Хаотично ли се движи държавата ни, кръпките вече са много или нещо друго се случва? Защото като домино след едните вдигат плакати другите или лягат по асфалта и спират движението. Скоро бяха земеделците, днес са миньорите и енергетиците. Какво се случва у нас, къде е справедливото управление за всички? Интервю в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" Борислав Сандов, бивш министър на околната среда и водите в кабинета "Петков“

Какво е вашето обяснение за ситуацията у нас и протестите? Ето, вече няколко дена Автомагистрала "Тракия“ е блокирана. Там са миньори, енергетици. Знаем, че преминаването във всички посоки по пътния възел остава блокирано. Протестиращите искат среща с представителите на парламентарно представените партии, очакват такава да се проведе в следващите дни в Народното събрание. 

Срещи имаше, ще има, предполагам, и в бъдеще. За мен е учудващо, че хората, ангажирани в един сектор, по този начин блокират движението и че имат искания, които са срещу европейските политики, европейските ценности и цивилизования път на нашата държава. В този смисъл аз няма как да подкрепя техните искания. Те не са справедливи, доколкото ползват такива методи и прийоми, свързани с изнудване на това България да нарушава европейските правила и с това да ощетява и българските граждани. Така че за мен тези искания не са справедливи. Има съвсем други начини, по които може постига разбирателство как цялата ни държава да върви напред – това, което мисля, че се случва по другите направления. 

Кое по-точно определяте като изнудване? Нека да кажем какви са исканията на тези протестиращи – дерогация искат на емисиите, повишаване на таксите също така и комплексът да работи до 2030 г.  

Дерогация е изключение от европейските правила, и то дерогация, по тема, която не е допустима такава дерогация. Те искат също така да не се прилага Третия енергиен пакет на Европейския съюз, свързан с либерализацията на пазара и искат да съществуват въглищни централи, докато има ресурс на въглища – нещо, което е недопустимо за всички нас, живеещи на тази планета, която се намира в климатична криза. Всички държави по света, не само в Европейския съюз, прилагат планове за излизане от въглищния сектор. В този смисъл, втренчени в собствения си интерес по начина, по който съществува техният сектор, обрича всички нас – и хората, които отглеждат реколта на полето, и тези, които живеят в градовете и страдат от горещите вълни, от наводненията, от всички други негативни прояви на климатичните промени. 

Г-н Сандов, тогава по-скоро политически ли е този проблем или браншови? 

От една страна е политически, доколкото е видно, че се търси с политически решения да бъдат игнорирани общоевропейски и международни политики и конвенции, които са приложими за България по смисъла на нашата Конституция. Най-голямото всеобхватно споразумение на нашето хилядолетие – Парижкото споразумение говори именно за това, че ние трябва да намалим климатичните промени до 1,5 градуса. В момента се намираме на 1,1 градуси, което означава, че ние много бързо трябва да направим преход и този преход трябва да е справедлив. Тук е ролята на политиците. Има всички механизми.

Всъщност териториалните планове за справедлив преход представляват именно това, този бранш да не остане в нищото и хората да претърпят загуби, които са свързани с техните лични съдби. Но отказът от това да се прилагат такива политици и искането да има дерогации, да има изключения от правилото, ние да не вървим в тази посока вещае нашия цивилизован път и както казах, застрашава живота и здравето на всички граждани на нашата държава.

Екологичните последствия, които са от работата на въглищните централи и добивът на въглища са в най-голяма степен причинители на климатичната промени – това казва науката, и е важно ние да вървим към една трансформация в енергетиката и плавно изместване на въглищата, заместени от други енергоизточници, каквито в България може и има предостатъчно и може да има още повече, което да създаде и нови работни места, в които тези хора да намерят свой нов начин за препитание.

А другото – другото е изнудване на гърба на всички останали български граждани. Браншови е доколкото наистина има един бранш, който е ощетен в случая, и това е въглищният бранш. Но първо, не става въпрос за затваряне веднага на централите. Второ - икономически пазарът показва ясно, че той не може да съществува оттук насетне, ако няма държавни гаранции и държавни субсидии за този бранш, което означава, че ако направя един паралел – "Свобода или смърт“, искането от едно време, те не искат нито да има икономическа свобода, защото искат европейски държавни гаранции и доплащания, нито искат и да се приключи с производството.

И аз не мога да разбера защо ние всички останали граждани на тази държава трябва да плащаме за това нещо, при положение че има милиарди, насочени в посока на трансформация на тези региони, и за заместването им с чисти, екологични начини за икономика в тези райони. 

Европейската комисия потвърди, че е получила в събота от българските власти териториалните планове за справедлив преход. Говорител на Комисията уточни, че в срок до четири месеца може да се очаква оценката на Европейската комисия. В първите два месеца Комисията може да представи своите забележки, ако има такива, а в следващите два – да реши дали одобрява направените предложения. Тази сутрин на сайта на Министерството на енергетиката бяха качени плановете за плавен преход. От тях става ясно, че Стара Загора ще бъде най-потърпевша, защото много работещи ще бъдат засегнати – над 11 000 в мините и в ТЕЦ-овете ще бъдат засегнати от всичко това. Г-н Сандов, очаквате ли някакви възражения от страна на Европейската комисия в рамките на предстоящите месеци? 

Със сигурност Европейската комисия ще каже, че не са достатъчно амбициозни тези планове, доколкото България продължава да търси възможно най-далечната дата. От друга страна, обаче, заради голямото забавяне – аз трябва да кажа, че миналата година нашето правителство, на премиера Кирил Петков, ние бяхме готови с тези планове и в почти финален вариант те можеха да тръгнат още тогава, но служебното правителство на Румен Радев, в последствие и второто такова отлагаха, отказваха, проточваха.

И в крайна сметка, сега, с много малки промени, същите тези планове бяха внесени. Вероятно ще искат от Европейската комисия някакви малки подобрения, но по-скоро не очаквам да има блокиране, защото това ще е негатив на отчасти и за България, и за Европейската комисия като цяло в края на своя мандата, ако подобни планове не могат да бъдат реализирани в една от страните членки. А иначе, доколкото те не са достатъчно амбициозни – ами не са, защото страните, които имат въглищно производство, повечето залагат много по-кратки срокове за излизане от въглищната си енергетика. Единствено Полша е заложила малко по-дълъг срок, но ние трябва да знаем, че в Полша въглищната енергетика съставлява 90% от микса, докато за България той е около 40%. 

Г-н Сандов, какво губи страната ни, когато всъщност ние нямаме една мащабна енергийна стратегия, за това какво се случва в нашата държава? В началото на разговора ни казах – сякаш кръпките станаха много и започват да се пукат по шевовете. 

Да. Това с енергийната стратегия е много интересен въпрос. Всъщност България има такава стратегия и тя се нарича Национален план "Енергетика и климат“. Той е част от европейските документи. Всяка една държава-членка на Европейския съюз трябва да има такава стратегия. България в момента е на етап на ревизиране и актуализиране на тази стратегия и също в рамките на тази година трябва, даже бих казал, че в рамките на този месец трябва да изпрати актуален вариант на своята стратегия.

Виждам сред исканията на преговарящите изготвяне на нова стратегията до 2050 г. Ние имаме такава стратегия и тя също е на финален етап и беше залегнала в програмата на Народното събрание, но от това, че то е много натоварено през последните дни, беше отложена като точка от Комисията по околна среда в Народното събрание. Това в стратегията се нарича Национален дългосрочен план за декарбонизация до 2050 г. Трябва да ни е ясно на всички, че не само е по-скъпо, не само е по-вредно – ще бъде невъзможно на практика ние да планираме нашата енергийна политика през призмата на запазване на въглищната енергетика по начина, по който съществува в момента. Това е утопия.

Това няма как да се случи, защото ще стане твърде скъпо за всички нас като потребители и като данъкоплатци на тази държава да плащаме за това по-скъпо и по-вредно производство. Така че най-добре би било накрая да се извади. Включително и синдикатите да участват, защото тук също има много интересен въпрос – нима няма синдикални организации в другите държави, където има въглищен преход? А ги има навсякъде. Защо там те могат да намерят диалог и начин за действие, а в България това не се случва? Трябва да се погледне малко по-широко и по-отвисоко, а не само да се втренчваме в тези числа. И отделно, много е важно също друго да се каже – България може да се възползва от европейски инструменти, които са свързани с обезпечаване работата на хора, които биха отпаднали от един сектор, биха били съкратени. 

Ето, само за Стара Загора споменах – 11 000 работещи ще бъдат засегнати. 

Това откъде се получава като статистика, много ми е интересно? Защото това е дългосрочна статистика. Не говорим за това, че 11 000 души ще останат утре без работа. Говорим за това, че част от тези хора ще намерят друга работа, друга част ще се пенсионират така или иначе в този период, а трета част ще останат да работят в сектора по рекултивация за терените, което е почти същата работа. Съвременните дейности на миньорите, например, които са заети в добива на въглища, не е с кирките и лопатите. Те са оператори на машини. Тези машини ще трябва да работят и след като спрат да вадят въглища, за да рекултивират тези терени. От друга страна, пазарът на труда в момента е изключително отворен и тук въпросът е дали могат да се намери работа на тази цена, в смисъл на тази работна заплата, която в момента имат, а те имат високи работни заплати в момента. Това ще е голямото предизвикателство.

Затова България трябва да работи именно по тези планове за справедлив преход, за да се привличат инвестиции, които са в сходни сектори и които могат да предоставят толкова висока работна заплата. А такива има и е редно България като страна просто да върви по европейския път, по който вървят другите държави, и ще видите всички, и ще видим всички, че това няма да създаде тези апокалиптични сценарии, за които в момента говорят представители на протестиращите, които малко след като се хлопна вратата, решиха, че трябва да изнудват правителството с искания, които са срещу приети от България дълги години назад конвенции, политики, планове и от европейския път като цяло.