Белослава Кръстева, бронзов медалист от Световното първенство по шахмат в Мексико и европейски шампион с България отборно в Черна гора през 2023 г., в интервю за предаването "Спортът на фокус" по Национална радиоверига "Фокус".



Какви са твоите цели през тази година?

Искам да вляза в елита за жени, да стана гросмайстор. Тази година ми предстои световно първенство. Вече се надявам наистина да успея да взема първото място.

От кого си учиш в шахмата?

Най-вече от топ гросмайсторите мъже, които са в елита. Любимият ми шахматист е Магнус Карлсен, както и Анатолий Карпов.

Защо Магнус Карлсен? С какво те привлича той в шахматно отношение? Къде му е силата? Кои са му слабостите?

Точно това е, че той слаби места почти няма. Той е изключително комбинативен, като цяло е силен във всяка една част от играта си и това, с което впечатлява, е, че дори и в по-лошите си моменти пак показва едно много стабилно ниво на игра.

Спомена името на Анатолий Карпов. Някои биха казали "А защо не Гари Каспаров?“

Защото Анатолий Карпов е по-позиционен и обича да удушава противниците си, бавно и мъчително.

А Гари Каспаров какъв е?

Той е по-агресивен. Но като цяло аз съм по-впечатлена от позиционната игра на Карпов.

Изучавала ли си техните велики партии от средата на 80-те години? Цял свят следеше битката за световната титла - Каспаров срещу Карпов.

Да, разбира се. Не само тях, ами всички класически играчи, всички световни шампиони през годините. Това е основата на шаха, така че за да се подобриш, ти трябва да научиш първо техните партии и да взимаш пример от техните силни ходове.

Имам познати, които казват "Що за спорт е шахът?“. Какво би им казала на тях?

Шахът е една съвкупност от проява на лични качества.Той е една война, война дори със самия себе си. Ти превъзмогваш себе си, личностните си недостатъци по време на игра.

Как минава един твой тренировъчен ден?

Аз в момента съм ученик в САЩ, така че първо ходя на лекции, а след това влагам максимално време в тренировки. Как преминава – работя около 5-6 часа. Опитвам се да поддържам и добра физическа активност.

Т.е. ти ходиш на фитнес или някакви други спортни занимания. Как те помагат на шахматиста?

Една шахматна партия продължава около 5-6 часа, а турнирите са около 9-10 дни. За да издържиш на това напрежение и стрес за толкова дълъг период от време, трябва да имаш изключително добра физическа подготовка, защото когато нямаш такава, умът не може да издържи на това напрежение.

Как гледат американците на шахмата?

Американците развиват все повече и повече шаха и инвестират в него. Аз всъщност затова и отивам там, защото те оценяват моите успехи и ми предоставят едни доста добри възможности да се развивам.

Мъчи ли те носталгията в Америка?

О, да, определено. Доста тъжно ми беше в началото. Вече е по-добре. Със сигурност не е лесно, когато си далече от България.

Какво правиш, за да я превъзмогваш? Социалните мрежи, видеоразговори с близките?

По-скоро се държа заета непрекъснато, за да не ми остава време да мисля, да не изпадам в някои носталгични чувства.

Иначе в какъв университет си, с каква специалност?

С финанси съм. Университетът е в Мисури, Колумбия.

Как гледат американците на чужденците, на източноевропейците? Или те оценяват по това, което можеш, по това, което си способна?

Това, което ми харесва в САЩ, за разлика от тук, е, че ако имаш потенциал, имаш желание, те това го виждат и го оценяват. Така че там може да растеш. За чужденците аз мисля, че по никакъв начин не се чувстваш различен. Приемат те такъв, какъвто си, от всички държави.

Там имаш ли треньор, който е част от катедрата, от самото висше учебно заведение, как процедираш в тази насока?

Да, имаме треньор на отбора. Той е румънец, който отговаря за отбора и ни тренира. Аз съм му много благодарна, защото на световното първенство той беше човекът, който ме готвеше, и това допринесе доста за моя успех там.

Какво остава скрито за всички нас, които сега се радваме и пляскаме за Нургюл, Белослава и  останалите златни, европейски момичета. Кое остава скрито, кое ние не виждаме като усилия, като труд, като лишения?

Скритото е, че тези успехи за мен са абсолютно случайни, защото тук няма никакви условия за това да ги постигаме. Скрито е това, че моите родители са правили всичко възможно аз да продължавам да играя, за финансирането ми, но много пъти нещата са били пред отказване, защото просто нямам възможност да продължавам да играя на силни турнири. Също така и много лишения в личен план. Със сигурност бих казала, че не съм имала нормалния живот на един млад човек, който иска да се забавлява, но със сигурност не съжалявам, защото пък шахът ми е дал много  .

Съжаляваш ли за детството и тийнейджърството, което си пропуснала заради шаха?

Не, защото пък от друга страна шахът ми е дал толкова много контакти из целия свят, толкова много пътувания, толкова много преживявания. Така че моето детство просто е по-различно.

Имаше ли нотка завист или някакво друго чувство, което си усетила от твоите съученици в София, когато започна да ставаш известна, да се говори, да си пише за теб?

Със сигурност да. Това си е една българска черта аз според мен, завистта. Така че е имало такова нещо. Но пък от друга страна има и много хора, които са ми се радвали и са ме подкрепяли.

Как приемаш тези разнопосочни чувства около теб, как ги превъзмогваш, как се справяш с тях?

Честно казано, не им обръщам внимание. Дори и на комплиментите, и на хейтърите, както се казва. Опитвам се да се абстрахирам, защото ако започна да се влияя от всички мнения около мен, това ще повлияе и на моите резултати.

Преди години Цветана Пиронкова – нашата супертенисистка, беше казала в едно свое интервю, че дядо й, големият художник Енчо Пиронков, е разпродавал картини, за да има тя пари да пътува по турнири и да успее. При теб стигна ли се чак до нещо подобно в личен план, като финансови лишения? Въпреки че ти вече спомена.

Имало е такива периоди, точно така. Особено моите родители – те са преминали през изключително тежки периоди, но аз съм им много благодарна, защото наистина понякога са жертвали много неща, за да мога да продължавам аз да играя. Както е ясно, тук всеки се оправя сам за себе си и единствените хора, които са ме спонсорирали, са били именно моите родители.

Защо всеки в България се оправя сам за себе си, докато не стане известен и започнат парадните снимки със властта? Защо?

Да, точно така. Както беше и в случая, всички дойдоха да се снимат на летището, след като станахме европейски шампионки, но въпреки нашите успехи, все още, дори и след успехите, нещата пак не могат да се оправят.

Искаш да кажеш, че спонсорите са само на думи, никой не е казал "Ето дадена сума за момичетата, за подготовка“?

Аз личен спонсор все още нямам. Не знам, въпреки всички успехи – пак няма.

Защо българите сме само на думи, само на "иху-аху", докато е тарапаната – всяко чудо за три дни, после всички забравяме за Нургюл, за Белослава, за останалите момичета? До следващото голямо първенство.

Не знам ние въобще каква култура и традиция имаме в това да подкрепяме своите състезатели. Въобще, не само в спорта, а по принцип.

Кое те дразни в днешна България, от всякакво естество, с кое не си съгласна?

С много неща не съм съгласна. Да бъда политкоректна…

Помисли го, да не засегнеш някой бъдещ спонсор.

Да, да. Като цяло, основната причина е, че нямаме държавност, няма държава, която трябва да се намеси в някои моменти. Когато няма държавност се оставя възможност на неразбориите да се случват и стават някои неща, които наистина са дори са без коментар, има някои безсрамни хора, на които им се позволява да виреят.

Какво си казваш, когато видиш една своя връстничка, младо, красиво момиче, да шофира с 256 км/час и да показва закона, и да демонстрира, че изобщо не й пука?

Ще започне да й пука, когато законите станат по-сериозни и наказателната отговорност стане по-сериозна.

Харесва ли ти поколението, което расте след теб, младите българи между 10 и 17 години, да речем? Това, което виждаш от около теб?

Аз лично съм израснала в една много хубава среда. Аз съм завършила СМГ, Софийската математическа гимназия, винаги съм била сред интелигентни, амбицирани млади хора, които наистина се борят и работят за мечтите си, така че аз виждам и един хубав пример в България за младото поколение, но масово със сигурност има какво да се желае.

Шахматът ли те спаси от пороците на улицата – дрогата, тютюнопушенето, лошата компания? Спортът ли помага в това отношение?

Абсолютно помага. И всяко нещо като спорта, което те прави да бъдеш изцяло отдаден на нещо и да се бориш с нещо всеки ден, т.е. ти да имаш ясната идея за това за какво се бориш. Това ти дава смисълът на живота. Така че ти, когато имаш такъв силен смисъл, не би залитал по наркотици.

Защо обаче повечето младежи и юноши днес не тръгват по пътя на спорта, като теб, за да се спасят, а избират по-лесното? Кое ги мотивира да не го правят?

Голяма е ролята може би на родителите, на учителите, защото при децата още от малки трябва да се търси това, което обичат да правят и това, в което са добри, и да се развиват. Родителите трябва да ги бутат в дадена посока. Може да не е спорт, може да е свирене на пиано, но трябва да се развива в дадена посока, за да осъзнаят всъщност какво е удовлетворението от това да свършиш нещо, да постигнеш нещо. И когато осъзнаеш това удовлетворение, ти не би залитал по дрога.

А защо масово няма респект към учителите в училище, на улицата, към по-възрастния?

Не е само в България може би това. Светът се изменя, ценностите – също. 

Въпрос на възпитание или отношение?

Да, няма възпитание също. Респектът към институциите се губи по някакъв начин.

Да поговорим за това обединение в шаха, защото ето сега наскоро прочетох, че Българска шахматна федерация 2022 (БФШ 2022) е завела дело в Спортния арбитражен съд в Лозана срещу решение на конгреса на Световната шахматна федерация ФИДЕ.

Точно така.

Те имат право да го сторят. Какъв е коментарът ти за това?

Това е федерацията, на която й е ясно заявено от международните организации в шаха, че никога няма да получат лиценз от тях, защото в управителния им съвет са хора, които преди това са съдени от тях за злоупотреби, тази федерация е безсрамна и продължава да има своите амбиции към тези международни организации. Така че за мен това е безсрамно и безумно.

Кои са силните хора днес, които повлияха за това обединение? Всички говорят за треньора, за Георги Градев – те ли са или има още някой, който е зад кадър?

Да, те са голяма част – Антоанета Стефанова, Георги Градев, Милен Василев. Те наистина са хора, които се борят и се опитват да променят системата от завзелите я стари хора тук, така че – да, може би те са в основата на промяната.

Защото реално вие, петте европейски шампионки, сте от различни клубове, те ви обединиха по някакъв начин. Кое ви грабна?

Да, беше доста трудно, особено поканата към Нургюл. Кое ни грабна? Грабна ни общото желание за победа, така че може би това допринесе за победите, това, че е успехът е важен всички нас.

Доволна ли си от твоето представяне сега на последните първенства в края на декември по ускорен шахмат, блиц?

Да, много съм доволна, има какво да се желае, но победих силни противнички, така че показах, че мога да побеждавам и жените, които са в топ елита. Това беше важно за мен. Като представяне можеше и по-добре, но това е един опит за мен, защото това е първото ми европейско и световно първенство по ускорен шах и блиц, а за това трябва доста опит. Така че това е един добър опит.

Наскоро гледах стар твой запис – какво се промени за тези седем-осем години? Ти как усещаш твоята промяна?

По-мъдра, доста понаучила, но колкото повече научавам, толкова повече разбирам, че нищо не знам. Какво друго… Иначе съм си същата, общо взето, същото търсещо дете може би, със същите амбиции, но доста по-опитна.

Има ли нещо, което би могло да разсее Белослава от верния шахматен път, да речем любовта, да речем нещо друго?

Любовта – не.Това е знак към всички ергени.Е, да се постараят – ще видим. Аз винаги съм обичала живота като цяло, обичала съм и партитата, обичам да се забавлявам. Аз съм социална, обичам да съм сред приятели. Така че може би това не би повлияло добре.

Ако залитнеш към парти посоката?

Да.

Шахматът те държи здраво на другата страна.

Точно така.

Балансът ли е най-важен?

Да, защото на първо място е важно да се запазиш като човек и трябва да гледаш да развиваш личността си.

Коя е любимата ти група или изпълнител в Америка ? НашумялатаТейлър Суифт? Какво правиш в свободното време? 

Не, аз не понасям тяхната музика, не слушам този модерен поп. Любимата ми музика там е рок, метъл, рап и понякога българска музика.

Любимото ястие на Белослава? Тук и в Америка?

Тук е пълнени чушки.

С ориз и кайма?

Да. А в Америка имат хубави стекове.

Вярно ли е, че в Америка повечето от храните са ГМО? Да речем има ли домати, които миришат на пърхот?

Има. Даже има едно затлъстяване, особено сред тези, които са за първа година там, така че аз ям двойно по-малко, за да пазя същите килограми. Така че наистина храната е много гадна.

Лесно ли те пуснаха твоите родители в САЩ, знаейки, че малкото сладко момиченце си отива и ще бъде на хиляди километри?

Не, даже те все още страдат и са изключително радостни, когато се прибирам. Но със сигурност на тях им беше доста тежко, защото наистина е много далече, просто това е на другия край на света. Но да свикват.

Колко е важно семейството?

Много е важно. Семейството е основата, семейството е първото място, където ти се развиваш като човек, и то ти предава ценностите в живота. Така че семейството е важно и е безценно да усещаш неговата подкрепа и любов.

Добре, и накрая твоето послание към българите, към българските деца, към хората?

На първо място им пожелавам да се борят за това, което обичат. Моето послание е да не влизат в рамките, да слушат само хората, които искат да слушат. Идеята е наистина да се борят за това, което всъщност те искат, и да мечтаят.

А не например, баща им да им каже "Трябва да станеш инженер, трябва да си спортист“.

Точно така, да, точно така. Просто да избират кого да слушат.

БОЙКО Серафимов