Богдан Минчев от Института за пътна безопасност в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус".

Здравейте, г-н Милчев. Тази година бяха направени немалко промени в закона, касаещи пътната безопасност. Един от тях е конфискуването на колите на пияните или дрогирани шофьори, въпреки че стана ясно, че тестовете с дрегер невинаги са точни и отчитат и наличието на лекарствени медикаменти. Какво мислите вие за това решение? Ще намали ли инцидентите по пътя или ще създаде повече грешки и неразбории?

Тези, които предлагат промените, те – просто аз се учудвам, не разбраха ли, че с промени в закона жертвите е абсолютно невъзможно да бъдат намалени. Ако можеше с промени в закона да намаляваме жертвите, ние щяхме да препишем шведския закон. Швеция е страната с най-малко жертви по пътищата. Не, няма да намалеят. Жертвите се увеличават и намаляват, но те следват съвсем друга логика и друга зависимост. Те нямат отношение нито от законите, нито от действията или бездействията на управляващите. Защото в България разбирането за пътната безопасност е изчерпано като възможност за въздействие. Не знам дали ме разбрахте какво исках да кажа.

А какви закони следват според вас?

Ние нямаме нужда толкова да променяме закона в тази му част, насочена към глобите и наказанията на самите шофьори. Ние имаме необходимост да променим закона така, че ясно да дефинираме отговорността за състоянието на пътната безопасност в България кой я носи и по какъв начин носи тази отговорност. Ние имаме нужда от друго разбиране за пътната безопасност. Това разбиране, което беше през 90-те години на миналия век и почти всички страни от Европейския съюз се отказаха от него, а именно – с наказания и контрол да въздействаме върху шофьорите, това нещо е изчерпан модел.

Жертвите през 2011 г. са 601 човека загинали. 10 години по-късно, 12 години по-късно ние отново сме близо до 600 души загинали.

Това доказва, че каквито и мерки да взимат, те няма как да сработят. Затова ни е необходимо различно разбиране за пътната безопасност, а то е именно, че хората винаги ще допускат грешки, и ние трябва да изградим такава транспортна система, в която не да има по-малко катастрофи, а когато шофьорите катастрофират, да не загиват и да няма тежко ранени. Това разбиране означава съвсем други управленски решения и по съвсем друг начин да въздействаме на цялата ни транспортна система, която те – тези, които ни управляват през последните години, не я разбират.

Много хора помислиха, че грешката е в младите шофьори, затова бяха променени изпитите за взимане на шофьорска книжка. Бяха въведени и видеа, случайно избран маршрут за изпита по кормуване. Това крачка в правилната посока ли е или не?

Не. Вижте, всички крачки, които се правят за дигитализация, за повече идеи, свързани с изпита, с обучението, те нито вредят, нито помагат за пътната безопасност. Единственото нещо, което правят, е просто да осигуряват пазарни ниши на различни браншове в тази област, касаеща обучението, и облечени в добри слова и добри намерения, се осигурява бизнес за различни хора или фирми. Това е.

За съжаление, в България пътната безопасност е една хранителна верига, на която са се накачили и адвокати, и неправителствени организации, и държавни служители, и експерти, и телевизионни водещи, и всякакви организации. И всеки рови в тази пътна безопасност, облечени в добри намерения, а в същото време на базата на страданията и болката на пострадалите от катастрофи и техните семейства се изкарват страшно много пари.

Да, това е отвратително. Но бихте ли обяснили по-простичко как може да се промени това?

Министър-председателят Денков в случая, на неговото бюро от първия ден стои Пътна карта за развитието на безопасност в България, изготвена от Института по пътна безопасност още през 2020 г., с която ние сме предложили конкретни мерки и сме готови да поемем отговорността още през първата година да намалим жертвите между 50 и 100 човека на годишна база. Това е пътят – да излезе организация, експерт, който да застане пред обществото и да каже: "Аз имам мерките и съм готов да нося отговорност, че ще намаля жертвите“.

Не може споделената отговорност, зад която се крие целият Министерски съвет и всички тези хранителни вериги, за които малко по-рано говорих, да се крият зад тази споделена отговорност и всеки да казва "Другият е виновен". Няма по такъв начин да се намалят жертвите.

Неслучайно навремето лично аз настоявах и успях да убедя правителството през 2019 г. да създаде Държавна агенция за безопасност на движение по пътищата, която трябваше да поеме отговорността за управлението и намаляването на риска от пътно-транспортни произшествия. За съжаление, тази агенция се превърна в една паразитна структура и в поредния "бушон“ на тази споделена отговорност. Затова са ни необходими нови хора, нов модел за управление и най-важното – организация, която да поеме отговорността пред цялото общество за това, което се случва. В момента, ако ви попитам кой носи отговорност за това, което се случва, всички ще кажат "шофьорите“.

Е, пешеходците също имат голяма вина, особено когато не се оглеждат или пресичат на неправилно.

Да, да, човекът, потребителят. А това разбиране е изчерпало модела си.

Отговорността за състоянието на пътната безопасност в Европейския съюз се носи от доставчика на транспортната система. Сиреч – собственикът на риска е този, който прави пътя, общината и Агенция "Пътна инфраструктура". Те трябва да гарантират тази инфраструктура да бъде безопасна. Когато шофьорите не спазват правилата поради незнание, неумение или други причини, те трябва да предприемат последващи действия.

Това е пътят, това е редът. Те не знаят какво да направят, те не знаят какви са действията, те нямат методологията – просто управляват невежи хора, на които е поверен нашият човешки живот и милиарди левове годишно. И самият аз от първо и единствено число ви го казвам, убедил съм се в комуникацията с тях – те не могат семейния си бюджет да разпределят, а ние чакаме да похарчат тези 4-5 милиарда годишно за пътищата така, че да ги направят по-безопасни. Много, много слаби и некадърни хора ни управляват, това е факт.

Те с изхарчването на парите ще се справят, но това си е пак вид корупция. Тя ли си остава основен фактор?

Но не ефективно, не е ефективно, да, да.

Все пак да ви попитам и за другите закони. Лятото на тази година Столичният общински съвет забрани тротинетките на редица места в София и ограничи скоростта им до 25 км/час. Те опасни превозни средства ли са, имайки предвид и животозастрашаващия експеримент от 2022 г., на Емили-Тротинетката, като караше по магистрала с нея?

Вижте в България, слава Богу, мотокултурата – разбирайте и използването на електрически превозни средства, не е силно развита и затова ние нямаме и толкова чести и много инциденти, както примерно в други европейски страни, в които доколкото знам, има намерение дори да бъде забранено използването им.

Има много тежък проблем. Тук също става въпрос за бизнес и за пари, става въпрос за частни фирми, които искат да наложат употребата на такива превозни средства. Само че в България се оказват и климатичните условия, и въобще като цяло хората като култура, че не са добри потребители и ние нямаме широко използване на тези превозни средства. И оттам вече общината, каквото и да прави, каквото и да предлага, това са просто мерки, които от днес за утре минават и заминават.

На практика проблемът не е в тези превозни средства. Аз съм съгласен и с тази максима, че ние трябва да се борим за всеки човешки живот. Но разберете, отговорността на това всеки човек да си пази живота е негова, но на общината и на Агенция "Пътна инфраструктура" е отговорността да следят за цялостното състояние и там, където могат, да въздействат. Примерно, за последните 3 години са загинали над 300 пешеходци в България, а в същото време имаме 24 човека загинали за последните 3 години и половина, причината за което е алкохол или наркотици. И разбирате ли властите и медиите използват темата, защото е атрактивна и защото там отговорността е единствено и основно на самите шофьори, докато отговорността за пешеходците е преди всичко свързана с инфраструктурата.

Да, дупките по пътищата си остават, и неравностите също. Сега се сещам за случая на бул. "Сливница", където бяха пометени двама млади хора. Там след това сложиха камери, но въпреки камерите, шофьорите продължават да се движат с над позволената скорост. Защо е така?

Защото скоростта не може да бъде намалена с един акт или с една камера. Не е измислена камера, която може да намали скоростта, разбирате ли?

Тя просто снима.

Ами да, тя снима и какво от това, като снима? Ние имаме нужда, пак казвам, от съвсем различно разбиране – не да снимаме колкото се може повече нарушители. Какво от това? Ние имаме нужда тези, които нарушават там, където могат да загинат, да ги спрем, да ги принудим да ги спрем. Дали ще е с контрол, дали ще е с инженерни съоръжения, дали по друг начин ще им въздействаме.

Ние имаме необходимост да идентифицираме всички системни нарушители – те са не повече от 25 000 човека в страната, и да им въздействаме. МВР въздейства на над 20 000 души за един месец във връзка с изборите за купуване и продаване на гласове. МВР обаче отказва да се занимава със системните нарушители и да ги превъзпитава.

Ние имаме нужда от друг инструментариум за въздействие, който беше зачеркнат, а това е именно пробацията и пробационният контрол. Имаме нужда от съвсем друго разбиране. Но това е много важно да го чуят и вашите слушатели – нито една сама по себе си мярка не може да даде резултат.

Необходим е комплект от действия и мерки, които да ни бъдат представени от конкретна организация, която да поеме отговорността за тях. Защото в момента ни се предлагат мерки, но никой не казва с колко ще намалят жертвите на годишна база с тези мерки. Какво като имаме мерки, когато никой не се ангажира, че ще намалят жертвите? Премиерът Денков преди няколко месеца каза: "Ами, чакаме резултат“.

Поредната статистика.

Ама защо ни е? Не се прави така, не се прави така. Само че – от опит ви го казвам: за държавните институции, за министрите пътната безопасност е досадно служебно задължение, което се отваря като тема само тогава, когато медиите фокусират някакъв такъв обществен случай с тежка катастрофа.

Имате ли надежда скоро това да се промени?

О, разбира се. Ние сме готови. Аз и екипът ми от Института за пътна безопасност сме готови да го пременим това нещо. Просто трябва да има ситуации и хората да го поискат. Ние сме готови да го променим, и то за много кратко време. Подготвени сме, знаем какво трябва да направим. Нужно е и управление, което да застане зад нашите действия.

Надявам се това да се случи. Много Ви благодаря за това интервю.

Всичко добро.