Борислав Ангелов, политолог, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“.

 

Свършили-несвършили местните избори, а избраните кандидати все още незаклели се и в политическата действителност започна разместването на пластовете. Тон даде ДПС: Ахмед Доган стана действащ председател на партията до конгреса й през февруари догодина, Мустафа Карадайъ подаде оставка от всички постове, включително и в парламента. В БСП подеха публична дискусия трябва ли нейният номинален кандидат за кмет на столицата и вече избран за общински съветник да употребява непристойни думи. И това е само началото. Още не са тръгнали разговорите в "сглобката“ и на този етап те преминават като леки полуиронични или полусаркастични стрели. В първия ден от парламентарната сесия групата на ГЕРБ не влезе в пленарна зала, БСП внесе вот на недоверие с подписите на "Възраждане“ и "Има такъв народ“, а иначе немалко анализатори ни убеждаваха, че местните избори няма да се отразят на партиите и на политиката на национално ниво. Местните избори може би не, но накъде ще се насочи натрупаната през тях негативна енергия? Гост студиото е политологът Борислав Ангелов.  Добре дошли в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Ангелов.

Здравейте.

В средата на август в интервю за Аудиокаста "Това е България“ прогнозирахте, че политическата картина в страната е затишие пред бурята. Познахте. Сега каква е: буря пред затишието или буря пред урагана?

Ами буря ще бъде, но чак ураган няма да имаме. Но очаквам да се случи нещо, което наистина да бъде революционно оттук до края на годината. Ще има буря, тя върви усилено между политическите партии, има известни напрежения в управляващата формация, но до ураган, до разваляне на коалицията аз не очаквам да се стигне към този момент. Има много по-важни въпроси, които наистина могат да обединят  формации от коалицията, за да продължат напред. Единият от тях е Конституцията, другите са законите, които са за бюджета, двата малки бюджета същото така, и естествено законите, които са по Плана за възстановяване и устойчивост, където очевидно имаме забавяне, както се вижда от всички индикации, които слушаме. Още когато се говореше за срокове, за мен те бяха поставени нереалистични, но тепърва ще видим, за какво става въпрос. Виждаме, че има напрежение, но то до голяма степен това напрежение се очакваше. След като нямаш подписано коалиционно споразумение, след като не знаеш как да вземаш решенията, след като на една формация и на нейната малка част от групата е дадена цялата изпълнителна власт едва ли не, няма как да нямаш такова напрежение. Останалите в един момент се чувстват, че носят отговорност за управлението, но реално те нямат необходимото представителство.

И проектозаконите, както се оказва, се взимат без тяхното съгласие, и дори без да бъдат информирани.

Да, това е много важно за участието. Когато имаш сложна ситуация, каквато ние в момента, в смисъл като конфигурация, трябва да можеш да включваш всичките си коалиционни партньори във взимането на решения, а не да ги поставяш пред свършен факт. Защото те в крайна сметка носят отговорност по един или по друг начин. Даже местните избори го показваха това. Ти носиш отговорност за управлението на страната, няма как да не носиш отговорност. И ти трябва да ги вкараш в целия процес, те трябва да са част от изработването му, те трябва да знаят, какво се случва, а не да го научават от медиите, не да го научават след като се гласува на Министерски съвет. И точно тук вече започва да има индикации за промяна поне на състава на Министерския съвет в някакъв вариант, за да може другите да знаят, какво се случва вътре в него. Очевидно, че само с едни министър на външните работи ти не си в час, какво става в правителството, ти не знаеш, какво се е случило по всички останали министерства.

Този министър е почти изолиран.

Ами то външният министър може да го изолираш много лесно. В смисъл той се занимава с външна политика и просто неговият ресор е такъв, че той на практика не участва в цялостното оперативно управление на другите ресори. Няма такава връзка. Освен когато минават нещата със съгласуване.

Дали смяната на министри ще бъде гаранцията, че "сглобката“ ще остане, т.е. правителството няма да падне?

Това е един от вариантите.

А другите?

Значи, ние имаме вариант да не се променя по някакъв начин, както се е случвало досега, което означава, че напрежението ще бъде временно затихнато. Другият вариант е да се търси начин за смяна на министри, които не са си свършили работата. Евентуално тук може да се използва парламента като инструментариум, за да се покаже, че ето, имаме проблеми – тук  не е решено, там не е решено, имаме изоставане и е редно да се помисли за смяна на някой от играчите на терена. Другият вариант, който не виждам как ще стане, е да се създаде изключително ново правителство в рамките на този парламент. Геополитическата обстановка е такава, че много трудно може в момента някой да рискува да тръгне да разваля правителството без да има вариант, в който той да е готов да управлява страната. Не сме както беше миналата година, когато се свали правителството на Кирил Петков и останалите формации имаха мнозинство, на не поеха отговорността да съставят правителство и ходихме на избори. И да не забравяме колко трудно се създаде правителството на Кирил Петков, както и това правителство, и на каква цена в крайна сметка.

Обаче, ако се стигне до преформатиране на кабинета и до ново правителство в рамките на този парламент, кои партии ще участват в него?

О, това вече е много интересен въпрос: дали ще участват всички партии, дали ще участват ПП-ДБ заедно или една част от тях ще участва, друга няма да участва. Това е интересно и предстои да го видим. Но в момента аз не мисля, че това ще бъде на дневен ред. Наистина има желания на много хора да видят управление, в което да са ГЕРБ, "Демократична България“ и ДПС по някакъв начин, но не знам,  дали ще се случи. Защото в един момент може "Демократична България“ да не мисли така. Политиката е политика на възможностите в крайна сметка. Ти можеш да искаш много неща, ама не можеш да го направиш, няма как да го постигнеш. Реалностите са други. А днес са такива, че наистина не е чак толкова всичко ясно, какво се случва. А и около нас обстановката е такава. Имаме още една криза, която се случва в ивицата Газа от октомври месец насам. Не бива да забравяме опасността, която крие тя. Т.е. става въпрос за доставки, става въпрос за енергийни ресурси, става въпрос и за бежанския поток. Колкото и някой да казва, че е малък, той пак може да бъде инсцениран и да дойдат на твоята граница бежанци по един или по друг начин, независимо, че те може и да не са от ивицата Газа, може да са от друго място. На това бяхме свидетели в миналото, когато идваха бежанци, които въобще не бяха от Сирия, а от други места.

Какво ехо се отразява върху партиите след местните избори?

Част от тях не бяха готови за резултатите, които се получиха.

Изненадани?

Да, имаше такива очаквания на някои от тях, че ще се представят много по-добре от това, което се случи на изборите. Видя се в крайна сметка, че върви процес, който за мен наистина е нормален: след като една формация много дълго време има кметове с много мандати да започва лека-полека до отстъпва позиции и да се бори за запазването им там, където ги има, а не за тяхното увеличаване в местната власт. В миналото сме били свидетели, как това се случи с БСП, как това се случи със СДС. Ако си спомняте БСП от  една червена карта през 1995-та през 2015-та година завърши без нито един кмет на областен град. Нали така?

Така беше, да.

Това е процес, който си върви. Той е нормален, той е европейски процес. Тук вече означава, как ти може да си изиграеш картите, да ръководиш кадрите на местно ниво, готов ли си да смениш и играчите, не си ли готов. Видя се, че не е чак толкова лесно да смениш действащ кмет с друг кандидат кмет, може да не спечели, видя се, че в последния момент да пуснеш играч на терена е неудачен вариант също така, има трудности дали той е разпознаваем или неразпознаваем. Видя се, че когато имаш слабост на първи тур, че имаш спад на резултата на подкрепата, на втори тур срещу теб може да се организира нещо като по-силен антивот. Това го е имало и в миналото, забелязвали сме го, как се е случвало. Това е съвсем нормален процес в политиката и не бива да забравяме нещо много важно: на втори тур не се гласува "за“. Много колеги в момента говорят за силни мажоритарни елементи, говорят прехвалени неща за кандидати, но на втори тур не се гласуват "за“.

А как?

На втори тур се гласува "срещу“ някого. 

Анти?

Да, анти, даже и напук се гласува. Ако се върнем малко назад, не чак толкова малко, ще си спомним как през 2003-та година с отвращение са гласува за Стефан Софиянски, за да не вземе да стане кмет на София Стоян Александров. Разликата между тях тогава беше 3 000 гласа на първи тур. И двамата имаха над 100 000 гласа, а на втори тур имаха над 200 000 гласа. И двамата спечелиха избиратели. А виждаме също така, че е много важно и дадените кандидати да са успешни и да дърпат напред, че наистина трябва да имаш и формация зад себе си. Без формация, без структури, които да работят, които да знаят как се правят избори, ти не можеш  да постигнеш нещо. Много е шарена България в момента и моето притеснение е: как ще се сформират "сглобките“ по места, по какъв начин.

А по какъв?

Ами това е вече интересното, защото имаме много дадени регистрации, както казват и колеги, от малки формации на местни играчи, които те не са част от националната партийна структура. Както и те по какъв начин ще участват на местно ниво.

Те основно корпоративни играчи ли са?

Ами едната част, някои от тях са корпоративни, другите са по интереси. Но обикновено ние ги наричаме, че са корпоративни и са свързани с бизнеса. Използват регистрация на формация  и на местно ниво започват да си защитават интересите и да си постигат своето. Те не са национално играчи на голямо ниво, даже като бизнес, но на местно ниво те си имат определени интереси и гледат чрез присъствие в Общинския съвет чрез взимането на решения техните интереси да се осъществяват.

Какви симптоми ще можем да видим оттук нататък във властта: централната, националната и местната?

Симптоми? 

Които да ни зададат тенденции, които да ни зададат поведение или може би смени на играчите?

Аз не очаквам да имаме чак някакви много резки симптоми, нещо много значително да се промени  в страната.

Което добре ли е или не?

Песимист съм от гледна точка на това, което се случва в Европа и цялостната картинка на Европейския съюз. От това, че най-голямата икономика, ако щете, даже и тя е влязла в рецесия, не е в растеж.

То цяла Европа влезе в рецесия.

И най-голямата икономика също влезе в рецесия, говоря за Германия. Това се отразява пряко на по-малките държави, каквато е България, тъй като ние знаем, че нашата активност е много свързана с Европейския съюз, и то особено с Германия. Няма как това да не ни се отрази на нас. В такава ситуация няма как ти да взимаш и да правиш много резки маневри. Ако си поставил за цел и влизането в Еврозоната, спазването на дисциплината допълнително теб ще те ограничава. Обаче тука наистина има един голям въпрос: ако ще правим мерки за намаляване на харчове, за намаляване на дефицита и да се борим с инфлацията по някакъв начин, е редно да се продължи и с компенсационните механизми.

А откъде пари?

Ето, това е големият въпрос.

Сега беше емитиран пореден заем от 2.3 млрд. лева. 

Аз не смятам, че той е чак толкова опасен.

Но ще дойдат други.

В България винаги се смята, че е опасно, но аз не смятам, че този заем е чак толкова опасен.

Т.е. ние имаме възможност още да взимаме?

Да, имаме възможности, но въпросът е, за какво се използва. Ако се използва за инвестиции, за генериране на икономически растеж, е добре дошъл, оттук вече за вдигане на доходите е добре. Ако се използва за някакви кръпки, за решаване на други въпроси, не е добре. Виждаме, че обикновено в политиката ние смятаме, че е сензация в България, че се карат за пари, ама то навсякъде се карат за пари. Винаги става въпрос в политиката за пари, не става за нищо друго. Става въпрос за пари. Ние искам да търсим морал. В политиката няма този морал, който е обикновеният морал, той е съвсем различен. Той ни се иска, ама там не е така. Това е съвсем различно поле. Затова бих посъветвал някои хора, които влизат в политиката, да очаква всичко от нея, тя е наистина мръсна работа. Там има удари под пояса. Там няма феърплей, ти може да искаш феърплей, но там няма феърплей. Ако искаш феърплей, отиваш в спорт, където можеш да го очакваш по някакъв начин феърплей. В политиката е изпълнено с мръсни игри, с номера, с интриги, с борба на тролове, с хулене. И тука вече много е важно дадени кандидати, хора, които се занимават с политика, да показват хладнокръвие, да отстоят на този натиск, защото той демонстрира и друго нещо: как в дадена кризисна, с много напрежение и стрес ситуация ти дали може да вземеш решение, дали при теб ще преобладава емоционалното.

Като наблюдавате партиите, как се проявяват техните лидери? Кои са хладнокръвните играчи, кои са емоционалните, кои не знаят за какво са там, ако има такива?

А, то има такива, то се забелязва. При някои от тях понякога емоцията е толкова – ти гледаш, че е емоция, ама то не е емоция по един или друг начин, а това с определена цел по определен начин се прави. Подобно нещо аз мисля, че прави Бойко Борисов много често. Той може да се прави, че е емоционален, но той дълбоко в себе си е обмислил някои от нещата, които ги прави и ги прави неслучайно като ходове. Човек, който запазва хладнокръвие и лидерски качества има, е Корнелия Нинова. Не знам Делян Пеевски как ще се представи, но той обикновено вече започва да дава интервюта и изявления, там се забелязва, че той съумява по някакъв начин също да запазва някакво хладнокръвие, не е някакъв, който рязко да реагира. При по-новите лица на политическата сцена се забелязва, че емоцията е много водеща, тя трябва да отиде малко на заден план. Ако се опитаме да сравним примерно ПП-ДБ, ще видим как един Христо Иванов реагира през годините, и как все още реагира един Кирил Петков. Докато примерно един Асен Василев, той пък е много по-хладнокръвен от тази гледна точка, той не е чак такъв да си показва емоциите публично, държи си ги вътре в себе си. Много е важно да има политици, които да могат да потушават страстите, да отнемат от напрежението между лидерите, когато има в една коалиция събрание, да могат да ги успокоят, да ги накарат да помислят малко, ако трябва да преброят до 10 преди да говорят.  

Затова ли излиза на сцената Ахмед Доган?

Ами това също не е случайно. Той е човек, който е доказал, че си запазва тези качества. Много интересно, той позагатна доста силно, че може да се върне на политическата сцена, когато определи кой да бъде кандидата за кмет на Кърджали.

Тогава също си помислих, че Доган тръгва обратно към политиката.

Да.  Нещо да се е случило? Защо го прави, поради каква причина? Тепърва ние ще разберем. Дали състоянието на ДПС, каквото той го вижда, не му харесва, дали е политиката, която води ДПС, дали е геополитическата обстановка, в която се движи ДПС, защото преди Лютви Местан бе сменен най-вече заради геополитическата обстановка, която беше в тогава в региона, и заради позициите, които той заемаше. Тепърва ще разберем, за какво става въпрос и какво ще се случи. То неговото излизане от политиката беше любопитно, сега изведнъж пак влиза.

То е знаково.

Да, знаково е. Той неслучайно се връща в политиката. Очевидно е, че има нещо, което той не е свършил и иска да го свърши.

За мнозина анализатори ДПС беше партията, която не загуби от местните избори. Но се оказа, че след тях загуби председателя си. Тръгва или като цяло Движението към властта, освен влизането на Доган?

Което е много интересно, че всичките колеги и аз като видях резултатите, видях, че ДПС се представя много добре на изборите, но изведнъж очевидно е, че те са сметнали, че това не е достатъчно, че там има някъде проблем, че са имали по-големи очаквания, и те не са се осъществили. Възможно е да има и напрежение вътре във формацията. Ние не знаем. ДПС не е формация, която си изнася навън вътрешните проблеми, както примерно го имаме в БСП. Това е нейният най-голям проблем от всички години на Прехода, че тя си изнася всичките вътрешни проблеми, проблемите в кухнята, в семейството тя ги изнася навън, и те стават общо достояние, и това се отразява на нея като формация, като цяло ти ставаш непривлекателен. ДПС това не го прави. Виждаме, че има и други формации, които също това нещо не го правят, те си ги скатават вътре в себе си всички тия проблеми.

Кои са те?

О, ГЕРБ също го прави това. Никак не зле го прави. В "Демократична България“ да сме виждали също някакви трусове?

Доста се писа за трусовете в ДСБ, в коалиционния партньор.

Да, в ДСБ, да, но като цяло аз говоря за "Демократична България“ – там не. В "Да, България“ няма. Има някой напуска, но то са единици. Винаги се случва в политиката: някой не му харесва нещо и да напусне. Но то е много интересно,  че като влезеш в политиката, ти търсиш съмишленици, но трябва да разбереш, че не всички сте единомишленици. Не знам,  защо много хора смятат, че като влязат, те всички трябва да бъдат единомишленици. Не, няма как да сте единомишленици.

Те са конкуренти.

Да, точно така, те са конкуренти. То е малко като на футболен стадион: едни и същи фенове ходят, едни и същи фенове подкрепят даден отбор, но имат различия във виждането как да става играта, по какъв начин, по убедително са взели победата или измъчено са взели победата, всеки има различно виждане, обаче ги обединява друго, което е по-голямо. И така влизаш в политиката с нещо, което е по-голямо – това са идеите, идеологията. А ние дадохме много на заден план за идеите и идеологията…

Ние не ги виждаме в момента.

Да, точно така. И затова всичко това води до апатия.

И до трусове?

До трусове води. Когато го има това нещо, то е по-различно. Когато ти знаеш, голямата картина каква е, вече малките пъзелчета ще успееш да ги  наместиш, да ги наредиш.  Виждаме, че големите партии в Европа, а и в САЩ имат различни течения, различни вътре групи, има разминавания много пъти между тях, има сблъсъци. Но когато става въпрос за големи въпроси, като надделее едната група вътре, другата група изпълнява това нещо, не прави действия напук примерно и да си вдига шапката и да ходи да си прави друг проект,  което е най-лесният вариант, но не винаги води до успех. У нас в момента преживяваме създаването на нова партийна система, каква ще бъде тя, аз не мога да знам.

Кои партии се рушат и кои ще останат?

На местните избори видяхме, че три партии, които ги наричаме, че са  част от старите партии в България, те са първи по резултати. Говоря за ГЕРБ, БСП и ДПС.

Т.е. това са партии, които имат авторитет.

Да, те имат позиции, те го имат. БСП го показа. За мен резултатът на БСП на тези избори е изненада. От БСП се очакваше много повече на местните избори през 2019 година, когато тя се представи доста под очакването на много колеги, включително и на мен като наблюдател, но сега се вижда, че тя се представи доста по-добре от тогава на изборите след всичко това, което преживя, всичките трусове, които ги имаше. И с цялостната обстановка, която има около нея, тя съумя да постигне много добър резултат за тези избори, колко и да звучи странно на някои. Не може да върнеш 1995-а година, в една река не може да влезеш два пъти.

Много е любопитно, как в ляво ще протекат оттук нататък процесите. Имаме една "Левица“, която някак си се заформи на тези избори, от другата страна е БСП, където вътре има сериозни напрежения, избликващи твърде често на повърхността.

Аз тази "Левица“ не видях да постигне нещо, кой знае колко значително на тези избори. Там, където техни кандидати участваха, бяха хора, от които по принцип една част не са постигнали това, което са искали: да бъдат в челото на листа на БСП. Това сме го наблюдавали  в миналото. Очаквахме, че там ще се създаде много силно ляво, то не се случи. Не се случи на местните избори, сега не се случва. Там са много от старите играчите вътре в нея. Няма как с тези стари лица да направиш някакъв нов проект. И в крайна сметка какъв ще бъде този проект, някой може ли да го обясни? Че там някои го водят европейски, но същевременно са свързани много с Изтока, с Москва, и то с такива модификации, които някак си не вървят. Това по никакъв начин не можеш да го наречеш европейското  ляво.

А БСП?

БСП може да започне процеси на оздравяване.

Как, по какъв начини?

Ами постепенно, стъпка по стъпка, върви се – изчиства се от това, което й създава трусовете и напрежението.

Как ще изглеждат тези стъпки?

О, няма универсална формула как да ги вземе тези стъпки. Най-вече трябва да се вървят с търпение и е много важно да се работи много с хората по места.

В Шумен резултатите бяха много показателни.

Да, видя се, че като започнеш един процес като такъв, може да постигнеш и резултат.  Примерно, може да го направиш това нещо, но трябва време, трябва търпение, за да се случат нещата. За съжаление е много динамична обстановката и на БСП не се дава възможност да провежда такива неща, тя е непрекъснато на вниманието на всички, какво се случва в нея, същевременно с това тя трябва да отговаря на очакването, какво се случва в държавата, да е готова във всякакви формати да я включват, едва ли не без да я питат БСП готова ли е да участва в управлението. Аз в момента не виждам как тя би се включила в управление. Но всичко е въпрос на формула: ако всички формации се обединят в парламента и с много ясно съгласие се създаде правителство, което да е с краткосрочна програма за плавен преход към излизане от кризата, в която се намираме. Защото ние в момента се намираме в криза.

В криза на какво?

Тя е криза и на идентичност. Ние нямаме голяма цел, видима цел, която да може да се следва, да се каже, че ще се постигне. Това не е Еврозоната, това не е "Шенген“.

Еврозоната, "Шенген“ и съдебната реформа бяха приоритети, но те се отдалечават.

Да. Те не могат да са ти някак си голямата цел на теб. Хората искат да почувстват, че техният живот ще се подобри много рязко, че те ще живеят много по-добре, че те ще са като държавите от Централна и Източна Европа, с които тръгнахме заедно през 1989-1990 година, а ние изостанахме от тях. По много показатели ние сме на последно място в Европейския съюз, Хърватия, която влезе след нас, ни изпревари, Румъния ни изпревари също, вече има индикация да се отделя за "Шенген“ от нас. Да, безспорно там има и много нечестна игра спрямо нас и спрямо Румъния, това са вътрешнополитическите въпроси, а и не само вътрешнополитическите въпроси, които имат  в Австрия и Нидерландия.

Защо оставаме с усещането, че за това членство в "Шенген“,  а вече и за Еврозоната в Европа са играе на доброто и лошото ченге? Лошото ченге са Нидерландия и Австрия, които казват: "Не, не, не ви искаме“, а останалите казват: "А бе ние много ви искаме, подкрепяме, ама другите двама не искат, и сега какво да правим?“ Тази игра започва да намирисва, не смятате ли?

Да, има го това нещо, че тя намирисва, но аз имам съмнения, че зад тази игра седят и някои от големите държави.

Големи кои?

Говоря за Германия.

Т.е. Германия не ни иска?

Тя няма да го направи директно, но има възможностите чрез други…

Че тя има силно влияние върху Австрия и върху Нидерландия, все пак са съседи?

Да, тук има въпроси, и тя може чрез тях да владее, да направи такива неща. Франция не мисля, че чак толкова много, но нищо чудно и тя да има интерес. Не бива да забравяме, че в Европа темата "Миграция“ е  една от водещите теми, тук се изпуска този въпрос. На избори, които се провеждат в последните години в европейските страни, това е тема, която присъства непрекъснато.

Ами защото мигрантите започнаха да създават големи проблеми.

Да, това са мигрантите, които дойдоха след т.нар. "Арабска пролет“. Тези големи групи, които дойдоха след това, които тръгнаха и бяха приемани с широки обятия, се оказа, че Европа някак си не може да интегрира, както са били интегрирани тези мигранти, които са били по времето в Студената война, и мигрантите, които тръгнаха от Източна Европа след падането на Желязната завеса.

Това са различни мигранти.

Точно така, да.

Те са различни по вероизповедание, по манталитет и по култура.

Да, но и по култура, и вече има сблъсъци на култури. Виждаме, как във всяка страна в Европейския съюз почти има някакви протести, които са свързани с темата в ивицата Газа. Това някой можеше ли да го предвиди в 2008 година, когато също имаше големи сътресения там, даже и 2020 имаше, но нямаше такива протести. Сега изведнъж те изплуваха. Ами да, щото вече имаш едни групи, които са там, те на практика не се интегрират. В северните страни се оказа, че те са основен източник на престъпност, когато отидат – влизане в банди, марганизиране, не може да се интегрират, създават проблеми.

На този фон какво е мястото на България? Как изглежда България или ние сме някак си затворени в себе си, взрели се в пъпа си и не се съобразяваме с тези процеси, а си фантазираме някакви други нереални реалности?

Смятам, че ние наистина се занимаваме повече с нас самите и смятаме, че сме много важни, а то не е така. И мисля, че не участваме в много голяма част от взимането на решенията, да се види каква е нашата позиция, какво се случва. Много интересно, но в смисъл в момента това, което става примерно в ивицата Газа, ами то ние с тази територия сме били заедно като част от голяма империя. Това не бива да го забравяме от историята. 

Турската империя?

Османската. Ние сме бил част от една територия. Тогава, които са могли да се движат, са се движили свободно. Много е малко разстоянието, което го имаме дотам. Така че има вече два конфликта, които са много близко до теб. И тука трябва да имаш лидерство, държавничество, но аз не го виждам да го имаме.

И пак се връщаме на появата на Доган на политическата сцена.

Ние гледаме как се карат непрекъснато политиците и то за неща, които не са важни, които не са на дневен ред. Няма ясно посока, не може да дадеш на хората как да тръгнат напред, по какъв начин да се развиват. България има нужда от политици, които да представят план напред за рязък скок на страната. Аз това нещо не го видях примерно в изборите в София и започнах много-много да не ги следя, защото не видях нито един кандидат да ми продължи на мен скок на развитие на столицата като европейска столица. Говоря с много по-голям възглед напред, не говоря да приличаме както примерно някоя друга европейска столица в момента, говоря за напред да дадеш ясна посока, защото има европейски столици, които са дали посока напред да развитие, те вървят по него, ти трябва не само да ги догониш, ти трябва да ги изпревариш. Тук го няма, просто това нещо го няма.

То може би го няма като мислене сред самите политици.

Да, няма го като мислене. Ние даже и темата за изкуствения интелект пропускаме много пъти, а тя променя много неща, даже прилагането й в градска света и използването й.

Казахте, че сме свидетели на промяна на политическата система. Колко ще продължат тези процеси? Как ще бъдат свързани с властта? Дали ще минат отново през поредица избори или преформатирани пространства в парламента?

Би ми се искало да бъде по-еволюционен вариантът, но то зависи от политиците, как ще решават проблемите на хората и дали ще се вслушат, кой е дневният ред на хората или те ще измислят техен дневен ред. Видяхте ли, че вече никой не говори, темата "Украйна“ изведнъж отпадна?

Да.

Нали?

Защото започнаха преговорните процеси?

И не само заради това. Защото изведнъж се оказа, че това на хората отдолу някак си им бяга, проблемите на Украйна не са им тези проблеми, а тъй като политическа класа трябва да го имат предвид горе, да го мислят, обаче отдолу хората имат други проблеми, които искат да им се решават, а не политиците да поставят проблема на някоя друга държава на първо място. Смятам, че отново ще минем през поредица от избори, за да може да се изчисти, да се тръгне някъде напред. Всичко това да върви, вече да бъде ясно какво се случва. И за мене, даже не толкова лявото смятам, че ще е интересно, в един момент ще бъде интересно дясното. Ще бъде интересно дясното, защото там ще има място за създаване на нови политически субекти в център-дясно, или за преформатиране, създаване на нови формати по един или по друг начин. Защото ние сега всички се вглеждаме, какво се случва в ляво, но забравяме, какво се случва в дясното, а там също ще има проект, там също има освободени ниши, които никой не ги заема в момента. Някой може ли да ми каже какво става с консервативно-патриотичната ниша?

Няма я.

Няма я, нали?

Да, те се загубиха тези партии.

А в тази ниша винаги е имало формати, които са поддържали и са се държали по един начин. Имали сме формации, които са търсили от център, доближават се от центъра и тази ниша гледат да я поддържат, да я държат цялата.

ГЕРБ беше по едно време в тази ниша, и я отстъпи.

Да, и я отстъпи.

Много е любопитно, президентът ако направи партия, къде ще се ситуира.

Според мен е редно вече да избере, какво ще продължава да бъде – дали ще бъде президент или ще тръгне да прави политически проект, а не да играе с проксита на политическата сцена, и така да я руши, да не я стабилизира, да създава трусове в нея. Както на местните избори се опита с кандидати, които са били негови бивши областни управители, които между впрочем, ако се заслушаме по места какво говорят хората, и  по изявите, които са правили, видим и агитационните им материали и други мероприятия, ще разберем, че никак не са били евтини като прояви. А българинът се интересува в крайна сметка, откъде идват парите в една кампания, и е добре всеки кандидат да знае, откъде идват парите в една компания. Имали сме много холивудски филми, в които сме виждали, как даден политик се издънва, точно когато го питат, откъде му идват парите. И да му изскача, че му идват парите отнякъде, откъдето не е било много редно.

Много ви благодаря за тази анализ и за времето, което ни отделихте.

Благодаря и аз.

 

Цоня Събчева