Богословът Георги Тодоров в интервю за дневния информационен блок на Радио "Фокус“. 

Радвам се, че отново сте в нашето предаване. В началото на предаването съобщих, че днес отбелязваме два празника. Но нека първо да поговорим за празника Трифон Зарезан. Кой е св. Трифон и защо честваме днес този празник?   

Св. Трифон е раннохристиянски мъченик, който е загинал около 250 година. Той живее в едно много интересно време. Иначе много малко се знае за него по предания. Той умира много млад. Още обаче като юноша е имал много силна вяра и по неговите молитви много хора са се изцелявали. И има такова предание, че дори дъщерята на императора също се е изцелила по неговите молитви. Това, разбира се, е предание, но казват, че в житието му, че вследствие от това изцеление много хора са станали християни. И това исторически намира свое потвърждение в това, че следващият император, той е много интересен – Филип Арабина, родом от Сирия, та, Филип Арабина се смята, че първият римски император, който става християнин. Той не, както св. Константин, вече да почва да покръства цялата империя, но лично той казва, и то доста древни извори, че самият той станал християнин. И тук можем да направим една връзка, че между св. Трифон, ако той наистина е изцелил дъщерята на предишния император и много хора са станали християни, явно висшата аристокрация на Рим там, дето е императорът, тогава кръщението, християнизирането на Филип Арабина някак много естествено се вписва в това последствие от хрil= j,rbfkq m,dpkruистиянизацията на висши аристократи в Рим. Но следващият император Деций Траян или Траян Деций, та този Деций Траян става голям гонител. Той напук на предишния, който е бил прохристиянски Филип Арабина, този пък е антихристиянски. И започва едно голямо гонения. Едно от големите гонения стават по време на Деций. Той всичко на всичко 2 години управлявал, но през това време големи гонения. И младият св. Трифон е бил също принуден, както и всички изобщо християни да се върнат към езичеството. Той  отказва, и естествено, че императорът е бесен, че не му се изпълнява заповедта и създава пример, прецедент, и иска да прекърши този, за да пък прекърши и другите, и започва страшни изтезания, но св. Трифон окрилен от вярата си издържа на всички тези изтезания и най-накрая бива обезглавен. Смята се, че това става в 250 година точно по време на разгара на Дециивите гонения. Това е, което знаем за св. Трифон. Раннохристиянски мъченик, лечител, безсребреник с молитва лечител и мъченик за Христа.   

Как всъщност св. Трифон е обвързан с празника на лозята, на виното?   



Връзката е изцяло календарна, понеже неговият празник се пада във времето когато се зарязва лозето, и по календарен принцип. Иначе в неговото житие няма някакви връзки с лозарството, с виното или каквото и да е. Ако след това се измисля, те са допълнителни, обраства, разбира се, всеки образ обраства с разни легенди. Но връзката е календарна. И ето, че това се доказа и сега, защото когато българската църква мина към новия стил, народът си остана към стария стил, и днес се чества така да се каже истинският Трифон, Трифон Зарезан, защото това е календарен празник – по това календарно време лозарите излизат да зарязват лозовите пръчки, и естествено, че няма да го изтеглят 13 дена по-рано, когато не му е времето. Така че фактът, че народът чества св. Трифон Зарезан по стария стил, доказва още веднъж тази календарна връзка. Сега е времето, когато за пръв път да се зарежат едни лозя.   

Нека сега да обърнем внимание на другия важен празник – успението на св. Кирил. Защо днес на 14 февруари честваме и този ден, този празник?   

За св. Кирил Константин Философ ние знаем много исторически данни от неговото пространно житие и от други извори, много исторически извори. Датата е изрично указана в житието му, че умира на 14 февруари 869 година. Така че това е датата. Неговото успение става при много интересни обстоятелства. Той е млад човек, в разцвета на силите си, обаче идва времето и те са двамата с брат му Методий са в Рим на почит и уважение. И той получава предзнание, някакво видение му се явява, което му дава да разбере, че предстои скоро да умре. И той вместо да изпадне, като ние, ако някой ни каже: "Ей, ти след 1-2 месеца ще умреш“, всеки ще каже: "Ей, защо така, още млад, искам да поживея“, той обратното, веднага започва да пее една песен от псалмите Давидови, в която се казва: "Възрадвах се за тези, които ми казаха да влезем в господния дом“. За него смъртта е прибиране у дома, той ще се прибере там, където цял живот е искал да се прибере – при Бога. Толкова е силна вярата му, че той се радва на това нещо. И действително след 50 дни той умира, като междувременно приема монашеския обред. Сега се спори тук какво означава това – дали е приел велика схима или просто тогава за пръв път е приел монашество. Така или иначе приема монашеския образ се казва в житието му, и при това нещо се сменя името му – от Константин приема името Кирил, и в този образ, казва житиеписецът, прекарва 50 дни, и след 50 дни от този момент той умира. Толкова е бил почитан от папата, че той предлага да го погребат в "Св. Петър“ в собствената гробница на папата. Папата си е бил подготвил гробница в базиликата "Св. Петър“, и от уважение казва: "Ще наруша римския обичай и ще го погреба в моята гробница в "Св. Петър“. Обаче св. Методий казва: "Не, не, дай да го погребем в църквата "Св. Климент“, защото св. Кирил и Методий носят мощите на св. Климент, папа Римски в Рим, и те са положени в съответната църква, която съществува и до ден-днешен. И св. Методий казва: "Нека там да го погребем“, и папата се съгласява. Така че го погребват в църквата "Св. Климент“, "Сан Клементе“, и до ден-днешен тя съществува, великолепна базилика. Та, гробът на св. Кирил е съхранен и до ден-днешен. Но малцина знаят, че истинският гроб е там, където всички ходят, и нашите президенти и т.н., от лявата страна на олтара…  

А къде е?   



А в житието пише: от дясната страна на олтара. И действително от дясната страна, там, където никой не ходи, не само, че е запазена следа от гроба му, но и има фреска с неговото изображение. Уникална фреска с изображение на св. Кирил. И в житието това изрично е записано, че там е сложен негов образ. И този образ стои и до ден-днешен. Ние трябва на този образ да обърнем голямо внимание в "Сан Клементе“ в Рим от дясната страна на олтара, както пише в житието, има прекрасен образ на св. Кирил с Евангелие в ръка, защото е превел Евангелието. Така че на много солидна историческа основа стъпваме когато казваме, че гробът на св. Кирил е от дясната страна на олтара.   

Да, точно така. Много ви благодаря за този разговор.