Интервю с Бояна Алексов, главен експерт в дирекция " Приобщаващо образование“ към МОН, за предаването "Добър ден, България" на Радио "Фокус".

Българският жестов език, който бе разработен и признат със закон, дава старт на успешна реализация на деца и ученици с увреден слух. Как точно се зародена тази идея?  

Това беше мечтата на глухата общност и една дългогодишна борба да се уточни в нашата страна какво е това "жестов език“. Отне ни наистина доста години, защото се смяташе, че естествената комуникация в общността на глухите хора е аграматичен език. Това не е естествен език. И всъщност, в последните години съвременните научни изследвания аргументираха и показаха, че националните жестови езици в света са пълноценни лингвистични системи, които може да бъдат разпознати във всяка държава. Така и в последните години в България започна все по-задълбочено да се изучава, да се разкрива ролята на жестовия език както в познавателно, в личностното, езиковото развитие на лицата, потенциал за ученето на говоримия български език също. Отчиташе се необходимостта от ученето и използването на жестов език както от глухи хора, така и от всички български граждани. Заедно с подкрепата и за хората с увреден слух, с организации и с представители на академичната общност поехме този път. Как започнахме? Разработихме една концепция, която беше утвърдена от министъра на образованието и науката. Тя беше свързана със свобода на изразяване на мнение, на достъп до информация именно чрез жестовия език. Целта беше да въведем жестовия език, направихме анализ, създадохме мерки, които трябва съответно да предприемем. Осъзнахме необходимостта от изследване на лексиката и на граматика на езика, което както ви споменах, не беше правено досега. Тоест, не се говореше за език като език. И с подкрепата на Министерството на образованието на науката по един проект се случи това нещо, а то е: осъществи се научното изследване, което беше изключително важно, за да се докаже, че българският жестов език е естествен, самостоятелен език. Това беше една наша основа, беше предпоставка за изготвяне на закона, за признаването и равностойното прилагане на езика в различни сфери на обществения живот.  

Какво е заложено във вашата програма?  

С приемането на закона всъщност се постави едно ново начало, един нов подход към изучаването и развитието на езика и все по-широко навлизането му в образованието. Основното, което е сме заложили, е реално въздействие, реална подкрепа през езика на децата със слухова загуба, което е от изключителна важност, първо, за тяхното психично, емоционално състояние, а след това много важно е общуването с родителите. Заложили сме провеждане на обучение по български жестов език за родителите, защото повечето деца със слухови увреждания се раждат в среда на чуващи. Също така, изучаване на български жестов език за деца и ученици, както с увреден слух, така и без слухова загуба, което е също изключително важно да общуват помежду си със своите съученици. Използване на българския жестов език в учебния процес съобразно потребностите на децата и учениците със слухова загуба, с подкрепа на специалисти, на ресурсни учители. При възможност би могло да бъдат профилирани ресурсни учители, което означава, че това са специални педагози, които са подготвени за работа с децата с увреден слух. Също така в закона е заложено и право на ползване на преводачески услуги от и на български жестов език, което е изключително важно относно за достъп на информация, комуникация на глухите хора. И също така, и право на ползване по време на обучението както за студенти, така и докторанти.   

Създадохте Детския речник на българския жестов език. Какво представлява точно той? Как ще помогне на децата, които не са с увреден слух, и на родителите за комуникация с децата с увреден слух?  

По-скоро речникът не е създаден от министерството, той е с подкрепа на Министерство на образованието и науката, и не само. Ние паралелно работихме с разработването на закона и съответно и ръководствата, които след това ще са ни необходими за неговото прилагане. Както ви споменах първоначално, първото научно изследване, което доказа, че българският жестов език е лингвистична тема, всъщност, това беше първият и основен речник, който беше създаден по този начин. На базата на него, той вече даде възможност да се разработват и други такива подобни, единият от тях е и детският речник. Той също беше разработен от научен  екип от Софийския университет и екип от глухи консултанти и технически глухи изпълнители от Фондация "Взаимно". Тоест, през цялото време работим съвместно с представителите на глухата общност и с академичната. Каква е целта всъщност на речника? Това е един образователен ресурс, на който целта е да посрещне пак потребностите на учителите, на специалистите, на родителите, в подкрепа на общуването с децата и учениците, и обучението също. И всъщност, той е някъде около 3 200 лексикални единици, приложен разширен на граматичен принцип, тоест, на самия език на български жестов език. Това всъщност и е новото. Тоест, самите тези лексикални единици са представени като фотографии с маркирана фонологична структура и със систематизирани, както ви казах, по граматични категории. И всъщност, освен това, мисля, че това е много ценен образователен ресурс, който е с иновационни лингвистични стратегии в контекста на училищното приобщаване на глухите деца, професионална подготовка на специалистите, потребностите на семействата. И дава база отново да се продължи в тази посока на нови научни изследвания и разработки, които както ви казах, в последните години започнахме в тази посока.  

На база на това, което сте проучили и създали досега, какво е вашето мнение, какви са решенията, които биха дали възможност на хората от общността на глухите да са пълноценни членове на обществото?  

Основното е право на достъп на информация и комуникация. Сега в случая говорим чрез българския жестов език както до образование, така и комуникация във всички сфери на социалния живот. Тоест, осигуряването на достъпа до информация, комуникация за глухите хора и съответно това, което и в закона е заложено – безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език чрез избран от тях преводач. Смятам, че гарантира тяхното човешко право на равенство на глухите хора, което ще им осигури наистина равноправно участие в живота на общество. Това за мен е изключително важно. Също така се надявам да се подобрят условията при обучението и на студентите с увреден слух, както и с глухи докторанти, защото през последните години вече се включиха доста такива. Имат интерес да се обучават и ние сме длъжни да им осигурим условия за достъп до информация и комуникация. Наистина да е достъпно до тях образованието. Не само чрез видеозапис с жестов превод или осигуряване на преводач, а също така би могло примерно по време на лекциите с помощта на презентации с текст и т.н.  И това може би включване на повече глухи специалисти, педагози, които са с увреден слух, защото смятам, че не само като учители и възпитатели в специалните училища, а може би в бъдеще, когато достигнем готовност за въвеждането му като учебен предмет, наистина като учители по български жестов език и лектори и обучители.  

По време на конференцията, която проведохте "Жестовият език в образованието и науката“, учени от България, от САЩ, от Канада, от Германия бяха ваши гости, споделиха практическия си опит. Какво точно споделиха те и може ли да бъде приложимо за страната ни?  

По принцип не мога да кажа, че не би могло да бъде приложимо, естествено, че може да бъде. На конференция колеги от Хумболтовият университет в Германия, Канада и САЩ, повечето от тях бяха глухи лектори, фокусът беше върху развитието и прилагането на езика в образователната система. И в крайна сметка, това, което бих казала, че е един от водещите в света университети, е всъщност Университетът Галодет, който е за обучение на глухи и слабочуващи. Така че взаимоотношенията с тях би могло да ни бъдат от полза. И мисля, че това събитие дава една голяма възможност и едно начало именно за обмен на информация, и всъщност, наистина как да продължим по отношение на теоретичните и практичните въпроси, които се отнасят за българския жестов език с оглед изпълнението и на Закона за българския жестов език. Бих искала само да кажа, че българските лектори представиха изключително научни интереси, научни разработки, свързани с българския жестов език, които пак ви казвам, са свързани с подкрепата на Министерството на образованието и науката, които бяха направени. Така че бяха наистина много, много интересни научни разработки, както и билингвистични образователни ресурси, които са развиване на словесна, жестова, социално-комуникативна компетентност. Това събитие ни даде голяма възможност за обменяне на информация, опит както те на нас, така и обратно, ние към тях. 

Габриела ГЕОРГИЕВА