Боби Бобев, дългогодишен посланик на България в Албания и Косово, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

Парламентът на Сърбия – Скупщината –  провежда двудневна специална сесия, посветена на ситуацията в Косово и преговорите между Белград и Прищина. Президентът Александър Вучич представи в първия ден доклад за преговорния процес с Прищина пред депутатите, призовавайки всички парламентарни групи да гласуват документа, тъй като според него, единството по този въпрос е важно и за имиджа на Сърбия пред света. Извънредното заседание на парламента започна във вторник. И въпросът е: близка ли е опасността от насилствен конфликт в Косово, за което предупреждава президентът на страната Александър Вучич? Наш гост е дългогодишният посланик на България в Албания и Косово Боби Бобев. Посланик Бобев, какво наложи извънредното заседание на сръбския парламент и обсъждането на доклада за Косово, и то буквално месеци след учредяването на самия парламент?

Аз не съм срещал някаква пълноценна информация за това защо точно сега, по какъв повод този въпрос трябваше да бъде разискван. Но според мен, това е добре премислен ход на президента Александър Вучич, защото той по този начин си гарантира парламентарна подкрепа, силно необходима му в момента. Имам предвид, че дори неговите политически противници, дори опозицията да гласува против неговия доклад, той ще събере достатъчно доверие. И оттук нататък при международен натиск ще има достатъчно солиден аргумент, като се позове на въпросното парламентарно решение, все пак Сърбия е парламентарна република и това винаги трябва да се има в предвид. По този начин Вучич прави ход, за да укрепи своята позиция в диалога, който води с Прищина при посредничеството на Европейския съюз.

Близка ли е опасността от насилствен конфликт в Косово, за което предупреждава президента Вучич?

И друг път съм имал разговори с вас, винаги ми е било приятно да гостувам на Радио "Фокус“, и друг път съм имал възможност да казвам, че за мен до такъв конфликт не може да се стигне. Насилие в Косово може да има, може да има сблъсъци, но до въоръженен конфликт не може да се стигне поради простата причина, според мен, моето лично мнение е такова, че все пак в Косово пребивава един не малък контингент на КФОР, ръководен от НАТО, една въоръжена сила от близо 4 000 души, която има за основна задача, според Резолюция 1244, да осигурява свободата на движение в Косово, да поддържа реда в Северно Косово и т.н. Искам да напомня на нашите слушатели, че съвсем неотдавна и премиерът на Косово Албин Курти и президентът на Сърбия Александър Вучич имаха срещи освен с други представители на Европейския съюз, и с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който абсолютно недвусмислено заяви, че при необходимост НАТО ще подсили контингента на КФОР на територията на Косово. Не мога да си представя, как Сърбия ще тръгне на въоръжен конфликт с Косово, когато това би означавало откровено противопоставяне на контингента на НАТО в тази страна.

Как реагират властите в Косово на това извънредно заседание? То всъщност е посветено на тях.

Аз мога да кажа, не съм срещал директна информация от официални представители на Косово, но срещнах материал в сайта koha.net, с който съм напълно съгласен, и който до голяма степен кореспондира с това, което аз казах преди малко. Заглавието там беше: "Вучич бетониран да не признае Косово по никакъв начин. Обещава да защитава сърбите, ако те бъдат ударени“. Това не е нова позиция на сръбския президент, но този път в началото на вчерашното заседание на Скупщината той пределно ясно каза, че по време на неговия президентски мандат Косово няма да бъде признато от Сърбия по никакъв начин – нито директен, както казва той, нито индиректен. Тук очевидно се имат предвид и различните обсъждани варианти евентуално да се стигне до приемане на Косово в Организацията на обединените нации (ООН) без Сърбия да е признала независимостта на тази държава. Това е възможно и възможно постижимо. Но така или иначе аз съм абсолютно убеден, четейки информациите на ТАНЮГ за изказванията на депутати от различни парламентарни групи. Вижте, г-жо Събчева, във вторник в парламента до голяма степен се третират и вътрешнополитически теми, съвсем очаквано се стигна до словесни престрелки между мнозинство и опозиция, до взаимни обвинения и т.н. Но така или иначе по въпроса за Косово действително могат да се чуят откровени призиви, че Сърбия без Косово не може да бъде държава. И аз съм убеден, че в края на краищата парламентът на Сърбия ще подкрепи президента Александър Вучич в неговото намерение да не признае Косово. Разбира се, имаше и атаки от друга страна от по-радикално настроени депутати, че не трябва да се води въобще диалог за Косово, че тази тема трябва да бъде изключена от сръбската външна политика, но пък там прозвуча един разумен аргумент на президента Александър Вучич, той заявява: "По-добре сега да имаме продължителен диалог, отколкото един ден война“.

Много важен въпрос стои тук, посланик Бобев, ако Косово може да стане член на ООН без да бъде призната страната от Сърбия, то за съжаление европейските й перспективи май се свеждат до нула. Така ли е?

По начало говорим за това, че едно от изискванията за членство в Европейския съюз е това една страна да уреди абсолютно изцяло всички взаимоотношения със своите съседи. Съвсем директно това е било многократно заявявано от германската страна например, че ако в края на краищата Сърбия иска да стане член на Европейския съюз, тя трябва да признае Косово. Моето мнение е подобно. Но аз просто казвам, че са се разглеждали и такива варианти. Примерно, Сърбия да убеди Москва и Пекин да допуснат през Съвета за сигурност кандидатурата на Косово за член на ООН, и разбира се тогава, ако Сърбия не признае Косово, ако не се стигне до някакво споразумение за взаимно признаване, то тогава трудно може да се очаква Сърбия да има сериозен напредък по пътя на европейската интеграция.

Но виждаме, че позицията на Сърбия постоянно се втвърдява, а Европейският съюз се надява, че Сърбия ще я смекчи в замяна на членство. Но дали тази сделка ще проработи или няма да бъде отхвърлена?

Самите постановки, които е изтъквал неведнъж Александър Вучич, че в рамките на този диалог са давали понякога насърчение, че може да се стигне до смекчаване на позицията. Той например говореше за това, как Сърбия не може да продължава да живее, заравяйки си главата в пясъка: "Как може да си представяме, че ще управляваме Косово в днешно време?“. В същото време обаче той действително нееднократно вече е заявявал, че няма да признае независимо Косово, и във вторник го заяви категорично в сръбската Скупщина. И в края на краищата той може да разчита на подкрепа по тази линия. Знаете ли, във вторник всъщност в сръбската Скупщина единственият депутат, който е отправял критика по отношение на цялостната сръбска политик към Косово, е единственият албански депутат от Прешевско Шеит Камбери. Той обвинява властите, че не желаят да стигнат до едно споразумение за нормализация на отношенията. Всички други обаче ще застанат на страната на Вучич от гледна точка на това, дали трябва да се признае Косово или не трябва да се признае. В края на краищата аз оставам абсолютно убеден, че всички трезво мислещи сръбски политици и редовите граждани на Сърбия отдавна са разбрали, че Косово е загубено. Въпросът е, как ще се намери формулата, защото в сръбските условия и към ден-днешен изглежда политическо самоубийство това ти да тръгнеш открито към признаване на Косово и към отказа от сръбските права върху него.

На финала да ви попитам как гледат в Албания на тези процеси, на напрежението, което се подклажда перманентно между Прищина и Белград?

Отдавна са известни призивите на Еди Рама Сърбия да признае Косово. Той нееднократно, включително и при инициативите по "Отворени Балкани“ го е заявявал на сръбския президент, че в края на краищата от полза и на Сърбия ще бъде това тя да защити Косово. Темата не се обсъжда много задълбочено при политическия разговор между Албания и Косово. Съвсем, буквално онзи ден имаше среща между министър-председателите Албин Курти и Еди Рама. Те са разговаряли главно по икономически и енергийни въпроси, не се е третирала темата за отношенията между Прищина и Белград. Аз искам да кажа, че в последните вече десетина години има едно видимо подобрение на отношенията на Албания със Сърбия. Стигна се до срещи, които бяха немислими години преди това. И Еди Рама винаги е заявявал на сръбските представители, че те правят грешка с това, че не признават Косово, но че в края на краищата тези различия по позицията за Косово няма да доведат до разваляне на отношенията между Сърбия и Албания. 

Цоня Събчева