и външно-политически, ако щете с подкрепата от Турция, която получи, и вътрешно-политически да докаже, че е добър, действащ лидер. Има задачата да разшири електоралното влияние на ДПС извън традиционните им райони, нещо, което е сериозно  изпитание пред Пеевски. И от тук насетне Пеевски трябва да доказва себе си пред ДПС, а не ДПС да се доказва пред Пеевски. Така че ДПС продължава пътя си, ДПС ще оцелее и след тази ротация, нали в това не се съмняваме, защото те се държат изключително обмислено стратегически винаги. Пак нека да кажем, че е важно, важно е за самата държава и като политически знак ДПС как ще се ситуират - като опозиция на това правителство или като подкрепящ трети партньор. А за БСП, там виждаме едно трагично свиване под ръководството на Корнелия Нинова. БСП тотално загуби не просто монопола, ами и идеята да представлява лявото пространство. Толкова много отстъпи, толкова много се сви, че вече виждаме претенции в ляво и от страна на либералния сектор, и от страна на национално-консервативния проруски, свързан с “Възраждане". Виждаме огромната претенция, и не без основание на президента Радев към влияние точно в лявото пространство. Така че БСП се сви до драматични проценти. От тук насетне дори не знам дали има шанса да се възстанови такава, каквато я знаехме преди 20-30 години.

Проектът на президента Радев, какъвто се очаква да се появи, няма ли вече да изземе функциите на БСП във властта, мястото, ролята й там?

Това е големият въпрос. Президентът Радев се явява, и той е избран и с гласовете и на БСП,  с гласовете и на “Възраждане", и с гласовете в левия сектор. Разбира се, той стана възможен в  първия и втория му мандат с подкрепа на част от демократите. Но той вече на тази подкрепа от демократичният сектор не може да се надява. Президентът Радев е силен тогава, когато е обединител на това пространство. Но ако той се яви като поредната алтернатива с партия вътре в това пространство, то тогава той ще трябва да дели конкурентна власт с Корнелия Нинова и с Костадин Костадинов. Най-вероятно ще има една партия, която безспорно ще я изравни до техните проценти, но по никакъв начин няма да заличи присъствието на БСП или пък донякъде може да смали процентите на “Възраждане". Но няма да бъде онази силна, голяма, лидерска партия, която си я представят някъде там в дълбоките недра на президентството.

И пак стигаме до изначалният въпрос - как ще се раздели баницата? Или по-учтиво изречено: как ще се завърти рулетката на властта?

Има много дисциплиниращи фактори, това с което и започнахме. Първо, предупреждението за Еврозоната някак си засяга пряко блюстителите на това да се влезе в Еврозоната - и ГЕРБ и ПП-ДБ, защото идеята, че се събраха, е за една от най-големите им цели - влизането в Еврозоната. Точно те да станат дестабилизиращият фактор, който да ни отдалече от Еврозоната, би било тежък грях, който електоратите им трудно ще им простят, от една страна. От друга, липсата на алтернатива, която ще хвърли държавата отново в хаоса на политическа криза и така в управлението на президента Радев, на който стратегически това ще му дойде добре дошло, разбира се, на фона на неговите лични планове и амбиции. Така че мисля, че външно дисциплиниращите фактори са налице и ще продължат да се сглобяват двата основни партньора именно по линията на евроатлантизма.

А кога ще се осъществи ротацията, според вас? Ротацията на сглобката или новата сглобка, ако можем и така да кажем - на 6-и март или по-напред във времето? Различни сценарии се обсъждат.

Чух, че може би ще бъдат ангажирани около 6-и март част от лидерите. Но имаме публична заявка, че на 6-и март акад. Денков ще подаде оставката си. И от там вече започват да текат законовите срокове. По Конституция следва процедура, така че мисля, че в рамките на политическите преговори, които ще започнат да се водят, надявам се вече тези дни, ще бъде изяснена точно датата, за да няма никакъв институционален хаос. Защото наистина пък само това липсва: на фона на политическите неразбирателства да се стигне и до институционални неуредици. А там пък ще попаднат в ръцете на президента Радев, който максимално ще се възползва да ги критикува в процедурата по връчване на мандати. Така че всичко трябва да бъде договорено и да мине изключително спокойно.

Как ще изглежда разпределението на властта? Габриел - премиер, кой ще бъде външен министър?

Мисля, че от ПП дадоха заявка, че там вече няма ултиматум да тегне над външно министерство. Идеята обаче да се създава нова администрация с някакво Министерство по европейските въпроси, само за да се задоволи егоистична политическа амбиция, не може да бъде оправдана пред обществото. Така че нека да се разберат, защото излаза на някаква партия към чужбина не е задача и роля на Министерския съвет на една държава. Нека да си гарантира ПП връзките в Европа, пък и зад океана с други механизми. Между другото, да вземе пример от ДПС, които са изключително уважавани и влиятелни в Европа, и то без да  имат външно министерство, например. Някога да са имали изобщо външно министерство ДПС?

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Благодаря и аз.

Гост в студиото ни бе политологът Цветанка Андреева.