Борислав Ангелов, политолог, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Усилия полагат политическите пиари да замъглят традиционно съпътстващите подредбата на листите напрежения. Къде партиите концентрират своите листи за оспорвани битки и може ли да се търси логика с по-далечни цели за това? Въпросът е към политолога Борислав Ангелов, който е наш гост в студиото. Въз основа на изнесената досега публична информация – листите като се регистрират, те ще бъдат публикувани, но досега все пак частично се известни поне водачите, има ли изненада в тях? Какво е по-различното от предишни пъти?

Аз лично не виждам изненада, тъй като голямата част от партиите вече се явяват за 3 път на избори в рамките на 2 години. Може би донякъде изненадата, която виждаме, е, че в БСП се предлагат 6 души да водят по две листи, в ДПС имат 3 има, в ГЕРБ  - двама, в "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ също имат трима. Там е много интересно: те се обединиха две формации, които са имали по 30 водачи на няколко избора, и сега пак ще има някъде по двама водачи. Това е практика, която се използва много отдавна, тя си има и традиции в българското общество. Не знам дали знаят и нашите слушатели, но на времето Стамболов на избори се е явявал в близо в 2/3 от всичките листи – той е бил в тях, присъствал е, и след това се е отказвал и се е явявал само от едно място. Това е номер, който се практикува.

За да издърпа гласове, за да прелее авторитет, както казваме.

Точно така. Това се нарича преливане на авторитет -  да повдигнеш и резултата на партията. И това обикновено се прави там на места, където на теб си преценил, че не ти достига малко за да влезнеш, или искаш да повишиш резултата там, ако можеш да направиш втори мандат. И да направиш така, че ти да увеличиш общия сбор на гласовете, които се получават цялостно за формацията, за нейната национална листа. Това не е нещо ново. Един вид там си преценил, че по този начин можеш да дадеш едно по-голямо спокойствие на местната организация, ако има някакво напрежение между тях. Чрез такава по-авторитетна фигура може да се реши такъв въпрос.

Малко да замете възникналите проблеми?

Точно така. И това нещо се прави във всичките тези години на Прехода, и не бива много да ни изненадва и да му отделяме чак толкова голямо внимание. Още повече, аз вече си задавам един въпрос: хората наистина интересуват ли се чак толкова много от листите?

Не.

В последните особено две години 5 пъти ходим на избори. Някой смята ли, как партиите могат да извеждат непрекъснато нови лица, защото много мои колеги казват "Необходими са нови лица“?

От къде?

От къде, първо. Второ, толкова много хора ли има подготвени за голямата политика? Трето, което е много важно, самите организатори, самите журналисти, хората не могат да ги запомнят тези имена. И как така мислят тези хора, че лесно се изхвърлят политици, които си изграждал години наред, инвестирал си във всеки, и изведнъж да му кажеш: "Ти няма да си повече, ще правим някой нов“. Ама то не се прави някой нов в такава ситуация на турбулентност. Имаме точно такава ситуация. В момента е много важно за тези избори да имаме вариант, такъв резултат да се получи, че да може да се направи редовно правителство…

А ще може ли?

… и да се спре с едноличното управление на служебните правителства на президента Румен Радев. О, да, възможно е за мен. Винаги е възможно. Тук е въпросът дали някои партии ще съумеят да се преборят със зависимостите, които ги имат. За мен в миналия мандат правителството беше възможно, включително и с третия мандат, въпреки че беше даден на БСП, да се направи, ако някои политически формации бяха съумели да се отърсят от зависимостите, които ги има върху тях. Но те не съумяха да го направят.

Какви зависимости и кои партии?

Това са икономически, това са и олигархически най-вече зависимости. Тук не става въпрос и за его вече според мен. Тук става въпрос за много други неща. Защото депутатите бяха готови, те самите вече искаха да има правителство, на тях не им се ходеше на избори. Но въпросът беше, че лидерите трябваше да се разберат, да дадат посоката как да се излезе от кризата. Но когато няколко месеца преди това си правил всичко друго, за да не се случи, ти няма как в един момент да вземеш този завой. И за мен тогава имаше ситуация, при която ГЕРБ, "Продължаваме промяната“ и президентът искаха да няма редовно правителство. Сега вече от последните дни виждам,  как тази сметка им излезе крива на ГЕРБ и на Бойко Борисов – той започна изведнъж да обръща палачинката.

Списъкът "Магнитски“?

Това при него специално не оказа влияние.

А какво друго?

За мен списъкът "Магнитски“ не оказа чак толкова голямо влияние на Бойко Борисов, на неговия имидж, неговия образ, върху българските избиратели. Нещо повече, по-голямата част от  българските избиратели са противници някой да се намесва отвън в политиката. Т.е. ние да заместим политиката, каквато сме имали навремето от Москва, с такава политика от Вашингтон. Т.е. ние се командваме от посолствата. Е, няма да стане това нещо. Българските избиратели са критични. Ако някой го допусне това и го смята, че му носи дивидент, то ще му носи дивидент 1-2 месеца, максимум година, и след това българският избирател ще го изрита и никой няма да го запомни. Има ли някой политик в България, който да се кланял много в посолства през последните години, и да е получил някаква много голяма реализация в кариерата си? Не. Имаме такива, на които обикновено им изгрява звездата, и след това отиват на някой международен пост в някаква организация, някъде в ООН примерно. Но нещо повече от това тук да си направил? Не. Това са чуждопоклонници. А българският избирател мрази чуждопоклонниците.

Г-н Ангелов, дали лидерите не можаха да се разберат или олигархичните кръгове не можаха да поделят нещо си? И какво е това нещо?

Ами това нещо, което е в България, то е баницата, която се получава, като се управлява страната. Те това не можаха да направят. Бойко Борисов видя, какво се случва, чак през последните дни. Видя, че ние имаме ръст на инфлацията огромен, че този ръст на инфлацията се оказа, че не зависи от цената на енергоресурсите. Миналата година ние имахме ръст на инфлацията, който беше свързан пряко с енергоресурсите в световен мащаб и с доставките, а в момента нямаме такава ситуация да се случва това в България. Виждаме, как нашите сънародници в чужбина показват стоките каква стойност имат там, и каква в България. Сега тук някой иска да ни прави нас на луди, че държавата си е била свършила работата. Не, не. Държавата в лицето на служебното правителство трябва да си свърши работата, и то точно в борбата с цените, които ние ги имаме в момента, и с инфлацията, която се получи. Тук основна е отговорността на министъра на икономиката, тъй като при него е инструментариумът, от неговото министерство могат да действат, и на второ място е Комисията за защита на потребителите, но тя беше сменена по един безобразен начин против Конституцията, нямаше никаква логика да сменяват комисията, това  противоречи на българското законодателство. Това не го е даже правил никой. Редовно правителство не е сменявало така орган, както го прави служебното  правителство, което трябва по замисъла на бащите на нашата Конституция да изпълнява много краткосрочни функции – даже те там да бъдат чиновници назначени най-вече в лицето на секретари на министерствата, за кратко време да управляват и след това властта отново да се върне върху политическите партии и парламента. А ние го нямаме това нещо. Ние в момента виждаме как една вратичка, една възможност, една хипотеза, дадена да се действа през нея като арбитраж да стабилизира политическата и партийната система, действа обратно, води до разбиване на партийната система. Оттук вече до разбиване и на политическата система.

Каква може да е целта – президентска република? В ситуацията, в която се намира България какво ще спечели президентът?

Ако някой се опитва да му казва и му казва, как това е много добър план, колко добре ще бъде, как ще издигне неговото лице и ще стане голям политик, авторитет – подвежда го. Не, не, няма да се случи това нещо. Даже напротив, практиката в България го показа, че концентрирането на лична власт води до падане от власт, до забрава и анатемосване. Имаме немалко политици, които в един момент се изявяват по този начин, но след това изчезват от българската история, те нямат положителен образ. А за съжаление ние се намираме точно в такава ситуация, която е в момента, и забравяме, че това не е добре. Ние в момента виждаме, че се случват множество скандали. Забележете какво става: преминават българската граница много хора, има и жертви. Вие представяте ли си при един действащ парламент това да се случи точно така? Министърът ще бъде извикан на секундата да дава обяснения, щяха да му искат оставката. Щеше да е ясно, кой носи отговорността. В момента кой носи отговорността за действията на министъра на вътрешните работи, ако мога да попитам аз? Кой? Освен президентът, който го е назначил с указ. А има ли контрол на политическите партии, има ли контрол на гражданското общество, има ли контрол на медиите върху неговите действия? Аз не виждам. Той казва: "Всичко е наред“, след 2 часа гръмват с друга новина за нелегални мигранти. Извинявайте, ама ние все едно имаме маршрутно движение на бежанци, преминаващи българската граница по-редовно, отколкото е движението на градския транспорт в София.

Г-н Ангелов, нали партиите допуснаха президента в тази ситуация? Нали партиите допуснаха съществуването на поредица от служебни правителства?

Да, и това е отговорността вече наистина на лидерите – те трябва да се отърсят от зависимостите, които ги имат при тях, и да поемат отговорността за управлението на страната, и да разберат, че европейският модел за управление, това е моделът на партии, които изграждат парламентарна демокрация.

Разбирате ли как попадаме в омагьосан кръг?

Да.

Лидерите трябва да се разберат. Зад лидерите стоят олигарсите, които не са се разбрали, защото имат претенции за баницата. И така ще се въргаляме колко време още?

Докато българският избирател не намери правилната формула, за да се случи промяната в страната.

И каква е тя? Какво включва, какви компоненти?

Българският избирател трябва да разбере, че той носи отговорност, много голяма отговорност. Това, което се избира в парламента е дело и продукт на хората, които участват в изборите.

Ама нали разбирате, че като иска избирателят да влезе в политиката и в някоя партия, то партията е все едно в кафене – на вратата е обърнат стол с табелка "Затворено“, а вътре всички столчета са заети?

А, не смятам така. Аз смятам, че в България в някои отношения може да се каже, че има прекалено много партии, които се създават с една-единствена цел, даже има един политически инженеринг, който се прави с цел да се случват нещата.

Но случайни хора там няма да попаднат.

А, естествено, ние го виждаме. Как така някои формации, които се създават за 2 седмици -3 седмици, започват да получават резултати в проценти. Това как се получава? Някой може ли да го каже? Каква е ролята на социологическите агенции в случая?

Някаква популярност?

Нали знаем, че се говори за пета власт? Петата власт представляват точно социологическите агенции и хората, които са част от общественото мнение, което се формира, включително от мен, вас и останалите колеги. И накрая има някаква отговорност. Как може в момента да се говори, че то едва ли не няма нужда да се гласува, защото ще има избори 2 в 1. Ама това е безотговорно поведение.

Но то тръгна от партиите.

Да, но то тръгна от хората, които са анализатори. Защо почна това да се говори аз питам? Какъв е смисълът, каква роля и функции изпълняват някои хора? Каква политическа партия си ти, ако ще се откажеш от власт? То значи, че ти не си политическа партия. Нали основното нещо на политическата партия е да влезе във властта, да управлява и да осъществява своите идеи, и да защитава избирателите, които са я избрали? Нали е така? Това е функцията на партията. А не функцията на партията е да се откажеш от това нещо и ние да ходим само от избори на избори. Ако някой смята, че ако се откажем сега да имаме редовно правителство  през април месец, то ще е добре за политическите партии. Но не, не, няма да е добре. Тогава наистина недоволството в страната ще се увеличи много повече.

Вече имаме прецедент – политическа партия, която обявява, че няма да участва в изборите и ще води кампания срещу участието в тези избори: ВМРО.

Да, но там доколкото разбрах е, защото не се е разбрала с една друга политическа формация да съставят съвместна коалиция да участват в управлението.

Но излезе с такава декларация.

Да, много не отива на ВМРО да излезе с такава декларация, защото е била в парламента няколко пъти, била е в управлението, и то доскоро беше в управлението на страната. И тя между впрочем си получи оценката за тяхното поведение в управлението през 2021 година.

Още един въпрос, за да затворим тази тема: как ще се разберат лидерите и олигарсите?

Ако лидерите разберат, че защитават интересите на народа си, тогава те ще се разберат с олигарсите. Трябва да се разбере едно нещо, че и най-слабата държава е по-силна от най-силните олигарси. Това е доказано в цялата история на човечеството. Няма как да бъде по друг начин.  Няма олигарх, който да е над държавата. Реши ли държавата да си свърши работата, решат ли нейните органи да се свършат работата, това ще се случи, но не кампанийно, не да го насочим към някой, който не ни е изгоден. Трябва да бъде последователно насочено към всички, да стане ясно какво значи върховенство на закона в крайна сметка. Българските избиратели искат да има справедливост. И една част от справедливостта е точно да се осъществява чрез върховенството на закона. И когато ти знаеш, че ако нарушиш законодателството, ти няма да останеш ненаказан, а ти ще бъдеш наказан. Това значи, че ние загубихме нещо много важно, че много хора със своите действия и поведение загубиха страх, че те един вид не се страхуват от нищо, те си казват, че не може нищо да ги уплаши, че с това, което те имат като пари, възможности, те могат да си купят всичко. Едва ли не те са безстрашни и пред Бога, че няма нищо над тях, че те са над всичко, над останалите. Не, не, не е така. В един момент идва време всичко да ти се върне, но на каква цена ще бъде това, не се знае.

Каква кампания очаквате, г-н Ангелов?

Аз очаквам много тежка кампания.

Защо?

Партиите се умориха, избирателите се умориха, анализаторите се умориха, журналистите се умориха, всички се умориха. Това ще се почувства от формациите, от хората, които правят срещи в населените места. Защото там основният въпрос, който се задава, е: "Защо вие не се разбрахте? Какво ви попречи? Ние гласуваме за вас не да се ходи на избори след 2 месеца, а ние гласуваме за вас да почнете да работите, да имаме правителство, да се решават нашите проблеми“. Защото вече хората виждат, че служебните правителства не решават проблемите, а напротив, ги задълбочават. Така че аз се надявам това нещо да бъде предадено на лидерите на някои от политическите формации, те да го разберат, и да се реализира в следващия парламент правителство, а не вече да се поставят червени линии: "Аз искам с този, аз не искам с онзи“. Това не е европейското поведение, това не е европейската политика. Какво пречи на някои политически формации, както са прави в Германия, да се проведе един вътрешнопартиен референдум, както БСП смяташе да го направи евентуално след 2 април, да се допита до своите членове на партията? Защото между впрочем, обикновените членове също не са съгласни с някои действия на своите ръководства. Има едно брожение, независимо кои са формациите, отгоре да решава една групичка хора, т.е. тази, която е гръмогласната и надвика другата, тя да решава едва ли не какво да се случва. Не, трябва да се пита. Нали искаме да има повече демокрация?

Ами ето, ген. Атанасов каза, че ако коалицията "Демократична България“-"Продължаваме промяната“ не е първа, правителство няма да има и се отива на избори през есента.

Ами това вече е итънъзирането на политиката, така го наричам аз. Защото това направиха 2021 година ИТН. Заради тях в момента берем всичко това, което се случи. Миналата година решиха да развалят правителство, и те го развалиха не заради Македония, а отново заради пари, за това, което се случиха около строителството на магистралите, и за това, което се случи на "Капитан Андреево“, особено заради това, което се случи на "Капитан Андреево“.

При това положение какъв е шансът за правителство в 49-тия парламент?

Винаги има шанс за мен. Има достатъчно отговорни политици, формации, които ако избирателите им гласуват доверие, могат да намерят формулата да се реализира правителство и то да може да преведе страната през кризите, които ги има. Защото ние не бива за забравяме – войната в Украйна не е приключила, става все по-трудно там. В момента някой да говори за мир е много трудно. А то как ще се решава един конфликт, ако няма мир? Т.е. ако не се говори с дипломация да има преговори, да има мир. Не е ли така?

Звучи логично да е така, но няма възможност да се случи.

А, защо да няма възможност? Кой не иска да го направи? То това е големият въпрос.

Вие виждате, че има упорство от страна на страната-агресор – Русия. Ако там нямаше такова упорство, може би…

Аз смятам, че има упорство и на друго място, което също не дава да има мир. Не само вината е в едните, вината е и в другите, от друго място, от което също не се дава.

Имате предвид Вашингтон?

Да. В момента Европа не е тази Европа, която беше примерно даже по времето преди около 20 години, когато бяха Шрьодер и Ширак, когато Стара Европа се обяви срещу инвазията в Ирак, ако си спомняме.

Да, да, така е.

Нали? А ние сега в момента имаме един немски канцлер, който следва пряко политиката едва ли не на Вашингтон, който днес каже едно, след два часа каже друго. Толкова силно променлива е политиката му. Затова загубиха и изборите в провинцията на Берлин, за първи път 1999 г. с такъв резултат – вижте го, точно заради това тяхно поведение, което те правят, защото левите формации, те винаги залагат на мира. Ние какво имаме в момента в Европа? Зелените, те са традиционно свързани с антивоенните движения и по време на Студената война. А те в момента са първите ястреби в Европа, което няма никаква логика.

На какво се дължи този парадокс?

Ами а де, на какво? На смяна на поколенията, на липса на лидери ли, на преформатиране ли някакво?

На някакво финансиране?

На финансирането. То по някой път е много определящо. Един американски синдикалист в ХІХ век като са му казвали, че някой е независим, той е отговарял: "Кажи ми, кой ти плаща, аз ще ти кажа, колко си независим“.

Ще повлияе ли войната в Украйна и как на нашите избори?

В какъв смисъл да повлияе, като настроения ли?

Ами не само като настроения – и като резултати. Ако там военните действия се концентрират, дали това няма да повлияе…

Ако ескалират?

Да, и ескалират, дали няма да повлияе за формиране на правителство? И обратно?

Ама аз смятам, че трябва да почва да повлиява вече по един или по друг начин. То все повече се прокрадва един въпрос или едно съмнение – след като ние даваме оръжие, след като ние изпращаме наши военни за обучение на украински военни, макар и в Германия, няма ли да последва и друга стъпка, да поискат и изпращане на войници?

Доброволчески отряди?

Точно така. Ами дали ще са доброволчески, дали ще са войници – как ще го наречем, по различен начин. Така че българското общество трябва да очаква много трудни решения да бъдат взимани в бъдещето. И какво правителство искат да имат – дали да има едно безкритично правителство, което е съгласно на всичко, което му се каже отвън, или то да има едно правителство, което да може ясно да формира какъв е националният интерес и то да го поставя над всичко останало. В смисъл, трябва да се намери формулата. Тя е много проста, не е чак толкова сложнао. На първо място – националните интереси на България, на второ място – Европейски съюз, на трето място е НАТО. Чрез Европейския съюз и чрез НАТО ти си реализираш своите национални интереси. Ако обърнеш това нещо, ти губиш.

Г-н Ангелов, кои коалиции биха могли да изпълнят ролята на национално отговорно правителство, т.е. да формират по някакъв начин – тук вече не го етикетираме какво да бъде? И кои коалиции ще бъдат в обратната посока?

Аз вече казах – като национални отговорни формации, които можем да определим в момента, които се оформят, към тях не можем да кажем, че такава формация е "Възраждане“, при никакви положения. Тяхната политика е коренно различна. Те се пазят от влизане във всяко взаимодействие, от пряко влизане във властта, но с удоволствие биха участвали по друг начин, по някакъв начин в парламента да играят определена роля. Това си го показват с някои гласувания, когато става въпрос за самолети F-16 или за други работи. Не е чак толкова известно сред българското общество, но вече се знае за тези неща при тях как действат. От друга страна, системните партии са тези, които са членове на трите големи европейски семейства – това са БСП, ДПС и ГЕРБ. Тези формации са национално отговорните. Вече тук големият въпрос е: каква ще бъде ролята и функцията на ПП и на ДБ, те какво ще изберат – да почнат да се държат като "Възраждане“, нещо като "Възраждане“ или като "Атака“ на времето, в един момент като антисистемна партия, или ще започнат да работят като конструктивна българска политическа формация, защото аз не виждам, как така можеш с такава увереност ти да кажеш: "Ако не сме първи, няма да правим правителство с никой“. Това не е политика. Това е поставяне на условие.

Това е ултиматум.

Точно така, и ултиматум. Значи ти казваш на избирателя един вид "Ако не гласуваш за мен“…

Гледай си работата!

Някои избиратели трябва да си зададат въпроса "Ама аз тогава защо да гласувам за тебе? Ти кой въпрос ще ми решиш на мен? Ти ще влезеш там, ще си получиш заплатата за два месеца, три, след това пак ще ходиш на избори, ще ми искаш доверието“. С кои очи ще ходиш да му искаш доверието на този човек и ти докога ще го лъжеш него? Или ще го правим това, за да може все пак да поставим под въпрос цялостната избирателна система и да поставим под въпрос дали да преминем от парламентарна към президентска република. Някой вече трябва да започне да отговаря на тези въпроси.

Темите, които набелязахме в този разговор дотук, вие виждате ли способност в листите  на която и да е партия да могат да ги изведат като решение, като тези при срещите си с избирателите?

Много интересен въпрос, не съм се замислял за това нещо. Но да, има, защо пък да няма? Има, има. В почти всичките парламентарни групи, които се очертават, формациите да влязат сигурни в парламента, петте… Казвам, че има хора, които могат да работят в тази посока. Аз заради това бях категоричен, че трябва да се внесе бюджет, защото знам от работата в Народното събрание, че депутатите в дадени моменти, които разбират от една тема, която е специфична и знаят своята отговорност, те ще намерят формулата как да се разберат, да се направи нещо, което да работи. Може да има недоволни, но то няма да създаде голяма беля. Ето, ние виждаме в момента, какво се случи – не се прие идеята, която много се лансираше от Корнелия Нинова, да има задължителен бюджет за тази година. Виждаме какво се случва в момента в служебното правителство. То няма буфер, то не може да направи политики, защото те не са заложени в бюджета. Т.е. в бюджета се залагат политиките. И когато си изпуснал нещата преди това, през последните шест месеца, след като управлява служебното правителство, борбата с инфлацията, ние стигаме до този видим резултат.

И на финала искам да ви помоля за кратък отговор, но е важен въпросът – къде партиите концентрират своите листи за оспорвани битки и най-вече може ли да се търси логика за по-далечни цели?

Медийно се привлича вниманието там, където са лидерите на партиите. Само че според мен голямата битка, голямата концентрация малко се е поизнесла в други райони, където също има много мандати, но те са малки по големина.

Кои са те?

Ами, аз бих казал другите избирателни райони – тук са Пловдив-област примерно, той не е чак като както е Пловдив-град или Варна, или София, трите софийски. Тук може да кажем в някаква степен е и София-област интересен, Велико Търново – тези, които са с повече на брой мандати и избирателни райони. Малките избирателни райони, те вече са много по-специфични в цялата ситуация. Те, при този фрагментиран парламент, там дали ще имаш депутат или няма да имаш депутат, зависи от националното ти представяне. Но Благоевград също е интересен район, Пазарджик в тоя смисъл е интересен район, Хасково също, Стара Загора, Бургас. Имам предвид точно тези избирателни райони, в които може при най-добра кампания да се изкарат повече гласове. Защото едно е ти да се напънеш в район, където са четири мандата, като Видин, Монтана, Перник, Кюстендил, Ямбол, ти не може да постигнеш чак нещо значително.

Освен по един.

Да. Ти можеш да доведеш до нещо повече към националните резултати, но нещо повече от това не можеш. За мен кампанията най-вече ще се реши на национално ниво. Кампанията все повече започва да заприличва както кампаниите за евроизбори, кои ще се провеждат на национално ниво, за съжаление. Вече не може да говорим за типични кампании по региони, тъй като вече го и правим за пети път това нещо. И започва в някаква степен, както кампаниите се провеждаха и за президентските избори, които са също така национални. Много е важно, какво ще се случи на национално ниво. Аз затова казвам, че мен не ме изненада, че политическите формации са сложили на по няколко места едни и същи водачи, защото те са разпознаваеми, първо, те са говорители и се смята, че което го казват, това е политиката на дадената политическа формация. Т.е. те много лесно се разпознават от избирателите: "Аха – това го каза еди-кой си, той е моят…“

Човек.

"Човек. Той е там и е човекът, който каза, и дава насоките, определя политиките на партията. Значи това е нашата позиция и той това го говори“. Така се ориентират и избирателите, така се ориентират и активистите. Така избиратели се печелят. Това е много важно. А ние в момента, за съжаление, нямаме възможност да налагаме нови лица. При тази турбулентност, която се случва, няма как да се случи.

Цоня Събчева