Цецка Бачкова, бивш заместник-председател на ДСБ и депутат от 46-тото Народно събрание, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Общественици, разочаровани от провала на десницата в България, разпространиха призив за обединение на десните свободни хора. Какви цели си поставят? Инициативата представя Цецка Бачкова – бивш заместник-председател на ДСБ и депутат от 46-ото Народно събрание, и наш гост. Защо според вас десницата в България не се състоя, г-жо Бачкова?

Десницата в България не успява да се състои може би заради това, че истинското разделение в политиката между леви и десни политики систематично, усърдно и може би нарочно бива подменяно от всякакъв вид измислени нови разделения. И последното, което виждаме, е разделението добри и лоши. Всякакви политици или хора, желаещи да се занимават с политика, решават да чертаят нови разделителни линии, да определят нови подходи в политиката и да подменят истински важното, истински стойностните, важните дебати с конюнктурни и удобни за тях разговори към момента. Знаете, от колко време се налагат различни твърдения от сорта "Няма ляво, няма дясно“, от сорта на "Ще правим десни политики с леви мерки“ - това е умишлено насърчаван процес, именно за да може през него да се оправдават всякакъв тип безпринципни коалиции и съглашателства, и властта да бъде консумирана от различни конюнктурни съюзи, да го наречем така.

Вие от какво сте разочарована, вие лично?



Аз съм разочарована от това, че дневният ред на десния човек, а под десен човек аз разбирам абсолютно всеки честен българин, който с данъците си допринася за общия бюджет, като че ли неговите проблеми, неговият дневен ред са забравени от много време. Дневният ред е подменен от лозунги, които слушаме в последните години. В същото време обаче като че ли всички обедняваме, защото левичарските политики на последните и на служебните правителства, дори мога да кажа на правителството на Кирил Петков, и като цяло на последните парламенти решенията, които изобщо бяха вземани, съчетани с инфлацията, която за България е рекордна и в сравнение с други европейски държави, доведоха до това хората да обедняват. Работещите хора, хората, които допринасят с бюджета си за това партиите да могат да наддават предизборно, да изпълняват различен тип левичарски обещания, в крайна сметка резултатът е обедняване на истински работещите хора, които с труда си се опитват да оцеляват, да живеят, да възпитават, да гледат децата си и да допринасят и за обществото.

Не виждате на политическия терен десни партии. Защо?

Аз не виждам десни партии, не чувам в дневния ред на всички представени в парламента партии да се говори за истинските проблеми на десните хора, проблемите, с които се сблъсква бизнесът, проблемите, с които се сблъскват работещите хора. Защото работещите хора много отдавна не са един пролетариат, който можем да противопоставяме и да поставяме в ляво, те знаят много добре, че техният успех зависи от успеха на фирмата, в която работят, това е един екипен успех. И не чувам да се говори за важните неща. Предизборните програми на повечето партии са текстове на хартия, пишат се едни хубави лозунги, как ще се намалява бюрократичната тежест за бизнеса, как ще се съкращава администрацията, как ще се случват някакви реформи, които да направят живота ни по-лесен и по-лек, а в последните години политиците са заети единствено с клишета и кухи лозунги. И може би изкарвайки ги само тях напред, не решават нито един от важните проблеми на хората. Дали защото не могат, дали защото не искат, но това води до недоверие в политиката, това води до отдръпване на хората изобщо от политическо участие и от вярата, че нещо може да се промени. 

Призовавате за съюз на десните свободни хора. Десният свободен човек – той каква характеристика има?

Десният свободен човек не разчита на това някой да вдигне минималната работна заплата, за да забогатее или за да подобри живота си и материалното си положение. Десният свободен човек разчита на своето образование, на своите усилия, на своя труд, за да живее добре той, за да живее добре и семейството му, и за да може след това да помага и на обществото, да помага и на хора, които са наистина в нужда. Но десният свободен човек има нужда никой да не му пречи в тези негови усилия. Има нужда да знае, че парите му се харчат по правилния начин. Ние виждаме, че напоследък абсолютно това цялото социално раздаване, наистина бих го нарекла предизборно купуване на, индиректно купуване на гласове, то не е насочено към истински нуждаещите се хора. То налива едни пари, и някак си политиците като че ли си мислят, че от това нещо печелят много гласове, а всъщност ефектът за обществото ни, ефектът за икономиката ни е погубен. Защото България задлъжнява, защото тези средства, които левите политици раздават, те са изкарани от нас, те са взети от джоба на всеки човек, който храни семейството си, и който би искал те да се харчат наистина смислено.

Какви цели си поставяте с този призив, г-жо Бачкова?

Дясното пространство е доста разпръснато в момента. Нашата цел е, и ние виждаме, че всъщност това води до резултата лявото да доминира в българската политика. Мисля, че е време за консолидация на дясното, за един истински разговор защо е важно десните политики да бъдат защитени, защо те са в интерес на хората, защо те защитават по-добре интересите на истински работещите хора. И желанието ни е да започнем процес на консолидация, на събиране на истински дясно мислещите хора и създаване на политическа сила, която може да доведе до представителство на тези хора в парламента, така че те да бъдат истински представени в политиките, в бюджетите на страната и в решенията, които държавата ще вземе. Защото когато говорим за дясно, съюзът, на който ние поставяме начало, основните ценности, около които се обединяваме, от една страна са десните политики, но от друга страна това е и правилното позициониране, силното позициониране на България в Европа, в сърцето на Европа, като истински силен актьор със силна позиция и категорична позиция, тъй като преживяхме в последните месеци разочарованието да гледаме как държавата ни променя позицията по няколко пъти по изключително важни теми, каквато е войната в Украйна. За много хора това беше изключително разочароващо, голям срам. И не можем да допускаме повече държавата ни да е колеблива по отношение на толкова важни теми, когато целият свят показва солидарността си с украинския народ, а в същото време ние да се колебаем и да предпочитаме тайното търгуване вместо да застанем ясно с лицето си на правилната страна в този конфликт.

А не е ли малко времето до изборите, за да можете да постигнете такъв съюз на десните свободни хора?

Ние сме се ограничили в рамките на тези избори. Този съюз не е конюнктурен. Целта му  не е да се яви на тези избори. Партиите, които припознаят тези цели, зад които ние заставаме, тези ценности, аз се надявам те да ги припознаят, да застанат с имената си, да заявяват подкрепа и ангажираност към тях. Но по-скоро идеята е дългосрочно дясното най-сетне да се обедини, да може да бъде силно представено в българската политика. За съжаление този процес на роене в дясното доведе до много тежки последствия и много голямо олевяване на политиката в България.

Ще участвате ли на изборите и ако участвате – как?

Моите намерения засега са да не участвам, но аз на всяка цена ще заявя своята подкрепа, ще прегледам партиите с какви програми, с какви цели се ангажират, на какви позиции застават и ще застана зад партии, които могат да гарантират това, което сме изразили в декларацията, която подписахме: десни политики, гарантиране на десните политики, гарантиране на евроатлантическото позициониране на България, на ясната и категорична позиция по отношение на войната, гарантиране на скъсване на връзките с комунистическото минало, защото за мен огромно разочарование – знаете, аз напуснах партията, на която бях заместник-председател и в която членувах, именно защото стигнахме до там, че когато тази партия влезе, именно когато влезе в парламента и в управлението, тя застана рамо до рамо с хора, срещу които ние сме се борили дълго време. Ние повтаряме, че историята трябва да се помни, а в същото време сядаме на една маса с хора, за които много добре знаем, какво е тяхното минало в българската политика. Това е изключително неприемливо за мен. Лустрацията е една от целите, които сме залагали винаги, и в "Демократи за силна България“ тя беше забравена, беше изтласкана на заден план и смятам, че тези основни цели, основни ценности, които са ни обединявали, те трябва да ни обединят отново, хората, които наистина вярваме в тях и които не сме в политиката за ден-два или за да стигнем някак си до властта.

Изкушавам се да ви попитам за оценка на различни партии и коалиции, които по един или друг начин се смятат или се приемат публично като десни. Какво мислите за коалицията "Демократична България“ – "Продължаваме промяната“?

"Продължаваме промяната“ ясно казваха, че са лявоцентристка партия. В "Демократична България“ също има партии, които не са ясно позиционирани по отношение на идеологията ляво или дясно. Знаете позициите на "Зелените“ и на "Да, България!“. Но не това е толкова важно. По-важно е какво направи тази коалиция. За мен това, че в една коалиция, управленска коалиция с БСП "Демократична България“ не успя да отстоява десните политики, това е разочароващото. Защото не може за да не счупим коалицията, да се съгласяваме да не представим военна помощ на Украйна, да се съгласяваме да продаваме тайно оръжие на гърба на смъртта на хората в Украйна, да се съгласяваме да вдигаме максималния праг и осигуровките на работещите хора, за да може Корнелия Нинова да раздава абсолютно по левичарски и да изпълнява лявата си програма. Аз не усетих да успява "Демократична България“ в коалиция с БСП да отстоява десните политики. Така че не знам как и оттук нататък биха се случили нещата, тъй като БСП не се отрича като бъдещ коалиционен партньор, поне аз не съм чула и доколкото знам, от "Продължаваме промяната“ говорят открито, че евентуално е възможна нова коалиция с БСП. Същото важи и по отношение на избора на президента Радев. Вие знаете, колко партии се обединиха тогава, за да подкрепят кандидатурата на президента Радев, и една голяма част от тези партии също са в тази коалиция. С което не разбирайте, че казвам, че другата голяма политическа сила – ГЕРБ, отстоява десни политики.

За нея исках да ви попитам какво е мнението ви, каква е вашата оценка?

За мен мнението ми е, че абсолютно конюнктурно те постъпват така, както би се харесало на избирателите в момента, но не застават твърдо да отстояват десни политики, интересите на десните хора. Напротив, това е една партия, която се бори за по-широк електорат. Знаем колко често лидерът на ГЕРБ е склонен да смени мнението си. Там също не виждам отстояване на принципи. За съжаление, това е основното нещо, което се наложи напоследък в нашата политика. Принципите днес са едни, утре вече сме ги забравили и може да не ги спазваме. Вие виждате – "С вас сме, г-н президент“ беше преди година или кога бяха президентските избори, днес вече Румен Радев е лошият. Аз лично не мога да се доверя на хора, които сменят мнението си толкова бързо или които не могат да преценят политическата обстановка добре и участниците в политиката. А ако тези хора трябва да взимат решение за държавата, а те се залъгват в това да се доверят на един човек, как аз мога, как бих могла да разчитам като гласоподавател, че тези хора ще вземат правилните решения за държавата и за обществото?

А къде виждате противници на един ваш бъдещ съюз – Съюз на десните свободни хора?

О, противници могат да се видят, противници виждам навсякъде, но това далеч не означава, че трябва да се откажем от целите. В момента ГЕРБ много удобно са заели дясното пространство, тъй като там дори бих казала, че няма по-сериозен желаещ да им оспорва това позициониране. И аз мисля, че точно това трябва да направим – да се преборим за дясното. Очаквам, че отвсякъде ще има. Знаете, че статуквото винаги се опитва да се запази и да не допусне промени, но пък надявам се, че разумът в българите ще надделее. След толкова време, в което се водехме по лозунги, по някакви издигнати знамена, може би е време да помислим за това как живеем, какви са важните неща в живота на хората.

Цоня Събчева