Политологът Борислав Ангелов в интервю за сутрешния блок "Добър ден, България“ на Радио "Фокус“

Мой гост в студиото е политологът Борислав Ангелов, с който ще коментираме политическата обстановка у нас, която е достатъчно разноцветна. Добро утро.  

Добро утро.  

Г-н Ангелов, какъв е изходът от кризата на парламентаризма? Вижда ли се такъв изобщо?  

Към днешна дата аз не виждам изход, ако гледаме дали ще имаме редовно правителство. просто не го виждам как може да се случи, след като има политически формации, които не водят политика на диалог, а водят политика на конфронтация и противопоставяне.  

Точно така. И понеже постоянно говорим за диалогичност и постигане на общи решения, виждаме ли обаче да се полагат усилия в тази посока? Тоест, има ли наченки?  

То наченка имаше когато Корнелия Нинова даде шанс да има парламента. Тя тогава спаси парламентаризма когато реши да подкрепи Вежди Рашидов за председател на парламента.  

И всъщност, това е единственото, което видяхме в тази посока.  

То не е и малко. Беше едно подаване на ръка. И просто се отчете от немалко колеги анализатори, включително се отчете и от политици, които са от дълго време в политиката, които знаят, че това не е някаква коалиция да се сключи, някакво споразумение, просто така се правят, така трябва да бъдат нещата. Все пак в парламента трябва да има някакъв диалог. Виждаме, че се води, опита се да се води също така един диалог за бюджета. От друга страна обаче имаме по дадени теми съвпадение между политическите формации също.  

Да, но пък видяхме наистина по-голям опит за диалогичност само от страна на БСП, и оттам нататък?  

То това е донякъде и от политическите формации и тяхната история, от политиците, които са в дадена политическа формация, техният жизнен опит и политически опит, и отговорността, която имат и която носят. В момента не е наистина време да се прави политика напук и на инат. За всичко да се хващаш, всичко да бойкотираш, и всичко да искаш да е твоето, макар и да не си първа политическа сила.  

Така е, особено в ситуацията, в която се намираме. А  какъв резултат виждате от консултациите на президента Румен Радев с парламентарно представените партии?  

Аз виждам едно бавене, едно тупане на топката. Не виждам как от това нещо ще се роди коалиция по начина, по който се прави. Няма как след като се срещаш само с отделните формации през един, два или през седмица да се роди коалицията. Това може да се случи само когато те се съберат, те говорят помежду си. И мястото това нещо да се случи е парламентът.  

Точно така. Защото виждаме еднакви реплики: "Искаме диалог“, "Призоваваме към диалог“. Всеки казва, че е готов на диалог, но резултат, след консултациите имам предвид, не виждаме.  

Не, не, няма. Виждаме, че и контактната група, която беше излъчена от ГЕРБ, и тя няма никакъв резултат на практика. Което между впрочем, е най-грешният подход, и грешен е от гледна точка на това, че се слагат, избират хора, които не са свързани директно с политическата формация. Не се прави така. Трябва да имаш много ясен мандат на хората, които са, и обикновено това са хора от политическата формация, това са политическото ръководство, може да бъде и лидерът в един момент да се намеси, лидерът на дадената формация. Но така се прави. Не се вземат някакви хора, които в някои случаи излезли малко от миналото политици, и дайте тях ще ги пуснем да правят някаква връзка, някакви контакти. Не е такъв подходът, не е такъв начинът.  

Така е. И сякаш се забрави, позатихна контактната група, тоест, нищо не видяхме след това.  

То е, защото няма никакъв резултат, то се видя. Политическите формации отказаха да говорят с тях, защото е много ясно – те нямат мандат. В политиката е много важно когато отиваш на среща с някого, той да има мандат. Ти да знаеш от друга страна, че този човек, който е, да има мандатът, за да може да води с тебе, включително когато трябва някакъв компромис да се направи, той знае много добре в рамките на неговата формация този компромис дали ще се приеме или няма да се приеме и какво ще им коства.  

Да, може би трябваше по-добра подготовка в тази посока. А пак караници и спорове в Народното събрание – това видяхме на вчерашното заседание. Докога и как ще видим резултати, след като виждаме основно това – караниците и споровете там?  

Докато не се навлезе в политиката на политика, докато не започнат да спорят за политика, почнат да спорят по това, което интересува хората и дневния ред. Дневният ред на хората в някаква степен е далеч от това, което се случва в парламента. Не е дневният ред: дали ние сега в момента да изпращаме, или не изпращаме оръжия в Украйна. Хората ги интересува друго нещо – как ще посрещнат зимата, какво ще се случи с инфлацията, како ще се случи с доходите, ще има ли компенсации. Бизнесът също се интересува от това нещо. Те не се интересуват от тази тема, която ги вълнува някои политически формации, която е изключително идеологическа, и тя не решава основните проблеми в страната. И нещо много важно, ние имаме разминаване от една страна в социологическите проучвания какво хората смятат по темата, и от друга страна политиците. Именно това води до недоверие между политическия ни елит и обществото.  

Да. И понеже споменахме за бизнеса, за хората как ще посрещнат зимата, до какво ще доведе удължаването на досегашния бюджет? Видяхме, че и там мненията са много разнопосочни. Какво ще стане?  

Аз тук в случая съм, че трябва да има нов бюджет. Старият бюджет няма да свърши никаква работа. Той е за тази година. Няма как той да бъде удължен, няма как той да посрещне необходимите разходи за следващата година. А не бива да забравяме, че през тази година бюджетът беше актуализиран, за да се посрещнат едни разходи, и то социални разходи, включително и разходи, които са свързани с бизнеса. Тези разходи няма как другата година така да удължим автоматически. Те трябва да бъдат предвидени, трябва да стане много ясно откъде, как ще се вземат, по какъв начин ще става. И в крайна сметка какви политики ще бъдат. И тук има един много важен въпрос: служебното правителство, независимо кое правителство, то има задължението да внесе бюджета до 31 октомври. Това е по Закона за публичните финанси, което от друга страна по Конституцията единствената институция, която може и има право да внася бюджета, това е Министерски съвет, няма право депутат, няма право парламентарна група, няма ако всички народни представители да се съберат да го внесат. Това трябва да се направи от изпълнителната власт. Това дадено само и единствено на тях като правомощия по Конституция. И те трябва да си спомнят това свое задължение. И аз защо казах, че е много важно още лятото да не ходим на избори, а да продължим да имаме редовно правителство, а не служебно, именно точно заради това, което се случи в момента. Защото виждаме, тогава казаха много колеги, че служебното правителство ще може да провежда всичките политики, които прави едно редовно правителство. Ами не, не може. Има трудности, и те сега се сблъскват с тези трудности и се чудят как да се измъкнат. И разделихме нещата: ние, добрите от служебното правителство и президентството, и лошите политически партии в парламента. Ами не е така.  

Да, получи се точно това разделение.  

Което не е точно това, не е така, не трябва да бъде така. Защото президентската институция - тя е част от цялата политическа система и в крайна сметка там трябва много ясно да осъзнават, че те носят отговорност за случващото се в страната. И не бива да забравяме, че нямаше и 100 дни и те си оттеглиха подкрепата към бъдещето редовно правителство.  

А една от темите - провокатор на споровете на вчерашното заседание беше за връщането на хартиената бюлетина при гласуване. Чухме също разнопосочни мнения, не бяха единодушни депутатите. Какво е вашето мнение?  

Аз съм от политолозите, които още когато на времето се искаше да се въведе машинното гласуване, аз видях, че го разглеждат като една допълнителна опция, възможност и избор на българските граждани, не го гледах като заместващ механизъм за махане на хартиената бюлетина. За мен то беше още една допълнителна опция – който иска, да си го избере. В момента вариантът, който се избра на машинното гласуване, е дискриминационен. Технологически се въведе една бариера определен тип хора да имат затруднения, притеснения, да не искат да ходят да извършват определен вид дейност. Това не бива да ни заблуждава. И то е много странно – наистина се формира една коалиция "Мадуро“. Единствено във Венецуела изборите се провеждат само и единствено с машинно гласуване. Не може това да бъде аргументът, не е това основният проблем за тях. Едва ли не, ако не са машините, ще се срути държавата, ще се срути държавността. Не, не, няма. И тук някои от защитниците на тезата за машинното гласуване казват: ами то тогава пък ще се увеличат недействителните бюлетини, еди-какво си ще стане, по-добре е тези да ги няма, допълнителните гласове. Не е така. В политическата система е много важно да имаме колкото се може по-голям брой избиратели гласували, за да има по-голяма легитимност. А ние, ако погледнем миналата година, ще видим, че когато въведохме машинното гласуване, имаме рязък спад на избирателната активност. Не се случи нещо много екстремно, чисто и просто ние тогава изведнъж ни изпаднаха един брой гласове. Те изпаднаха, те не отидоха да гласуват и то беше точно заради машинното гласуване. Не бива да се заблуждаваме в това нещо. 

Да, защото пък много политици отчитат спада в избирателната активност по някакъв начин като плюс за това, че всъщност са изчезнали купените гласове. 

Това не е вярно, защото като се погледне, ще е види, че купеният вот и контролираният вот пак го има. Обикновено това много лесно се вижда с преференциалното гласуване, което се направи. Ние имаме друг проблем – че секционните комисии не са добре обучени, районните избирателни комисии не са добре обучени. В Кодекса има една заложеност да се правят обучения, но тези обучения се извършват като проформа. Не е достатъчно наистина едно клипче да се качи или някаква кампания да се прави периодически по време на изборите за машините само. Не е такъв подходът. И наистина целият този процес трябва да се регулира в България така, че да имаме доверие в самата дейност на избирателните комисии, те да бъдат обучени, хората, които са там. И в крайна сметка, хората, които отиват там, не отиват само за да вземат едни пари, да седят цял ден, което наистина е много изморително, а те отиват с една отговорност да извършат една определена дейност, която е много важна в целия политически процес, който ние имаме в страната. А ако искат някои хора да гледат как се извършва, какво се случва, как се осъществява самата дейност на преброяването, то има много варианти. Единият от вариантите е, когато тръгнат вече да се броят бюлетините, да бъдат включени и едни камери. Те могат и изборния процес да наблюдават. Само където са местата за гласуване, там да няма камера. Това е, има такава практика вече, тя е осъществима и в днешно време, не е нещо, което да е чак толкова трудно. 

В този смисъл, понеже се обсъждат и предложения за промени в Изборния кодекс, това може ли да бъде наложено при едни следващи избори? Според вас какво трябва да се направи?  

Според мен трябва да се върне хартиената бюлетина, трябва да бъде върната и да се даде наистина възможност на колкото се може повече български избиратели да гласуват. Това е наистина много важно за мен да се осъществи. Българите в чужбина наистина имат проблем и българската държава харчи много пари за избори в чужбина, и ние превръщаме Външно министерство в част от изборната ни администрация, което не е неговата функция, два месеца – то да се занимава само и единствено с това нещо, с избори, и да организира целия процес. Тук има вече други практики, които могат да се вземат, и да се води един нормален дебат. Но политическите партии, те не говорят помежду си. Някой, като му хрумне, искат си, смятат, че машините решават всички проблеми. Не, не, машините не решават всички проблеми, а те създават нови проблеми. И ние виждаме, че политическите партии имат недоверие към тях. Те се питат какви са тия кодове, къде са тези кодове, кой ги съхранява. Нямат доверие в софтуера. А и не бива да забравяме, че българското общество има един много голям скептицизъм към машините като цяло.  

Така е, и го видяхме по време на изборите. И за да завършим този разговор, искам да ви попитам каква е вашата прогноза, какво вещае 48-то Народно събрание? 

За съжаление, не мога да дам много оптимистична прогноза. Бих желал да дам, но към момента не виждам някакъв голям оптимизъм. Но все пак се надявам някои въпроси да бъдат решени, наистина да се намери партия, някои лидери да пренебрегнат своето его и да се решат някои въпроси. Един от тези въпроси е свързан с бюджета, който да се поеме от социалните плащания в страната, които са много важни. И те са много по-важни, отколкото ние да купуваме самолети в момента, водени от превъоръжаване. Една държава е силна, когато тя инвестира в култура, в образование, в наука и в социални дейности, и се дава възможност и на бизнеса за развитие. След това всички тези хора, когато видят, че има смисъл да дадеш пари за армията, те ще го поискат да го дадат. Но ние обикновено слагаме каруцата пред коня, което не е много редно. Имаме много други проблеми, които трябва да бъдат решени. И другото, което е – наистина да се разреши въпроса, който е свързан с Изборния кодекс, с хартиеното гласуване. И много ми се иска да се вземат едни мерки за шофьорите по пътищата, които са пияни и дрогирани, за крайни мерки. 

Това е много важно. 

Включително даже за мен трябва да се помисли хора, които са шофирали пияни над определен промил, които са били дрогирани, те да не могат да заемат и публични длъжности, включително да работят в публичната администрация и да кандидатстват по публични проекти и програми. Все пак това е голям проблем в страната, държавата може да вземе по-крайни мерки, за да се реши този въпрос. 

Точно така, и вероятно те се налагат, понеже виждаме какво се случва в момента. 

Точно така. И в крайна сметка наистина да може да се чувстваме сигурни, когато се движим по пътищата, когато шофираме, когато караме колело, а не да се притесняваме какво ще се случи с нас и дали някой няма да ни отнесе.  

А и не само – когато излезем, да. 

Тази черна хроника ние трябва да я прекъснем и като общество ние наистина трябва да вземем по-крайни мерки, за да се реши този въпрос. Само с такива – отгоре малко да го позамажем, еди-какво си да направим, този ъгъл да го загладим, няма да стане. Трябва очевидно да има по-крайни мерки. Включително, както казах, за заемане на длъжности, включително тук и за конфискация на автомобили. Трябва да се носи наистина отговорност. Има начини този въпрос да се реши в крайна сметка. Всеки трябва да е отговорен със своята дейност какво прави към обществото. Ти си част от едно общество, ти не си сам в него, не си сам на пътя.  

Да, така е, и видяхме, че всъщност и пешеходците са също толкова застрашени, колкото са и шофьорите, особено в последните месеци. Да се надяваме това да се промени, т.е. да се вземат мерки в тази посока.  

Точно така, надявам се. Виждам, че има някакво желание, поставя се въпроса. Наистина, за да може да се разреши този въпрос, е много важно, за да вървят нещата по-напред, иначе няма да вървим ние като общество. И най-вече се надявам наистина политическите партии да започнат да разговарят помежду си. Някои лидери трябва да пренебрегнат егото си. Наистина този парламент е предизборен парламент, той започна още преди да се конструира, но да не забравят, че избирателите са мъдри и те ги гледат какво правят. И в един момент ще ги накажат. Политиката на инат не е политика. Политиката на диалог е политика. 

Така е, в името на обществото – всъщност това е важно. 

Това е смисълът на политиката, да се работи в името на обществото, за неговото благоденствие и за по-добро бъдеще, с по-голям стандарт на живот. 

Така е, надявам се повече хора да са го чули. Аз ви благодаря за този разговор. 

Благодаря и аз. 

Габриела ГАНЕВА