Цвета Караянчева, председател на 44-тото Народно събрание, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".   

Напук на очаквания и надежди, завършваме годината без редовно правителство. Няколко различни социологически агенции регистрират през последните седмици дълготраен спад на публичното доверие към лидери, партии и институции. Данните на социолозите идват в потвърждение на панаирите, които депутатите всекидневно продуцират в Народното събрание, а министрите от служебния кабинет, въпреки полаганото старание, са с вързани ръце поради липсата на диалог с парламента и работата им става пряка жертва на сблъсъците между президента и някои политически лидери. Защо парламентът получава най-ниското доверие в своята история – 7%, и най-високо неодобрение – 85%? Наш гост е Цвета Караянчева – председател на 44-тото Народно събрание. Г-жо Караянчева, спомням си, че в края на май 2020 г. измереното във вашия мандат за Народното събрание от социолозите одобрение бе 23% срещу 67% неодобрение. Тогава вие понесохте немалко критики за ниския рейтинг на Народното събрание. Повтарям – 23%, и то след коронакризата и протестите.  Сега съотношението е 7% срещу 85%.  Какво е вашето обяснение?

Ами вие много добре охарактеризирахте ситуацията. Панаирите, които се случват в Народното събрание, няма как да не провокират в българските граждани такива отрицателни чувства. Знаете ли, това, което наблюдавам – аз също го наблюдавам с разочарование, – как представители на младите партии много бързо усвоиха парламентарните хватки, много бързо се научиха да правят процедури по начина на водене и не една, две или три, а правят по 30, 40, 50, когато се гледаше Изборния кодекс. Когато нещата се разтягат безкрайно във времето, когато се тупка топката, това, освен да води до нисък рейтинг на парламента, до едно безразличие на българските граждани към тази институция, няма до какво друго да доведе. Но само да припомня, че и 45-ят, и 46-ят, и 47-ят парламент също допринесоха за този нисък рейтинг и за това неодобрение, защото знаете, че там също се водеха изключително сериозни инициативи, ако мога да ги нарека така, за сваляне на рейтинга на парламента. Но парламентът все пак е институцията, която е най-публичната и винаги присъства на телевизионния екран, докато за президентството и в за Министерския съвет това не е така. И аз много често изразявах мнението си, че в парламента има различни политически сили и самите партии, ако не полагат грижи да водят смислени дебати, да бъдат конструктивни, това неминуемо ще повлияе върху рейтинга на институцията.

А защо парламентът вместо закони излъчва скандали?

Ами виждате, че народните представители от "Продължаваме промяната“ се въртят около няколко опорни точки и при всяка възможност да се изкажат от трибуната те ги завъртат като въртележка. Всеки път едно и също. Липсват реални перспективи, които да  дават за развитието на държавата. Аз не видях до момента, както и в предизборната им кампания, аз не видях реална програма на тази политическа сила, аз не видях какви са техните основни програмни точки, по които ще управляват. И сега, в момента, пак се предлага нещо насипно, нещо щипнато оттук-оттам. Нека си спомним само преди седмица, какво предложи проф. Габровски, ясно, точно, конкретно: седем приоритета, които са с изключителна важност за държавата и са много близки до всички политически сили, с изключение на един от тях – за влизане в еврозоната, който не е приемлив за "Възраждане“. Предложи и протегната ръка с един голям отбор от експерти, хора, които са решили да помогнат на държавата. Но в крайна сметка дори и тази липса на диалог, липса на чуваемост също бие по рейтинга на парламента. И бие по рейтинга на всички институции, не само на парламента.

През последните няколко години бяха направени не малко опити да бъдат изгорени много авторитети, за да се стигне до невъзможност за съставяне на правителство. Нещо по-лошо – за да се стигне до неразбиране на авторитетите. И съдейки по поведението на партийни лидери и ръководства, няма изгледи за промяна. Докъде можем да стигнем?

До разрушаване на институциите. За съжаление вие сте абсолютно права, че изключително много се бие върху авторитетите, изключително много червени линии се начертаха през тези две години. Не е без заслужения принос и на президента – човекът, който вдигна юмрук и наистина вкара тази конфронтация, а всъщност след това започнаха и отделните политически сили да не намират по никакъв начин възможност за разбирателство и за контакт помежду си. Представителите на моята парламентарна група виждате, че се опитват да правят, включително и лидерът Борисов, опитват се да правят всякакви компромиси, но всеки компромис има някаква граница. Защото знаете ли, много колеги от страната – знаете, че аз съм член на Изпълнителната комисия и получавам много обаждания от колеги от страната, те искаха г-н Борисов да си вземе мандата и той да представи правителство, но той постъпи държавнически. Той не постъпи партийно, той не постъпи като човек, който гледа да запази партийния мир, удобството и спокойствието на своите членове и симпатизанти. И този път той реши да даде възможност на експертите, на хора безспорни авторитети да изградят такова правителство, което да консолидира политическите сили. И макар че имахме заявка едва ли не за точно такъв формат на правителство, той, както виждате, не беше подкрепен.

Защо е сатанизиран вашият лидер, защо е сатанизиран Бойко Борисов?

Ами виждате през последните две години колко много неща се изказаха, а на практика никакви доказателства в каквато и да е посока не се намериха. Имаше обвинения за магистрала "Хемус“, една и съща мантра се говореше по отношение на чекмеджета, кюлчета и всичко останало. Дори предприеха най-невероятната стъпка – да го арестуват, за да могат по всякакъв начин да сринат авторитета му. Но както виждате, изборите бяха съвсем наскоро и ГЕРБ отново е първа политическа сила. Тези обвинения без всякакви доказателства, които заливат медийното пространство, може би в първите няколко месеца да вършат работа на някой, но когато ти обвиняваш, а насреща не покажеш доказателства, рано или късно всичко това се сгромолясва. Надявам се, дори ми се иска да кажа, че ще се стигне до диалог по някакъв начин. Но виждате ли, нещо интересно забелязах в изказванията на колегите от "Промяната“: когато президентът ги нарече "шарлатани“, те се обидиха от името на своите избиратели. А спомняте ли си, как наричаха ГЕРБ само до преди няколко месеца – "мафия“. И ние казвахме: вие обиждате нашите над 700 000 избиратели, но това не им правеше впечатление. Двойният аршин, това, че не виждаш малко повече от носа си, това също влияе върху политическия рейтинг, върху рейтинга не само на политиците, но и на институциите, в които са те.

Народът го е казал: не виждаш гредата в очите си, но сочиш сламката в очите на съседа.

Точно така е. Но аз мисля, че хората виждат, хората ще оценят. Жалко е, че така, както върви политиката в България, след няколко месеца отново ще се озовем на избори. И за съжаление президентът в никакъв случай не помага да се състави правителство. Той се разграничи от своите питомници, нарече ги "шарлатани“, посипа си главата с пепел и какво от това? До какво доведе? Облекчи ли се състоянието на българските граждани от всичко това, от тези две години управление? Защото те бяха – знаете, и в служебното правителство двамата. Едно време казваше, че ако всички са като Кирил и Асен, ако има още министри като тях, как хубаво всичко ще се нареди в България. Злото е сторено и оттук нататък той е основният виновник за това, което се случи в България, тази омраза, която се посади между партиите. Не биваше да се стига до там. За съжаление сега трябва той също да направи усилия, за да накара партиите да започнат да си говорят помежду си. Не бива да се допускат избори. Аз не виждам обаче изгледи за възможност за съставяне на правителство. Може би с третия мандат, предстои да разберем. Виждам, че той сега е дал на "Промяната“ достатъчно време до след Нова година да търсят съмишленици, но по начина, по който го правят, мисля, че вторият мандат няма да се състои.

А защо формирането на стабилно правителство се затвори само в парламента, а не бе превърнато в национален обществен дебат? Ето, като ви слушам ми хрумва тази идея. Защото ако се питат само народните представители, които безспорно трябва да гласуват кабинета, а те се опрат само на твърдите си ядра, както вече виждаме, порочната схема ще продължи да се върти и от нея изход няма. Пак ще отидем на избори, обаче вече отиваме на избори при силно разочаровани, огорчени, отвратени избиратели.

Аз мисля, че общественият дебат се състоя миналата седмица, когато в предложението на проф. Габровски за министри на отделните ресори и съставяне на Министерския съвет бяха предложени хора, които са от различни политически групи, участвали са някога в отделни политически сили, хора, които обаче са се  доказали в годините, че имат опита, авторитета, дори международния авторитет. Мисля, че тази протегната ръка не биваше да се отхвърля толкова лековато.

Ако погледнем към третия мандат, за който вие изразихте някакво очакване, как би могъл да сформира правителство, след като видяхме, че многопартийният кабинет на проф. Габровски не срещна одобрение? Дали пък за третия мандат политици, лидери, партии няма да размислят?

Затова ви казвам, че съм песимист за третия мандат, защото отново надушвайки близките избори, вие виждате, че в изказванията си от трибуната представителите на "Промяната“, "Демократична България“, БСП започват да говорят изключително предизборно, да използват вече парламентарната трибуна като възможност за предизборни послания към своите избиратели. И според мен това политическо говорене, това говорене на едро, това сватбарско наддаване ще продължи и това ще бъде основната пречка на политическите сили да сформират правителство в третия мандат. Разбира се предстои да видим, какво ще се случи, но аз си остава песимист.

Това, че парламентарната трибуна бе превърната в студио за предизборен дебат, не удря ли допълнително върху авторитета и очакванията от парламента? Медиите са, за да си изясняват отношенията политиците, парламентът е да приемат законите.

Точно така е, но не бива да забравяме, че парламентарната трибуна е много голяма възможност да отправиш послание към твоите избиратели и политиците я използват. Не само сега политиците използват парламентарната трибуна, винаги са я използвали за послания към избирателите. Но аз мисля, че е време наистина да се поработи по основните закони, които са важни за държавата, и да се спре евтиният популизъм, да се спрат процедурните хватки, които, както казах в началото, младите политически сили много лесно и бързо усвоиха, да се работи по същество, да не се използват опорни точки. Нека да има политически послания, нека да има политически изказвания, но те да бъдат ясно и точно аргументирани, а не да се позовават на опорните точки от миналите избори и да формират опорни точки за следващите избори. Само тогава може да се работи в конструктивна среда.

И тук бих искала да обърна внимание на едно събитие, което някак минава между другото, а то е изключително любопитно. Председателят на парламента Вежди Рашидов е на посещение с парламентарна делегация в Анкара. Логично е, че и Народното събрание се включва в усилията за решаването на породената от мигрантския наплив криза. И след посещението на президента Радев с министри при турския му колега Ердоган, сега се включва и председателят на парламента. Това означава ли, че въпреки ниския рейтинг у нас, в чужбина авторитетът на Народното събрание остава висок?

Разбира се. Заедно институциите трябва да градят международния имидж на държавата. Трябва не да се прави, както правеше четворната коалиция – излизаше извън страната и говореше за проблемите на България. Трябва да се работи за решаване на проблемите както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план. Аз поздравявам председателя Рашидов за тази визита и за това, което е поел като ангажимент: да бъде домакин на среща Турция – Европейски съюз по основните теми, които са важни за Евросъюза и за България. И ако някой днес прозре някакво съглашателство между президента и председателя на Народното събрание, ще му кажа, че това е институционално съглашателство. Това не е нещо, скрито някъде в някое кьошенце. Това е институционално съглашателство в името на външния имидж на България. И когато се работи по този начин, аз мисля, че можем да измием лицето на България от това, което причиниха "Промяната“ и техните съмишленици през изминалите осем месеца. Защото нека си спомним 2018 г., когато беше Председателството на България, какво се случи тук за шест месеца, как ние бяхме държавата, която вкара в дневния ред на Европейския съюз темата за Западните Балкани, как се направи срещата от премиера Борисов с представителите на Европейския съюз и г-н Ердоган. Всичко това беше хвърлено на боклука. Сега мисля, че тези стъпки, които чертае и председателят Рашидов, и президентът, разбира се и министър-председателят, трябва да бъдат в посока повдигане имиджа на България. Защото политическите ежби са едно, рейтингът и лицето на България трябва да бъде ясно и открито.

Остава да се осъзнае, че както навън, е добре да го направим и вътре, дори е много по-добре да го направим вътре, защото в крайна сметка политиците са длъжни на избирателите. Вие сте слугите на народа.

Така е наистина. И те много често си позволяват да говорят от името на народа, а всъщност не чуват какво им казват хората. Хората им казват: стига, направете правителство, работете за държавата, защото всичко това, което се случва, на нас не ни харесва. И аз мога да кажа за своите колеги от ГЕРБ, че може би от 2009 г., откакто и аз съм в парламента, ние винаги сме имали открити приемни във всички областни и общински градове в България и спокойно мога да кажа, че те знаят, какво мислят хората, но за съжаление има едни жълтопаветни политици, които стоят само тук, в София, и говорят от името на народа. Не – идете и чуйте хората, какво говорят. Същото нещо говореха и за хартиената бюлетина. Те изхождат единствено и само тук, от жълтите павета. Идете и чуйте. Дайте възможност на хората да избират да гласуват. А вие като политически сили – поемете си ангажимента и отговорността да изпращате в избирателните комисии хора, които са подготвени, които могат да участват и да попълват протоколите така, както трябва. Много е приятно и сладко да говориш от името на суверена, но много рядко можеш да знаеш, особено тези, които както ви казах – жълтопаветниците, те много рядко знаят, какво мислят хората извън София. Затова много пъти казвам, че София не е България. Извън София живеят още над 5 милиона български граждани и те трябва да бъдат чути.

Вие сте областен лидер на ГЕРБ в Кърджали. Каква е готовността ви за избори през март,  например?

Знаете, че ние имаме изградени структури във всичките 265 общини в България. Ние работим с колегите, работим с нашите общински съветници и представителите на местната власт. Ние сме готови за избори. Но и нашите членове и симпатизанти също не искат избори. Много голямо беше очакването за подкрепа на правителството, което предложи проф. Габровски. За съжаление това не стана. Изборите са най-демократичното нещо, което е измислено, и мисля, че не бива да се притесняваме от избори. Но сега не са необходими. Знаете ли, аз сметнах – това са седмите избори, като включим президентските и балотажа на президентските избори на втория тур. Какво ще се случи с тази държава? Колко пари даваме ние за избори, за това, че политическите сили не могат да си говорят помежду си? Човек и да се скара със съседа си, намира начин да намерят път един към друг. Знаете ли, коледни празници са, най-светлите християнски празници – нека да си подадем ръка, нека да бъдем добри, нека да имаме една спокойна Коледа и да си пожелаем една щастлива Нова година. Нека политическите сили намерят път един към друг. Казвам го изключително искрено и с надежда, макар че почти съм сигурна, че това няма как да се случи, като слушам как колегите от младите политически сили, политически партии се изказват за останалите политически партии.

Вие в ГЕРБ докъде бихте били склонни да стигнете в компромиса?

Мисля, че ние направихме достатъчно компромиси. Оттук нататък е ясно, че ние няма да подкрепим правителство на "Промяната“. И нека да видим какво ще се случи с третия мандат, на кого президентът ще даде мандата, защото мисля, че всеки компромис си има граници, а ние направихме немалко в името на това да се състави правителство.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, г-жо Караянчева. Благодаря ви за откровения разговор и за времето, което ни отделихте.

И аз ви благодаря. Весела Коледа и щастлива Нова година на вас и на вашите слушатели!

Цоня Събчева