Боян Чуков, геополитически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"    

Заместник-генералният секретар на НАТО и бивш външен министър на Румъния Мирча Джоана изрази предположение, че войната на Русия срещу Украйна е малко вероятно да приключи в близко бъдеще. На среща с началник-щабовете на Алианса той заяви, че руският президент Владимир Путин се готви за дълга война. Едновременно с това във варшавското метро могат да се видят нарисувани карти на Полша с Лвов на нейна територия, а Руското посолство в Швеция публикува карта, на която Крим е украински. Да очакваме ли обрати във войната в Украйна или да допуснем нейната продължителност? Анализът е на експерта по геополитика Боян Чуков.

По принцип това, което вие цитирахте като изявление на румънския политик, е нещо, което го пишат почти всички западни медии, абсолютно по-голямата част от руските Телеграм канали, сайтове, анализатори говорят абсолютно едно и също. Просто по някой път се питам защо нещо, което всички говорят, някой изведнъж го казва и ние считаме, че е казал нещо кой знае какво и нещо кой знае колко важно. Ако вземем предвид съмита на НАТО през юни миналата година в Мадрид, там бяха поставени срокове за въоръжаване на Полша, за закупуване на оръжие, за увеличаване броя, числеността на полската армия, за рязко покачване броя на силите за бързо реагиране на НАТО в Европа. Това са процеси, които продължават дълго във времето, и немалко експерти твърдят, че така, както са започнали, би трябвало да свършат някъде към 2030-2032 г. Така че нищо не може в този момент да ни подскаже, че изведнъж всичко ще приключи другата седмица или до края на годината нещата ще приключат, тъй като многократно съм го казвал в своите коментари – тук не става дума за война между Украйна и Руската федерация. Тази война между Украйна и Руската федерация беше през първите няколко седмици. Но ако тя беше само между Руската федерация и Украйна, тя щеше да приключи отдавна. Но това е война от една страна между Руската федерация и от друга страна съответно САЩ и по-голямата част от страните членки на НАТО.

Г-н Чуков, това не е ли опорна точка на Кремъл? На Запад се коментира, че именно обявяването на война между Русия и Запада е опорната точка на Путин.

Тази теза, тя е опорна точка на Путин само за България. Ако някой човек, който не го мързи да чете,  какво пишат бразилските геополитици, индийските геополитици, какво коментират китайските експерти, какво коментира държавното ръководство на Китай, какво говорят иранците, въобще ние имаме някаква много такава грешна представа, че това, което се коментира у нас и се взима като заготовка от Киев или да речем от някои глобални медии от типа на CNN, това е основното и това е важното като позиция на Запада. Западът вече отдавна не е хомогенен. Ние използваме по някой път понятието "колективен Запад“. Западът отдавна не е колективен. Западът в момента е неколективен Запад. И ще дам конкретен пример. В момента, когато нали уж целият Запад се мобилизира и се включва като логистика на Киев в сражението му срещу Москва, Полша поставя въпроса за репарации на Германия – една фантастична, космическа цифра. Точно в този момент – нещо повече, Моравецки, полският министър-председател, сега при посещението си в Киев, отново поставя този въпрос. Как мислите, едни подобни ходове на Варшава сплотяват ли европейските държави, правят ли ги единни, карат ли ги да мислят в една и съща посока? Не, разбира се. Освен това има и още един момент, който е принципен и фундаментален, когато правим анализ на тази тема. Ние всички сме свикнали да ползваме дихотомията Изток-Запад. Това е дихотомия, която е наложена от британските експерти, от британските геополитици. Само че ако говорим за Изток, можем ли да сравним Индия с Иран, с Монголия, с Виетнам или със Саудитска Арабия? Всичко това уж е Изток, но всъщност става дума за коренно различни цивилизации, за коренно различни държави с коренно различно държавно устройство. Абсолютно същото ние можем да кажем и за понятието "Запад“, защото в понятието "Запад“ ние напъхваме огромен брой държави, които по никакъв начин не биха могли да си приличат. Така че не считам, че това е опорна точка. Това е да речем похват на пропагандата, която в момента е много актуална в България, но тя е ограничена по отношение на консуматорите, тъй като в по-голямата част от света и както изредих преди малко много големи и много сериозни държави, хората не мислят по този начин. И Путин нищо общо няма с тези опорни точки.

Да очакваме ли обаче обрат и във войната в Украйна? С какво си обяснявате, че във варшавското метро виждат Лвов на територията на Полша, а Руското посолство в Швеция публикува карта с Крим – украински?

Международните отношения не са терен на алтруизъм, на хуманизъм, а са терен, на който има конкуренция между народите, между държавите. Всяка държава на базата на своята история, на своята историческа памет има стратегически свои задачи и планове. И разбира се, постоянно в света с времето върви ребалансиране на векторната сума на основните глобални играчи. В момента това, което се случва в глобален план, е, че основните три силови вектора в света са САЩ, Русия и Китай. До тях стои и Индия, която също без да усещаме, започва да играе все по-голяма роля. И в момента имаме векторна сума от мощта на тези три-четири държави, която се променя. Така че ние би трябвало да се откажем и да считаме, че светът ще се върне в това свое състояние, което беше преди три-четири години, когато имахме само един глобален хегемон, който налагаше своите правила – подчертавам, своите правила, а не международното право, защото международното право беше изпразнено от съдържание в последните години и всеки си го ползваше така, както му беше удобно. Или ако го кажа в чисто теоретичен план, близо 80% от държавите по света считат, че в момента се намираме във фазова криза. При фазовата криза не може да има възстановяване на статута на Запада такъв, какъвто го познаваме. "Неколективният Запад“ счита, че ние се намираме в системна криза и при системната криза може да се върне статута на Запада само обаче за сметка на Русия и Китай. Но към днешна дата това практически е невъзможно, защото сумарният военен, икономически, политически и всякакъв друг ресурс при тези две държави по никакъв начин не може да бъде преодолян от съответния ресурс на "неколективния Запад“.

При това положение накъде ще се насочат силовите вектори – САЩ, Русия, Китай плюс Индия? Каква посока ще вземат?

В момента е важно, какво ще се случи на терена в Украйна. Защото очевидно е, че ние сме на прага на нещо, което се подготвя и от едната страна, и от другата страна, и всяка от страните го пази това като изненада. Естествено, военните – разбира се, те не оповестяват своите планове публично, за да знаят всички кой кога ще настъпи в атака, контраатака или някакво друго действие. В случая даже трябва да имаме предвид, че развитията в Украйна поставят на изпитание тези вектори, за които споменах преди малко, тъй като ние, макар и бавно, се доближаваме до ядрения Армагедон. Това не звучи никак пресилено, нито изкуствено. Защото с вкарването на тежки танкове в Украйна фактически може да се промени баланса на силите и тъй като ако Руската армия разполага с някъде около 4-5 хиляди танка, то трябва да имаме предвид, че американците имат около 10 000 танка "Адамс“, германците имат също около 2-3 хиляди "Леопарда“, британците имат от техните тежки танкове някъде около 400. И ако цялата тази армада се концентрира и тръгне към Руската армия, единственото нещо, което може да ги спре, това е атомното оръжие. От друга страна, трябва да имаме предвид, че западноевропейските съюзници на САЩ, една част от техните самолети бяха оборудвани така, че да могат да носят тактическо ядрено оръжие. При това условие се задава следния въпрос от страна на руските експерти и съответно да речем от експертите, които са извън "неколективния Запад“: Русия може ли  по същия начин да оборудва самолетите на своите съюзници и да ги въоръжи с тактическо атомно оръжие. Например иранците, които в момента закупуват огромна бройка от руските самолети Су-35, още повече че имаме налице много силна интеграция както между Русия и Иран, така и между Русия и Китай.

Казахте, че се доближаваме до ядрения Армагедон. Може ли да бъде предотвратен и как?

Аз лично разчитам, че както американските военни, така и руските военни си дават ясна сметка, какви могат да бъдат последствията, ако се посегне даже към тактическото ядрено оръжие, тъй като то е само едно съвсем малко стъпало към посягане към стратегическите арсенали. И в този план щетите, които ще бъдат нанесени на едната и на другата страна, ще бъдат чудовищни. Те са абсолютно неприемливи. Така че аз лично считам, че политиците разчитат повече на блъфиране и доближаване плътно до тази червена черта. Ако погледнем внимателно позицията на Вашингтон, защото фактически тя е основната и най-важната, а останалите позиции, кой какво мисли в Западна Европа, са почти без значение, включително и в най-западната част на Стария континент – от американска страна се разчита, че вътре в Русия петата колона ще направи така, че ще бъде свалена сегашната власт. Те са твърдо убедени, че руската държава загива и са твърдо убедени, че руснаци и китайци никога не може да бъдат съюзници. Но това, че ситуацията се е променила вече, подсказва и новата позиция на Хенри Кисинджър. Ако си спомняте, неотдавна той излезе с постановка, че трябва да се търси договаряне с Русия, даже беше призовал по отношение на Киев той да направи някакви отстъпки, да направи включително и териториални отстъпки и да се опита да намери диалог с Руската федерация. Сега, когато вече и по чисто законодателен път Киев няма как да води преговори с Русия, преди броени часове имаме новата постановка на Хенри Кисинджър, в която той казва, че Украйна трябва да бъде приета в НАТО, с което на практика тотално се зачертава пътя за преговори между двете противоборстващи страни. Като искам да подчертая – двете противоборстващи страни, това са руснаците и американците. И към едната, и към другата страна има явни и неявни съюзници, но докато не бъде разрешен спора между Москва и Вашингтон, много е трудно да търсим някакво успокояване на обстановката. Разбира се, както обстановката вътре в Руската федерация не е спокойна – например в сряда имаше много остро изказване на Пригожин, който е шефът на "Вагнер“…

Да, той не критикува ли Путин и военните?

Той не критикува Путин и военните, той критикува администрацията на президента, която работи за победата на американците. Самият Пригожин – за мен много необичайно – има един много остър език по отношение на наследството от Елцин, кадрите на перестройката, които останаха във висшата руска администрация, но аз лично не считам, че това е само негова инициатива. Той съвсем наскоро имаше среща с Путин в Санкт Петербург и вероятно се полагат усилия за изчистване на руските институции от това наследство, за което споменах преди малко. В САЩ също не е спокойна обстановката, там също се наблюдава промяна на баланса в Камарата на представителите със затвърждаване на позицията на републиканците. Все повече са гласовете, в които се поставя въпроса: "Докога и какви пари ще даваме на Украйна?“. От друга страна, в Украйна също имаме събития, които подсказват, че вътре сред управляващите в Киев има дрязги, има противопоставяне. Публична тайна е, че командващият на Въоръжените сили на Украйна ген. Залужни е в тежка конфронтация с президента. Във вторник си подаде оставката Арестович, който е главният психотерапевт на украинците и който коментира абсолютно всички събития – външнополитически, вътрешнополитически, ситуацията на фронта. Той си позволи да каже истината за това, че в Днепропетровск блокът е ударен с украинска ракета, при което бяха убити много цивилни граждани, и това му коства позицията, която заемаше. Дали това е някаква много сложна игра или не, ще видим в близко бъдеще. Съвсем преди броени часове според информацията, която има в интернет, хеликоптер, който е превозвал ръководството на Министерството на вътрешните работи на Украйна – министърът и неговият заместник, са свалени от "Джавелин“, т.е. това са тези преносимите ракетни установки, които са срещу самолети, и някои твърдят, че това е разчистване на сметки между военното  разузнаване и администрация на президента. Така че моето лично мнение е, че ние сме в навечерието на някакви събития. Какви ще бъдат точно – предполагам, че тук в рамките на 45 дни, не повече, два месеца ще можем да видим някакво  раздвижване по фронтовете, а и не само по фронтовете, но и на международното поле.

А доколко е вероятно, че след украинците идва ред на поляците да поемат ролята на пушечно месо? Това е ваша теза, но откъде взимате аргументи за нея?

Това в общи линии не е нещо, което се очаква да стане. По неофициални данни на територията на Украйна се сражават близо 12 000 полски военни. Сега тях ги представят като наемници, но много добре се знае, че наемникът става наемник, когато военният се преоблече и сложи друга униформа. Така че дали са наемници, дали не са наемници, много трудно може да се каже, но имаше информация в руските медии, че  според руското разузнаване в някои участъци от фронта вече почти не се чува на телефона украинска или руска реч, а се чува предимно полска. Така че поляците, всъщност те си гонят старата заветна мечта, която се нарича Жечпосполита. Ние от историята знаем, че това е държава, която се разпростира на територията на днешна Полша, на Литва, на Украйна и на някаква малка част от Беларус. Така че те се опитват в тази ситуация да получат териториални придобивки. Не че същото нещо не го правят румънците, макар и по друг начин, не че подобни аспирации нямат и унгарците, които също се опитват част от територията, която е населена с етнически унгарци, да си я върнат обратно, защото ако се върнем назад в историята, ще видим, че Трианонският договор лиши Унгария от част от нейните територии, да не кажем, че прекалено много са тези територии, за да може унгарският народ да забрави драматичните моменти в своята история със  загубените територии, население и съответно природни ресурси. Така също от страна на Беларус една част от територията на Украйна, която граничи с Беларус, също е населена с етнически беларуси. Предстои да видим кой, как и по какъв начин ще се опита да реализира своите геостратегически замисли. Засега най-голям шанс имат поляците, тъй като и във военен план, и като въоръжение стоят най-добре в региона. Още повече, че се очаква рязко повишаване числеността на Полската армия. Тя е някъде около 160 000 човека, очаква се да стане 300-350 хиляди човека. Тази година някъде март се подготвят широкомащабни военни учения и някои военни анализатори считат, че това може да бъде и повод част от редовната Полска армия да влезе на украинска територия, още повече че в срещите между Дуда – президента на Полша, и Зеленски вече има достатъчно договорки, които промениха статута на полските граждани на украинска територия. Но така или иначе има и други заинтересовани фактори, например като Русия, която също би трябвало да има някакви аспирации докъде би могла да пусне украинска територия. Тук последните коментари от руски дипломати, руски експерти са, че Русия най-вероятно ще продължи да има като своя стратегическа цел спирането до Приднестровието, което включва и Одеска област.

Цоня Събчева