Учителите ще продължат да възлагат домашна работа на учениците, не се отменя и четенето на книги през лятото, а само писмените задачи. Ще се увеличат обаче заданията във вид на проекти, които изискват екипна работа. Предложените промени в Наредбата за оценяване на учениците няма да се драстични, стана ясно от коментара на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков. Основната промяна е, че учениците ще имат допълнителна седмица за учене преди изпитите, тъй като датите ще се променят. Интервю от предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с Цветан Цветански от Центъра за образователни инициативи

Г-н Цветански, предложените промени в Наредбата за оценяване на учениците няма да са драстични. Причината за всичко това, което се случва, са донякъде постъпили жалби на родители за претоварване на учениците в следствие на нецелесъобразно задаване на писмени самостоятелни работи и заради големия брой изпитвания. Претоварени ли са учениците днес според вас?

Това е строго индивидуално, не мога да преценя. Със сигурност някои ще се претоварени, други не са претоварени. Това зависи действително и от самия преподавател и начинът, по който той работи и поставя задачите. На мен ми се струва, че идеята да бъдат по някакъв начин лимитирани, т.е. да бъдат поставени границите на домашните задания, в следствие на подобни жалби или оплаквания не са нещо разумно, защото това би превърнал учителя в един такъв счетоводител на това колко домашни е дал или колко домашни има право да даде в рамките на седмица.

Имаше някакви предложения примерно за не повече от пет домашни учениците да получат през седмицата. И си представяте, че примерно в един пети клас те имат 10 предмета, т.е. един преподавател би трябвало да калкулира дали евентуално вече не дава шестото задание. Т.е. да има някаква платформа да се следи или някакви такива сложни неща. Нещата би трябвало да се регулират разумно, персонално, учителите да могат да поставят персонално задачи спрямо интересите на децата, спрямо възможностите и безспорно някъде може да се случат неща, където това да не се прави по най-добрия начин, но това вече не е въпрос на нормативна уредба. Т.е. опитът на нормативната уредба да регулира за количество този проблем за мен поставя самата нормативна уредба в състояние евентуално, ако се приеме подобно нещо, да бъде обект на иронични подмятания.

Виждаме може би амбиции от страна на Министерството на образованието и науката да промени по някакъв начин учебните програми, но може би е първо редно да бъде наистина дефинирано самото разбиране за образование, и то качествено образование у нас.

Това е изключително важно и в момента се работи, предполагам и вие това визирате така прословутия Стандарт за качеството на образованието, който би трябвало да бъде представен като проект някъде в средата на септември.

Така е, да.

Нормално е Министерство на образованието да има подобни амбиции, защото последните няколко години промените, които се извършваха толкова често и набързо, реално всъщност направиха така, ч нямаше приемственост и постоянност в това. Така че има нужда от това образованието да може да дефинира по-дългосрочно и по-стабилно някакви приоритети, които да не се влияят от промени, които са извършват чисто политически. То не и страшно това, че ще бъдат ревизират или че ще бъдат преразглеждани учебни програми и учебници – нормално е. В един свят толкова динамичен, дори ако трябва да припомним по-стария Закон за образованието до преди 2016 година предвиждаше на всеки четири години да бъдат преразглеждани  учебниците. Сега няма такъв срок, но е нормално. Един учебник остарява, няма начини просто, и променя се светът, и комуникацията между учебника и децата именно интеракцията също се променя, променя своите изисквания.

Пандемията нанесе тежки поражения, и то на образованието у нас, въпреки че училищата в България реагираха повечето от тях бързо, адаптираха се, премина се към онлайн обучение. Много учители бяха принудени да се запознаят добре с компютъра, защото пък знаем и проблема с кадрите и подмладяването на състава до някаква степен като необходимост. Но преодоляваме ли по някакъв начин тези дефицити, които се натрупаха по време на пандемията, или те стават все по-големи според вас?

Това, с който вие започнахте вашия анонс, показва, че се мисли в тази посока. Безспорно усилието би трябвало да бъде насочено не към домашни задачи, които да впрягат цялата семейна среда: Баба дядо и родители, или да бъдат поставени домашни работи, които да изискват или преписване, или писане. Би трябвало действително се поощряват повече работата в проект, комуникацията между няколко ученика, за да мога да бъдат представени различни проекти в рамките на колаборация на екип на учене и прочие, и прочие.

Има доста методи, които в интересни, и те се изпробват в практикуват в училищата, имаме доста вече опит с така наречените "иновативни училища“. Между другото самият министър на образованието г-н Галин Цоков дълго време беше член на Комисията за иновативни училища, така че той е много наясно с потенциала, който има системата, и би трябвало именно този опит, който там се е акумулира да бъде трансфериран към системата. Може би в тази посока именно са всичките тези в момента обсъждания във рамките на работните групи. Т.е.  струва ми се, че може би се роди нещо добро.

Палитра от коментари за нововъведение в образованието: Кое е вярно и кое не е, кому са нужни спекулации изобщо. Г-н Цветански, завъртя се твърдението, че Министерството на образованието и науката обмисля българският език да се изучава като чужд от деца, за които той не е майчин, въпреки че от министерството отрекоха подобни изказвания. Но подобни неща са може би доста опасни и биха довели до по-голяма сегрегация на общности. Вашето мнение какво е и как си обяснявате тази ситуация?

В тази ситуация, в която се завъртя едно твърдение, от друга страна беше отречено от този, на който му се преписва, на нас ни остава единствено ние да поразсъждаваме малко действително по темата. Със сигурност обществото ни е наясно, че има остра нужда от езикова подкрепа за пълноценното усвояване на български език от децата, които са от т.нар. "традиционни малцинства“ в България. Това е доста отдавна и всеки го знае.

Въпросът е, че сега през последните няколко години към този проблем се насложиха още две групи деца, които се вписват в тази парадигма, именно това са деца мигранти или от Украйна, или от Изток - Сирия, Иран, които влизат в България и остават тук да живеят със статут на временни бежанци или пък придобиват българско гражданство, и както и деца от на български имигранти, които са живели в чужбина, които се завършват в България, и чийто деца техен език майчин е български, но те се нуждаят от езикова подкрепа, за да могат да догонят.

Така че нуждата от езикова подкрепа е безспорна, важна нужда и трябва да бъде дискутирана. Сега, какво се е случило в рамките на тези дискусии и какво е изтекло, не мога да гадая и да знам, но със сигурност идеята да изучаването на български език от български граждани, независимо от това те дали принадлежат към някой от традиционните малцинства, не е нещо, което е добро като потенциал за създаване на проблем.

Аз мисля, че и самите организации сериозни в областта на образованието, като "Амалипе“, изразиха подобно позиция. Да, те се нуждаят от езикова подкрепа, но не виждат никакъв смисъл в това българският език да бъде изучаван като чужд език от децата примерно от ромски произход. А това ако бъде направо, пак казвам, въпреки че самото министерство го отрече. До много промени би трябвало да доведе, защото тогава ще се отвори вратата за възможност да дефинираме малцинства и прочие неща, са действително политически проблеми. А според мен тука целта на тези дискусии е било действително да бъде обсъдена нуждата от създаване на методическа подкрепа за изучаване на български език.

Да, из медийното пространство се пише, че новината идва от председателката на Съюза на българските учители към КНСБ Янка Такева в интервю за друго радио, последва отговор от Корнелия Нинова от БСП. Но знаем, че от Просветното министерство напълно отрекоха подобни твърдения. Рискуваме ли в един такъв момент, преди избори се намираме, темата за образованието да бъде по някакъв начин политизирана?

Ами ако това стане като акцент – да, рискуваме, защото тогава в един момент ще бъде късно, гласът на разума действително за какво е необходимо да се дискутира подобен проблем няма да може да бъде чут, защото тогава ще изплува други неща, но като страхове, като възможности, като призрака на предразсъдъците и на страховете, и те ще заглушат гласа на разума. Така че в този смисъл не е хубаво подобно нещо да се дискутира в такъв момент, който е важен за обществото ни. Деликатна е темата, макар да не изглежда така. Говорим за изучаване на български език, безспорно трябва да има възможност на различни скорости, нали, си представяш…

Ние работим много с деца примерно от т.нар. Български национални училище, и знам от преподавателите в тези училища, че там се събират деца, които в рамките на една група и в рамките на един клас са носители на три вида знания: едните говорят български език, защото такава е средата и такава е традицията, и те са дошли миналата година; другите са родени в български семейства, но тъй като са родени и израснали там, българският им език не е на добро ниво но той им е майчин, и по един начин те ще го изучават за разлика от едно детенце примерно, което е небългарче,  примерно украинче, което като се върне в къщи родителите му не говорят български език.

Методиките са различни и трябва да има действително възможност да специфициране на различни подкрепи езикови, защото в рамките на един глас ако има две деца от не български произход, подходът трябва да бъде различен, за да могат те да догонят.  Много неща мога да се обсъждат в тази посока.

Г-н Цветански, като за финал ако се върнем пак отново към необходимостта от дефиниране за качествено образование, как вие гледате на това и как разбирате образованието в България днес?

Дефинирането на качеството в образованието е много сложен процес. И този момент всички, които говорим, в това число и аз, за това колко е важно и необходимо, по някакъв начин бягаме от това. В момента особено силно се вижда това притеснение примерно да речем сред директори на училища, които в момента осъзнават, че те биха могли да бъдат, действително да бъдат така се каже оценявани ефективно, защото ако има стандарт за качество на образованието, въпрос е как ще го дефинираме и кое ще приеме като качество на образованието.

За мен изключително важно да бъдат въведени самооценките от различните групи, да могат да бъдат сравнявани и да могат да бъдат анализирани тези бази данни, за да може действително да се види къде се доближават показаните резултати и резултатите от оценяването и самооценяването, и външно, и вътрешно самооценяване. Според мен трябва да бъдат понатрупани малко от данни, за да може да бъде създаден един добър стандарт за качеството на образованието.

Оценката за оценяването на учениците – изключително важно е. Със сегашната система на оценяване от 2 до 6 това на практика е почти невъзможно да бъдат хванати и нюансите. Без промяна на системата на оценяване на учениците всяка реформа в областно образованието би била обречена на неуспех.

Т.е. шестобалната система не е добра според вас, която се прилага в момента?

Към момента. Всяко нещо е адекватно към определен момент и към определени обстоятелства. В момента системата ни за оценяване е такава, че тя оценява отгоре надолу. Когато става един ученик и бива изпитван, учителят му не казва: "Браво, до тука вече си за 3, браво, дотук вече си за 4, сега да проверим за 5“. Не, ние оценяваме отгоре надолу: Когато не отговориш един въпрос, започва така се каже да ти пада оценката, т.е. Да не говорим, че самите диапазони между отделните оценки са различни.

Тройката е от 2 до 2,5  грубо казано, нека така да го кажа, докато "добър“ оценката "добър“ от 3,5 до 4,5, от 4,5 до 5.5, което е пак цяла единица е петицата,  шестицата както и средният успех са по половинки - от 5,5 до 6. Т.е. не са еднакви интервалите. Да не говорим, че не е ясно откъде започва зоната на положителното оценяване: от 50% ли започва или от 20, и какъв е скокът. Защото има системи, където се казва: "Не си успял, защото имаше единица, двойка, тройка, четворка, но 5 до 10 вече си в зоната на успеха.

Но има разлика един скок от едно до четири, което прескачаш три единици и те трябва също да може да бъде, макар все още да не си… Това са важни неща изцяло за образованието, но просто е друг разговор.

Интересен разговор. Да, отново ще говорим с вас, темата е много важна. И както и вие казахте, нещата остаряват, необходимо е да се развиваме и да се променят и тези неща в училище, оценяването. Благодаря ви много за този разговор.