Богословът Георги Тодоров в дневния блок "Добър ден, Бългаия" на Радио "Фокус". 

Днес отбелязваме деня на свети Николай Чудотворец, защо той е един от най-почитаните светци в християнския свят? 

Св. Николай е живял в края на III-в началото на IV век. Това е много важен период от историята на църквата, преди и след узаконяването на християнската църква при св. Константин Велики. Това е било времето на първото навлизане на християнската църква в официалния, ежедневния живот на цялата Римска империя. И св. Николай е бил една много ярка личност, много ярка фигура в това отношение. В житието му има няколко епизода, няколко събития, които го показват откъм една много симпатична страна, като човек милостив, като човек, който помага на всички, това е една от главните причини да се разпространи почитта към него. Очевидно е бил много добър епископ, много обичан от народа, почитан след смъртта му, започва голяма почит след смъртта му. После, когато мощите му са пренесени в Бари и във Венеция, това става в XI век, съответно и почитта към него се разпространява и в Западна Европа. Бари става голям поклоннически център. Там има едно постоянно чудо – една течност изтича от костите му, от мощите му. Всичко това способства за славата на св. Николай и за голямата почит в цяла Европа, в целия християнски свят. Много е почитан във всички страни по различен начин, разбира се. Но така или иначе е един от любимите светци на християните.   

Точно така. Защо чудотворец, какви са чудесата, които той сътворява?   

В житието му са описани редица чудеса. Някои от големите събития, свързани с него, са свързани с точно неговия характер, неговата благотворителност. Например едно чудо е когато той на път за светите места попада корабът му в буря и той успокоява бурята с молитвите си, възкресява един моряк, който паднал – от мачтата паднал на палубата и умрял, и св. Николай го възкресил. Така че оттам вече става покровител на моряците, те го почитат, защото укротява бурите и спасява моряците. Това е едно такова чудо. Друго чудо е когато той по начало е избран за епископ пак с чудо. Той е бил монах и заминава за светите земи, и решава да остане в един манастир. Дори до ден-днешен показват в Палестина манастира, където според преданието той се е подвизавал като монах, и е нямал намерение да се занимава с друго нещо. Но му се явява Господ и му казва, че неговото призвание е друго – той трябва да се върне обратно в родината си. И той изпълнява това нещо. Когато се връща в родната си област Ликия, Мала Азия, там е крайморската област на Мала Азия, тъкмо тогава те пък трябвало да избират епископ, обаче нещо не можели да се споразумеят кой е най-достойният, кого да избират и дълго време са спорили, и не могат да решат спора. Тогава решили да помолят Бог да им покаже кого да изберат. Почват да се молят и се явява някакъв божи пратеник като явление на един от епископите и му казва така: сутринта ще застанеш в църквата, и който дойде пръв, него ще изберете за епископ. И те наистина изпълняват това нареждане, чакат в храма кой ще дойде първи. И не щеш ли той като пристига в този град, в Мира, град в областта Ликия, първата му работа е да отиде на църква сутринта рано. И като влиза, те му казват: ела, ти си избран за епископ. Така че това също е чудо. Друг път той спасява трима невинно обвинени войници, които трябвало да бъдат екзекутирани. Той получава прозорливо известие, че това ще се изпълни, и отива там на място и ги спасява. Т.е. редица чудеса. И хубавото е, че всички тези чудеса са свързани с нещо добро, с някаква благотворителна дейност, със спасяване на хора, с укротяване на бури. И поради тази причина е тачен и като чудотворец.   

Той е сътворил и едно друго чудо, и това е причината на нашата празнична трапеза днес да присъства рибата. Може ли да разкажете на нашите слушатели?   

Аз не знам за това чудо. Сега, имайте предвид, че веднъж като един светец стигне до този статут на всеобщ любимец, към неговото автентично житие започват да се добавят и други легенди. Ние не трябва да забравяме, че той живее в IV век, а легендите се добавят през цялото Средновековие към него. Някои са от VI век, други са от VIII век, други са чак от XIV век. Така че аз не знам как е свързан с тази риба, която е причината. Но бидейки покровител на моряците и на рибарите е естествено да се създадат легенди, свързани с него, свързани с моряци и рибари. Между другото, смята се, че първият му гроб е бил на един остров, който до ден-днешен в Турция се нарича Гиргилер адасъ – островът на гемиите. Там са ходили такива гемиджии, рибари. И се смята, че там е бил първоначално погребан, а после го прехвърлят в епископския център Мира, където саркофагът му до ден-днешен стои, макар и разбит от разбойници и иманяри.   

Да, за съжаление.   

Но самите жителите и гражданите на Бари когато са взимали мощите оттам, те също са в насилие, те не са питали за разрешение, а тайно се промъкват и разбиват. Фактически вдигат капака, вземат основната част от мощите и избягват. Местните монаси и местните жители като са видели тази работа, са ги подгонили, но било късно. Така че с насилие или с кражба са взети неговите мощи. Но така или иначе това пък ги е спасило, защото по това време Мала Азия е завладяла от селджукските турци и е имало опасност някой да разруши и църквата, и мощите му да бъдат унищожени, така че това ги е спасило донякъде. А вече тук в българските традиции, свързани с шарана основно, нали, може би защото е българска риба, по-често срещана. Ние българите не сме имали традиционно морски съдове, за да почитаме морските риби, шаранът е бил подръчната риба, и той е много традиционен за трапезата. Но аз точно тази легенда за тази риба не я знам.   

За пробития кораб при една буря, когато той успява да запуши дупката с една риба и спасява…   

А, да, да, точно така. Сетих се за това. Но самата легенда е, че е укротил бурята, а не че корабът е бил пробит и е запушил дупката, а просто вълните са се укротили. Това е първоначалната легенда, това явно е по-късна добавка.   

Може ли да ни посъветвате какво е важно да не правим на днешния празник, за да не разсърдим св. Никола?   

Вижте сега, поначало ние трябва да гледаме на празника предимно като припомняне на житието на светеца. Да не тръгваме по линия на празнична трапеза, които са хубави неща, но те винаги трябва да стоят на второ място, или други такива обичаи. Те не са вредни, но са на второ място. На първо място винаги трябва да бъде духовния смисъл на празника – т.е. какъв човек е бил той, когото празнуваме, защо го празнуваме? Той е бил човек, отдаден на Бога, отдаден на служение на ближните си – това са двете най-важни неща. Отдал живота си на Бога от ранна възраст, дето се казва от юношество до смъртта си, целият си живот е отдал на Бога. Бог пък му заповядва да отиде да помага на ближните си, така че той оттам нататък 100% се е раздавал на хората. Това е практически най-важното, като пример, като образец на подражание. И оттам нататък вече по кой начин ние ще го почитаме под формата на народни обичаи, песнопения, трапези и т.н., това е бих казал нещо мило и радостно, но то не бива да измесва истинския смисъл на празниците. Винаги трябва на първо място да поставяме духовния образец, духовния пример, духовния смисъл.   

В края на нашия разговор какво е вашето послание към нашите слушатели на днешния празник?   

Да се поучим на това милосърдие, което е имал св. Николай, на това смирение. Когато той е давал милостиня е искал да не го знаят кой е – това е много важно. На това да се учим: да не парадираме с даровете, които правим, ако правим такива, да отдаваме на Бога винаги първенство във всичко, не на себе си, и да обичаме Бога и ближния – тези две неща. Това е образецът на св. Николай: любов към Бога, любов към ближния. Това за мен е най-важното, което ние трябва да търсим в себе си. Защото ние потенциално всички сме закодирани с всички добродетели.   

Точно така.   

Ние сме проектограждани на Рая. Обаче сме ги забравили и се занимаваме с текущи неща. Ние трябва да събудим в себе си светеца, който дреме в нас. Във всеки от нас дреме един светец, един гражданин на небето. И ето, св. Николай е събуди в себе си този небесен жител. И ние също трябва да се замислим защо да живеем така посредствено и така безперспективно в духовен смисъл, а не да събудим светеца в себе си. 

Габриела ГЕОРГИЕВА