Борислав Кьосев – Старши треньор на втория отбор на ЦСКА 1948, в интервю за предаването "Спортът на фокус“ на Национална радиоверига "Фокус“



Как протече подготовката на отбора за новия сезон?

Мога да кажа, че мина доста добре. Направихме прилични мачове, мисля, че се подготвихме добре. Малко беше по-специфична тази подготовка, знаете, че и самата почивка беше доста кратка, малко по-различен тип работа се изисква, не е като предишните подготовки, когато имахме по един месец пауза, но мисля, че добре се справихме.

Без да споменавате имена, имаше ли играчи от които се разочаровахте по време на заниманията или пък всички се раздадоха максимално?

Не, не мисля, че съм разочарован от някого. Имаше и футболисти, които  се включиха малко по-късно, бяха с националния отбор за младежи. Доста юноши също се участнаха в тренировките. Като цяло мисля, че направихме много добра подготовка.

Летвата във Втора лига от миналия сезон е вдигната много високо, тимът завърши първи с аванс от 9 точки преди месец. При положение, че по правилник не можете да се изкачите в Efbet Лига, тогава какви са целите на вашия отбор?

Вдигнахме летвата на отбора във Втора лига, но мисля, че целта тази година е да поддържаме игровата форма на футболистите от първия отбор, защото този сезон знаете, че се състезаваме на няколко фронта. Имаме и турнир на  УЕФА, налице са доста футболисти и тези, които не взимат горе участие , ще слизат да играят с втория отбор. Другата цел е да налагаме младите футболисти, от третия отбор ще се качват, има и играчи, които са стационарни във втория тим. Общо взето, малко по-специфична е работата във втория състав, има текучество и се съобразяваме с това нещо.

В тази връзка, как протича вашето сътрудничество с Атанас Рибарски,  който е начело на първия отбор на ЦСКА 1948?

И с Атанас Рибарски, и с Дидо Желязков, който е наставник на третия отбор, имаме постоянна комуникация. Ако такава липсва, нещата няма да са окей, но мисля, че засега се получават много добре .Имаме много хубава връзка с Рибарски, в близки отношения сме, можем да си споделяме всичко и си помагаме кой с каквото може.

Кои са другите тимове, които биха погледнали към Висшата лига, според вас?

Трябва да започне сезона, всяка година има много отбори, които обявяват някакви амбиции, но после след  7-8 кръг се вижда горе-долу кои ще са лидерите. Така на първо четене, гледам, че “Спартак"-Варна са доста добър отбор, познаваме се отлично с Валентин Илиев, доста добър треньор, направили са много хубава селекция и мисля, че ще са един от основните конкуренти за влизане в Efbet Лига. Добрич също правят много  добър тим, Монтана са добре, Септември, Русе, гледам, че и те имат някакви амбиции.

С какво ви помага опита, който имате от детско-юношеския футбол, школата на “Левски", “Спортист"- Своге, третия отбор на ЦСКА 1948? Всички тези натрупвания правят ли ви по-спокоен в началото на сезона?

Разбира се, това е опит в няколко сфери и в детско-юношески футбол, и в аматьорски, и в професионален футбол, всичко това ти дава повод да мислиш върху много неща във футбола. 13 години съм треньор в различни формации и  мисля, че всичко това е много ценен опит, от който мисля да се възползвам занапред.

На какво учите вашите футболисти, г-н Кьосев, не само на терена, не само на тренировките, но и в живота, като цяло?

Първо, най-важното е да се научат да се борят в живота, защото в днешно време мъжете са свикнали по друг начин да си извоюват нещата в живота. Аз мисля, че с много работа и усилие трябва да се постигат нещата. До някаква степен затова и футбола в България не върви, защото мислим, че много лесно може да се получи, а всъщност не е така.Трябва да се влагат много усилия, за да се стане футболист. Това е основното нещо, на което ги учим и тук, в клуба, вкарваме ги в конкурентна среда, има много конкуренция в трите отбора и който не положи максимум усилия, изхвърча от отбора, в смисъл, не намира място. Това е най-големият учебник, мисля.

Вие сте може би единственият клуб, за който се знае, че няма да имате финансови проблеми. Това дава ли ви допълнително спокойствие, защото например в  други отбори при намаляване на субсидията от съответната община се тръгва към разпад.

То това е доказано във футбола, че без пари нищо не става, особено на професионално ниво, въобще не трябва да коментираме, че финансовата част е може би най-важната. Организационно трябва да е добре клуба, но ако финансово не е окей, знаете, че резултати много трудно се постигат. Това дава едно спокойствие на целия клуб и на футболисти, и на треньори, за да се работи професионално.

Каква е вашата визия за футбола, какъв стил на игра ви импонира и искате да практикува във вашия отбор?

Още от юношеските формации, където съм бил треньор, налагам офанзивен стил. За мен, мисля, че това е най-добрият начин на игра. Първо, че е много атрактивен за хората, които гледат футбол, и второ, мисля, че това е  най-ефективния начин да се пресира противника, да не му се дава да играе с топката, да се опитваме ние да я владеем повече и да контролираме играта. Мисля, че това са нещата, които оприличават стила ми. Да се играе на преса, на контра преса, да се създават много положения пред вратата, общо взето, отборите, които Гуардиола води, са най-приятните за гледане, за мен поне.

Какво бихте посъветвали треньорите, които не се решават да направят решителната стъпка от детския футбол към юношеския, оттам към мъжкия и стоят на едно място. Какви трябва да бъдат амбициите на всеки един треньор?

Много зависи какъв човек е треньорът. Ако иска да има спокойствие и да работи по-дълго време, може би юношеския футбол е неговото призвание. Ако иска да се развива, да стане професионален треньор, трябва да се направи тази крачка и да се рискува. Тук, в България малко по-сложно стават нещата, малко клубове разполагат с финансов ресурс, където може да се отиде и да се работи спокойно. Другото е, че знаете, в българския футбол треньорите, как да кажа, малко като професия не ни зачитат, днес решават - махат те, след един месец нямаш работа, така, че и за това трябва да си помислят. Ако искат някаква сигурност, детско-юношеският футбол, мисля, че е по-доброто място, но то едното е за сметка на другото. Който иска да се развива, трябва да рискува и да скача в дълбокото.

Какъв е вашият апел на старта на първенството към съперниците, към играчите, към съдиите, към треньорите, към футболната общественост у нас?

Апелът ми е, да се концентрираме само и единствено върху футбола, да се работи много повече, за да може и да се развива много повече нашия спорт. Да не обръщаме внимание на нещата извън футбола, знаете за какво говорим, да няма схеми и уговорки. Нека всичко се решава на терена, това мисля, че е един от големите проблеми в българския футбол. А ние доказахме в нашият отбор, че сме етикет за феърплей, дано и всички останали го правят.

Бойко СЕРАФИМОВ