Ако е достатъчно добър, няма как да заподозрете, че той е там и ви наблюдава и следи. Истинският детектив се слива с тълпата. Детективи у нас има, но официално професия "Детектив“ все още не съществува. Тези хора много често работят на ръба на закона, защото и закон няма, който да регламентира и регулира работата им. А необходимост със сигурност съществува. Но подробностите в следващите минути ще разберем от Марин Маринов, който беше гост в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус". Маринов е основател и председател на Сдружението на частните детективи в България

Г-н Маринов, вие имате дългогодишен опит. Необходимостта от вашата работа каква е в България? Нуждае ли се България от детективи? 

Естествено. В целия свят има частни детективи, тъй като това е сериозна ниша в събирането на информацията по всякакви поводи, и то особено такава информация, която е лична и няма кой друг да се занимава с нея.  

Най-често детективите се занимават с това, което полицията или други органи са отказали да свършат или нещата стоят по-друг начин, вие ще кажете?

Не, просто има много неща, с които полицията поначало не се занимава в областта на частните проучвания и много пъти сме в помощ на полицията, като паралелно с тяхно знание събираме информация, когато това ни е възложено по един или друг начин от някакъв доверител или от неговия адвокат.  

Точно с това е свързан и следващият ми въпрос, г-н Маринов – как детективите могат да помагат на държавата за разкриването на престъпления?  

В нашата работа минава много голям обем информация, най-различна. Да оставим личната информация, тя няма как да помага на държавата, но и информация, свързана с редица престъпления в икономически, във всякакъв друг план. И тя, естествено, може да бъде в полза на държавата. Ние вече много пъти сме били в полза на държавата – и по времето на големия мигрантски бум в България, работили сме заедно по събиране на информация за места. Работили сме и по различни наказателни дела, където трябва допълнителна информация, да се намерят свидетели, особено когато става въпрос за издирване на хора. Там вече се хвърлят всякакви усилия и от наша страна, и от страна и на гражданите, и на държавните служби.  

Споменахте бумът на мигрантите. А какво ще кажете за бумът на криминални инциденти у нас? Конкретните случаи, които наблюдаваме напоследък все по-често, правят ли ви някакви детайли впечатление? 

По принцип нашето общество е болно, и то не отскоро. Вече няколко десетки години след т.нар. промени. То е доста болно, особено в криминогенен характер. Знаете, че заедно с много неща от запад, влязоха и всякакъв род престъпления, които преди това не че не съществуваха, но те бяха толкова малко, че въобще нямаше нищо общо. Преди години аз съм работил в милицията и ми е много ясно каква беше криминогенната обстановка.  

Естествено, няма никакво сравнение. Полицията работи по-лошо сега. Това, че по-лошо работи сега от тогава, е ясно, но и от тази гледна точка, че хората се научиха на много престъпления. Безнаказаността, това, че можеш да си платиш и да се освободиш също е нещо, което е голям подтик в тази насока. Особено тук говорим за домашно насилие и за всякаква престъпност, абсолютно всякаква. Много хора са убедени и така се е случило на практика – вие сама знаете, колко престъпления бяха неразкрити или колко престъпления просто бяха ненаказани, дори и тогава, когато се знае кой е извършителят.  

Говорим в ефира на "Фокус“ с частен детектив Марин Маринов, който е основател и председател на Сдружението на частните детективи в България повече от 25 години. До 1990 г. е работил в системата на МВР като криминалист. Има разрешени много, много случаи от различно естество. Председател е също така на Национално движение "АРГО – Противодействие на уличната престъпност“, член е и на международни детективски асоциации. Г-н Маринов, полицията у нас днес, според вас, работи по-лошо от преди, но светът, технологиите се развиват. Ето, дори изкуствен интелект вече участва в правораздаването в Естония, Канада, Китай, в Америка, а у нас, според вас, г-н Маринов, нещата вървят назад, а не напред. Защо е така? Какво е в основата на тази ситуация? 

Тук играят много фактори. Полицията работи по-зле, защото и престъпността, естествено, работи по-добре. Тя се учи от всичко това, което се случва по света. По света всичко става и с домашното насилие, и с всякакъв вид организирана престъпност, навсякъде го има това нещо. В една малка България, където почти всички, дето се казва, се познаваме тук, да има бум на изчезнали хора и на такива битови престъпления, които напоследък наблюдаваме, значи не се работи толкова добре и се чувства най-болезнено тук. Седиш някъде в един град, дори малък, не говорим само за столицата, и непрекъснато научаваш, че се случват някакви такива изключително тежки престъпления – убийства, изнасилвания, за кражби да не говорим, те са почти нещо ежедневно в България. 

Говорихме си с вас преди малко за необходимостта от вашата работа, как тя може да помага и помага на държавата за разкриването на различни престъпления. За какво най-често се свързват с вас, г-н Маринов? За какво най-често ви търсят? 

Нашата работа е много разнородна. Ние се занимаваме със събиране на информация по всякакви случаи, които или в момента се случват, също така и деяния, които се очаква да се случат и ще трябва да има някакъв контрол, когато се предполага, че ще се случи едно или друго нещо. Това не е само, както някои хора си мислят, че става въпрос за изневери и за всякакви други изключително лични неща.

Да, много често хората правят такава асоциация и от филмите – с детективите и любовните афери.

Да, естествено, и това го има. В началото така се започва, най-честите случаи в началото бяха такива от личен характер и семейни проблеми. Те бяха най-често случващите се при нас поръчки. Но с времето навлязохме, както се казва, по-дълбоко и по-сериозно и във фирменото разузнаване, в издирването на лица, и много други, които не са свързани само с лични проблеми. Толкова много техника влезе на пазара. 

Точно това казах и аз, за техниката, да. 

Да събере информация може почти всеки сравнително технически грамотен човек, който може да си купи проследяващи устройства, GPS-и, подслушватели, скрити камери. Всичко това е толкова достъпно, всеки може да събере информация, ако става въпрос за жена му или нещо друго. Не е необходимо обезателно да се наема професионалист. Естествено, още се случват тези неща и хората искат работата да бъде свършенa качествено, да не се разберa и т.н., защото все пак това е доста сложна работа и не всеки може да я свърши, но пак казвам, има тази възможност. 

Точно затова може би има необходимост и от официална професия "Детектив“ – започнахме разговора и с това. Сега ще обърнем внимание и за необходимостта от т.нар. регулация и закони в това отношение. Г-н Маринов, много често сте говорил и споменавал и в други ваши медийни изяви, че вашата работа работи често на ръба на закона. Защо се получава така, след като вие сте в полза на държавата в много от случаите? Може само да помагате. 

Защо се получава така трябва да питате тези, които не приемат. България е единствената страна, между другото, в Европейския съюз, в която няма някакъв начин за регулиране на нашата дейност. Дали със закон, или други нормативни актове, почти във всички страни в Европейския съюз има. Има ги и в тези предписания, които има от страна на Европейската комисия за събирането на информация и въобще за този род дейност в България, естествено обаче никога никой не е предприемал мерки. 90-те години Георги Дилков-Лорда – той е също криминалист, може би помните, когато беше депутат в парламента, беше подготвил един горе-долу сравнително читав за времето си Закон за частната проучвателна и обезпечителна дейност беше той така и не влезе тогава в пленарна зала.

От тогава от време на време, покрай някои избори, се сеща някой – или бивш генерал от МВР, или друг депутат, с който правим срещи, говорим за тази дейност. Един-два пъти ние изготвяхме вече наш проект и сме го предавали, проект за частната проучвателна дейност – аз така го наричам сега, макар че терминът "частна проучвателна дейност“ идва, пак казвам, от Георги Дилков-Лорда 1994 или 1996 г. Имаше такъв тогава и след това ние правихме няколко предложения.

Някой път покрай избори се обръщат политици към нас, обикновено бивши служители на МВР, с които говорим, правим няколко предавания, както сега с вас, говорим какво е естеството и че има необходимост. Щом има търсене, естествено, че има и необходимост. Да. Обаче нищо не се случва, което вреди. Пак казвам, изкарването на този бизнес, не на случай – случаите, естествено, винаги ще са конфиденциални и това е в основата на нашата работа, но изкарването на този бизнес на светло първо ще премахне нелегално работещите, без опит и фалшивите детективи в България, тъй като сега реално без такъв закон всеки може, и вие можете утре да си пуснете някаква обява "Извършвам частна детективска дейност“. И да знаете, че лошата работа при нас може да доведе до много неприятни последствия, защото често се отнася за някакви много сериозни проблеми, към които вече са се обърнали, от личен характер или от служебен характер, и това определено вреди. А и на нас вреди, защото много хора остават някой път разочаровани от детективите, които са наели, и дори са си платили за тяхната работа. Ние сега сме в много тъмносивата страна на сектора, а не искаме да е така. 

А отказвате ли се от тази битка да искате да има регулация или напротив? 

Не, не, не. Точно сега има изготвен нов закон, тъй като ние сме членове на няколко международни европейски организации. Имаме членство в европейска голяма организация, контактуваме и се срещаме с много колеги от цяла Европа и от света, но пак говоря за Европа, тъй като все пак сме членове на Европейския съюз. Членове сме и на Швейцарското детективско общество – то има много европейски детективи, макар че Швейцария не е член на Европейския съюз, но всички работят заедно.

На 9 септември тази година ще се проведе голяма среща в България, която ще бъде посетена и от много детективи от Европа, и от близки на нас страни, не само европейски – също и сърби, и турци, за да може да обединим усилията и да потърсим тяхната подкрепа на един такъв закон в България, да обсъдим как е при тях, какво е приложимо тук, при нас, и какво не е, и да изготвим поредния документ, с който ще търсим политическа подкрепа, за да има най-накрая регулации в тази област. А ние – ето, виждаме, аз не искам да обидя никой от парламента, макар че те си заслужават всички обиди, които може да измислим, но се занимават с възможни глупости и регулация на някакви неща, а тук става въпрос за сериозен бизнес и за съдбите на много хора, които се обръщат към такива като нас.

За да им съдействате. 

Да, да. 

Г-н Маринов, благодаря ви за интервюто, което направихме. Пожелаваме ви успех в това, което правите, и дано скоро има регулация и закони, които да регламентират вашата работа.  

Благодаря ви и на вас.