Борислав Ангелов, политолог, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

От "Продължаваме промяната“ отчетоха първите три месеца работа на парламента с клипче от минута и 15 секунди. За своите значими успехи досега те не споменават нито приноса на преките си коалиционни партньори "Демократична България“, нито тези от сглобката в общия кабинет "Денков-Габриел“, нито хората на Пеевски и Карадайъ, с които всъщност направиха парламентарното мнозинство. Това че неглижират ГЕРБ и ДПС, без които хвалбите им нямаше да са факт, е едно на ръка, но че забравят, че те са на власт именно благодарение на техните гласове и идеи, обезсмисля цялото им присвояване: от бюджета до прекратяването на концесията на "Росенец“. Във видеото се акцентира върху мерки, които досега не са проработили или за които има сериозно съмнение, че въобще ще проработят. Докога от "Продължаваме промяната“ ще тестват търпението на своите коалиционни и некоалиционни партньори? Наш гост е политологът Борислав Ангелов. Добре дошли в аудио касата на "Фокус“, г-н Ангелов.

Добре заварили, както се казва!

Предизвиква ли партньорите си в управлението с това видео, с което напълно ги пренебрегва и си присвоява всичко свършено "Продължаваме промяната“?

О, да, естествено, прави го много предизвикателно, особено като се има предвид, че става въпрос за ГЕРБ и за ДПС. Миналата година искам да напомня, че те по същия начин си присвоиха успехите, които бяха в социалната политика на редовното правителство на Кирил Петков и които, както знаем, бяха направени благодарение на БСП и на Корнелия Нинова. Така че те не правят нещо ново, това вече е техен манталитет на поведение и на действие в политиката. Аз се учудвам и как ще реагират "Демократична България“, защото и те са забрани в целия този епизод. Един вид имаме една групичка от 36-37 депутати, която смята, че какво се случва в страната, е благодарение на тях. А то не е точно така. Това, което се случва последните три месеца, става точно благодарение на Бойко Борисов и на ДПС с Делян Пеевски и Мустафа  Карадайъ.

Любопитно е, че досега никой от коалиционните или некоалиционните партньори на "Продължаваме промяната“ не е реагирал на този клип, все едно че го няма.

О о, аз очаквам реакция. Очаквам реакция и тя ще бъде съвсем скоро – най-късно някъде в  началото септември месец. Те  няма да го оставят това нещо така да продължава, особено от страна на ГЕРБ. Те ще направят реакция, няма да го игнорират. Бойко Борисов и неговият манталитет и начин на действие не е такъв. Той е търпелив и в един момент той ще си каже своята дума: какво се случва и как се случват нещата и благодарение на кого се случват в страната. А то е ясно на всички, че те се случват благодарение на ГЕРБ и на ДПС. "Продължаваме промяната“ предадоха своите избиратели и се коалираха срещу тези, срещу, които се бореха, срещу модела, срещу който се бореха. Те са вече част от този модел.

В клипчето прави впечатление, че правителството вече се презастрахова за бъдещи икономически финансови проблеми, като се оплаква от наследени бомби от служебната власт на президента Радев. Каква цялостна картина за политическата конюнктура можем да прочетем само във въпросната 1 минута и 15 секунди?

Ами те виждат, че няма да имат големи успехи, че няма да осъществят приказките, които те ги говориха за някакъв небивал икономически растеж, за бързо влизане в Еврозоната и безпроблемно за "Шенген“. Очевидно е, че те вече търсят вратичка, така да се каже, да си оправдават своите бъдещи неуспехи и ги залагат още от сега. И то е съвсем нормално от това, което имат като наследство от страна на служебното правителство, които правеха всичко друго, но те не управляваха страната добре. Това трябва да се отчете, че служебните правителства на Румен Радев не управляваха страната добре. Те се занимаваха с всичко друго, но не и с това, за което бяха избрани. Те трябваше да се занимават с текущи въпроси от една страна, и от друга страна да съумяват да провеждат свободни и честни избори, а те това не го правеха. Още миналата година ОССЕ в свой доклад спомена, че служебното правителство на Румен Радев се намесва в изборите. Те сключиха дългосрочни договори. Такъв е договорът, който е за газа с турска компания BOTAS. Така че аз не виждам нещо много изненадващо. То това също е част от манталитета и поведението на "Продължаваме промяната“. Те преди така също говореха и за какво наследство ще поемат от правителството на Бойко Борисов.

Това, че преписват на собствените усилия приемането на бюджета и прекратяването на концесията на "Росенец“, е донякъде обяснимо, но защо акцентират върху мерки, които досега не са проработили или има сериозни съмнения, че въобще ще проработят?

Аз искам да напомня, че бюджетът беше приет благодарение на това, че Бойко Борисов се намеси в крайна сметка след проведен разговор. Очевидно ние бяхме изправени пред ситуация, при която редовният министър на финансите Асен Василев да си оттегли подкрепата за бюджета, и на следващия ден се случи коренна промяна – Бойко Борисов нареди на своята парламентарна група  да си промени позицията и да приеме бюджета и то в искания, за които настояваше точно финансовият министър. Така че аз не виждам тук чак такъв голям успех. Тук се показа по един безспорен начин, че правителството зависи от неговите партньори в парламента, това са именно ГЕРБ и ДПС. А това, че се акцентира върху мерки, които няма да се приемат, за мен не е нещо ново. Наистина аз не виждам нещо ново и различно, това е някакъв манталитет, начин на поведение на "Продължаваме промяната“ – те говоря за неща, които би трябвало да се случат, или като някакво бъдеще, което да го очакваме, че ще се случи, а то реално не се и случва. Аз имам един единствен въпрос: какво се случи с т.нар. завод за електрически  автомобили, който много шумно се рекламираше от Кирил Петков когато беше служебен министър на икономиката през 2021 година?

Нищо.

Някой да задава този въпрос? Ами да, няма го. Спомняте си, тогава какво се говореше: че ще станем център на автомобилната промишленост едва ли не на Балканите.

Но виждате ли, странното е, че и това, което струва като действие от тази три месеца, все едно коалиционно или не, и това, което нищо не струва, те абсолютно всичко си присвояват. В тази всеядност те дори нямат критерии за пресяване на качеството.

Ами да, очевидно е това, съгласен съм с това, което казвате като заключение. Очевидно е, че там няма и усет какво се случва. Те много лесно забравят. И когато имат някакъв неуспех, те просто го игнорират, забравят го, продължават напред и вече не ги интересува. Те забравят, какво са говорили пред една година, преди два месеца, преди три месеца. Те говорят днес, каквото искат и започват да обещават, че каквото направят, това ще доведе до небивал голям успех в страната или ще реши някакъв голям проблем. А както знаем, в политиката нещата са далеч по-сложни и не се решават с еднократни действия.  "Продължаваме промяната“ за мен действат на принципа "проба-грешка“ в много случаи и решават проблемите на парче. Те нямат цялостна стратегия за развитието на страната и като визия напред в бъдещето. Между впрочем ние този проблем го наблюдавахме и преди това и при Бойко Борисов. България страда от това, че липсва визионерство и поглед напред и в широчина, и в дълбочина за развитие на страната. Ние нямаме собствен път за развитие даже и като държава, която е член на Европейския съюз и на НАТО, ние чакаме някой отвън да ни каже нещо, или както вече свикнахме да обясняваме: чакаме посолството да ни каже какво да правим.

Според вас за тези три месеца какво свърши правителство и какво парламентът?

Единственото, което успяха да направят, е да направят сглобката, да обезсмислят всички протести, надежди на хората, че е възможна промяна, и другото – да оправдават съществуването на тази сглобка и тяхното управление на базата на геополитическата ситуация, и то най-вече войната, която наблюдаваме в Украйна. Да, но аз не виждам никакво решаване на проблемите на хората, нито поставяне на дневния ред на обществото. Парламентът се занимава с всичко друго, но не и с дневния ред на обществото. Виждаме, че там се налага дневен ред, който е много по-близък до дневния ред на ДПС, виждаме как се действа с регулаторите, които се подменят. За първи път ние в най-новата ни история имаме ситуация, при която опозицията, която е 1/3 от парламента, няма свое представителство в ръководството на нито една комисия. Такова нещо ние сме нямали в тези 30 години, това е едно изолиране на опозицията. Има един диктат на едно мнозинство, което се смята за самодостатъчно, и това мнозинство сега в момента е решило да прави промени в Конституцията. А както ние виждаме, много експерти, колеги анализатори и журналисти не ги приемат еднозначно. Но аз не виждам капацитет, как те могат да продължат оттук нататък да извършват не само тази конституционна реформа, а и бъдещите действия за управление с оправданията с геополитическата ситуация най-вече, от една страна, и от друга страна, че да се плаши кой ще дойде от опозицията на власт. Не е това моделът. Имаше друг модел, който трябваше да приеме страната за развитие, според мен, още пролетта, и това беше да се създаде програмно правителство с максимално парламентарно участване на политическите формации, с ясна програма за кратък период от време и страната да може да направи плавен преход, а не което ние наблюдаваме в момента. Ние наблюдаваме всичко друго, но не и нормално европейско развитие на държава с парламентарна форма на управление. Наблюдаваме изместване на центъра на взимане на решенията не от Министерския  съвет, а в парламента. Парламентът в момента започва да действа като Конвент, той започва един вид да съчетава и законодателната, и изпълнителната власт. И това много се вижда с решенията, които се взимат, какъвто е случаят с "Росенец“. Тука правителство беше изоставено един вид, инициативата взеха парламентът, но то и няма как да не е по друг начин при положение, че имаме такива фигури в парламента: като Бойко Борисов, като Делян Пеевски, като Карадайъ. Центърът на властта се измести много силно в парламента, не е в изпълнителната власт, която е призвана да управлява страната.

Защо оставаме с впечатление, че след лятната сесия на парламента глас от правителството почти не се чува? Не работят ли тези хора, и те ли са във ваканция, какво правят?

Ами за мен е както казах преди малко, за мен се измести центърът на властта. Много от министрите са безлични. Единственият министър, който може на практика да взема самостоятелно решения, това е министърът на финансите Асен Василев. Всички останали министри, те са зависими, включително и министър-председателят г-н Денков, както и министърът на външните работи Мария Габриел. Те са силно зависими от самите политически формати, които са ги пратили там. Личностите, големите имена, те не са в изпълнителната власт, те са в парламента. А и те излъчиха правителство, в което експертите са слабо познати на публичността. Те не са чак толкова известни, след това толкова популярни, даже някои от тях не са известни в собственици си гилдии, собствените си ресори. И те много добре виждат, че няма как да решат проблемите, те само могат да гасят някакви пожари, които им се случват и ще извършват промени, за които не се казват: било то на държавните фирми, било то назначения на областно ниво на управители, било и промените, които се извършват в МВР на областно ниво, те нямат самостоятелност, те не могат да провеждат политика. А в даден ресор самите министерства не провеждат нужната политика, било то в икономиката, било  то в образованието, било то в културата. А ние виждаме, че самите министри ги няма.  Те нямат собствена визия, нямат собствено мнение, те нямат програма, която да развиват. Програмата на правителството няма как да им даде основата, върху която те могат да извършват дейността, за която са избрани.

При това положението докога могат да продължат така, след като ние се управляваме от министри с телефонни слушалки? Те трябва да се обадят на две-три-четири места, за да вземат решение очевидно?

Точно така. Те трябва да се обадят, защото не могат да вземат самостоятелни решения, като изключим министъра на финансите. И на него му беше показано, когато се приемаше  бюджета, че той зависи от парламента в дадена ситуация, и така че той да знае, че му беше показан жълт картон от страна на Бойко Борисов, за да му напомня, че нещата зависят от парламента. Според мен неговото бъдеще на това правителство зависи най-вече от това докога и как ще се разберат отново ГЕРБ, ДПС и Румен Радев. Те ще решат, кога се върви към сваляне на това правителство и към предсрочни избори най-вероятно.

А защо включвате президента Румен Радев?

Ами защото той участваше в свалянето на предишното редовно правителство, което беше на Кирил Петков. Не бива да забравяме, че то беше свалено точно с координирани действия и атаки от страна Румен Радев, и вече в парламента с действията, които извършиха ДПС, ГЕРБ, "Възраждане“, а ИТН бяха извадени от правителството едва ли не по поръчка и насочени към опозицията да свалят правителството. Така че в този парламент е видно, че ако решат в даден момент, ще се получи подходящата конфигурация и няма никакъв проблем, отново ДПС, ГЕРБ заедно с Румен Радев, "Възраждане“ и ИТН да могат да свалят едно такова правителство, което ние имаме на власт в момента.

Буря в чаша вода предизвика новината, че поради липсващи документи и необходимост от допълнителни анализи обещаното от областната администрация на София град преместване на Паметника на Съветската армия нямало как да се случи до края на годината. Монументът е на окупационната Червена армия или МОЧА, както наричат паметника неговите противници, ще остане непокътнат, за да стане кмет с червените гласове на втори тур Васил Терзиев. Как оценявате тези предизборни сметки и еквилибристики, ако са действително такива, а не плод на политологически тези?

Значи, ако ти нямаш визия за управление и не знаеш какво да правиш, ти се занимаваш точно с  такава дейност като бутане на паметници или тяхното преместване – кой както иска да го нарече. За мен, аз съм противник на преместване на паметници, независимо какви са били те, но това е моя позиция. Не смятам, че за избирателите в София може от ключово значение за техния избор да бъде точно Паметника на Съветската армия – дали той да бъде преместен, или да не бъде преместен. Все пак защо пък точно днес това е тема № 1? Ние имахме много по-подходящи периоди, когато цялата власт беше синя примерно по времето на Иван Костов, включително и президент, и премиер, и парламент, и Столична община с мнозинство, и сега изведнъж отново изплува тази тема. Някой очевидно има интерес от тази тема да сее раздор. А иначе ако някой смята, че отново ще вкара в ход модела ала-бала, за да  може да спечели червените избиратели за втори тур, не мисля, че ще стане, защото една не малка част от тях изпиха горчивата чаша, когато  на миналите избори на втори тур по призив на самата Софийска организация на БСП  подкрепиха навсякъде кандидатите на "Демократична България“ срещу кандидатите на ГЕРБ, а същевременно техните кандидати, които бяха на втори тур тогава в районите, включително и за кмет на столицата, те не получиха съответната подкрепа от градската десница. Така че аз в случая не виждам, как ППДБ ще спечелят точно червените избиратели, за да получат един вид подкрепа в изборите за кмет на София.

Каква роля ще изиграят местните избори? Според вас как ще се подредят партиите на тях?

Аз не смятам, че те ще играят чак такава голяма роля, както мнозина очакват. Местните избори са специфични – там има много коалиции на различни места по различни начини сглобени. Опитват се колегите да правят много генерални изводи от тях, но аз не съм съгласен с тези изводи. Защото много кметове не може да ги разделим, не може да определим, кой какъв е, а и много кметове даже  силно са се еманципирали от политическите партии, те на места си правят собствени схеми, с които участват на изборите и печелят гласове, а съответно партийните централи на някои от тези кметове разчитат да получат добри резултати за следващите съответни  избори – парламентарни, или европейски избори, или президентски. Не смятам, че местните избори ще бъдат определящи за това, какво се случва в страната. По-скоро определящо ще бъде, как ще вървят нещата в самата сглобка и най-вече кога ще се разберат президентът, Бойко Борисов и ДПС това правителство да бъде свалено от власт. Те са заложници, "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ се заложници, те всъщност са в една ситуация, която никак не е добра, те не знаят докога ще управляват. Не знаят, кога някой ще стане сутринта и ще реши да подходи по друг начин и да натисне червеното копче.

Защо тогава приеха да управляват? Само заради жаждата за власт, заради амбицията те да държат властта и за какво им е, след като реално нищо не могат да свършат в управлението?

Ами за мене то е водещото, че приеха: че имаха много голямо его и желание за власт и разпределяне на постовете и на средствата, които трябва да дойдат по Плана за възстановяване и устойчивост. То всичко тръгна от там. Виждаме, че те смятаха, че ще могат да сменят безпроблемно регулаторните органи, но ние виждаме много добре, какво се случва на практика: че без ГЕРБ и ДПС те не могат да направят никъде никаква промяна. Т.е. те са силно зависими от своите коалиционни партньори. А това им беше един от фундаментите, че е много важно да сменят регулаторните органи, защото те са много важни във функционирането на цялата система на властта в България. Виждаме, че те на практика го правят съвместно с ГЕРБ и ДПС, и точно тях няма как да демонтират от участието им в цялата конструкция на властта и управлението на страната.

Ще бъдат ли изкушени от манипулация на местните избори, като виждаме как масово вървят смените на областните началници на МВР?

Възможно е. Възможно е всичко да се случи. Но аз не смятам, че и тези смени са станали на много места без съгласието на определени кметове на областни центрове. Те също участват в целия този процес, така че е възможно да го има това нещо. За всичко това отдавна има програма за местните избори. Нещо много важно – не бива да забравяме онзи прочут запис, където Кирил Петков каза, че техни шефове на полицията трябва да правят изборите. За целта трябва да се сменят включително и ръководствата на службите. Така че върви този процес.

То всъщност този сценарий едно към едно се изпълнява.

Да, то си е едно към едно този сценарий. Той си върви едно към едно този сценарий и ние само се връщаме към него и виждаме, че Петков каквото е каза тогава, сега се случва. Няма нищо лошо да се правят промени, даже то трябва да се направят промени, защото преди това бяха извършена едни чистки от служебните правителства на Румен Радев, за които миналата година "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ мълчаха. Тогава срещу тези чистки се обявиха единствено от БСП. Но тук въпросът, когато ние поставяме хора, е: дали да поставим наш човек или ще поставим човек, който може да е наш и да свърши работа. Но да поставяме наш човек, който няма да свърши работа или трябва да изпълни само някаква поръчка – това не е правилният подход и това не е управленският подход в крайна сметка, от който се нуждае българската държава. А ние много добре знаем, че по места хората познават тези, които са поставяни на дадените постове, на дадените служби. Това не е като в София, където на национално ниво се поставят хора, за които по-трудно може да разберем, кой какъв е, какво му е неговото СВ, каква му е неговата биография. Но в страната не е точно така. Хората там  много бързо разбират и знаят за какво става въпрос, и знаят неговите пътечки, с кой е свързан и по какъв начин е свързан.

Как изглежда политическата картина на страната към този момент?

За мен е като някакво затишие пред бурята, в интерес на истината. И този сигнал малко или много го дадоха едни протести, които бяха организирани в страната, които бяха много спонтанни, но на които видяхме опити да бъдат овладявани. Става въпрос за случая в Стара Загора. И видяхме хората, които бяха от изключително много различни групи, много голяма част от тези хора не ходят и на политически протести, когато се организират от партии и формации. Но когато те забелязаха политически лица, които се опитваха да бъдат с тях, те са отдръпнаха, те са оттеглиха и тяхната подкрепа намаля. Опитът един справедлив протест да бъде оглавен от някоя от сега действащите в управлението на страната партии, беше неуспешен, и това е бомба със закъснител, която вече цъка. Очевидно, че в обществото все още продължава да има много голямо недоволство, чувството за лична справедливост е огромно и за мен вървят процеси, които ще изненадат и управляващите, а и нищо чудно да изненадат и опозицията, и тя да бъде също така неподготвена за това, какво ще се случва в страната, какви процеси вървят.

Какви са тези процеси, какво имате предвид?

Обществото ни е много силно разделено, то е много  болно. Вътре в самото общество има много голямо чувство на недоволство заради  несправедливостта от това, което се случва, от това на кое място се намира страната ни, от това дали се решават неговите проблеми или решаваме проблемите на някой друг. Защото ние в момента се занимаваме с всичко друго, но не и с решаване на проблемите на българското общество, то не може да разбере,   за какво се случват и за какво се вземат определени решения, които политиците смятат за важни. Те са важни, но те са важни за някой друг, който не е в България, но не е и за хората тук. Те самите не ги чувстват. Аз не смятам, че проблемът с инфлацията е решен. Ние непрекъснато виждаме, как в социалните мрежи хората, които ходят в съседна Гърция на море, сравняват цените там: в магазините, на плажовете, на нощувките с това, което се случва в България, и го съпоставят с доходите, които получават хората в Гърция, с тези, които получаваме в България. Ние нямаме политика на доходите въобще. Някой да говори за това нещо? Не. Някой да говори, че имаме голямо неравенство между различните райони в страната, малките общини, полупланинските, планинските, определени областни центрове, които са до 50 000 жители, те са силно изостанали като развитие. Някой да мисли как ще ги развиваме тези райони, по какъв начин? Ако някой смята, че с Еврозоната, с "Шенген“ това ще се случи – не, не, няма. Трябва да имаш цялостна държавна политика какво да се случва и трябва да намалиш това неравенство вътре в страната. А ние не го намаляваме. Ние имаме няколко града, които са много силно напред, които дърпат населението от провинцията и се получава демографски срив, демографска катастрофа. Всичко при нас е объркано. А този подход трябва да се промени. Точно заради това преди 3 години хората излязоха на протест и се надяваха да има промяна. И в крайна сметка какво се случи? Тези, които бяха на "Росенец“ срещу  ДПС, изведнъж сега са с тях в коалиция. Ами как да им имат доверие хората заради това нещо?

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Благодаря и аз.

Цоня Събчева