Боби Бобев, бивш посланик на България в Албания и Косово, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".   

Има ли връзка посещението на косовския президент Вьоса Османи-Садриу с напрежението между Косово и Сърбия? Отговаря ни Боби Бобев – бивш посланик на България в Албания и Косово и експерт по двустранните ни отношения. Вьоса Османи-Садриу е втората жена президент на Косово след Атифете Яхияга, която също посети страната ни още при президента Желю Желев, по-късно разговаря и с президента Росен Плевнелиев. Доколко и как дамите в политиката на Косово могат да спомогнат да се смекчат напреженията на Балканите?

Вижте, Косово и Сърбия в момента се намират в много особен период на напрежение между тях. От тази гледна точка обаче не трябва да се тълкува посещението на президента на републиката Вьоса Османи-Садриу в България. Това посещение, доколкото ми е известно, е подготвено отдавна и то няма връзка с конкретната обстановка в момента. Аз трябва да ви кажа, че в Косово винаги са били като млада държава много чувствителни на темата: къде и как ги посрещат. В това отношение ние трябва да кажем, че се отличихме. Тя беше посрещната с най-официална церемония, проведе всички възможни срещи на най-високите политически равнища, не само разговорите с президента и разговорите между двете делегации, но също така и среща с председателя на парламента, с премиера, с кмета на столицата. Така че аз мисля, че това беше посещение, което доказваше при всяко едно положение добри намерения, пак повтарям – без да има някаква конкретна връзка с моментната обстановка и съществуващото напрежение между Сърбия и Косово. Впрочем трябва да кажем, че все пак в тези отношения се постигна някакво смекчаване на тона, след като беше постигнато това споразумение за регистрационните табели на автомобилите.

Посланик Бобев, на срещата в София между двамата президенти са били обсъдени предизвикателствата в енергийната област. По какъв начин България би могла да окаже необходимата помощ на Косово?

България е най-сериозният износител на електрическа енергия в региона, или най-малкото – сред най-сериозните износители. Докато в Косово – много добре си спомням от времето, в което аз бях там посланик между 2010 и 2014 г., в Косово постоянно има дефицит на електроенергия. В този смисъл може би са били договорени параметрите на едно по-разширено сътрудничество, улесняване на начина, по който ние можем да снабдяваме Косово с електроенергия, за което аз мисля, че е напълно към момента в нашите възможности. Дори се появиха информации, че е договорено създаването на смесена работна група, която да улеснява тази дейност.

Не можем да не поставим и въпроса за българите в Косово. Там безспорно жителите на страната, които имат българско самосъзнание, трябва да получат равни възможности с останалите граждани. Какъв е механизмът?

Вижте, още във времето, в което аз бях посланик в Албания – става дума за един по-ранен период от време, стоеше въпросът за т.нар. горани. Областта Гора се намира в граничната зона между Албания и Косово. В нея са включени девет села на територията на Албания и 14 села на територията на Косово. Както е известно, в 2017 г. Албания официализира статута на българско национално малцинство в страната и чрез промени в законодателството. Общо взето може би това е линията, по която трябва да се върви и по отношение на Косово. Но аз искам да ви кажа, че т.нар. горани в Косово – това е районът около град Призрен, т.нар. Призренска гора, където населението е подлагано на много тежка пропаганда от няколко посоки. Аз си спомням, че докато бях в Косово, веднъж един местен горанин ми каза: "Амбасадоре, вече не знам какъв съм – дали съм българин, дали съм македонец, дали съм сърбин, дали съм бошняк“. Това население е било под ударите на много тежка пропаганда. То много трудно ще се самоидентифицира като принадлежност към определена националност, но това не означава, че ние не трябва да работим в тая посока. След като постигнахме признаването на българското национално малцинство в Албания, би трябвало да се работи и по посока на подобен акт и от страна на Косово. Може би и там ще бъде свързано с промени в законодателството. Насърчително е това, че нашият президент благодари на Вьоса Османи-Садриу за нейния ангажимент да се работи в тази посока.

И ползвам възможността, че говорим за посещението на косовския президент, за да ви попитам за динамиката на конфликта Косово-Сърбия. Накъде върви? Казахте, че се е поуспокоил малко, но по последни информации картината не е съвсем такава.

Не, там нещата са съвсем сериозни. Аз съм напълно съгласен с това, което Жозеп Борел каза преди известно време – че за съжаление от миналото лято в отношенията между Косово и Сърбия се влиза от криза в криза и тези кризи трябва да бъдат менажирани, разбира се, с активното съдействие на Европейския съюз, подкрепян и от САЩ. Ето сега например неизбежно ще има някакво напрежение през декември, когато трябва да се проведат изборите, извънредните избори за местна власт в северните райони на Косово. Там се заявиха за участие Демократическата партия на Косово, която е албанска партия, "Самоопределение“ – партията на премиера Курти. Заявиха се и един-два по-малки сръбски субекта, но основната партия на сърбите, т.нар. Сръбска листа, която на последните избори спечели десетте депутатски места на сърбите в косовския парламент, тя ще бойкотира изборите и при всяко едно положение тези избори в една или в друга степен ще приличат на фарс, защото в тях няма да участва населението на Косово. Ето още един повод в северните райони на Косово да възниква напрежение. Разбира се, всичко това се знае и аз мисля, че се взимат превантивни мерки. Включително и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди, че при необходимост НАТО чрез КейФОР ще въведе ред в северните райони на Косово. Да се надяваме, че това ще бъде така, защото както спомена в четвъртък в своята лекция в университета президентката Вьоса Османи – "В края на краищата България и Косово нямат обща граница, но ние считаме България за много близък и добър наш съсед“. В този смисъл искам да кажа, че Косово е много близко до България и всяко напрежение в отношенията между Косово и Сърбия, всяко напрежение в самото Косово означава напрежение и за целия регион.

Посланик Бобев, напрежение се очаква в северните райони на Косово, напрежение обаче има и в Македония между албанци и македонци. Защо албанският фактор, дори и в косовска модификация, е взривоопасен на Балканите?

Не бих казал. Албанците в крайна сметка по моя преценка са най-проинтеграционната нация в целия регион на Западните Балкани. Просто ние на Балканите все още не сме свикнали да окачествяваме тази етническа и религиозна пъстрота в нашия регион като ценност, а не като причина за възникване на противоречия. Присъствах на една лектория в Македонския научен институт, в която участва и известният журналист Владимир Перев от Република Македония. Той дори застъпи тезата, че се приближава моментът, в който Македония ще трябва да се федерализира. Така че действително може би нещата отиват, опират до манталитет, може би ние трябва да се погрижим много по-бързо за едно реално успокояване на отношенията, на обстановката в нашия регион. И разбира се, отношенията между Прищина и Белград, както и ситуацията в Македония, както и ситуацията в Босна са все елементи, които трябва да бъдат менажирани по правилния начин. И в това отношение големи са задълженията на Европейския съюз.

Цоня Събчева